Решение № 169 от 01.09.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. ХАСКОВО, 01.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VIII-МИ СЪСТАВ , в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА П. БОНЧЕВА-Д.

Членове:

ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря РУМЯНА В. НИКОВА в присъствието на прокурора Д. Д. С. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255600600298 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

Образувано е по протест от прокурор при РП – Хасково, ТО – Димитровград, против Присъда № 18/20.03.2025 г., постановена по НОХД № 71/2025 г. по описа на Районен съд – Димитровград.

С посочената първоинстанционна присъда, след проведено при условията на чл. 371, т. 2 НПК съкратено съдебно следствие, подсъдимият К.

П. Д., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 13.12.2024 г. в гр. Д., обл. Х. е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Пежо 207“ с рег. № *******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.87 /едно цяло осемдесет и седем/ на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство Алкотест „Дрегер 7510“ с инв. № ARNJ 0011 - престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 (четири) месеца, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, както и му е 1 наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 5 (пет) месеца считано от 13.12.2024 г. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия К. П.

Д. да заплати по сметка на ОД на МВР - Хасково направените по делото разноски, в размер на 188,50 лв. С протестираната присъда съдът не се е произнесъл на основание чл. 343б, ал. 5 от НК, а е обсъдил приложението на горепосочената разпоредба единствено в мотивите на съдебния акт.

В протеста е релевирано оплакване за неправилност на присъдата поради липсата на произнасяне по чл. 343б, ал. 5 от НК за присъждане на равностойността на управляваното от подсъдимия МПС. Твърди се, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон, като е отказал да приложи чл. 343б, ал. 5 от НК. Иска се присъдата на първостепенния съд да бъде изменена, като подсъдимият бъде осъден да заплати равностойността на моторното превозно средство, съгласно разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК.

В съдебно заседание прокурорът от ОП - Хасково поддържа протеста и излага становище за неправилност на съдебния акт в протестираната част. Излага съображения за приложение на нормата на чл.

343б, ал. 5 от НК. Моли за съдебен акт, с който протестираната присъда бъде изменена, като подсъдимият бъде осъден да заплати равностойността на управлявания от него лек автомобил.

Защитникът на подсъдимия излага съображения за противоречие на нормата на чл. 343б, ал. 5 от НК с европейските норми. Навежда довод за неприложение на тази разпоредба по аргумент от чл. 55, ал. 3 от НК. В случай, че разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК се приложи изтъква, че МПС е съсобствено и не следва да бъде осъден подсъдимият да заплати цялата стойност, тъй като част от него принадлежи на неговата съпруга. Моли присъдата в протестираната част да бъде потвърдена.

Подсъдимият не се явява пред въззивната инстанция.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, изложените от страните доводи и извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Съдебното производство срещу подсъдимия К. П. Д. е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура - Димитровград, с който му е 2 повдигнато обвинение за престъплението, за което е признат за виновен и осъден с постановената присъда. В проведеното разпоредително заседание, при обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК не са констатирани съществени процесуални нарушения, а подсъдимият и защитникът му са поискали делото да се разгледа по реда на глава XXVII, при условията на чл.

371, т. 2 от НПК, като подсъдимият признал фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразил съгласие да не се събират доказателства за тях.

Съдът намерил, че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и с определение по чл.

372, ал. 4 от НПК обявил, че ще го ползва без да събира доказателства за фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт. От събраните при проведеното съкратено съдебно следствие доказателства е установено, следното:

Подсъдимият К. П. Д. е правоспособен водач на моторно превозно средство към 13.12.2024 г. Същият не е *******.

На 13.12.2024 г. св. С.А. и св. Н. К. - автоконтрольори при РУ – Димитровград на МВР, се намирали със служебен автомобил на бул. „Т.м.“ в гр. Д. около 23:10 ч. Двамата Възприели преминаващ по пътното платно на булеварда лек автомобил марка „Пежо 207“ с рег. № ******* без включени светлини и решили да го последват, за да му извършат проверка.

Автомобилът завил по ул. „Е.С.“, след което спрял на ул. „Н.Б. на паркинг до бл. *, като полицейският автомобил спрял зад него. Свидетелите А. и К. предприели действия по извършването на проверка. Установили самоличността на водача на МПС – подсъдимия К. П. Д., който пътувал в автомобила със съпругата си - св. Ж.А.К. - Д.а.

Полицейските служители извършили проверка на подсъдимия, който бил тестван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с инв. № ARNJ 0011. Техническото средство отчело концентрация на алкохол 1.87 промила на хиляда. За извършеното нарушение на ЗДвП - управление на МПС след употреба на алкохол, свидетелят А. съставил на подсъдимия АУАН серия GA № 3365305/13.12.2024 г., с който било иззето издаденото на последния СУМПС № 284339120. Подсъдимият Д. подписал АУАН без възражения.

Съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози, на подсъдимия бил 3 издаден талон за медицинско изследване и полицейските служители съпроводили същия до ЦСМП - Димитровград. Там Д. отказал да се подложи на медицинско изследване за употреба на алкохол. Със заповед за задържане на лице по ЗМВР Д. бил задържан за срок до 24 часа в РУ на МВР Димитровград.

Лекият автомобил „Пежо 207“ с рег. № *******, който управлявал подсъдимият Д., бил съпружеска имуществена общност, придобит на 28.05.2021 г. по време на брака на Д. и св. К. - Д.а, сключен на 16.08.1997 г.

Според извършената оценителна експертиза, стойността на лекия автомобил към 13.12.2024 г. е 4 050 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от показанията на свидетелите А. (л. 27), К. (л. 28) и Д.а (л. 29), протокол за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум(л. 5-9), АУАН (л. 10), талон за медицинско изследване (л. 13), протокол за медицинско изследване (л. 14-16) ЗППАМ (л. 17), заповед за задържане (л. 40), справка за съдимост (л. 36) и заключение на оценителна експертиза (л. 32-33).

При така установените факти, първоинстанционния съд, след като обсъдил и анализирал събраните доказателства, е приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за което е признат за виновен и осъден. Проведената процесуална дейност, в това число тази, касаеща оценката на доказателствата по делото, както и тяхната интерпретация в контекста на поддържаната от обвинението фактическа картина, не страда от пороци, налагащи отмяната на атакувания акт. Доводи в тази насока не се навеждат и от страните. Съдържанието на присъдата изпълнява стандарта за яснота и достъпност на взетото решение и за фактическите и правни основания, върху които то е било формирано. По изложените съображения въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото е правилно установена и първата инстанция обосновано е приела от правна страна, че подсъдимият К. П. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК на инкриминираните дата и място - на 13.12.2024 г. в гр. Д. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Пежо 207“ с рег. № *******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.87 /едно цяло осемдесет и седем/ на хиляда, установено по надлежния ред.

4

Тези факти, върху които първо обвинението, а след това и съдът, са изградили извода за съставомерност на извършеното по чл. 343б, ал. 1 от НК, не са били оспорени от защитата. Напротив, подсъдимият е признал същите, а доказателствата по делото са в синхрон с това процесуално изявление, защото показанията на разпитаните свидетели, съставеният акт, издаденият талон и последвалият го протокол за медицинско изследване установяват, че записаните в Наредба № 1/19.07.2019 г. правила са били стриктно следвани и след като водачът на превозното средства е бил тестван с техническо средство, отчело 1.87 промила съдържание на алкохол в кръвта му, а той е отказал тези показания да бъдат проверени с медицински и химически анализ, като е отказал да даде кръв за изследване в посетения ЦСМП, то в съответствие с разпоредбите на горепосочената наредба отчетеният от апарата резултат е бил приет за достоверен. Следователно самопризнанието на подсъдимия не е изолирано в цялостната доказателствена съвкупност и макар тя да не е била щателно анализирана в съобразителната част към присъдата, проявената лаконичност не се оказва в разрез с регламента в чл. 305, ал. 3 от НПК, още повече, че не относно фактите и тяхната съставомерност е бил фокусът на развилото се съдебно производство.

В този смисъл не без основание съдът е отдал превес в своите мотиви на дискусионната към онзи момент норма на чл. 343б, ал. 5 от НК и на аргументите, заради които е взел решението за нейната неприложимост. След като е подложил на коментар същностната разлика между предвиденото за съответното престъпление наказание и уредените в чл. 53 от НК превантивни мерки, приел е, че уреденото в чл. 343б, ал. 5 от НК отнемане или присъждане на равностойност противоречиви на общата норма на чл. 35 ал. 3 от НК, а след това е открил нетърпимо противоречие между регламента в общата и специална част на НК, а също и недопустимо навлизане в правна сфера на невиновно лице (бездяловия съсобственик на моторното превозно средство), съдът е оценил разисквания институт като противоречащ на Конституцията, включително на чл. 5 ал. 3 от нея. Съдът е установил и противоречие на нормата в чл. 343б ал. 5 от НК с правото на ЕС - с чл. 17, ал. 1 от Хартата на основните права на ЕС и с чл. 7 от ЕКЗПЧ и позовавайки се на решенията на СЕС относно „пропорционалността на отнемането и преследваната цел“ и невъзможността от засягане на права на трето неучастващо в процеса лице (касаещи разпоредбата в чл. 242, ал. 8 от НК), е стигнал до извода за 5 съпоставимост на застъпените вече от СЕС тези с настоящата проблематика, неизискваща, както изрично е отбелязано, преюдициално запитване.

Основан на тези съображения е и заключителният извод за неоснователност на претендираното от прокурора осъждане на Д. да заплати равностойността на притежаваното от него в условията на съпружеска имуществена общност моторно превозно средство. По делото са приобщени справка от Централната база данни на КАТ, удостоверяваща датата на придобиване на лекия автомобил и удостоверение за сключен граждански брак, съдържащо датата на възникване на брачната връзка. Същите по категоричен начин установяват, че придобивното основание е настъпило по време на брака и фактическият състав, пораждащ бездяловата съпружеска имуществена общност по отношение на управлявания автомобил, е бил изпълнен.

Що касае изложените по-горе аргументи, свързани с приложимостта на нормата на чл. 343б, ал. 5 от НК, то е необходимо да се отбележи следното:

Настоящият съд напълно споделя виждането, според което в законовия текст е допуснато лесно доловимо смесване между обективните елементи на престъплението по чл. 343б ал.1 от НК - предмет и средство.

Представените от съда съображения относно невъзможността управляваното от нетрезвия водач моторно превозно средство да бъде средство за извършване на престъплението, каквото е семантичното звучене на нормата, могат да се допълнят и с редица други теоретични доводи, изключващи тази роля на автомобила в наказателното правоотношение. Един от тях се корени в недопустимата законова предопределеност на използваното от дееца средство, т.е. в принципната несъстоятелност на нормативна конструкция, предполагаща, че идентично по правната си природа престъпление във всеки случай и от всеки деец се извършва с еднородно по характера си средство положение, което доктрината отрича. По тези въпроси тя е последователна /И.Н., Наказателно право, Обща част, стр. 230/ и според нея: „за разлика от предмета на престъплението, средствата за неговото извършване представляват нещо външно на общественото отношение, защото тяхната определеност като такива зависи от мястото, което деецът им е отредил в своята дейност като оръдие за въздействие върху предмета“, т.е. от дееца 6 зависи с какво той ще си послужи при извършване на престъплението и как дадена съществуваща извън общественото отношение и предмета вещ, той ще пригоди, така че да влияе върху защитения обект противоправно.