Решение № 430 от 07.08.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 430 гр. Велико Търново, 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Йордан Воденичаров

Любка Милкова при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20224100500258 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Предмет на подадената от името на П. Д. М. от гр.С. и Д. Д.а С.гражданин на С. чрез пълномощника им – адвокат Т. Г. от САК , въззивна жалба е Решение № 26/25.02.2022 г. по гр.д. № 87/2021 г. на РС- П., с което е обявена на основание чл.26, ал.1, пр.1-во ЗЗД, във връзка с чл.23, ал.1, б.“в“ от ЗСВЦВК/отм./ нищожността на договор за дарение на жилище № 5 на втори етаж от жилищен блок ППП 1, *** по тогава действащия ЗРП на гр.П., на улица „Д.“ от 18.06.1985 г. по предявения срещу тях от С. П. М. от гр.С. , иск , с молба да бъде отменено , искът отхвърлен като неоснователен , с присъждане на направените по производството разноски.

Развиват оплаквания / доводи / за неправилност на обжалваното решение поради направен погрешен извод , че покойният им праводател е чуждестранно лице по смисъла на чл.5 от ЗСВЦВК, смесвайки това понятие с понятието „чуждестранен гражданин“/ фактът , че е притежавал паспорт на бившата ЧССР не е достатъчен да се приеме , че е придобил въпросното легално качество, още повече , че имал и български паспорт /, сделката не е нищожна, а би имала само незавършен фактически състав/ липсата на административния й елемент – разрешение на държавен орган- министъра на финансите / , няма норма в закона , която изрично да посочва , че в подобни случаи последицата от неналичието на административния елемент е нищожност на сделката.

В с.з. пълномощникът им писмено поддържа изложеното в жалбата.

Насрещната страна чрез пълномощника си адвокат Х. Д. от ВТАК оспорва жалбата по съображения/ доводи/ за пълно съответствие на решението със събраните доказателства и материалния закон. Моли да бъде потвърдено, с присъждане на разноските по въззивното призводство.

1

Изложеното в жалбата налага цялостно повторно въззивно разглеждане на спора по предявения установителен иск , чиято законова правна квалификация се извежда от нормите на чл. 26, ал.1, пр.1-во от ЗЗД, вр. с чл.23, ал.1 от ЗСВЦВК/отм./ – чл.269, изр.2-ро от ГПК.

Ищецът С. П. М. твърди , че с договор от 18.06.1985 г. , оформен с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 103, том 1 , н.д. № 200/1985 г. на съдия при Районен съд гр.П. , неговата майка К.С.М./ починала на 11.10.2008 г./ е дарила на покойния му брат и наследодател на ответниците- Д. П. М., правото си на собственост върху жилище № 5, находящо се на втори етаж от жилищен блок ППП- 1, *** по ЗРП на гр.П., на улица „Д.“ , състоящо се от две спални , кухня, баня- клозет, коридор , 2 ВШ и два балкона , със застроена площ от 54,28 кв.м. , с принадлежащото му избено помещение № 8 , с площ от 5,64 кв.м. , съответно припадащите му се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Към момента на дарението Д. П. М. е бил гражданин на ЧССР, с поС.но местопребиваване в гр.Б. и по смисъла на чл.5, ал.1 от Закона за сделките с валутните ценности и валутния контрол / отм./ е имал качеството на „чуждестранно лице“, а дарителката – на „местно лице“ по смисъла на чл. 4, ал.1 от същия закон. Сделката е извършена без разрешение на Министерството на финансите в нарушение на повелителното изискване на чл.23, ал.1 от ЗСВЦВК, поради което е нищожна на основание чл.26, ал.1 , пр.1-во от ЗЗД.

Поради това моли съда да постанови решение , с което да обяви нищожността й , както и да му присъди направените по производството разноски .

Ответниците П. Д. М. и Д. Д.а С. чрез пълномощника си адвокат Т. Г. от САК оспорват иска и молят да претърпи санкция на отхвърляне като неоснователен и недоказан с възражения / доводи/ , че сделка , сключена при неспазване на изискването на чл.23, ал.1 от ЗСВЦВК не е нищожна по смисъла на чл. 26, ал.1 от ЗЗД , тъй-като : а/ специалният закон не предвижда такава тежка последица ; б/ сделката се намира в положение на незавършен фактически състав , защото административноправният елемент – даване на предварително разрешение за сключването й , не определя съдържанието и вида на правните й последици , а обуславя само настъпването им, когато разрешението стане факт; в/ нормата на чл.23, ал.1 от ЗСВЦВК е обявена за противоконституционна в т.5 на Решение № 6 на КС на РБ от 1996 г. и от момента на влизането му в сила, сделката придобива завършен фактически състав , тъй-като се счита отпаднало изискването да даване на разрешение / одобряването й / - чл.151, ал.2 от КРБ; налице е доказателствена неустановеност на твърдението , че техният наследодател е бил чуждестранно лице по смисъла на чл.5, ал.1 от ЗСВЦВК- обстоятелството , че е притежавал паспорт от бившата ЧССР не е достатъчен аргумент в негова подкрепа, тъй-като е имал и български паспорт и не губил българското си гражданство .

Съдът след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните доказателства приема за установено и обосновава следните правни изводи :

Фактите от значение за правилното решаване на делото- предмет на изложените в исковата молба твърдения са безспорни/ спорно е качеството „чуждестранно лице“ на наследодателя на ответниците, без обаче да се спори , че към момента на дарението и преди това е пребивавал в Б. / и документално установени според изискването на чл.154, ал.1 от ГПК.

Въззивният съд в съгласие с констатациите им в мотивната част на решението, упражнявайки правомощието си по чл.272 от ГПК, препраща към описанието им , без да е нужно да ги повтаря.

2

Искът е основателен .

Дадена сделка ще е нищожна поради противоречие със закона по смисъла на чл.26, ал.1, пр.1-во от ЗЗД , когато има основание/ причина , кауза/, но това основание не е позволено от закона, както и когато има предмет, но той е забранен от закона,или иначе казано : самата сделка въобще като вид или правните й последици като целен резултат са изрично забранени / вж. например чл.94, чл. 113, чл. 152, чл. 185 чл.209, чл.226, ал.2, чл.366 от ЗЗД, чл.373, ал.3, чл.662, ал.2 от ТЗ, чл.16, ал.6, чл.23, ал.5 от ЗАЗ, чл.56, ал.3 от ЗЗП/ или не е съобразена с хипотезата на конкретна повелителна правна норма / косвена забрана/ , въвеждаща някакво ограничение на свободата на договаряне , недопускащо разпростиране на приложното й поле извън обхвата на тази хипотеза / вж. например чл.38, ал.1 от ЗЗД, чл.229, ал.1 от ЗЗД, чл. 41, ал.2, чл. 60, ал.1 , чл.75, ал.2 от ТЗ, чл.143 от ЗЗП/ и заедно с това законът не предвижда друга правна последица от нарушаването на забраната или целта на забраната е друга /вж. например параграф 6, ал.5 и пар.16, ал.1 от ПР на ЗУТ, чл. 3, ал.1, изр.2-ро от ЗАЗ/ , както и не предвижда някакво субективно преобразуващо право в полза на засегнатото от нарушението на забраната или от ограничението лице/ вж. например правилата на чл. 30, ал.1 от ЗН и чл.33, ал.2 от ЗС/

Сделката ще е нищожна и когато не е спазен някакъв императивно установен ред за извършването й/ вж. например чл. 19, ал.1, чл. 49, ал.1, чл.58, ал.2 от ЗДС, чл. 35, ал.1, чл.37, ал.1, чл.39 от ЗОбС/ или липсва на някоя от страните изискуемо от конкретна повелителна правна норма на закона правно качество , създадена да охранява значим обществен интерес / вж. например чл.5, ал.2 от ЗКИ, чл.9, ал.3 от КЗ/, или /по изключение / страната не притежава някакво материално право/ вж. например чл.167, ал.3 от ЗЗД, чл.19, ал.1 от ЗН/, щом законът не е предвидил друга правна последица от неспазването на реда или липсата на качеството .

Прието е , че когато законът изрично не е обявява дадена сделка за недействителна и съществува съмнение дали всъщност привидното или предполагаемо/ поради неясно заложена законодателна воля/ несъответствие на съдържанието й с хипотезата на конкретна законова правна норма води до нейната нищожност поради противоречие със закона, до такъв извод трябва да се стигне, само когато сключването/ извършването й застрашава някакъв значим обществен или държавен интерес/ аргумент от чл.8, ал.2, изр.2ро от ЗЗД/ или интерес на икономически по-слабата страна по нея , който така или иначе е под „засилена охрана” от законодателя, видима от редица други законови правни норми/ каквито има например в Закона за защита на потребителите /.

В противен случай би се стигнало до прекалено широко приложение на основанието противоречие със закона , наподобяващо правораздавателен произвол, противен на здравия разум и отнемащ усещането за правна сигурност.

Ако разпоредбата от която се извлича норма/ правило за поведение /, съпоставимо поставяща/ поставящо/ под съмнение/ според повдигнатия спор между страните/ валидността на правната сделка поради несъответствие с хипотезата на тази норма /липса на обстоятелство или наличие на обстоятелство, което пряко й противоречи /съдържа традиционно използваните от законодателя думи с повелителен характер : „ трябва”, „не може” , „само”, то такова наречие определя изключителния й характер, създаден да охранява според законодателната политика на времето, някакъв значим обществен или държавен интерес, поради което неспазването й не може да влече друга последица освен нищожност. Тогава няма място за правораздавателна филоС. , а съдът трябва само да констатира и обяви нищожността.

Безспорно за сключване на сделки , с които местни лица прехвърлят в собственост на чуждестранни лица имущества, намиращи се в страната, законът по време на извършване 3 на конкретното дарение / 18.06.1985 г./ повелително е установявал ред , включващ предварително дадено разрешение от Министерството на финансите / с изключение на завещанията/ - чл.23, ал.1, б.“в“ от ЗСВЦВК. Целта / защитеният интерес/ е да се установи държавен контрол върху тези имущества в страната , тъй-като могат да бъдат последващо трансформирани в една или в друга валута/ валутни ценности /, щом се придобиват от чуждестранни лица- чл.1, чл.2 от ЗСВЦВК.

Нещо повече: казва безусловно , че такива сделки не могат да бъдат извършвани, ако няма такова разрешение , т.е. употребеният израз недвусмислено показва законодателна воля за забрана да се извършват без изпълнение на предпоставката за това. Доколкото не е уредена последваща възможност за одобрението й „пост фактум“ от компетентен държавен орган, т.е. да се добави неосъществения отнапред административноправен елемент, е немислимо да се говори за незавършен фактически състав на сделката, за съС.ие на „висяща недействителност“, отпаднало с обявяването на нормата за противоконституционна през 1996 г. и т.н.

Друго би могло да бъде разрешението на въпроса , ако редакцията на текста не включваше израза „не могат“ . Затова неспазването на този ред е в противоречие на закона по смисъла на чл. 26, ал.1 от ЗЗД и влече нищожност / вж. Решение № 538/06.03.1978 г. по гр.д. № 3210/77 г. на I Г.О. на ВС на НРБ ; Решение № 673/18.11.1987 г. по гр.д .№ 243/1987 г. , I Г.О. на ВС на НРБ; Определение № 48/15.01.2010 г. по гр.д. № 1374/2009 г. на ВКС I Г.О/.

Предвид установените по делото обстоятелства , че наследодателят на ответниците е живеел и работил по трудов договор в Б. – ЧССР към местно предприятие още от 01.09.1978 г. и към датата на дарствената сделка се е намирал там, тъй-като няма твърдения и доказателства/ а напротив/ да са е завърнал в страната 6 месеца преди това с намерение да се установи преимуществено да живее в нея , нито че е пребивавал в чужбина по поръчение на българската държава или на български предприятия или организации/ хипотезите на чл.4, ал.2, б.“а“ и б.“б“ от ЗСВЦВК, посочващи кои лица са „местни“ /, то той е придобил и е имал качеството „чуждестранно лице“ по смисъла на чл.5, ал.1, ал.2 , б.“а“ от ЗВЦВК- понятие, което за приложното поле на закона не се интересува от гражданството на лицата , а се интересува само от поС.ното им местопребиваване в чужбина като фактическо положение. Дарителката / негова майка/ е местно лице по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗВЦВК, а имотът- предмет на дарението е в България . Следователно случаят попада в хипотезата на чл.23, ал.1, б.“в“ от ЗВЦВК, поради което е било необходимо разрешение на Министерството на финансите.