Решение № 124 от 17.07.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Несебър, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йорданка Г. Майска Иванова при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова

Административно наказателно дело № 20262150200299 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по постъпила жалба от А. П. Л. с ЕГН-********** от гр.Несебър, заявена чрез адв.В.П. от АК-Бургас срещу наказателно постановление № 26-0304000270/05.05.2026г. на началник Група в ОДМВР - Бургас, РУ – Несебър, с което на жалбоподателя, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е наложено наказание "глоба" от 511,29евро/1000лв. и "лишаване от правоуправление на МПС" за срок от 12 месеца.

Иска се отмяна на обжалваното наказателно постановление като постановено при допуснати съществени нарушения на адм.процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, изтъква се и нарушение на материалния закон. Навежда се, че в обстоятелствената част на НП е допуснато вписване на неверни, противоречащи си и взаимноизключващи се обстоятелства като е посочена концентрация от 0,66 промила алкохол, каквато не е констатирана, нито при проверката с техническо средство, нито от заключението по съдебно-химическата експертиза. При така посочената концентрация алкохол от 0,66 промила с НП е приложена санкционна норма несъответстваща на вписаната концентрация по чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП, изискваща концентрация от 0,80 до 1,2 промила, без АНО да има такива констатации и доказателства.

В съдебно заседание, въззивникът се представлява от упълномощен повереник, 1 който поддържа жалбата и излага допълнителни съображения за твърдяната незаконосъобразност на обжалваното НП, като пледира за неговата отмяна.

Въззиваемата страна Началник група в ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър, редовно призована, не се явява, не се представлява. В придружително писмо към представената административна преписка е изразено писмено становище за неоснователност на подадената жалба.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 26.02.2026г., около 23,30 часа, в с.Равда, ул.Лазур до дом № 14 с посока на движение към ул.Несебър и ул.Лагуна, при управление на т.а.Додж Рам 1500 с рег.№ ***, собственост на „К**“ ЕООД, управляван от жалбоподателя е спрян за проверка от полицейски екип съставен от Я.Н. и Д.М., при проверката полицейските служигели установили самоличността на водача, но тъй като се усъмнили, че е употребил алкохол потърсили съдействие чрез ОДЧ. Бил изпратен на место автопатрул по КАТ, като на место св.М. В. М.-мл.автоконтрольор при РУ-Несебър извършил проверка с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, ARDN-0053, който в 00,00ч. на 27.02.2026г. с поредна проба № 710 отчел 1,13прмила. Водачът А. Л. поискал да даде кръвна проба и му е издаден талон за медицинско изследване № 318619, ведно с осем броя холограмни стикери с № А128432, като му е съставен АУАН № 4932954/27.02.2026г. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, с който е иззето СУМПС. В показанията на актосъставителя М. се потвърждават описаните в АУАН фактически обстоятелства, като допълва, че водачът е оказал пълно съдействие при проверката. По делото са приложени протокол за медицинско изследване/л.16,17/ и протокол химическа експертиза № 100/27.02.2026г. на БНТЛ при ОДМВР-Бургас, в заключението на която е посочено, че в изследваната проба кръв от лицето А. П. Л. е установено наличие на етилов алкохол в количество 0,96промила.

Възоснова на горното е издадено обжалваното наказателно постановление, в което при вярно посочване на дата, място и субект е отразено, че във взетата проба за химичен анализ е доказано 0,66промила алкохол в кръвта на лицето А. Л., съгласно протокол № 100/27.02.2026г. на БНТЛ-Бургас. Нарушението е квалифицирано по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и е приложена санкционираща норма по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и от писмените и гласните доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло, тъй като напълно кореспондират по между си и са безпротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

2

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление / по арг. от чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –Началник Група към ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър, който към дата 05.05.2026 г. е бил оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок от постановяване на отказа да се образува ДП.

Що се касае до оплакванията на жалбоподателя, съдът споделя същите в частта, с която се твърдят неправилно установена фактическа обстановка и нарушено право на защита на нарушителя във връзка с наложеното му с НП наказание.

Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, част от задължителното съдържание на АУАН е надлежното описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. В тази връзка, видно от доказателствата, при извършената проверка водачът е бил установен с алкохол в кръвта, като показанията на техническото средство са били 1,13промила, а от взетата кръв за химичен анализ, съгласно хзаключението по химическата експертиза – 0,96промила. Предвид съдържанието на санкционната норма по чл.174, ал.1 ЗДвП, съдържаща две хипотези обвързани с нивото на концентрация на алкохол, последното обстоятелство е от значение за ангажиране административнонаказателната отговорност на водача.

Нзависимо от събраните доказателства в обжалваното НП е отразено, че констатираната концентрация на алкохол в кръвта на водача Л. е 0,66промила. Така отразеното не съответства на приложените по АНП писмени доказателства, доколкото такава концентрация алкохол в кръвта на водача не е установявана. С оглед отразената в НП и приета от административнонаказващия орган концентрация на алкохол, в НП е 3 приложена несъответстваща санкционна разпоредба на описаните фактически обстоятелства. Доколкото според чл.174, ал.1 ЗДвП определяща за тежестта и правната квалификация е концентрацията на алкохол в кръвта на водача при граница до 0,8промила и над 0,8промила, то в случай, че АНО е приел, че в кръвта на водача има 0,66промила, то не са налице основания за приложението на чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП, като е посочено в НП, а би следвало да приложи разпоредбата на чл.174, ал.1, т.1 ЗДвП. Установеното противоречие между отразените фактически обстоятелства и несъответстващата санкционираща норма представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което води до невъзможност за жалбоподателя да разбере в какво точно нарушение е привлечен под административнонаказателна отговорност и да организира защитата си. Неправилното приложение на санкционната норма представлява материална незаконосъобразност на НП, която предопределя отмяната му в цялост и не подлежи на саниране от съда. Отделно от това в обстоятелствената част на обжалваното НП са отразени фактически обстоятелства/че водачът управлява с концентрация на алкохол в кръвта от 0,66промила/, за които липсват доказателства в преписката по издаване на наказателното постановление, а при оспорване, в тежест на АНО е да установи при условията на пълно и главно доказване посочените в НП обстоятелства, възоснова на които дадено лице е санкционирано, като приложи и релевантната санкционна норма.

Допуснатите нарушения ограничават правото на защита на административнонаказаното лице, препятстват съдебния контрол относно правилното приложение на материалния закон при определяне на наказанието и са достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление поради допуснато съществено процесуално нарушение при издаването му. /така решение № 842/24.07.2009 г. по КАНД № 583/2009 г. по описа на Административен съд – Бургас, решение № 1585/03.10.2014 г. по КАНД № 450/2014 г. по описа на Административен съд – Бургас и др. /.

Предвид констатираните съществени пороци на обжалваното НП, налагащи извод за отмяната му в цялост, съдът не намира за нужно да обсъжда останалите оплаквания на жалбоподателя.

При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски за заплатено възнаграждение на един адвокат. По своевременно заявено от наказващия орган възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, съдът, като съобрази ниската фактическа и правна сложност на спора, намира същото за основателно. С оглед решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС, съдът вече не е обвързан с минималните размери на адвокатски възнаграждения, въведени с Наредбата, но настоящият състав намира, че същите следва да служат като незадължителен ориентир при определяне на 4 справедливия им размер. Така, в полза на жалбоподателя съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение за един адвокат в размер на 400евро, което да се възложи в тежест на ОД на МВР – Бургас, доколкото последната е юридическото лице на бюджетна издръжка, към което принадлежи наказващия орган - началника на сектор РУ – Несебър.

Мотивиран от горното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 26-0304-000270/05.05.2026г. на началник Група в ОДМВР Бургас, РУ – Несебър, с което на А. П. Л. с ЕГН-********** от гр.Несебър, чрез адв.В.П. от АК-Бургас, с посочен съдебен адрес гр.Несебър, ул.Иван Вазов № 23, ет.1, за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено наказание "глоба" от 511,29евро/1000лв. и "лишаване от правоуправление на МПС" за срок от 12 месеца.

ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, ОД на МВР - Бургас да заплати н а А. П. Л. с ЕГН-**********, сумата от 400евро, представляващи сторените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

5