Решение № 1881 от 22.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1881 гр. Пловдив, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20255330111885 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Д. Г. И., ЕГН **********, с адрес:

******, против „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Лъчезар Станчев" № 3, („Литекс Тауър“), ет.10, с която е предявен осъдителен иск за присъждане на сумата от 630,42 евро, с левова равностойност от 1233 лв., – недължимо платена над главницата по недействителен Договор за потребителски кредит № ******, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.06.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

Предвид ноторния факт за смяна на националната валута в Република България на дата 01.01.2026 г. от лева в евро и с оглед разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България и Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, всички суми, присъдени с настоящото решение са посочени в евро. За прецизност и с цел осъществяване на връзка с начина на формулиране на претенциите в исковата молба и параметрите на иска, с който съдът е сезиран, то навсякъде в мотивите, както и в диспозитива на настоящото решение, търсените суми ще се отразяват освен в евро, но и в левовата им равностойност.

1

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ******, по силата на който ответникът предоставил на ищеца парична сума в размер на 3000 лева/1533,86 евро в заем, при ГПР 49,20%, годишен лихвен процент – 40,69% и срок на кредита от 20 месечни вноски. Поддържа се, че съобразно чл. 4, ал. 3 от договора, кредитът следвало да бъде обезпечен с гаранция от небанкова финансова институция, в противен случай се дължала неустойка. Поради тази причина и ищецът бил сключил Договор за предоставяне на гаранция № ****** с третото лице „Кредит Гарант БГ“ ООД, по силата на който третото лице - гарант се задължи да издаде в полза на ответното дружество гаранция в размер на 4180 лв./2137,20 евро, срещу възнаграждение от 196 лв./100,21 евро на месец, платими заедно с погасителните вноски. Твърди се в исковата молба, че ищецът бил заплатил общо сумата от 4 233 лв./2164,30 евро Поддържа обаче, че договорът за кредит е недействителен на особените основания по ЗПК. Не били спазени изискванията за писмена форма и минимален размер на шрифта – нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Не било ясно посочено как се формира ГПР по договора за кредит, като липсвало ясно разписана методика какви компоненти са отчетени при неговото изчисляване. Счита, че разходите по обезпечените е следвало да бъдат включени при изчисляването на ГПР, но това не било сторено, което водело до посочване в договора на по-нисък размер на процента на оскъпяване от реално приложимия в отношенията между страните. Последното нарушавало и чл. 19, ал. 4 ГПК. Възнаграждението по договора за поръчителство било допълнителен разход за кредитополучателя и противоречало на добрите нрави, като аргументи за това се извеждат още от връзката между договора за кредит и този за предоставяне на гаранция. В тази насока се поддържа, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Предвид изложеното, ищецът счита, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради което на връщане подлежала единствено главницата от 3000 лева/1533,86 евро по силата на чл. 23 ЗПК. Плащанията над тази сума били лишени от основание, което обосновавало претенцията за възстановяване на сумата от 1233 лв./ 630,42 евро, като се моли за нейното уважаване и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „НЕТКРЕДИТ“ ООД е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен.

Признава, че между страните е сключен процесния договор за потребителски кредит за сумата от 3000 лева/1533,86 евро, както и че при изчисляването на ГПР по кредита не е включено възнаграждението на гаранта, а като разход е отчетена единствено възнаградителната лихва. Оспорва твърденията за извършени плащания. Също така намира за неоснователни съображенията на ищеца за недействителност на договора за кредит. Счита, че посоченият ГПР е коректно изчислен и отразен в текста на договора при съобразяване на императивните изисквания на ЗПК, в която насока развива подробни съображения. Изтъква, че дори процентът на оскъпяване да надвишава предвидения в закона лимит, то това имало за последица единствено недействителност на клаузите, които водят до този резултат. Счита още, че законосъобразно кредитът е обезпечен с гаранция от трето лице – гарант. По 2 изложените съображения моли да не се уважава предявената осъдителна претенция. На свой ред претендира разноски и възразява срещу размера на търсените такива от ищцовата страна.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно в настоящото производство, че между ищеца Д. Г. И., като кредитополучател, и „НЕТКРЕДИТ“ ООД, като кредитор, е сключен Договор за потребителски кредит № ****** с визирано в исковата молба съдържание.

В тази връзка по делото е представено и копие от въпросния договор за потребителски кредит, с който на ищеца е предоставен паричен заем размер от 3000 лева/1533,86 евро, при фиксиран ГЛП по заема – 40,69 %, и посочено ГПР от 49,20 %. Наличен по делото е и Договор за предоставяне на гаранция № ******, сключен между ищеца И. и „Кредит Гарант БГ“ ООД, с който дружеството се е задължило срещу възнаграждение от 196 лв./100,21 евро на месец, за което не се спори, да стане поръчител по Договор за потребителски кредит № ****** Уговорено е в Договора за предоставяне на гаранция, че ако поръчителят изпълни задълженията по договора за заем, то същият има право да поиска от потребителя/заемателя да му възстанови платена за погасяване на задълженията по кредита сума.

По делото е изслушано заключение по ССчЕ, вещото лице по която посочва, че извършените от ищеца плащания по договора за кредит са общо 4 233 лв./2164,30 евро. Начислената гаранция по Договор за предоставяне на гаранция от ******, представляваща възнаграждение за дружеството-гарант, е в размер на 3920 лв./2004,26 евро, като при включването й в обхвата на разходите по кредита, то ГПР се променя на 295,19 %.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Между ищеца Д. Г. И. и „НЕТКРЕДИТ“ ООД е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за потребителски кредит № ******, при което ищецът има качеството на кредитополучател. За обезпечаване задълженията по този договор между И. и „Кредит Гарант БГ“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция № ****** И при двата договора ищецът Д. И., в качеството си на потребител, се ползва със закоустановената потребителска закрила, паради което приложение в случая следва да намерят правилата на ЗПК и ЗЗП, както и общите норми на ЗЗД.

Предвид изложеното е за отбелязване, че съдът споделя съображенията в исковата молба за нищожност на процесния договор за потребителски кредит, като в тази насока се отчете следното. Двата договора – за кредит и за гаранция, са неразривно свързани, доколкото втория обезпечава първия и сключването му е обусловено от действителността на заемното правоотношение – последното се явява негово основание. Освен това заплащането на дължимите суми по договорите се осъществява едновременно и същите се превеждат само на едно от дружествата – заемодателя. При това положение съдът намира, че възнаграждението по договора за предоставяне 3 на гаранция (поръчителство) представлява разход по кредита, който неправилно не е бил отчетен като такъв при изчисляването на ГПР по договора за потребителски кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. При съобразяване с тази легална дефиниция съдът приема, че разходите по обезпечението е трябвало да се включат в ГПР по кредита, предвид че процесния договор за предоставяне на поръчителство и възнаграждението по него са пряко свързани със заемния договор. Като не е сторено това, потребителят е бил заблуден относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора за кредит, и реалните разходи по кредита, които кредитополучателят ще направи – нарушение на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК. Последното води до недействителност на самия договор за заем по силата на чл. 22 ЗПК.

С оглед на горното и по силата на чл. 23 ЗПК по договора за кредит ищецът дължи единствено чистата стойност на кредита, а именно сумата в размер на 3000 лева/1533,86 евро равна на уговорената и усвоена главница.

Платеното на ответника „НЕТКРЕДИТ“ ООД в повече се явява лишено от основание. В случая това е сумата от 1233 лв./ 630,42 евро.

При това положение искът се намира за доказан по основание, както и по размер, предвид заключението на вещото лице, поради което ще се уважи изцяло.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът, като в негова полза се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски в общ размер от 153,39 евро, както и разноски за един адвокат в размер на 204,52 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Лъчезар Станчев" № 3, („Литекс Тауър“), ет.10, да заплати на Д. Г. И., ЕГН **********, с адрес: ******, сумата от 630,42 евро, с левова равностойност от 1233 лева, – недължимо платена над главницата по недействителен Договор за потребителски кредит № ******, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.06.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Лъчезар Станчев" № 3, („Литекс Тауър“), ет.10, да заплати, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на Д. Г. И., ЕГН **********, с 4 адрес: ******, сумата от 153,39 евро – сторени съдебно-деловодни разноски, както и сумата от 204,52 евро – разноски за един адвокат.

Сумите могат да бъдат платени по банкова сметка с IBAN:

*******************************, при банка „УниКредит Булбанк“ АД.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5