Решение № 735 от 29.06.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 735 гр. София , 29.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20211000500472 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение № 260495 от 12.10.2020г., постановено по гр.дело № 1242/2019г. на Софийския градски съд, ГО, 10 състав, Застрахователна компания „Лев Инс“ АД е осъдена, на основание чл. 432, ал.1 КЗ да плати на Л. С. Г. сумата 180 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 28.05.2018г., заедно със законната лихва, считано от 20.11.2018г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над присъдените 180 000 лева до пълния предявен размер 700 000 лева; на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв, ЗК Лев Инс АД е осъдена да плати на адв. В.О. адвокатско възнаграждение в размер 4792,11 лева за оказана безплатна правна помощ, с включен ДДС и на основание чл. 78, ал.6 ГПК да плати по сметка на СГС държавна такса в размер 7200 лева и разноски в размер 700 лева, а на основание чл. 78, ал.3 ГПК, Л. С. Г. е осъдена да плати на ЗК Лев Инс АД разноски по делото в размер 594,29 лева.

Въззивна жалба срещу решението в отхвърлителната му част е подадена от Л. С. Г., чрез пълномощника адв. В.О.. Жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, сочи, че при определяне размера на обезщетението съдът е нарушил правилото на чл. 52 ЗЗД, като е присъдил силно занижено обезщетение.

Твърди, че съдът не е съобразил в пълна степен вида, броя и медико-биологичния характер на причинените при ПТП увреди на ищцата; продължителността на лечебния и възстановителен период; трайните последици за живота и здравето на пострадалата от травмите. Сочи, че съдът не е съобразил лимитите на застрахователните покрития към датата на увреждането и възрастта на ищцата.

1

Предвид изложеното, иска да бъде отменено решението в атакуваната част и вместо това да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен в пълен размер. Претендира и разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от ЗК Лев Инс АД чрез пълномощника адв. З.

Т., е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна.

Подадена е от ЗК „Лев Инс АД, чрез пълномощника адв. З. Т. и насрещна въззивна жалба срещу решението на СГС, в частта, с която дружеството е осъдено да плати на Л.Г., на основание чл. 432 КЗ обезщетение за неимуществени вреди над 140 000 лева до 180 000 лева. Този жалбоподател смята, че в нарушение на чл.

52 ЗЗД първоинстанционният съд е определил завишено по размер обезщетение.

Смята, че пострадалата е съпричинила настъпването на ПТП с повече от 22 %, тъй като не се е движила в крайната дясна част на пътното платно. Иска да бъде отменено решението в обжалваните части и вместо това да бъде постановено друго, с което искът по чл. 432 КЗ бъде отхвърлен за разликата над 140 000 лева до 180 000 лева. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.3 ГПК от Л.Г., чрез адв. О. е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба, с който същата се оспорва като неоснователна.

Решението на СГС в частта, с която Застрахователна компания „Лев Инс“ АД е осъдена, на основание чл. 432, ал.1 КЗ да плати на Л. С. Г. сумата 140 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 28.05.2018г., заедно със законната лихва, считано от 20.11.2018г. до окончателното плащане, като необжалвано от страните, е влязло в сила.

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими-подадени са в предвидените в процесуалния закон срокове от легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Л. С. Г. с искова молба, с която против ЗК „Лев Инс“ АД са предявени искове с правно основание чл. 432 КЗ и чл.

86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 700 000 лева, причинени при ПТП на 28.05.2018г., ведно със законната лихва, считано от 20.11.2018г.-датата, на която пострадалата е представител пред застрахователя банковата си сметка, до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 28.05.2018г., около 18,15 часа в гр. София, в гр. София, на ул. Кумата е настъпило ПТП с участието на л.а нисан Х Трейд, управляван от П. П. Г. и мотоциклет Хонда ЦБФ 600, управляван от Л.Г., вследствие на което на ищцата са причинени тежки телесни увреждания. Сочи се, че вина за настъпването на инцидента има водачът на лекия автомобил, който изгубил управлението над него, навлязъл в насрещната пътна лента и причинил удар с движещия се по нея мотоциклет, управляван от Г..

2

Ищцата твърди, че в резултат на ПТП са й причинени множество тежки телесни увреди-травматичен шок, гръдно-коремна контузия, разкъсване на вътрешни органи-тънко черво и чреводържател, размачкване на ляв яйчник; счупване на таза с множества фрактури и размествания. Сочи, че се наложило извършването на няколко оперативни интервенции-коремна операция, при която бил отстранен левият й яйчник и оперативни интервенции за тазовите увреди с поставяне на външен фиксатор. Поддържа, че от датата на ПТП до момента на подаване на исковата молба е в тежко физическо състояние и не е възстановена напълно, налице е ограничен обем на движенията на левия горен крайник, бързо и лесно се уморява, не може да работи, чувства се непълноценна. Твърди, че преживените силни болки и страдания и продължителните ежедневни затруднения в бита, са довели до срив на самочувствието й и са причинили тежък психически шок, като не може да спи спокойно и станала много чувствителна.

В исковата молба се твърди, че към датата на ПТП за л.а. Нисан е имало валидно сключена застраховка ГО с ответното застрахователно дружество и че на 30.08.2018г. ищцата депозирала пред него писмена претенция за заплащане на обезщетение за причинените при ПТП вреди. Сочи, че с писмо 15.01.2019г. застрахователят определил като обезщетение сумата 110 000 лева, което според пострадалата е крайно недостатъчно да компенсира вредите, настъпили при ПТП.

Предвид всичко изложено ищцата иска да бъде осъден ответника да й плати сумата 700 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 20.11.2018г. до окончателното плащане, както и разноските по делото.

В срока за отговор на исковата молба ответникът ЗК Лев Инс АД оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП, но оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на инцидента, твърденията, че водачът на застрахования автомобил е извършил нарушение на правилата за движение.

Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, като уточнява, че същата не се е движила в най-дясната част на платното за движение.

Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че на 28.05.2018г. в гр. София, около 18,15 часа на ул.

Кумата е настъпило ПТП между л.а. „Нисан Х Трейл“ с рег. № ********, управляван от П. Г. и мотоциклет „Хонда ЦБФ 600“ с рег. № *******, управляван от Л.Г., вследствие на което на Г. са причинени телесни увреждания.

Представено по делото е влязло в сила на 23.11.2018г. протоколно определение от 23.11.2018г., постановено по нохд №19772/2018 г. на СРС, НО, 114 състав, с което е одобрено споразумение, на основание чл.382, ал.6 и ал.7 и чл.384, ал.3, вр. ал.1 НПК, и П. П. Г. е признат за виновен в това, че на 28.05.2018 г. около 18,15 ч. в гр. София, при управление на л.а. „Нисан Х Трейл“ с рег. № ********, по ул. „Кумата“, с посока на движението от кв. „Бояна“ към 3

Киноцентъра, в района на №63, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 6, т.1 ЗДвП, чл. 63, ал.2, т.1 ППЗДвП, чл. 16, ал.1, т.1 ЗДвП и чл. 20 ЗДвП, реализирал ПТП с насрещно движещия се мотоциклет, управляван от Л.Г., като й е причинил по непредпазливост тежка телесна повреда, изразяваща се в гръднокоремна контузия с разкъсване на вътрешни органи, размачкване на левия яйчник, наложило оперативното му отстраняване, като тези увреждания са реализирали биологичния признак на постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота на пострадалата.

Обстоятелствата, при които е настъпил пътният инцидент не са спорни пред тази съдебна инстанция. От изводите, направени в изслушаните и приети в първоинстанционното производство САТЕ, изготвени от вещите лица инж. В. П. и инж. А., САС приема за установен следния механизъм на ПТП: на 28.05.2018 г. около 18,15ч. в гр. София, по ул. Кумата с посока на движение от кв. „Бояна“ към Киноцентъра се движи с 64 км/час л.а. „Нисан Х Трейл“ с рег. № ********, управляван от П. Г.. В същото време по ул. Кумата, но в обратна посока се движи с около 52 км/час мотоциклет „Хонда ЦБФ 600“с рег. № *******, управляван от ищцата. В района на №63 на ул. Кумата, водачът на лекия автомобил навлиза в насрещното пътно платно, по което се движи мотоциклетът и между двете МПС настъпва удар – между предната лява част на автомобила и предната част на мотоциклета. Вещите лица са категорични, че и двамата водачи са имали неограничена видимост един към друг и че ударът е настъпил в платното за движение на мотоциклета, по ширината му на 4,50-5 метра от десния бордюр.

Посочили са, че причината за настъпването на ПТП е навлизането на лекия автомобил в пътната лента на мотоциклета. Обяснили са, че мотоциклетистката не е имала техническа възможност да предотврати инцидента и настъпването на удара, след навлизането на автомобила в насрещното платно, нито чрез аварийно задействане на спирачките, нито чрез отклонение в ляво или в дясно.

В откритото съдебно заседание пред СГС инж. П. е уточнил, че дори мотоциклетът да се е движил най-плътно в дясно до бордюра, съприкосновение между двете МПС е щяло да има и мотоциклетистката не би могла да го избегне.

По делото не се спори, а и от приетите в първоинстанционното производство СМЕ, се установява, че вследствие на ПТП от 28.05.2018г. Л.Г. е получила следните травматични увреждания: травматичен шок, контузия на гръдния кош и корема, кръвоизлив в корема, разкъсване на тънкото черво на две места и на чреводържача, размачкване на левия яйчник, довело до неговото отстраняването му, събиране на течност в гръдната клетка, счупване на кръстната кост, счупване на таза и на двете срамни кости, разчленяване на лонното съчленение, изкълчване на дясната кръстно-седалищна става, счупване на лявата лакътна кост. Вещото лице д-р Т. Д.-С.-ортопед- травматолог, е посочила, че уврежданията са причинили на пострадалата трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за около 4 месеца; трайно затруднение на движенията на долните крайници за повече от 4 месеца и трайно затруднение на снагата за повече от една година и половина. Установено е, че ищцата е била приета за лечение в „Пирогов“ където е била оперирана по спешност- отваряне на корема и зашиване на разкъсванията на червата и на чреводържача, отстраняване на десния яйчник; оперирана е и за поставяне на външен фиксатор на таза, а фрактурата на лявата предмишница е лекувана чрез поставяне на гипс. Д-р Д. е установила, че осем дни 4 след инцидента е направено наместване на дясната кръстно-седалищна става и фиксация с два метални винта; а след още осем дни е направено наместване и фиксация на лявата предмишница; след още осем дни пострадалата е оперирана отново за извършване на корекция на външния фиксатор на таза, и след тридесет и четири дни е оперирана за пети път-за сваляне на фиксатора и изваждане на металната игла от лявата предмишница. Вещото лице е установило за общо за 17 дни пострадалата е провела и рехабилитационни лечения. Експертът е посочил, че периодът на възстановяване на уврежданията на таза в тяхната съвкупност е повече от две години, като ищцата е претърпяла болки с много голям интензитет за около 20 дни, с голям интензитет за около 4 месеца, а сега болките са с умерен интензитет; периодът на възстановяване на фрактурата на лявата предмишница е бил около 6 месеца. Посочено е, че ищцата е била в невъзможност да извършва ежедневните си дейности за не по-малко от една година, като в този период е била зависима от помощта на близки. Д-р Д. е установила, че към момента пострадалата е в добро общо състояние; че походката й е без помощно средство; че има четири белега на таза по 2-3 см, един белег - 6 см и един на лявата предмишница от 13 см. Установила е, че към момента дясната тазобедрена става извършва движения в обем по-малък от нормата с 10%, поясният отдел на гръбначния стълб извършва движения в обем по-малък от нормата с 15%, лявата гривнена става извършва движения в обем по-малък от нормата с 10%. Обяснила е, че на пострадалата й предстоят нови операции – за изваждане на метални импланти от лявата предмишница и от кръстната кост, а също и операция за корекция на таза. Уточнила е, че и към момента ищцата продължава да търпи болки и страдания в областта на гърба, кръста, долните крайници и лявата китка, с умерен и малък интензитет в зависимост от натоварването, двигателния режим и сезоните на годината.