Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9947 от 12.06.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 34590/2022
Вид
Решение № 9947
Подписан
12.06.2023
Състав
ЕМИЛИЯ АТАНАСОВА КОЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 23, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 9947 гр. С., 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20221110134590 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от З. срещу З ЕАД „Б. - В. И.

Груп“ ЕАД.

Ищецът З.“ е предявил срещу ответника ЗЕАД „Б. – В. И. Груп“ ЕАД иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 1324,33 лева, представляваща застрахователно обезщетение за отстраняване на имуществени вреди, платени по щета № 0300-21-777-507592 за отстраняване на вреди по лек автомобил марка „П.” с рег. № ., настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 20.08.2021г. на път II-53, 126 км., Община С., причинено вследствие на нарушаване на правилата по ЗДвП от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника водач на лек автомобил „Г. Уолл х. 5“, с рег. № ., ведно със законна лихва, считано от 28.06.2022г. до окончателно изплащане на задължението.

Претендира сторените в делото разноски.

Ищецът твърди, че на 20.08.2021г. на път II-53, 126 км, в община С., водачът на лек автомобила марка „Г. Уолл х. 5“, с рег. № . вследствие на нарушаване на ЗДвП реализира ПТП, като удря неустановен лек автомобил, който от своя страна удря лек автомобил марка „П.” с рег. № .. За настъпилото ПТП бил съставен Протокол за ПТП, в който като причина за произшествието са посочени субективните действия на водача на лек автомобил „Г. Уолл х.

5“, с рег. № ., изразяващи се в нарушение на ЗДвП – неспазена дистанция.

Към момента на настъпване на ПТП лекият автомобил „П.” с рег. № . имал сключена застраховка „Каско” в З. със застрахователна полица със срок на действие от 16.03.2021г. до 15.03.2022г. След подадено уведомление в застрахователното дружество била образувана щета № 0300-21-777-507592. Лек автомобил „П.” с рег. № . е ремонтиран в доверен сервиз, 1 за което от страна на застрахователя била заплатена сумата от 3800,01 лв.

Към момента на настъпване на ПТП, гражданската отговорност на виновния водач, управлявал лек автомобил марка „Г. Уолл х. 5“, с рег. № ., била застрахована в ЗЕАД „Б. - В.

И. Груп“.

Застрахователят по имуществена застраховка на увредения лек автомобил – З.“ изпратил регресна покана до ответника за възстановяване на сумата от 3825,00 лева (3800,01 лв. – застрахователно обезщетение по щетата и 25 лв. – ликвидационни разноски). Твърди се, че ответното дружество извънсъдебно заплатило на ищцовото дружество сума в размер на 2500,68 лв.

Моли ответникът да бъде осъден да заплати остатъка от регресното вземане в размер на 1324,33 лв.. Ищецът претендира присъждането на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗЕАД „Б. - В. И. Груп“ ЕАД е подал отговор на ИМ, в който оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на ПТП. Признава, че извънсъдебно ответното дружество е заплатило на ищеца обезщетение в размер на 2500,68 лв. Оспорва стойността на причинените от ПТП вреди, претендирани от ответника, като счита същите за завишени. Оспорва наличие на причинна връзка между ПТП и всички вреди, претендирани от ищеца. Признава валидно застрахователно правоотношение с ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение водачите на лек автомобил марка „Г. . х. 5“ с рег. № .. Претендира присъждането на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

По иска с правно основание чл. 411 от КЗ.

В тежест на ищеца по така предявения иск е да докаже следните релевантни факти и обстоятелства: наличие на валиден договор за имуществена застраховка „Каско” между ищеца-застраховател и увреденото лице; плащане на застрахователното обезщетение на застрахования, респективно на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил, размера на обезщетението, респективно на вредите; наличие на предпоставките на чл. 45 ЗЗД противоправно поведение на трето лице спрямо увредения, вреда и причинна връзка между противоправното поведение и претърпените от застрахования вреди; валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и собственика на автомобила, причинил ПТП.

В тежест на ответника е да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД на водача на застрахования при него автомобил, както и да докаже възраженията си. Ответникът е длъжен, в случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, да докаже точното във времево и количествено изпълнение на задължението си за плащане на застрахователно обезщетение по регресната претенция на ищеца.

На осн. чл. 154 ГПК всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основана своите искания или възражения.

С оглед процесуалното поведение на страните съдът прие за безспорни и ненуждаещи 2 се от доказване следните обстоятелства: ЗАД „Б.– В. И. Груп“ ЕАД е застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „Г. Уолл х. 5“ с рег. № . към момента на настъпване на ПТП; З.“ като застраховател по застраховка „Каско“ е заплатило 3800,01 лв. за възстановяване на вредите по лек автомобил марка „П.” с рег. № .; З.“, като застраховател по имуществена застраховка „Каско“ е предявил извънсъдебна регресна претенция към ЗАД „В. И. Груп“ ЕАД, като застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по която последният е заплатил на ищцовото дружество извънсъдебно обезщетение в размер на 2500,68 лв. във връзка с процесното ПТП.

Горните обстоятелства се установяват и от приобщените по делото писмени доказателства /неоспорени от страните/, а именно: застрахователна полица по застраховка „Каско” и застрахователен сертификат към нея /л. 9-13 от делото/; фактура № 0010033768/22.10.2021г., доклад по щета и преводно нареждане за сумата 3800,01 лева /л.

24-27 от делото/; покана за доброволно изпълнение на регресна претенция /л. 28 от делото/ и справка от Г. за застраховка „Гражданска отговорност” /л. 31 от делото/.

Спорният въпрос касае механизма на ПТП и размера на заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение, което ответникът счита за прекомерно.

Настъпването на процесното ПТП /дата, място и механизъм/, както и виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил марка „Г. Уолл х. 5“, с рег. № . , респективно причинно-следствената връзка между това поведение и щетите на увредения автомобил „П.”, се установява безспорно от събраните по делото писмени доказателства /протокол за ПТП – л. 8 от делото; уведомление за щети – л. 14 от делото; опис на щета – л.

15-16 от делото/, а така също и от заключението на приетата по делото АТЕ.

Действително, протоколът за ПТП няма материална доказателствена сила относно механизма на ПТП и вината на водача на лек автомобил „Г.”. Отразеният механизъм на ПТП в протокола изцяло съответства на описания от вещото лице по АТЕ механизъм на настъпване на произшествието, поради което съдът го кредитира.

Отделно, вината и противоправното поведение на водача на лек автомобил „Г.” се установява и от приобщеното по делото НП № 21-0804-002626 от 14.09.2021г. /л. 66 – гръб/, с което е ангажирана административно-наказателната му отговорност за извършено нарушение на чл. 179, ал. 2, вр. чл. 23, ал. 1 ЗДвП. Видно от самото НП, същото е било връчено на заинтересованото лице на 21.09.2021г., като съгласно писмото от ОД на МВР – С. /л. 66 от делото/, не е било обжалвано и е влязло в сила.

Както беше посочено и по-горе, механизмът на ПТП и противоправното и виновно поведение на водача на лек автомобил „Г.” се установяват и от заключението на АТЕ, която съдът кредитира изцяло като съобрази, че същата е отговорила в пълнота и обективно на поставените въпроси. От заключението на АТЕ се установява и наличието на причинноследствена връзка между виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Г.” и настъпилото ПТП, и в частност причинените в резултат на него щети по лек автомобил „П.”.

3

Вещото лице по АТЕ сочи следния механизъм на ПТП:

На 20.08.2021г., около 15.40ч., лек автомобил „Г.” с рег. № . се движи по път II – 53 с посока към гр. С. и в района на км. 126 +100, поради неспазване на необходима дистанция водачът реализира ПТП с движещия се пред него и намаляващ скоростта си на движение лек автомобил „Т.” с рег. № СТ 6950 РМ. Вследствие на удара, лек автомобил „Т.” се премества напред и настъпва удар със спрелия пред него лек автомобил „П.” с рег. № ..

От техническа гледна точка и от приложените по делото доказателства може да се направи извод, че причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил „Г.”, с рег. № ., който не е движил със скорост и дистанция, при които не е имал възможност да спре в рамките на опасната зона на превозното средство, без да настъпи съприкосновение с движещия се пред него и намаляващ скоростта си на движение лек автомобил „Т.”, който от своя страна в следствие на удара се измества напред и настъпва съприкосновение със спрелия пред него лек автомобил „П.” с рег. № ..

Според вещото лице – уврежданията на лек автомобил „П.”, отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие.

Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „П.” с рег. № ., изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 3621,89 лв.

Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „П.”, изчислена по цени на алтернативни доставчици към датата на ПТП, е 3317,23 лева.

Обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП са в размер между 15,00 лв. и 25,00 лв.

Относно вида на щетите на процесния автомобил съдът кредитира и приобщените по делото писмени доказателства, представени от ищеца, а именно: уведомление по щета /л. 14 от делото/; опис по щета /л. 15-16 от делото/, калкулация – ремонт /л. 17-20 от делото/, приемо-предавателен протокол /л. 23 от делото/, фактура /л. 24-25 от делото/, доклад по щета /л. 26 от делото/ и снимков материал /л. 30 от делото/.

Съобразно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования.

Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди – необходимите средства по пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество в състоянието му отпреди деликта.

4

Видно от заключението на вещото лице по АТЕ, стойността на застрахователното обезщетение за лек автомобил „П.” с рег. № ., по средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 3621,89 лева, а по цени на алтернативни доставчици - 3317,23 лева.

Вещото лице сочи, че към датата на ПТП увреденият лек автомобил „П.” е бил в експлоатация 3 години, 5 месеца и 8 дни, считано от датата на първоначалната регистрация – 12.03.2018г.

По делото не са ангажирани доказателства – увреденият лек автомобил към датата на ПТП да е бил в гаранционен срок, поради което съдът счита, че действителният размер на средствата, необходими за възстановяване на щетите по автомобила, следва да е този по средни пазарни цени, въпреки наличието на клауза в застрахователния договор – уговорен начин за ликвидация на щети – право на ползване на Официален сервиз за марката.

От друга страна, съдът не счита, че приложение следва да намери стойността за възстановяване на вредите, определена при цени на алтернативни доставчици, предвид срока на експлоатация на автомобила към датата на ПТП, който е малко над 3 години /3 години, 5 месеца и 8 дни/.