Решение № 581 от 02.06.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 581 гр. Варна, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20253100501800 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Н. Г. И., Ц. Б. Ц. и Г. Б. Ц., чрез адв. В., срещу Решение №2291/19.06.2025 г., постановено по гр. д. №3496/2023 г. по описа на РС – Варна, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателите срещу В. Н. Я. искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД: 1) за приемане за установено между страните, че Н. И. е титуляр на 41,50 кв. м ид. ч., Ц. Ц. е титуляр на 10,375 кв. м ид. ч. и Г. Ц. е титуляр на 10,375 кв. м ид. ч., или тримата на общо 62,25 кв. м ид. ч. от поземлен имот с ид. ***, за който е разпределено ползването на: - ОТКРИТО ПАРКОМЯСТО №2, с площ от 12,45 кв. м от ПИ с ид. ***, разположено в северната част на имота между сграда-тяло 1 и сграда-тяло 2, с достъп откъм ул. „М.“, при граници по акт за собственост: кафе-бар в сграда-тяло 1 и паркомясто №3; - ОТКРИТО ПАРКОМЯСТО №3, с площ от 12,45 кв. м от ПИ с ид. ***, разположено в северната част на имота между сграда-тяло 1 и сграда-тяло 2, с достъп откъм ул. „М.“, при граници по акт за собственост: паркомясто №2 и паркомясто №4;

- ОТКРИТО ПАРКОМЯСТО №4, с площ от 12,45 кв. м от ПИ с ид. ***, разположено в северната част на имота между сграда-тяло 1 и сграда-тяло 2, с достъп откъм ул. „М.“, при граници по акт за собственост: пицария в сградатяло 2 и паркомясто №3; - ОТКРИТО ПАРКОМЯСТО №5, с площ от 12,45 кв. м от ПИ с ид. ***, разположено в южната част на имота между сграда-тяло 1 и 1 сграда-тяло 2, с достъп откъм ул. „М.“, при граници по акт за собственост: кафе-бар в сграда-тяло 1 и паркомясто №6; - ОТКРИТО ПАРКОМЯСТО №6, с площ от 12,45 кв. м от ПИ с ид. ***, разположено в южната част на имота между сграда-тяло 1 и сграда-тяло 2, с достъп откъм ул. „М.“, при граници по акт за собственост: пицария в сграда-тяло 2 и паркомясто № 5 и осъждане на В. Н. Я. да предаде владението върху горепосочените ид. ч., отредени за паркиране на МПС, на Н. Г. И., Ц. Б. Ц. и Г. Б. Ц., както и 2) за ангажиране на извъндоговорната отговорност на В. Н. Я. чрез присъждане в полза на Н. Г. И., Ц. Б. Ц. и Г. Б. Ц. на обезщетение за лишаването им от ползите на горепосочените ид. ч., отредени за паркиране на МПС, в размер на общо 3970 лв., формирано, както следва: - 2646,67 лв. в полза на Н. Г. И., - 661,67 лв. в полза на Ц. Б. Ц. и – 661,67 лв. в полза на Г. Б. Ц.. Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Жалбоподателите поддържат, че страните по договора от 09.08.2017 г. са си запазили право на ползване на реални части по поземления имот, като всяка част съответствала на предвиденото в архитектурния проект.

Паркоместата представлявали конкретна вещна тежест – право на ползване върху реална част, и паркоместата като конкретни права на ползване не били придобили статут на обща част. По изложените съображения отправят искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна В. Н. Я., с който жалбата се оспорва като недопустима, евентуално неоснователна. Навежда доводи, с които обосновава правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Отправя искане за потвърждаването му. Претендира разноски.

По предмета на така предявените искове се излагат следните твърдения от страните:

В исковата молба ищците са изложили, че на 09.07.2020 г. между ответницата в качеството й на бъдещ купувач, ищцата Н. И. и покойният й съпруг Б.И., в качеството им на обещатели е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на процесните паркоместа, находящи се в ПИ с идентификатор ***, с адрес: гр. Варна, ***. Сочи се, че правото на собственост върху ½ ид. ч. от поземления имот с площ от 448 кв. м., върху който били ситуирани процесните паркоместа, представляващи ид. ч., отредени за паркиране на МПС, предмет на предварителния договор, е придобито от съпрузите Б. и Н. И. през време на брака им, сключен на 17.12.1972 г., в режим на СИО, по силата на договор за покупко-продажба, сключен в нотариална форма на 16.06.2006 г. Б.И. бил починал на 08.11.2021 г.

Приживе били извършени две разпоредителни сделки с ид. ч. от процесния поземлен имот ***. На 28.09.2019 г. в нотариална форма с две отделни продажбени сделки в полза на „Таблетка“ ООД били прехвърлени 44.64 кв. м. и 34.19 кв. м. След двете сделки Н. и Б.И.и разполагали с 145.17 кв. м., респективно след смъртта на Б.И. на 08.11.2021 г. Н. И. станала собственик 2 чрез прекратяване на СИО на 72.585 кв. м., а останалата част от 72.585 кв. м. била наследена от законните наследници на Б., а именно преживялата го съпруга Н. и двете му деца Ц. Б. Ц. и Г. Б. Ц., които прибодили по 1/3 ид. ч. от 72.585 кв. м. Поддържа се, че към 08.11.2021 г. Н. И. била титуляр на общо 96.78 ид. ч., Ц. Ц. на 24.195 кв. м. ид. ч. и Г. Ц. на 24.195 кв. м. ид. ч. На 08.04.2022 г. били извършени нови две разпоредителни сделки – договори за даР.е, с процесния ПИ ***, в резултат на които в патримониума на Н. И. останали 67.07 кв. м. ид. ч.; в патримониума на Ц. Ц. – 40.465 и в патримониума на Г. Ц. – 37.635 кв. м. ид. ч. Твърди се, че междувременно на 09.08.2017 г. в нотариална форма съсобствениците на процесния поземлен имот ***, а именно Н. и Б.И.и, от една страна, и А. и М.П., от друга страна, били учредили право на строеж и разпределение на ползването на недвижимия имот. С тази сделка съсобствениците си разпределили ползването на незастроената част от поземления имот, която била обособена на места за паркиране на ППС. За Н. и Б.И.и било разпределено ползването именно на процесните паркоместа, за които се твърди в исковата молба, че са открити и представляват ид. ч. от общите части на сградите, построени върху поземления имот. В самите сгради е нямало изградени паркоместа.

Паркоместата не можели да бъдат индивидуализирани и именно заради това се твърди, че предварителният договор от 09.07.2020 г. е нищожен, тъй като има невъзможен предмет. С предварителния договор не било уговорено предаване на владението на паркоместата. Продажната цена по него също не била заплатена. Въпреки това, след смъртта на Б.И. ищцата Н. И. била заплашвана и изнудвана да дари паркоместата на ответницата. Незастроената част от ПИ ***, ситуирана между двете построени сгради с идентификатори №№ ***.1 и ***.2 се държали незаконно и без основание от ответницата, като в имота откъм ул. „М.“ била поставена и бариера, която била контролирана от ответницата и свързани с нея лица. В тази част от ПИ, разпределена за ползване на ищците, обособена като паркоместа №№ 2, 3, 4, 5 и 6, на площ от 62.25 кв. м., се паркирало ежедневно, считано от 08.12.2021 г. Излага се, че с изявление от 30.08.2022 г. ищците, от една страна, прекратили предварителния договор от 09.07.2020 г., от друга страна, претендирали обезщетение за ползването на тези паркоместа без законово основание, като са поискали сума от по 100.00 лева месечно за ползването на всяко едно от паркоместата или по 500.00 лева месечно за 5 броя паркоместа. С оглед на гореизложеното се моли съдът да уважи предявените в кумулативност искове, както следва: искове с правно основание чл. 108 от ЗС за приемане за установено между страните, че Н. И. е титуляр на 41.50 кв. м. ид. ч., Ц. Ц. е титуляр на 10.375 кв. м. ид. ч. и Г.

Ц. е титуляр на 10.375 кв. м. ид. ч., или тримата на общо 62.25 кв. м. ид. части от поземлен имот /ПИ/ с идентификатор по КККР № ***, за които е разпределено ползването на:- ОТКРИТО ПАРКОМЯСТО № 2, с площ от 12.45 кв. м. от ПИ с идентификатор по КККР № ***, разположено в северната част на имота между сграда-тяло 1 и сграда-тяло 2, с достъп откъм ул. „М.“, при граници по акт за собственост: кафе-бар в сграда-тяло 1 и паркомясто № 3;- ОТКРИТО ПАРКОМЯСТО № 3, с площ от 12.45 кв. м. от ПИ с идентификатор по КККР № ***, разположено в северната част на имота 3 между сграда-тяло 1 и сграда-тяло 2, с достъп откъм ул. „М.“, при граници по акт за собственост: паркомясто № 2 и паркомясто № 4;- ОТКРИТО ПАРКОМЯСТО № 4, с площ от 12.45 кв. м. от ПИ с идентификатор по КККР № ***, разположено в северната част на имота между сграда-тяло 1 и сградатяло 2, с достъп откъм ул. „М.“, при граници по акт за собственост: пицария в сграда-тяло 2 и паркомясто № 3;- ОТКРИТО ПАРКОМЯСТО № 5, с площ от 12.45 кв. м. от ПИ с идентификатор по КККР № ***, разположено в южната част на имота между сграда-тяло 1 и сграда-тяло 2, с достъп откъм ул. „М.“, при граници по акт за собственост: кафе-бар в сграда-тяло 1 и паркомясто № 6;- ОТКРИТО ПАРКОМЯСТО № 6, с площ от 12.45 кв. м. от ПИ с идентификатор по КККР № ***, разположено в южната част на имота между сграда-тяло 1 и сграда-тяло 2, с достъп откъм ул. „М.“, при граници по акт за собственост: пицария в сграда-тяло 2 и паркомясто № 5 и осъждане на ответницата да предаде владението върху горепосочените ид. ч., отредени за паркиране на МПС, на ищците; както и искове с с правно основание чл. 59 от ЗЗД за ангажиране на извъндоговорната отговорност на ответницата чрез присъждане в полза на ищците на обезщетение за лишаването им от ползите на процесните ид. ч., отредени за паркиране на МПС, в размер на общо 3970.00 лева, формирана както следва:- 2 646.67 лева в полза на Н. Г. И.,661.67 лева в полза на Ц. Б. Ц. и- 661.67 лева в полза на Г. Б. Ц..

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответницата В. Я. е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта и основателността на така предявените искове. Оспорва се изцяло предявения ревандикационен иск, като се посочва, че не са изложени твърдения за владение или ползване на процесните имоти или части от него от ответницата, нито такива за оспорване на правото на собственост на ищците от нейна страна. Твърди се, че не са посочени конкретни действия, с които ответницата по делото е ограничавала правото на собственост на ищците и сочи, че трети лица-съсобственици на ПИ го ползват съобразно правата си и именно те са поставили въпросната бариера. Оспорва се ответницата да е поставяла бариерата, както и че има достъп до нея. В допълнение се излага, че ответницата в качеството си на собственик на идеални части от поземления имот също няма достъп до процесната част от него и също е възпрепятствана да го ползва. Сочи се, че с предварителния договор не е уговорено предаване на владението, като от ищците не се твърди получаване на владението от ответницата или самоволното му придобиване от нея. Твърди се, че ответницата не владее имота по никакъв начин, не държи същия, не го ползва, както и не е ограничавала правото на собственост на ищците. В допълнение посочва, че не е оспорвала правото на собственост на ищците. По отношение на предявения иск за неоснователно обогатяване се излага, че ответницата никога не е ползвала и понастоящем не ползва процесните паркоместа, поради което не се е обогатила за сметка на ищците. Посочва още, че не е получавала твърдяната в исковата молба покана.

Настоящият въззивен състав в изпълнение на задължението си по чл. 269 ГПК да се произнесе служебно по допустимостта на решението в обжалваната му част, намира следното:

4

След постъпване на въззивната жалба в съда, въззивният съд констатирал нередовност на исковата молба, изразяваща се в наведени противоречиви твърдения във връзка с правото, което ищците защитават посредством предявените от тях претенции. В исковата молба е твърдяно, че ищците са собственици на ид. ч. от недвижимия имот, които идеални части са разпределени да бъдат ползвани в реални части, представляващите паркоместа, като същевременно няма еднозначно искане дали се предявява ревандикация на идеалните части от дворното място или се претендира ревандикация на паркоместата. Неколкократно исковата молба е оставяна без движение от въззивния съд, като с последната уточнителна молба от 03.04.2026г. ищците са посочили, че претенцията им се отнася за реални части от недвижимия имот, които макар и да не са самостоятелни обекти на правото на собственост, са самостоятелни обекти на правото на ползване, възникнало в резултат на извършено разпределение на ползването на дворното място.