Решение № 811 от 02.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 811 гр. Варна, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Трифонова при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно наказателно дело № 20263110200266 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. Д. П., подадена чрез адв. С. В. от АК – Варна, срещу Наказателно постановление № 25-0819-004171/06.10.2025 г., издадено от С. С., началник група в ОДМВР – Варна, сектор „Пътна Полиция“, с което на жалбоподателя на основание чл. 6, т. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10,23 евро за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.

Във въззивната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. По-конкретно се твърди, че е допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, тъй като не са изяснени спорните обстоятелства в административнонаказателното производство. На следващо място се твърди нарушение на чл. 57, ал. 1 т. 6 ЗАНН, тъй като не е посочено точно коя хипотеза на чл. 6, т. 1 ЗДвП е нарушена. На последно място се твърди, че нарушението не е извършено, доколкото на процесното място няма действащ и законно поставен знак В 27.

Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление.

1

В проведеното открито съдебно въззивната страна чрез процесуалния си представител адв. С. В. поддържа въззивната жалба. Представя списък с разноски, като по този начин обективира искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна началник група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, редовно призована, не изпраща представител в проведеното открито съдебно заседание. До даване ход на делото в съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемата страна (* К. Л. – А.) е представила писмени бележки, в които изразява становище за законосъобразност на наказателното постановление. Отправя искане за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от въззивната страна.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 27.03.2025 г. по електронната поща на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна постъпил сигнал от лице, ползващо имейл [email protected].

Сигналът е подаден в 14,26 часа на посочената дата, като се твърди, че подателят е установил в 11,05 часа нарушение на ЗДвП от лек автомобил с рег.

№ *, паркиран на ул. «С. Й.» № 8.

Към сигнала е приложена снимка на автомобила, паркирал в зоната на действие на знак В27, забраняващ престоя и паркирането.

По повод на този сигнал за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП бил съставен АУАН от св. П. С. М. – младши инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, който за да издаде акта извършил проверка само по подадения сигнал.

АУАН бил предявен на жалбоподателя, който написал своите възражения, а именно, че знакът е монтиран незаконно.

Била назначена проверка от комисия в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, които излезли със становище, че има извършено от жалбоподателя административно нарушение.

2

На 06.10.2025 г. С. М. С. – началник група в ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в АУАН, издала обжалваното наказателно постановление.

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства - показанията на св. П. С. М., и писмени доказателства: декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 ЗДвП; справка за собственост на лек автомобил с рег.

*КС; заповед на министъра на вътрешните работи; имейл до сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна; писмо от директора на дирекция ИИБ в Община Варна; копие от чертеж (извадка от Генерален план за организация на движението на територията на Община Варна, одобрен със Заповед № 1424 от 17.04.2018 г. на кмета на Община Варна; писмо от „Елит – пътна сигнализация“ ЕООД; справка за нарушител – водач.

Свидетелските показания на св. П. С. М. следва да бъдат кредитирани като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени доказателства.

Съдът намира посочените по-горе писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях и свидетелските показания изгради своите фактически изводи.

По-конкретно от извадка от Генерален план за организация на движението на територията на Община Варна, одобрен със Заповед № 1424 от 17.04.2018 г. на кмета на Община Варна се установява, че на процесното място и изобщо на ул. «С. Й.» няма предвиждания за поставяне на пътен знак В27.

От писмо от „*“ ЕООД също се установява, че не са поставяли пътен знак В27 на ул. «Стойчо Йорданов» № 8 в гр. Варна.

От правна страна:

3

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл.

57 ЗАНН.

Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере за какво деяние е привлечен към административнонаказателна отговорност и съответно да организира адекватно защитата си – ясно е посочено, че е паркирал в зоната на действие на знак В27 на посочените в АУАН и НП дата и място.

Относно възражението за допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН съдът счита, че непълнотата на доказателствата не може да бъде основание за отмяна на наказателното постановление поради две причини. На първо място страните по делото следва да посочат всички доказателства в подкрепа на своите становища. На второ място съдът винаги решава делото по същество, т.е. след като събере всички допустими, относими и необходими доказателства и намери делото за изяснено от фактическа страна (в този смисъл „Административен процес“, издание от 2009 г. на „Сиела софт енд паблишинг“ АД, с автори проф. д-р Кино Лазаров и доц. д-р Иван Тодоров, стр. 386).

Въпреки това съдът намира, че наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния закон:

Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

От доказателствата по делото се установява, че на ул. «С. Й.» № 8 и 4 изобщо на цялата улица не е предвидено от Община Варна поставянето на пътен знак В27. От „*“ ЕООД също не е бил поставян такъв знак.

Посоченото води до извод, че жалбоподателят М. Д. П. не е бил длъжен да съобразява поведението си със знак, който не е предвиден за поставяне от общината и не е ясно кога, от кого и как е поставен на това място.

Липсата на обективна страна от състава на нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП прави деянието, извършено от жалбоподателя, несъставомерно.

Предвид горното, съдът намира, че в нарушение на материалния закон е ангажирана отговорността на М. Д. П. за извършено от него нарушение по чл.6, т. 1 ЗДвП, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

По разноските:

На основание чл. 63д ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 АПК и с оглед изхода на делото на въззивната страна следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски.

При този изход на делото и с оглед направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на направените по делото разноски, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН следва да бъде осъдена ОДМВР - Варна да заплати на адвокат С. В. от АК - Варна, сума в размер на 204,52 евро представляваща адвокатско възнаграждение. Видно от договора за правна защита и съдействие не е било договорено възнаграждение на адв. В. поради това, че е договорена безплатна защита на основание разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата. Съгласно тази разпоредба адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на близки, като по силата на втората алинея на цитираната норма при уважаване на претенцията се дължи на адвоката възнаграждение, дължимо от другата страна в определен от съда размер, който обаче не може да е по - нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвижда за процесуално представителство в настоящия случай да бъде определено възнаграждение в размер на 204,52 евро (двеста и четири евро и петдесет и два евроцента), които ОДМВР - Варна следва да заплати на адв. В..

5

Възнаграждението следва да бъде платено от ОДМВР – Варна като второстепенен разпоредител с бюджет.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2 вр. ал. 1 ЗАНН, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0819-004171/06.10.2025 г., издадено от С. С., началник група в ОДМВР – Варна, сектор „Пътна Полиция“, с което на М. Д. П. на основание чл. 6, т. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10,23 евро за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП;

ОСЪЖДА ОДМВР - Варна да заплати на адв. С. В. В. от АК – Варна, л. н. *, с адрес на кантора гр. Варна, ул. „К. П. В.“ № 3 парична сума в размер на 204,52 евро (двеста и четири евро и петдесет и два евроцента), представляваща адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 266 по описа за 2026 г. на Районен съд - Варна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6