Решение № 20 от 10.02.2025, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Разград, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Емил Д. Стоев

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Мариан В. Найденов в присъствието на прокурора И. Р. Р. като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243300600345 по описа за 2024 година Въззивното производство е образувано по протест от прокурор от РП Разград против присъда №54/10.09.2024 г. по Наказателно дело от общ характер № 20243330200363 по описа за 2024 година на Районен съд Разград.

Постъпил е протест (вх. №8637/24.09.2024 г. на РС Разград).

Оплакването е, че присъдата е неправилна в частта относно определеното наказание. Искането е да се измени присъдата и наложи наказание, съобразно предложеното от прокурора пред първата инстанция.

Препис от протеста е връчен на подсъдимия К. И. на 11.10.2024 г. и на защитника адв. З. на 27.09.2024 г.

В срока по чл. 322 НПК не са постъпили възражения.

В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста. Счита, че присъдата на РС в частта, в която е определено наказанието за неправилна, тъй като не е отчетена обществената опасност на извършителя и обществената опасност на Д.ието. Искането е за изменение на присъдата като бъде наложено наказание лишаване от свобода. Излага доводи, че в случая няма основание за приложение на разпоредбата на чл. 55 НК, тъй като не са налице многобройни смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства. Според прокурора, съдът е придал, на психологическото състояние на подсъдимия, по-висока 1 тежест от тази, която може да се извлече от заключението на вещите лица по комплексната експертиза, в противоречие със събраните по делото доказателства. Прокурорът намира, че подсъдимият е личност с висока степен на обществена опасност, тъй като е осъждан с 10 отделни съдебни акта, търпял е три пъти ефективно наказание лишаване от свобода и след извършване на Д.ието, е влязъл в сила осъдителен съдебен акт на ИРС, с който му е определено наказание лишаване от свобода в размер на 10 месеца при първоначален строг режим. Счита, че наложеното от съда наказание е несправедливо и моли съда да измени атакуваната първоинстанционна присъда, като наложи наказание лишаване от свобода.

Не са постъпили възражения по чл. 322 НПК.

В съдебно заседание защитникът на подс. К. М. И. – адв. З. изразява становище, че съдът правилно преценил всички факти и обстоятелства, като отчел изключително тежкото здравословно състояние, видно в съдебна зала на първа инстанция. Поради това намира, че първоинстанционната присъда е правилна и справедлИ. по отношение на определеното наказание както по вид, така по размер. Моли съда да потвърди присъдата.

Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, като взе предвид доводите и становищата на страните, установи:

Протестът е подаден против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което е оправомощено, съгласно чл. 318, ал.

2-6 НПК.

С обжалваната присъда РС Разград признал подсъдимия К. М. И. за виновен за това, че на 21.09.2023 г., в гр. Разград, отнел чужди движими вещи: мобилен телефон „Realme C112021“ на стойност 225лева, ведно с черен силиконов калъф /гръб/ на стойност 5 лева и СИМ карта на стойност 6 лева, общо вещи на стойност 236 лева, от владението на Г. П. И. от гр.Разград, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи не са били под постоянен надзор, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд са били върнати и заместени престъпление по чл. 197, т. 3, вр. чл.195, ал.1, т. 2 вр. чл.194, ал.1 НК, поради което и на основание чл. 55, ал. 1 , т. 2, б. „б“ от НК наложил наказание пробация включваща:

А/ задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

Б/ задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

Производството е протекло по реда на чл. 373, т. 2 НПК. Подсъдимият 2

К. М. И. е признал фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, съответно съгласно чл. 373, ал. 3 НПК, съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт:

Подсъдимият К. М. И. е български гражданин, *** в гр. Исперих, с основно образование, не е женен, осъждан, безработен. К. И. страда от органично разстройство на личността. Това разстройство засяга по-дълбоко израза на емоциите, потребностите и подтиците. Води до променено емоционално поведение – емоционална лабилност, лесни преходи към раздразнителност. Отчита се и непълноценност на волевите качества и контрол над импулсите, което го прави импулсивен и недостатъчно диференциран, т.е. може да се води от крайни недиференцирани емоционално състояния. Може да възприема фактите, които имат значение за делото и дава обяснения, ако желае и през призмата на защитните си механизми.

На 21.09.2023 г. подс. К. И. бил в гр. Разград и около обяд се разхождал в района на Автогара - Разград. Приближил до намиращия се на автогарата магазин за немски стоки, стопанисван от „Иванови – Разград““ ЕООД. В магазина към него момент бил управителя на дружеството св. Г. П. И., който държал личния си мобилен телефон „Realme Cl 12021“ на бюрото в магазина.

Телефонът бил със СИМ карта на „Йетел“, поставен в черен силиконов калъф /протектор за гръб/, в който - между телефона и калъфа, била и личната карта на И.. Около 12.00 часа св. И. отишъл до тоалетна, при което мобилния му телефон останал на бюрото в магазина без надзор. Именно тогава подс. И. влязъл в магазина, видял мобилния телефон с принадлежностите му и го взел, като го поставил в джоба си. Веднага след това с бърза крачка напуснал търговския обект, като поел пеша в посока към МБАЛ - Разград, а след това към гр. Исперих. След като се отдалечил от Автогарата, вървейки по пътя решил да извади СИМ картата от телефона. Така и направил, като извадената СИМ карта изхвърлил в движение. Личната карта на св. И. пуснал в пощенка кутия, покрай която минал, на адрес ***. Телефонът, ведно с калъфа прибрал отново в джоба си и с него стигнал до гр. Исперих. Влизайки в града пеша около 15.30 часа същия ден, бил посрещнат от св. Т. Х. Д.- служител на РУ МВР — Исперих, който го попитал за извършената кражба. Сигнал за нея междувременно бил подаден в РУ МВР - Разград от постр. И., който връщайки се от тоалетната установил липсата на мобилния си телефон и лична карта.

При проведените незабавни ОИМ служителят на РУ-Разград св. Я. С. Я. установил, че подс. И. е извършител на кражбата и подал информация за това към РУ - Исперих. Пред св. Д. подс. И. си признал за стореното и разказал подробно за действията си. Предал с протокол за доброволно предаване мобилния апарат, ведно със силиконовия калъф и обяснил какво е направил със СИМ картата и личната карта на И.. Получавайки тази информация св. Я. установил живущия на адрес *** св. Д. Й. Н., който отворил пощенската кутия и предал с протокол за доброволно предаване намерената вътре лична карта на Г. П. И.. Св. Я. потърсил и СИМ картата съобразно обясненията на подс. И., но не я намерил. Предадените мобилен телефон, ведно с калъф и лична карта били върнати с разписка от св. Я. на постр. И..

3

Делото е напълно изяснено. Самопризнанието се подкрепя от свидетелските показания, писмените доказателства и заключенията по назначените експертизи и въз основа на това може да се установи по безспорен и несъмнен начин фактическата обстановка. Няма противоречия в доказателствената съвкупност.

Протестираната присъда е обоснована.

От събраните доказателства безспорно се установява, че на 21.09.2023 г.

К. И. е отнел чужди движими вещи: мобилен телефон „Realme C112021“ на стойност 225 лева, черен силиконов калъф на стойност 5 лева и СИМ карта на стойност 6 лева, общо вещи на стойност 236 лева, от владението на Г. П. И. от гр. Разград, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи не са били под постоянен надзор, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд са били върнати и заместени.

Подсъдимият е извършил Д.ието при пряк умисъл – знаел, че вещите са чужди и ги отнема от владението на другиго, съзнавал е чеи няма съгласие на собственика им. Безспорно е установено, с оглед поведението му (напуснал бързо местопрестъплението, освободил се от ненужните вещи и прибрал тези, които счита за полезни) намерението да ги присвои. Ясно и категорично е заключението на вещите лица, относно здравословното му състояние. Съдът приема, че е вменяем и може да носи наказателна отговорност за извършеното.

По отношение на наказанието.

Наложено е наказание при условията на чл. 55 НК – пробация.

За престъплението по чл. 197, т. 3, вр. чл.195, ал.1, т.2 вр. чл.194, ал.1 НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода до осем години.

Съдът като съобрази стойността на отнетото имущество, съдействието на подсъдимия в хода на разследването, здравословното му състояние, намира че предвиденото най-леко наказание е несъответно на извършеното и не е необходимо за поправяне на И.. Състоянието на И. характеризиращо се с импулсивност и недостатъчна диференциация, намалена способност за самоконтрол и поведенчески отклонения са обстоятелства, улесняващи Д.ието. Поради това съставът на въззивния съд намира, че наказанието е определено при спазване на чл. 36 НК. Обоснована и мотивирана е преценката на РС, че са налице предпоставките на чл. 55 НК.

Протестът е неоснователен. Наложеното наказание не е явно несправедливо. Съответно на извършеното и достатъчно за поправянето му.

При определянето му са отчетени здравословното състояние на подсъдимия.

Съставът на ОС Разград не споделя становището, че е надценено, то е както улесняващ фактор за извършване на престъплението, така и основание да се смекчи наказанието. Отнетите вещи не са с висока стойност, способът на извършване на престъплението – взел оставена вещ и излязъл от магазина, не 4 сочи на по-висока обществена опасност, подсъдимият е съдействал напълно за разкрИ.не на Д.ието.

Съставът на ОС Разград споделя приетата фактическа обстановка и правните изводи на първоинстанционния съд.

Обжалваната присъда е законосъобразна и обоснована. Не са допуснати процесуални нарушения. Няма основания за отмяна или изменение на присъдата.

Поради това, съдът с оглед правомощията си по чл. 338 НПК РЕШИ:

Потвърждава присъда №54/10.09.2024 г. по Наказателно дело от общ характер № 20243330200363 по описа за 2024 година на Районен съд Разград.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5