Решение № 4186 от 21.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4186 гр. Пловдив, 21.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Иванка Г. Иванова. като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20265330101913 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по обективно съединени искове по чл.

26, ал. 1, пр. 3, евентуално пр. 1 от ЗЗД на В. И. К., ЕГН:**********, ***** чрез адв. Н. против “ВИВА КРЕДИТ” АД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джава- харлал Неру“ № 28, АТЦ „Силвър Център“, ет.2, офис 73 Г, за прогласяване нищожност на на клаузата от договор за паричен заем № ***/обективирана в чл. 1, ал.3/ предвиждаща заплащане на еднократна такса за експресно разглеждане на заявката за паричен заем в размер на 343,80лв./175.40 евро/ като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

В исковата молба се твърди, че между страните е бил подписан договор за потребителски кредит № *** за 700 лева при ГЛП 40.32% и ГПР 49.3 9 %.

Дължи се такса от 343,80 лева за експресно разглеждане на заявката. Заемната сума е усвоена. Не е заплатена сума за посочената такса и такава не се дължи.

Клаузата не е индивидуално уговорена. По нея не се дължи реална услуга. С 1 нея се генерира скрит разход, който води до обогатяване на кредитора. Касае се за заобикаляне разпоредбата на чл. 19 от ЗПК. Същата не е включена в ГПР.

В предоставения срок за отговор ответника признава сключването на договора. Посочва, че задълженията по него са изплатени. Оспорва твърденията за нищожност.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на събира клауза от договора, свързано с нарушаване правата на потребителя поради въвеждане на клауза противоречаща на забраната на ЗПК за събиране на такси за действия свързани с отпускането и управлението на кредита. По делото не се установява от ответното дружество, за какви точно действия се събира процесната такса за експресно разглеждане на заявката, поради което настоящия състав намира, че същата касае обработката и преценката на отправеното искане. Това са действия, които съставляват част от извършваната от дружеството дейност по занятие свързана с кредитиране и не налагат по аргумент на чл. 10а от ЗПК получаване на възнаграждение за услугата. Въвеждането на такова не само нарушава императивна разпоредба на закона, но и налага необосновано пораждане на задължение за потребителя за заплащане на суми по договора различни от дължимата главница и възнаградителна лихва. Тъй като акцесорните задължения по потребителски кредит са изрично правнорегулирани от закона с императивни разпоредби 2 недопускащи злоупотреба на по-силно икономическата страна следва да се приеме, че получаването на парични суми на това основание от кредитора се явява проява на скрита изгода за него. Като се има предвид, че добросъвестността е основен принцип в пораждането на гражданските отношения, възникващи между равнопоставени субекти съдът намира, че предвиждането на такава клауза в договора цели въвеждане в заблуда на контрагента относно икономическата му изгода от сключване на договора, което се явява нарушение на добрите нрави. Предвид формирания извод съда намира, че иска е основателен и следва да се уважи изцяло.

Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски съобразно представения списък и ангажирани доказателства в размер от 25,56 евро за държавна такса.

Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, на адвокат Н. следва да се определи възнаграждение съобразно нормите чл. 7, ал.

2, т. 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действали към момента на сключване на договора, и отправеното искане или в размер от 100 евро.

На ответника разноски не се дължат.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожна клаузата от договор за паричен заем № *** сключен между В. И. К., ЕГН:**********, ***** чрез адв. Н. против “ВИВА КРЕДИТ” АД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, АТЦ „Силвър Център“, ет.2, офис 73 Г /обективирана в чл. 1, ал.3/ предвиждаща заплащане на еднократна такса за експресно разглеждане на заявката за паричен заем в размер на 343,80лв./175.40 евро/ като противоречаща на принципа на добрите нрави.

ОСЪЖДА „Вива Кредит” АД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. Люлин, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл.АТЦ, „Силвър център“ ет.2, офис 73Г, да заплати на В. И. К., ЕГН:**********, ***** сумата от 25,56 евро (двадесет и пет евро и 56 евро цента) за разноски за 3 производството.

ОСЪЖДА „Вива Кредит” АД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. Люлин, бул. „Джавахарлал Неру“ №28, бл.АТЦ, „Силвър център“ ет.2, офис 73Г да заплати на адво к а т С. К. Н. ЕИК ********** с адрес на дейност *****, сумата от 100 (сто) евро за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4