Решение № 18 от 13.02.2026, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Ямбол, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: К.а В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Галина Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря В.Д.Д. като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20252300500207 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В. И. М. от гр. *, подадена чрез процесуален представител- пълномощник адв. Д. М. от АК- Ямбол, против Решение № 239 от 19.05.2025 г. на Ямболския районен съд, постановено по гр.д. № 2955/2024 г. по описа на този съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от В. И. М. против Средно училище „Св. Климент Охридски“ гр.Ямбол, представлявано от директора Г.Т.Т.-.А., искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ за признаване уволнението и за незаконно и неговата отмяна, като бъде отменена Заповед № РД- 07-35/13.09.2024 г. на Началник РУО- Ямбол, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата на основание чл.325, ал.1, т.8 КТ и възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, и ищцата е осъдена да заплати на ответника разноските пред първата инстанция в размер на 933,00 лв.

Оплакването в жалбата е за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Въззивницата изтъква, че неправилно и в нарушение на процесуалните правила съдът не е уважил доказателствените й искания във връзка с твърденията й за незаконосъобразно проведена конкурсна процедура за избор на директор на ответното училище, в т.ч. и нищожност на заповедта, с която е обявен конкурса, като ЯРС не е уважил искането на ищцата за откриване на производство по чл.193 от ГПК във връзка с направеното от ищцата оспорване на заповедта за обявяване на конкурсната процедура, както и не е уважил искането й за назначаване на съдебно- графологична експертиза на формуляри за събеседване и протокол № 2 от проведен конкурс за длъжността директор на СУ „Св. Климент Охридски", които документи са били оспорени от ищцата по отношение на тяхната истинност и вярност. Поддържа се, че целта на направеното оспорване не е да се докаже кой кандидат притежава по- висока професионална подготовка и качества, за да заеме длъжността, с каквито доводи съдът е мотивирал отказа си да допусне 1 доказателствените искания, а да докаже, че оспорените документи са с преправено съдържание, неверни и че това не са действителните резултати, получени от кандидатите, което според жалбоподателката е част от проверката, която дължи съда във връзка със законосъобразността на конкурсната процедура. Според въззивницата ЯРС е допуснал и друго нарушение на процесуалните правила, тъй като изготвеният и съобщен на страните доклад по делото е непълен, в същия липсва конкретика при разпределянето на доказателствената тежест между страните, липсват указания на съда за кои от твърдените от страните факти не са посочени доказателства, със същия неправилно и формално е разпределена доказателствената тежест. Поддържат се доводи, че ЯРС неправилно и необосновано не е уважил своевременно направеното от нея искане за назначаване на повторна съдебно- почеркова експертиза, във връзка оспорването на първоначалната експертиза, като необоснована предвид използвания от вещото лице сравнителен материал и метод на анализ. Като нарушение на процесуалните правила от въззивницата се сочи и това, че в диспозитива на съдебното решение относно срока за обжалването му, съдът неправилно е посочил, че срока за обжалване е 2- седмичен, считано от 21.05.2025 г., а не от датата на връчването му на страните. Решението е оспорено и в частта за разноските, като се твърди, че съдът е присъдил в полза на ответника адвокатско възнаграждение в размер на 1100,00 лв., като не е съобразил, че част от тази сума в размер на 167,00 лв. вече е заплатена на ответника поради оттегляне на иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ и прекратяване на производството по делото в тази му част. Освен това се сочи, че при определяне на разноските на ответника, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съдът не е взел предвид направеното своевременно от ищцата възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение. По тези съображения въззивницата В.

М. настоява за отмяна на обжалваното решение на ЯРС и за постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира се присъждане на направените от страната разноски.

С писмения отговор въззиваемата страна Средно училище „Св. Климент Охридски“ гр. Ямбол, чрез пълномощника си адв. М. А. от АК- Ямбол, е оспорила въззивната жалба с подробни доводи за нейната неоснователност по всяко от оплакванията и при споделяне изводите на районния съд. Като неоснователни са оспорени твърденията на въззивницата за нищожност на заповедта на началника на РУО- Ямбол, с която е обявен конкурс за заемане на длъжността „Директор". Споделят се изцяло съображенията на районния съд, с които не е допуснал доказателствените искания на ищцата в първоинстанционното производство. Оспорени са доводите на въззивницата за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, изразяващи се в непълен доклад по делото, неразпределена доказателствена тежест и липсата на указания по реда на чл.146, ал.2 от ГПК, както и необсъждане от страна на съда на относими към спора доказателства.

Поддържа се, че в диспозитива на решението, касаещо частта за разноските, не е допуснато соченото в жалбата несъответствие, както и че съда правилно, в съответствие с разпоредбите на ГПК е определил началния момент, от който тече срока за обжалване на решението, което е постановено по реда на Глава 25 от ГПК- „Бързо производство“. По изложените в отговора на жалбата съображения, въззиваемата страна настоява жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано, нестрадащо от пороците. Заявява претенция за присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

В о.с.з. въззивната жалба се поддържа от пълномощника на въззивницата, като се акцентира на основанията за нищожност на заповедта, с която е обявена конкурсната процеура. В представени по делото писмени бележки се излагат съображения в подкрепа на доводите за нищожност на тази заповед, като се счита, че е издадена при липсата на компетентност на органа, който я е издал и при липсата на валидно делегиране на работодателска власт.

2

Въззиваемото училище, чрез пълномощника си адв. М. А. в о.с.з. оспорва въззивната жалба и настоява за потвърждаване на обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирани страни, в срок, поради което следва да се разгледат по същество.

За да се произнесе, ЯОС установи следното:

Производството пред първоинстанционния Ямболски районен съд е образувано по искова молба от В. И. М. от гр.*, против Средно училище „Св. Климент Охридски“ гр.Ямбол, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ- за отмяна като незаконно на уволнението на ищцата, извършено със Заповед № РД-07-35 от 13.09.2024 г. на началника на РУО- Ямбол, с която е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.8 от КТ- поради постъпване на работа на служителя, който е спечелил конкурс за длъжността „Директор“; възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „Директор“ в ответното училище и заплащане на разликата в заплатите на длъжността „Директор“ и длъжността, на която ищцата е била преназначена. С молба от 17.12.2024 г. ищцата е оттеглила предявения с исковата молба акцесорен иск по чл. 344, ал.1, т.3 от КТ и с определение от 17.12.2024 г. ЯРС е прекратил производството по делото в тази му част.

В исковата си молба ищцата е поддържала, че е била назначена на длъжността „Директор“ в СУ „Св. Климент Охидски“ гр. Ямбол на основани чл.70, ал.1, във вр. с чл.68, ал.1, т.4 от КТ до провеждане на конкурс. С оспорената заповед трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл. 325, ал.1, т.8 от КТ- поради постъпване на работа на служителя, който е спечелил конкурса за длъжността „Директор“.

Незаконността на уволнението ищцата е обосновала с доводи за нарушение на императивни правила, регулиращи провеждането на конкурсната процедура. Оспорила е като нищожна заповедта на началника на РУО- Ямбол, с която е обявен конкурса за заемане на длъжността „директор“, тъй като е издадена от материално некомпетентно лице. Като нарушена е посочена императивната разпоредба на чл.91, ал.1 от КТ, задължаваща работодателя на обяви конкурса чрез централния и местния печат, което в случая не е сторено, тъй като конкурсът е обявен единствено в електронния интернет сайт на Национално издателство „Азбуки“, където е публикувана обявата за конкурса. Ищцата е поддържала, че заповедите за образуването на конкурсната комисия по допускането на кандидатите и заповедта за назначаване на комисия за провеждане на конкурса не са издадени в законоустановените срок, съставът на комисиите е нелегитимен, както и че конкурсът е проведен без наличието на правила, утвърдени от работодателя, по които да работи конкурсната комисия. Според ищцата, двете конкурсни комисии не са свикани в нормативно определените срокове, в състава им са включени членове, които не притежават необходимата експертиза и квалификация за провеждането на конкурса, както и че е налице дублиране на членове на двете комисии. По отношение на задължителен член на конкурсната комисия- представител на община Ямбол, е изложила, че е нелегитимен, поради незаконосъобразност на заповедта, с която е определен и лицето, посочено от община Ямбол, е различно от лицето, присъствало на устния изпит. Според ищцата, в нарушение на правилата по провеждането на конкурса, протоколите на комисиите не са били обявени по определения в закона ред и начин, липсва обявление на сайта на РУО- Ямбол, което води до липсата на прозрачност относно това какъв е резултата като брой точки на явилите се кандидати за заемане на длъжността. Твърдяла е, че е допуснато и нарушение при изчисляване и формиране на средноаритметичната оценка, която се поставя на кандидатите от писмената разработка и оценката от събеседването. Ищцата е поддържала, че не е било спазено изискването за аудио- видеонаблюдение и аудио- видеозапис в двата етапа на конкурса, не са предприети организационни мерки в защита на личните данни на участниците в конкурса, като 3 последните не са предоставили съгласие да бъдат аудио и видео записани и излъчени онлайн. Като основание за отмяна на оспорената заповед ищцата е посочила и това, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, кандидатът спечелил конкурса не е постъпил на работа.

С отговора на исковата молба ответникът- СУ „Св. Климент Охридски“ гр. Ямбол е оспорил предявените главен и акцесорни искове като неоснователни. Поддържал е доводи за законосъобразност на заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата, в резултат на проведената конкурсна процедура при спазване и в съответствие с императивните изисквания на закона и подзаконовите нормативни актове. С подробни доводи ответникът е оспорил всяко едно от наведените с исковата молба основания за незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати нарушения от работодателя при провеждането на конкурсната процедура.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че конкурса за длъжността „Директор“ в ответното училище е проведен законосъобразно, при спазване на общите и специални правила, разписани в КТ и подзаконовите нормативни актове и прекратяването на ТПО с ищцата с постъпването на работа на служителя, спечелил конкурса, е законосъобразно, като е дал отговор на всеки един от наведените от ищцата доводи за незаконосъобразно проведена конкурсна процедура- от етапа на неговото обявяване до момента на приключване на конкурса и заемане на длъжността „Директор“ от лицето, спечелило конкурса, с изключение на тези, с които ищцата е обосновала твърденията си за нищожност на заповедта, с която е обявен конкурса за заемане на длъжността „Директор“. С доводи за неоснователност районният съд е отхвърлил предявените от ищцата исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, като се е произнесъл и по въпроса за разноските в първоинстанционното производство, като на основание чл.78, ал.3 от ГПК е възложил същите в тежест на ищцовата страна.