Присъда № 8 от 27.02.2023, Районен съд - Добрич

МОТИВИ към присъда № 8/27.02.2023г. по н.о.х.д. № 1452 по описа на Д.кия районен съд за 2022г.

Производството по н.о.х.д. № 1452 по описа на Районен съд – гр. Д. за 2022г. е образувано във връзка с внесен по реда на чл. 247 ал. 1 т. 1 от НПК обвинителен акт от Районна прокуратура – гр. Д. Териториално отделение – гр. Генерал Тошево по досъдебно производство № 97/2022г. по описа на Второ РУ на МВР – гр. Д. срещу Н. Д. А. ЕГН **********.

Районна прокуратура – гр. Д. Териториално отделение – гр. Генерал Тошево е повдигнала обвинение на Н. Д. А. ЕГН ********** за това, че на неустановени дати през месец март 2022г. при условията на продължавано престъпление на два пъти отнел чужди движими вещи – четиридесет литра дизелово гориво на стойност 117 лева от владението на И. В. С. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.

194 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения по време на откритото съдебно заседание, представителят на Д.та районна прокуратура изразява своята позиция, че е безспорно доказана обективната и субективната съставомерност на извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 194 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал.

1 от НК. Прави искане за налагане на наказание по реда на чл. 55 ал. 1 т. 2 б.

„б“ от НК, а именно пробация за срок от две години с двете задължителни пробационни мерки.

Процесуалният представител на подсъдимия А. изразява съгласие с направеното предложение относно вида и размера на наказанието, поискано от представителя на държавното обвинение.

Подсъдимият Н. Д. А. се присъединява към становището на своя защитник.

В предоставената на основание чл. 297 ал. 1 от НПК последна дума, подсъдимият изразява съгласие.

Преди даване ход на съдебното дирене процесуалният представител на подсъдимия е направил искане за разглеждане на съдебното производство по реда на глава Двадесет и седма от НПК, което като процесуално допустимо, е прието от съда, като по делото е проведено съкратено съдебно следствие.

В съдебно заседание, съдът на основание чл. 372 ал. 1 от НПК разясни на подсъдимия Н. Д. А. правата му съобразно чл. 371 от НПК, както и обстоятелството, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените самопризнания по реда на чл. 371 т. 2 от НПК ще се ползват от 1 съда при постановяване на присъдата.

Подсъдимият заяви, че признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и че е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът като намери, че са налице предпоставките за това допусна провеждането на съкратено съдебно следствие, като след изслушване самопризнанията на подсъдимия, като констатира, че самопризнанията се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

След преценка на събраните по делото относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

1.ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА

Въз основа на събраните по делото доказателства, безспорно се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Н. Д. А. живее със семейството си в село Ц., община Д..

През 2021г. работел като пастир на животни в село С. К., община Д..

Поради това познавал селото и хората, живеещи в него.

През месец март 2022г. подсъдимият А., бил нает от пострадалия И. В.

С. за извършване на ремонт на стопанска сграда, в стопански двор на ул. „*** в село С. К., община Д., където видял, че има трактор с незаключена капачка на резервоара.

На неустановена дата към края на месец март 2022г. около 20.00 часа подсъдимият Н. А. взел празни туби, прескочил оградата на стопанския двор на свидетеля И. В. С., отрязал парче маркуч, който бил в двора, отишъл до трактора и източил от резервоара дизелово гориво, което занесъл у дома си и го използвал за собствени нужди.

На следващия ден, подсъдимият Н. А. поискал от свидетеля Ж. Х. Ж. да го закара с автомобила си от село С. К. до село Ц., община Д.. На излизане обаче от село С. К. горивото на автомобила свършило. Тогава подсъдимият А. казал на свидетеля, че ще намери от някого в селото гориво. Така прескачайки оградата, отишъл отново до трактора на пострадалия И. В. С. и от резервоара, чрез маркуча напълнил туба от десет литра с дизелово гориво. Занесъл и налял горивото в резервоара на автомобила на свидетеля Ж. Х. Ж..

Последният му платил единадесет лева.

Пострадалият, работейки ползвал трактора и установил липсата на 40 литра дизелово гориво. Прегледал записите от видеокамерите, монтирани в имота му и установил двете влизания на подсъдимия Н. Д. А.. Разговарял с него и той му обещал, че ще възстанови отнетото гориво, но не го направил.

Затова бил подаден сигнал в полицията.

2

Съобразно заключението на вещото лице по назначената оценъчна експертиза стойността на отнетото от А. дизелово гориво било в размер на 117.00 лева.

Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от самопризнанията на подсъдимата, които се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, които съдът директно може да ползва съобразно разпоредбата на чл. 373 ал. 3 от НПК.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин и от приложените по делото писмени доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото, преценени от съда, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, които налагат следния обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:

2. ОТНОСНО ДЕЯНИЕТО И ИЗВЪРШЕНОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

При изложените фактически констатации и съображения, съдът намира за доказано, че Н. Д. А., като на неустановени дати през месец март 2022г. при условията на продължавано престъпление на два пъти отнел чужди движими вещи – четиридесет литра дизелово гориво на стойност 117 лева от владението на И. В. С. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 194 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1.

От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1-во от НК, като е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.

3. ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО НА ПОДСЪДИМИЯ

При определяне наказанието на подсъдимия за извършеното престъпление, съдът взе предвид следното:

Съобразно разпоредбата на чл. 373 ал. 3 от НПК, тъй като е проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371 т. 2 във вр. с чл. 372 ал. 4 от НПК, съдът е длъжен да определи наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление при приложение на разпоредбата на чл. 58а от НК.

Деянието е извършено от подсъдимия при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, към момента на извършване на деянието, подсъдимият е спомогнал значително за разкрИ.е на обективната истина по делото още в хода на досъдебното производство, липса на лоши характеристични данни към момента на извършване на деянието и недобро материално състояние.

Изложените обстоятелства, преценени спрямо тежестта на процесното деяние и обществената опасност на подсъдимия, мотивираха съда да приеме, че относимо и справедливо към извършеното от Н. Д. А. престъпление ще бъде налагането му на наказание пробация в съответствие с разпоредбата на 3 чл. 58а ал. 4 от НК, поради което, съдът на основание чл. 194 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК във вр. с чл. 58а ал. 4 във вр. с чл. 55 ал. 1 т. 2 б. „б“ от НК във вр. с чл. 42а ал. 1 и ал. 2 т. 1 и т. 2 от НК му налага наказание “пробация”, изразяваща се в следните пробационни мерки:

Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ДВЕ ГОДИНИ с явяване и подписване на подсъдимия пред пробационния служител при периодичност два пъти седмично;

Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

При определяне на наказанието: съдът прецени отношението на подсъдимия А. към извършеното, намерило отражение в поведението му след престъплението; прецени и поведението му в съдебната зала, направените самопризнания и сериозният му принос за разкрИ.е на обективната истина по делото, критичното отношение към извършеното.

Съдът намира, че определеното наказание ще окаже необходимото поправително и възпитателно въздействие по отношение на осъдения и ще допринесе за неговото поправяне.

Съдът намира, че така определеното наказание напълно ответства на тежестта на деянието и обществената опасност на самия извършител и ще изпълни целите на генералната и личната превенция, визирани в чл. 36 от НК - да се поправи и превъзпита подсъдимият към спазване законите и добрите нрави; да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

В този смисъл, съдът определи наказанието като справедливо, респ. съответно на престъплението.

4. ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ

На основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимият Н. Д. А. ЕГН ********** следва да заплати направените по делото разноски в размер на 159.75 лева по сметка на Второ РУ при ОД на МВР - гр. Д..

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

Председател:

/Мариана Момчева/

4

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№8 гр. Добрич, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Момчева

Съдебни

Борислав Д. Д. заседатели: Митка Д. Г. при участието на секретаря Милена Ст. Александрова и прокурора Стефан Г. Димитров като разгледа докладваното от Мариана Момчева Наказателно дело от общ характер № 20223230201452 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ: