Решение № 257 от 03.06.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. София, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Грозева

Членове:

Калин Калпакчиев

Николай Джурковски при участието на секретаря Илияна Петкова в присъствието на прокурора Атанас Гебрев като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Касационно наказателно дело от общ характер № 20268002200386 по описа за 2026 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 НПК по касационна жалба на подсъдимия И. Х. и неговия защитник адвокат И.-С. против решение № 18 от 10.03.2026 г., постановено по в.н.о.х.д. № 341/2025 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.

С касационната жалба се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Защитникът поддържа, че въззивното решение не съдържа надлежни мотиви – липсва самостоятелен анализ на доказателствата и констатации по фактите, както и не е даден отговор на възраженията на защитата; че показанията на пострадалия са абсолютизирани; че присъдата и въззивното решение почиват на предположения и единствено на показанията на пострадалия, които не намират подкрепа в останалите доказателства по делото; че съдът без мотиви е игнорирал заключението на съдебномедицинската експертиза; че свидетелските показания, които подкрепят защитната теза са елиминирани от въззивния съд без да са подложени на внимателен анализ; че в нарушение на чл. 13 и чл. 107 НПК въззивният съд не е подложил на обективен и всестранен анализ всички доказателства по делото. С жалбата се релевира и нарушение на материалния закон, тъй като не е налице установена причинно-следствена връзка между упражненото насилие и отнемането на паричната сума, а квалификацията за опасен рецидив е приложена механично. Поддържа се и наличието на явна несправедливост на наказанието, което е демонстративно тежко и не 1 съответства на конкретния случай. Според защитника не е отчетена в достатъчна степен сравнително ниската стойност на предмета, липсата на тежки телесни увреждания, социалния и личностен профил на подсъдимия, мястото на извършване на деянието.

С касационната жалба се отправя искане за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.

Пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия поддържа подадената срещу въззивното решение касационна жалба на изложените в нея основания. Защитникът отправя искане за отмяна на решението на Апелативния съд и за връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, алтернативно моли за намаляване на наказанието.

В съдебно заседание на касационната инстанция прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна, доколкото Апелативният съд е изпълнил задълженията си за проверка на първоинстанционния съдебен акт – доказателствата са оценени според процесуалните правила, материалният закон е приложен правилно, а определеното наказание е справедливо.

Подсъдимият И. Х. в лична защита се придържа към казаното от защитника си, а в предоставената му последна дума иска връщане на делото за ново разглеждане, за да се съберат нови доказателства и да бъде оправдан.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани в чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е допустима – подадена от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 2 НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 1 НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

1. За процесуалното развитие на делото

С присъда № 10 от 8.10.2025 г. по н.о.х.д. № 58/2025 г. Габровският окръжен съд е признал подсъдимия И. П. Х. за виновен в това, че на 24.05.2024 г. в /населено място/ при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - парична сума от 900 (деветстотин) лева от владението на Ж. Г. Ж. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – нанесъл удари с юмруци в областта на главата му, поради което на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б“ и чл. 54 НК му наложил наказание лишаване от свобода в размер на седем години, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС определил първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието. Съдът приложил чл. 25, ал. 1 НК, като 2 групирал наказанието по настоящото дело с наказанието по н.ч.д. № 142/2025 г. на Севлиевския районен съд и определил общо наказание в размер на седем години лишаване от свобода, приложил чл. 25, ал. 3 НК и чл. 59, ал. 1 НК като приспаднал към изпълнението на наказанието лишаване от свобода изтърпяната част от наказанието пробация по н.ч.д. № 142/2025 г и предварителното задържане на подсъдимия.

С присъдата подсъдимият е осъден да заплати разноските по делото в размер на 288 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС – Габрово и 266.10 лева по сметка на ОДМВР – Габрово, както и по 5 лева за всеки служебно издаден изпълнителен лист.

По жалба на защитника на подсъдимия, пред Великотърновския апелативен съд е било образувано в.н.о.х.д. № 341/2025 г., приключило с решение № 18 от 10.03.2026 г., с което на основание 334, т. 6 НПК и чл. 338 НПК въззивният съд потвърдил първоинстанционната присъда.

2. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения Обобщено доводите в касационната жалба сочат на аргументи и за трите касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК. Първо следва да се разгледа възражението на защитата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като от неговата основателност зависи обемът на касационната проверка.

2.1. За липсата на мотиви на въззивното решение

В жалбата се твърди наличие на едно от абсолютните процесуални нарушения – липса на мотиви на въззивното решение, както и са развити съображения срещу доказателствената дейност на въззивния съд, като се настоява, че показанията на пострадалия били абсолютизирани, а свидетелските показания на свидетелите, подкрепящи защитата и заключението на съдебномедицинската експертиза били игнорирани без мотиви; че въззивното решение почивало на предположения и е постановено в нарушение на принципите за обективност и всестранност на доказателствения анализ по чл. 13 и чл. 107 НПК.

Защитата е поставила пред въззивния съд идентични възражения, които подробно са били разисквани в атакуваното решение на Великотърновския апелативен съд. Независимо от това ВКС дължи отговор в рамките на заявеното с касационната жалба касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.

Възражението за липса на мотиви на въззивното решение е неоснователно.

Съдебният акт на Апелативния съд съдържа всички елементи, така както са предвидени в чл. 339, ал.1 и ал. 2 НПК. Въззивният съдебен състав е изложил приетите от него факти по случая, изведени въз основа на собствен анализ на цялата доказателствена съвкупност; подробно са коментирани 3 свидетелските показания и обясненията на подсъдимия, писмените доказателства и доказателствени средства, както и заключението на съдебномедицинската експертиза; отделните доказателствени материали са изследвани както поотделно, така и във взаимната им връзка, като са изложени логически издържани съображения за възприемането на едни доказателства, съответно за неприемането на други. Решението съдържа пълен правен анализ на установената фактология, съответно надлежни доводи за индивидуализация на наказанието и отговор на съществените възражения на защитата. Съвпадението на изводите на инстанциите по фактите е логична последица от сходния анализ на доказателствата, което е в пълно съответствие с процесуалния закон. В този смисъл ВКС трайно е приемал, че след като въззивната инстанция е приела за установена фактическата обстановка, изложена в мотивите на първата инстанция, тя не дължи подробно обсъждане на всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда – Р. № 424/5.11.2013 г. по н.д. № 1353/2013 г, І н.о., Р. № 62/19.04.2016 г. по н.д. № 152/2016 г., ІІІ н.о.

При цялостна оценка на съдържанието на въззивния съдебен акт ВКС приема, че неговото съответствие с изискванията на чл. 339, ал. 1 и ал. 2 НПК е вън от всякакво съмнение.

2.2. За оценката на доказателствата от въззивната инстанция в съответствие с процесуалния закон

Следващата група възражения на защитата се отнасят до претендирани процесуални нарушения при оценка на доказателствата от въззивния съдебен състав, като обобщено се твърди, че са нарушени принципните изисквания за обективност, пълнота и всестранност на доказателствения анализ.

Според защитата, Апелативният съд е основал осъдителните си изводи единствено на показанията на пострадалия, без да се отчитат противоречията в казаното от него, както и без да се съпоставят с останалите доказателства и най-вече със заключението на съдебномедицинската експертиза и обясненията на подсъдимия.

Видно от въззивното решение – л. 83 – л. 85 от съдебното дело на ВтАС, съдът обстойно е мотивирал позицията си за възприемане като достоверни показанията на свидетеля Ж. Ж.. Казаното от пострадалия както пред съда, така и в приобщените части от досъдебното производство, е анализирано подробно от въззивния съд. Обосновани са изводите на съда, че показанията на пострадалия съдържат всички съществени фактически детайли за случилото се на 24.05.2024 г. в дома на подсъдимия; описано е поведението на извършителя, свързано с упражнена сила спрямо жертвата, отнемането на инкриминираната сума пари, другите лица, които са присъствали на местопрестъплението. Освен, че са подробни и непроменени във времето, показанията на Ж. не съдържат вътрешни противоречия, а при съпоставка с други доказателства намират стабилна опора. Апелативният съд е съпоставил показанията на пострадалия с детайлно анализираните показания на свидетелите М., И. и Г., като е извел законосъобразен извод за взаимно 4 допълване и съответствие на посочените гласни доказателства. Свидетелските показания са оценени и във връзка със заключението на съдебномедицинската експертиза, което описва механизъм на причиняване на уврежданията, който е в синхрон с казаното от пострадалия. Не е налице противоречие между заключението на експертизата и установеното от пострадалия, доколкото вещото лице не изключва нанасяне на повече от един удар, както в писменото заключение, така и при разпита си в съдебно заседание – л. 77 гръб от съдебното дело на първата инстанция. Показанията на жертвата са обсъдени и във връзка с протокола за освидетелстване и фотоалбума към него, които подкрепят изцяло вида и характера на понесените от Ж. телесни увреждания.

Показанията на пострадалия са поставени в контекста и на останалите доказателствени материали по делото – обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите М., Н., В., Н. и П. На л. 85 – л. 87 от решението посочените гласни доказателства са обсъдени поотделно, но също и при съпоставка помежду им. Изведени са конкретни противоречия в показанията на М. както с показанията на пострадалия, така и с обясненията на подсъдимия по отношение на събитията, развили се в нощта на 24.05.2024 г. в дома на подсъдимия. Противоречиви и нелогични са й подробно обсъдените обяснения на подсъдимия, които се опровергават освен от показанията на пострадалия и заключението на съдебномедицинската експертиза, но също и от показанията на свидетелите негови съседи – В. и П. Показанията на свидетеля Н. с основание са приети за недостоверни от въззивната инстанция (л. 87 гръб, л. 86 от въззивното решение), което е мотивирано с наличието на абстрактност, неяснота и многобройни логически противоречия, а не единствено с близките отношения на свидетеля с подсъдимия.

При тези аргументи, ВКС приема, че доводът на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивната инстанция при оценка на доказателствата, е неоснователен. Всяко едно от посочените по-горе доказателства е оценено според собственото му съдържание, не е налице изопачаване или превратност в тълкуването, не са използвани недопустими предположения, напротив доказателственият анализ е пълен, обективен и всеобхватен, в пълно съответствие с принципите, въплътени в чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК.