Протокол № 72 от 25.04.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 72 гр. Пазарджик, 24.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иванка Г. Илинова при участието на секретаря Петрана Ив. Динева

Сложи за разглеждане докладваното от Иванка Г. Илинова Търговско дело № 20235200900119 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Ищците за днешно съдебно заседание, редовно и своевременно призовани чрез пълномощника си по делото адв. Р. М. не се явяват.

За всички тях се явява адв. Р. М., редовно упълномощена да ги представлява.

Ответникът З. "Д. Ж. и З. АД, редовно призован за днешно съдебно заседание не изпраща законен представител.

Редовно упълномощен да представлява ответното дружество се явява адв. Д. С., с пълномощно по делото.

Адв. М.: - Да се даде ход на делото.

Адв. С.: - Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ констатира, че за днешно съдебно заседание страните са редовно и своевременно призовани, поради което няма пречка за даване ход на делото и затова

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Адв. М.: - Поддържам исковите молби от петимата ищци, оспорвам отговора на ответното дружество, поддържам допълнителните искови молби, 1 направени са доказателствени искания и представените доказателства, водя четирима от общо петима ни допуснати свидетели за установяване на неимуществени вреди, които моля да разпитате в днешно съдебно заседание.

Петият свидетел, моля да бъде разпитан в следващо съдебно заседание. Не са могли да осигурят свидетел, не знам по какви причини.

Адв. С.: - Оспорвам исковата молба по съображения, които съм развил в отговора. Поддържам възражението за съпричиняване на пострадалия, поради неизползван предпазен колан. Държа на исканията за комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза. Държа на искането за разпита на свидетеля Д. И..

Съдът при условията на чл. 146 от ГПК делото. пристъпи към доклад по

По настоящето дело и по присъединеното към него т. д. № 121/2023 г. е изготвен проект за доклад в закрито съдебно заседание , който е връчен на страните с призовките за днешното съдебно заседание.

Адв. М.: - Запозната съм с доклада, нямам възражения по него. Да се приеме за окончателен.

Адв. С.: - Запознат съм с доклада, нямам възражения по него. Да се приеме за окончателен.

Съдът счита, че следва да обяви за окончателен съставения по делото и по присъединеното към него ТД № 121/2023 г. проект за доклад и да пристъпи към събиране на допуснатите доказателства, а именно разпит на явилите се в днешно съдебно заседание свидетели.

Водим от горното

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА за окончателни съставените по делото проект за доклади с Определение на Пазарджишкия окръжен съд № 103/22.03.2024 г. по присъединеното ТД №121/2023 г. и от 18.03.2024 г. по настоящото дело проекти за доклади.

ПРИЕМА и приобщава към делото ДП № 1033/2022 г. на РУ – Пазарджик, пр. пр. № 3149/2022 г. по описа на ОП – Пазарджик.

ПРИСТЪПВА към събиране на допуснатите доказателства -разпита на 2 свидетелите на страните в поредност, както следва – тези на ищцовата страната, след което тези на ответната страна.

Снема се самоличността на свидетеля, както следва:

С. Р. Б.: - 64 г., българин, български гражданин, женен, неосъждан, без родствени и служебни връзки със страните. Не познавам ищците по делото, нямам отношения с тях, нито със З. "Д. Ж. и З. АД. Сегашният ми автомобилът е застрахован в съответното дружество, не с този, с който стана катастрофата. Други отношения с компанията ответник нямам.

Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

Свид. Б.: - Обещавам да говоря истината.

Катастрофирахме месец ноември 2022 г., аз съм шофьора на автомобил „С. А.“. С мен пътуваше племенника ми. Името на племенника ми е И., той седеше до мен, отзад седеше жена му Г., на български не й знам името и племенника на Г.. Неговото име не го знам. Колата беше „С. А.“, не й помня номера.

Тръгнахме от Пазарджик да се прибираме в с. Н. с., катастрофата стана на завой на излизане от Пазарджик в района на с. О.. Аз си карах в моето платно, наближаваше десен завой и в този момент отсреща една кола, караща много бързо влезе в моята лента на движение. Неговата кола беше „А.“.

Точно в завоя стана удара в моята лента за движение, след удара „А.“-то отиде в нивата, обърна се кръгом, не през тавана. Не мога да посоча посоката на удара, бях в шок, не бях на себе си, моята кола се закова на място.

Момчето, което седеше до мен с ножица успя да среже колана, иначе щях да се удуша. Не можах да предотвратя удара, защото завоя пречеше и той веднага в завоя връхлетя върху моята кола. Ударът настъпи в предната дясна част на моята кола, на вратите беше удара. „А.“-то беше ударено отстрани в зоната на вратите отдясно.

/Свидетелят изпитва известни затруднения при определяне на посока ляво и дясно, помага си, сочи с ръцете и с цялото си тяло .

Свидетелят се затруднява да отговори на въпроса на адв. М., автомобилът дали е приближавал към него с предната си част или със страничната част/.

3

Инцидентът стана през деня, беше светло, по обяд, облачно беше, валеше. Нямаше голямо движение, точно в този момент около нас нямаше други коли. Много бързо се движеше, не мога да определя скоростта. Като дойдох на себе си, след като ме извадиха от колата, отидох към „А.“-то и аз имах 3 счупени ребра, болки в рамото, оперирано ми е рамото. Видях починалото момче, проснато на земята, до автомобила с отворена врата. Не знам как се е озовало момчето на земята, дали е изпаднало при отварянето на вратата на автомобила вследствие на удара, или някой го е извадил от колата и го е поставил на земята. Освен това момче и шофьора на „А.“-то, в „А.“-то имаше още 2 момчета. Когато отидох те бяха отвън, шофьорът беше на кормилото. Когато отидох до „А.“-то не мога да кажа дали имаше други хора, освен ние от двата автомобила. Не помня колко пъти се превъртя „А.“-то след удара.

Починалото момчето лежеше на земята по гръб, ръцете и краката му бяха разтворени, разперени. Не съм забелязал наранявания по тялото. Не знам дали беше мъртъв, когато го видях до колата, на земята. В болницата разбрах, че момчето е починало, когато го завиха с чаршаф. Не мога да кажа за счупени прозорци по „А.“-то, не бях в състояние да възприемам. Не видях и в купето на автомобила дали има срязани колани и други такива.

Страните поотделно:- Нямаме повече въпроси към свидетеля.

Свидетелят се освободи със съгласието на страните.

Снема се самоличността на свидетеля, както следва:

Ю. А. М.: - 38 г., българин, български гражданин, женен, неосъждан.

Дядо ми със С. са братовчеди. Нямам служебни отношения с ответника.

Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

Свид. М.: - Обещавам да говоря истината.

Р. е мой братовчед, бяхме и приятели, той е на възраст близка до моята, една година е по-голям от мен. Ние живеехме в с. И., Р. беше през 5 - 6 къщи от нас. Редовно бяхме в една компания. От 17 - 18 години Р. и З. са заедно като семейство, бяха хубаво семейство, нямаха проблеми, не са се карали, уважаваха се, обичаха се като млади хора. Децата ги гледаше, караше ги на училище, взимаше ги от училище. Синът на Р.-А. навърши 17 години, а момиченцето е 2 - 3 години по-малка от него. Големият вече започна да учи в 4

Пазарджик. Откакто стана това с баща му не му се учи, не му се излиза от вкъщи, още говори, мисли и плаче за баща си. Ходя да го виждам, той все ми казва, че като ме види все едно вижда баща си, като ме види се сеща за баща си, става му тъжно. Момиченцето все плаче и тя не е добре, ходи на училище.

Майката много плаче, особено през първите 5 месеца след инцидента. Сега са малко по-спокойни. З. си гледа децата, живее със свекъра си и свекърва си в една къща, двамата й помагат за децата, не я оставят. Много беше щастлив от раждането на децата. Празнувахме, когато се роди А. и за момичето празнувахме, плачеше от радост. Р. работеше по нивите, има и собствена земя, която работеше. Гледахме си нашите ниви, под наем взимахме ниви и ги гледахме. Р. с това си изкарваше прехраната. З. и децата помагаха на Р.. Той разхождаше децата, когато бяха по-малки извеждаше ги на разходка, когато нямаше работа, по паркове и градини ги водеше. Децата много го обичаха, още страдат за него, още плачат и са тъжни.

Когато стана катастрофата минах през тяхната къща, видях, че децата плачат, всички бяха заедно. В къщата бяха З. и децата, С. и С. вече бяха в болницата, двамата ги видях там и аз отидох при тях. Когато отдих там С. плачеше. От Пазарджик други роднини бяха дошли, започнаха да плачат. Р. с родителите беше в добри отношения, заедно живееха, сговорно семейство бяха. Празнуваха, когато имаше празници, събираха се заедно. Р. има брат и сестра, и двамата живеят отделно, само Р., който е най-малкия живееше с родителите си, бяха привързани един към друг, не съм чул да се карат за каквото и да е било, всичко беше мирно и тихо. Цялото семейство ходеха и работеха на нивата, задружни бяха, нямаше никакви проблеми. Бяха в едно домакинство, хранеха се общо. Почти денонощно бяха заедно. Р. уважаваше родителите си, много ги обичаше. Един на друг си помагаха с пари.

Родителите разчитаха на Р. много, големият брат си направи къща и той остана при тях. Повече се разбираше Р. с тях. Такава е традицията, малкият остава в къщата, по-мил беше на родителите малкият. С. и С. много тежко преживяха загубата. Сина на Р., А. от мъка беше ударил стената и си беше изкълчил ръката. С. сядаше отстрани, все плачеше. С. и тя много страдаше.

Забелязах промяна, когато беше жив празнуваха, по-весели бяха, сега са потъжни, не празнуват. С. и С. добре се разбират със З., няма промяна към нея.

Сега работят, но без него е по-трудно, без желание вършат работата, с него с желание вършеха работата. Редовно посещават гроба на Р.. Р. беше много 5 авторитетен, приятен човек беше, от малък съм израснал с него, не сме имали никакви проблеми. Децата са тъжни, но лека полека и след време сигурно ще се оправят.

Аз присъствах на погребението. Не мога да кажа защо Р. не е сключил брак със З. и защо по документи не се води баща на децата. Не знам за къде е пътувал Р. при инцидента. Не е играл хазарт. З. няма нов партньор. След инцидента не съм разбрал някой от семейството да е ходил на психолог.

Майката на Р. знам, че вдига кръвно, пие лекарства. Това стана след инцидента.

Р. и З. нямаха брак, но направиха сватба по нашите си ритуали.

Страните поотделно:- Нямаме повече въпроси към свидетеля.

Свидетелят се освободи със съгласието на страните.