Акт от 15.07.2022, Административен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 223 гр. Велико Търново, 15.07.2022 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново – пети състав, в съдебно заседание на пети юли две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА при участието на секретаря С.А., изслуша докладваното от съдия Данаилова адм. д.

№ 394 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 38 от Закона за държавната собственост ЗДС/ и чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на М.С.М. *** и Д.И.М. ***, чрез *** Й.Ц.Й. ***, *** против Решение на Министерски съвет на Република България № 211 от 07.04.2022г., с което се отчуждават имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на Обект „Автомагистрала Хемус“, участък от км 189+344 от идейния проект на НКСИП (след пресичането с път ІІІ-303) ≡ км 190+771,67 по технически проект от 2020г. до км 222+000 от идейния проект на НКСИП ≡ км 223+426,75 по технически проект от 2020 (след пресичането с път І-5), на територията на област Велико Търново, намиращи се в землището на гр. Павликени, с. Дъскот, с. Паскалевец и с. Патреш, община Павликени, с. Дичин, с. Никюп и с.

Ресен, община Велико Търново, с. Куцина, с. Стефан Стамболово, с. Полски Сеновец, община Полски Тръмбеш, област Велико Търново, в частта с която е определен размерът на парично обезщетение за отчуждаване на имоти № *** и № ***, находящи се в землището на с. Никюп, община Велико Търново, съдът установи следното:

Жалбоподателите считат решението за постановено в нарушение на чл. 17 КРБ и Закона за държавната собственост. Молят решението да бъде изменено като се увеличи определения размер на паричното обезщетение в съответствие с изискването за справедливо равностойно обезщетение. Считат, че в настоящия случай размерът на определеното с обжалваното решение обезщетение не отговаря на императивното изискване на ЗДС за равностойно обезщетение. Изготвеният оценителски доклад, послужил като основание за определяне на този размер на обезщетение, според тях е необективен и не представя реалистична картина на пазарните цени на сделките с имоти, имащи подобни характеристики. Оценката не била извършена от лицензиран оценител, отговарящ на изискванията в чл. 38, ал. 9, вр. с §1а, т. 3 от ДР на ЗДС.

Решението намира постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не била спазена регламентираната в чл. 34, чл. 34а и чл. 34б от ЗДС процедура за вземане на решението. В оспорената му част решението намира и за издадено в нарушение на материалния закон, чл. 17, ал. 1 и ал. 5 от КРБ, § 1а от ЗДС, както и несъобразено с целта на закона.

В писмена защита вх. № 3841/11.07.2022г., чрез *** Й.Ц.Й., излага подробни доводи, че обезщетението следва да бъде определено при средна пазарна цена за един декар от 2618.50лв., като вземе предвид и съседни на с. Никюп землища. Позовава се на Решение от 14.05.2020г. на ЕСПЧ по делото „Костов и други срещу България“. Не споделя вижданията на процесуалния представител на МС относно неприложимост на практиката на ЕСПЧ, което значи неприложимост на ЕКПЧ. Същата в цялост е пряко приложима и обвързваща българските съдилища. Това положение обхваща и принципа на равностойно положение за отчуждения недвижим имот като се вземе решение, което да е разумно свързано с пазарната стойност на отчуждената земя по времето, когато ищецът е загубил собствеността върху нея. Излага алтернативни доводи, че обезщетението следва да бъде определено съобразно вариант 2 от приетото заключение на съдебно-оценителната експертиза с корекцията направена от вещото лице за 1724.50лв. на дка. Претендира се присъждане на направените разноски, за които представя списък.

Ответната страна – Министерски съвет на Република България не изпраща представител в съдебно заседание. В писмени становища по делото оспорва жалбата като неоснователна с доводи за законосъобразност на решението на МС в оспорената част. При изготвянето на оценката административният орган бил спазил изискването на § 1а, т. 4, б. „в“ ДР на ЗДС, като с оглед характеристиките на отчуждения имот, а именно земеделска земя, е ползвал като отнисими пазарни аналози, единствено сделките с имоти – земеделски земи в едно и също землище, а именно в с. Никюп. Развива подробни съображения за неприложимост по аналогия на делото „Костов и други срещу България“. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Министърът на регионалното развитие и благоустройството не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмена молба от пълномощник оспорва жалбата, като излага доводи по съществото на спора. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Министърът на финансите не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В представено писмено становище от пълномощник оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна.

Заинтересованата страна Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София чрез своя пълномощник излага доводи за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на решението на МС в оспорената част. Подробни съображения развива в писмена защита вх. № 3897/13.07.2022г., където посочва и, че НА № 44, том 9, дело № 1635 от 18.05.2021г. използван от вещото лице е за сделка само между ФЛ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

С Решение

№ 250/25.04.2013 г. на Министерски съвет, републикански път А-2 "София - Ботевград - Шумен - Девня - Варна", част от който е и Автомагистрала "Хемус", е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР към Закона за устройство на територията /ЗУТ/, и за национален обект по смисъла на § 1 от ДР към ЗДС.

За обекта, в процесния му участък (разположен в землищата на гр. Павликени, с.

Дъскот, с. Паскалевец и с. Патреш, общ. Павликени, с. Дичин, с. Никюп и с.

Ресен, общ. В. Търново, с. Куцина, с. Стефан Стамболово и с. Полски Сеновец, общ. Полски Тръмбеш), със Заповед № РД-02-15-20/08.02.2021 г. на заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, влязла в сила, е одобрен подробен устройствен план - парцеларен план /ПУП-ПП/.

С цел теренно осигуряване и обезпечаване изграждането на обекта и на основание чл. 34 от ЗДС, от заинтересованото лице Агенция "Пътна инфраструктура" е отправено искане от 15.12.2021 г. до МРРБ и МФ, за иницииране на процедура по отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, намиращи се в землищата на изброените населени места, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала Хемус". Към искането са приложени коментираните по-горе документи (решение на МС, заповеди, одобрен ПУП-ПП), а също кореспонденция на инвеститора с Агенция по вписванията, служби по вписванията в гр. Павликени и гр. В. Търново, предоставената от тях информация за големина, разположение и собственост на засегнатите от отчуждаването ПИ, оценителски доклад за определяне на обезщетение, финансова обосновка и други.

По възлагане от Агенция "Пътна инфраструктура" за имотите – предмет на отчуждаване е изготвен Оценителски доклад от независим оценител за определяне на равностойно парично обезщетение на поземлени имоти в земеделска територия, засегнати от одобрен ПУП-Парцеларен план.

Оценката на отчуждаваните имоти е възложена от АПИ на "Сървей груп" ЕООД с писмо от 11.03.2021 г., във връзка с договор между тези страни, изведен от агенцията по изх. № Д-114 от 20.11.2019 г.

След допълнително извършени уточнения и одобряване на финансовата обосновка, с писмо вх. № 104-13-28/29.03.2022г., министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на финансите, на основание чл. 34а, ал. 1 от ЗДС, са отправили доклад до МС, с мотивирано предложение за отчуждаване на имоти – частна собственост, в посочените по-горе землища. Към предложението е била приложена и административната преписка от проведеното административно производство по чл. 34 от ЗДС, съдържаща коментираните документи.

Въз основа на предложението Министерският съвет на Република България е постановил Решение № 211/07.04.2022 г., с което отчуждава за държавна нужда за изграждане на описания по-горе обект имоти и части от имоти - частна собственост, подробно описани в приложението – неразделна част от решението, по вид, площ, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици. Съгласно приложение към решението, в землище с. Никюп, общ. В. Търново, земеделска територия, се отчуждават от М.С.М. и Д.И.М. *** конкретно посочени части от поземлени имоти с идентификатор № *** (площ на имота 3.601дка, площ за отчуждаване – 2.918дка), нива, земеделска земя, категория на на земята – ІV, местност „Под бърдото“ и ПИ № *** (площ на имота 6.000 дка, площ за отчуждаване – 4.331дка), нива, земеделска земя, категория ІV, местност „Куцински трап“, като се определя обезщетение съответно обезщетение за поземлени имоти с идентификатор № *** – 3981лв. и № *** – 5909лв.

Съгласно представените от заинтересованите страни АПИ и МРРБ документи, на 20.04.2022 г.

МРРБ е изпратило уведомително писмо за обявяване на решението на областния управител на област Велико Търново, и кметовете на съответните общини и кметства, като са изпратени и уведомителни писма до известните собственици на подлежащи на отчуждаване имоти.

От АПИ не са представени доказателства кога обжалваното решение е връчено на М.С.М. и Д.И.М. ***. Жалбата е подадена чрез ответника на 16.05.2022 г.

Ответникът е приложил административната преписка по издаване на обжалвания акт, включително експертната оценка (оценителски доклад) за обезщетение на отчуждените имоти. От жалбоподателя са представени нотариални актове, обосноваващи по-висока оценка.

В хода на съдебното производство е назначена и изслушана съдебно-оценителска експертиза, която е дала заключение в различни варианти.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен съд по местонахождение на отчуждавания имот, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна, предвид следните съображения:

Предмет на съдебен контрол е Решение на Министерски съвет на Република България № 211 от 07.04.2022г., с което се отчуждават имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на Обект „Автомагистрала Хемус“, участък от км 189+344 от идейния проект на НКСИП (след пресичането с път ІІІ-303) ≡ км 190+771,67 по технически проект от 2020г. до км 222+000 от идейния проект на НКСИП ≡ км 223+426,75 по технически проект от 2020 (след пресичането с път І-5), на територията на област Велико Търново, намиращи се в землището на гр. Павликени, с. Дъскот, с. Паскалевец и с. Патреш, община Павликени, с. Дичин, с. Никюп и с.

Ресен, община Велико Търново, с. Куцина, с. Стефан Стамболово, с. Полски Сеновец, община Полски Тръмбеш, област Велико Търново, в частта с която е определен размерът на парично обезщетение за отчуждаване на имоти № *** и № ***, находящи се в землището на с. Никюп, община Велико Търново.

Съгласно разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти – частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.

Според § 1 от ДР на ЗДС, национален обект е обект, определен като такъв със закон, както и подробно посочени инфраструктурни обекти, определени като национални обекти с решение на Министерския съвет. Както бе изложено, с Решение № 250/25.04.2013 г. на Министерския съвет републикански път А-2

"София-Ботевград-Шумен-Девня-Варна", част от който е и Автомагистрала "Хемус", е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР на Закона за устройство на територията и за национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС. След като обектът, за който се извършва отчуждаването е национален обект, то компетентен да издаде процесното решение е именно Министерският съвет.