Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3514 от 05.06.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 5838/2023
Вид
Решение № 3514
Подписан
05.06.2025
Състав
Николай Димов, Велина Пейчинова, ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ КАЦАРОВ

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3514 гр. София, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н. Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Г. К. КАЦАРОВ при участието на секретаря Юлия С. Димитрова А. като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100505838 по описа за 2023 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №3166 от 28.02.2023г., постановено по гр.дело №44523/2020г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 57-ми състав, се допуска на основание чл.34, ал.1 ЗС да се извърши съдебна делба между Л. Г. Г., с ЕГН **********, Д. Г. А., с ЕГН **********, К. Г. Г., с ЕГН **********, Г. Г. Г., с ЕГН **********, и А. Л. Г., с ЕГН **********, на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №42, находящ се в гр.София, ж.к.“Дружба“, бл.****, със застроена площ 65.12 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещения, при съседи на апартамента: ап.№41, ап.№43, стълбище, тревна площ, ап.

№45, ап.№39, заедно с избено помещение №4, с площ 3.45 кв.м., при съседи: коридор, мазе от вход Б, улица, мазе на ап.№41, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, съставляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрена със заповед №РД-18-27/03.04.2012г. на изпълнителния директор на АГКК - София, като самостоятелният обект се намира на ет.7, в сграда с идентификатор ***, предназначение - жилищна сграда, многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива:1, площ: 65.12 кв.м., прилежащи части: мазе №4, с площ 3.45 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж: ***,

***, под обекта:

***, и над обекта:

***; при квоти: - за Л. Г. Г., с ЕГН ********** - 1/8 ид.ч.; за Д. Г. А., 1 с ЕГН ********** - 1/8 ид.ч.; за К. Г. Г., с ЕГН ********** - 1/8 ид.ч.; за Г. Г. Г., с ЕГН ********** - 1/8 ид.ч.; и за А. Л. Г., с ЕГН ********** - 4/8 ид.ч..

Постъпила е въззивна жалба от ответника - съделител - А. Л. Г., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.И. Н., с надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва изцяло решение №3166 от 28.02.2023г., постановено по гр.дело №44523/2020г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 57-ми състав, като са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт като постановен в противоречие на събраните по делото доказателства, при неправилно прилагане на материалния закон и на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че неоснователно съдът е приел, че не са ангажирани доказателства, че А. Л. Г. е владял за себе си непрекъснато, явно и спокойно целия жилищен имот за времето от 1990г. до 2001г. и след това до датата на предявяване на иска за съдебна делба – 16.09.2020г.. Твърди се, че в процесния случай е доказано, че А. Л. Г. е упражнявал явно, необезпокоявано и непрекъснато владение за себе си по отношение на делбения имот, което е започнало след като наследодателите на страните – Л.Г.М. и В.П.М., са му предали владението върху имота през 1990г., когато са се преместили да живеят в друг имот, находящ се в село Дреатин, община Ихтиман, до 2001г. и след това до момента на завеждане на делото през 2020г.. Излага се още, че първоинстанционният съд е направил погрешна преценка на показанията на разпитаните свидетели, като не е кредитирал показанията на свидетеля М., тъй като е приел, че е роднина на ответника. Поддържа се, че от показанията на свидетеля М. се установява по категоричен начин намерението на наследодателите на страните – Л.Г.М. и В.П.М., да предадат владението върху процесния имот на единия си син - А.

Л. Г., като по отношение на другия си син – Г. Л. Г. се установява, че от 1979г. не са го допускали в имота докато са живели в него, а след като А. Л. Г. е започнал да упражнявал фактическата власт върху имота Г. Л. Г. също не е посещавал имота до неговата смърт през 2005г., а след това и неговите наследници – ищците по делото, също не са посещавали имота. В тази връзка се твърди, първостепенният съд е направил незаконосъобразен правен извод, че процесното жилище е съсобствено между страните по делото и е допуснал делбата, вместо да приеме, че е доказано, че АПАРТАМЕНТ №42, находящ се в гр.София, ж.к.“Дружба“, бл.****, е собственост на А. Л. Г., придобит на основание придобивна давност ч р е з упражнено от него непрекъсно, явно и необезпокоявано владение по чл.79 ЗС за период по-голям от десет години и да отхвърли предявения иск за делба. В тази връзка съделителят- ответник моли съда да отмени обжалваното решение и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения и с к за делба, като неоснователен, с оглед на обстоятелството, че в полза на ответника е изтекла придобивна давност по чл.79, ал.1 ЗС и ищците не се легитимират като съсобствениц и на процесния недвижим имот.

Претендира присъждане на направени разноски, направени пред въззивната инстанция.

Представя списък по чл.80 ГПК.

Въззиваемите страни – ищци – Л. Г. Г., с ЕГН **********, Д. Г. А., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.А. М., с приложено пълномощно, са депозирали общ писмен отговор, в който е взето становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба. Изложени са доводи в смисъл, че първоинстанционното съдебно решение е законосъобразно, постановено при съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и при правилно прилагане на материалния закон. Посочено е, че първоинстанционният съд в постановения съдебен акт правилно е определил кръга на лицата, между които да се извърши делбата и 2 частта на всеки съделител изцяло в съответствие с действащите материалноправни разпоредби на закона. Сочи се още, че оплакванията във въззивната жалба са неоснователни, противоречат на трайно установената съдебна практика, както и се опровергават от приложените по делото доказателства. В хода на въззивното производство е депозирана молба на 04.09.2023г. от въззиваемата страна - Д. Г. А., с която уведомява съда, че оттегля пълномощията, дадени на адв.А. М. и упълномощава адв.Н. Н. да я представлява и осъществява процесуално представителство в настоящото производство, прилага пълномощно. По делото са постъпили писмени бележки на 28.02.2025г. от адв.Н. Н., пълномощник на въззиваемата страна - Д. Г. А., в които са изложени аргументи за неоснователност на подадената въззивна жалба. Всеки от въззиваемите страни – ищци - Л. Г. Г. и Д. Г. А., чрез процесуалните си представители молят съда да постанови съдебно решение, с което да потвърди обжалваното първоинстанционно съдебно решение като правилно и законосъобразно.

Претендира се от всеки от въззиваемите страни – ищци - Л. Г. Г. и Д. Г. А. присъждане на разноски, направени във въззивното производство за платено адвокатско възнаграждение. Представят се отделни списъци по чл.80 от ГПК. Отделно всеки от процесуалните представители на въззиваемите страни – ищци - Л. Г. Г. и Д. Г. А. прави възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК по отношение на претендираните от въззивника-ответник разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Въззиваемите страни – ищци – К. Г. Г., с ЕГН ********** и Г. Г. Г., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.В. Х., с надлежно учредена представителна власт, оспорва подадената въззивна жалба, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 ГПК. Изложени са подробни съображения, че изводът на първостепенния съд, че по делото не е доказан изцяло фактическия състав на придобивната давност по чл.79 ЗС и съответно ответникът – съделител - А. Л. Г. не се легитимира като единствен собственик на процесния имот на основание давностно владение, е законосъобразен, съответства на събраните по делото доказателства и е обоснован при правилно прилагане на материалния закон.

Въззиваемите страни - К. Г. Г. и Г. Г. Г., чрез процесуален представител адв.В. Х. молят жалбата, като неоснователна да бъде оставена без уважение, а обжалваното първоинстанционно решение - потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Претендират присъждане на направени разноски по делото. Представят списък по чл.80 от ГПК. Процесуалният представител на въззиваемите страни – ищци - К. Г. Г. и Г. Г. Г. прави възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК по отношение на претендираните от въззивника-ответник разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Предявен е от Л. Г. Г., с ЕГН **********, Д. Г. А., с ЕГН **********, К. Г. Г., с ЕГН ********** и Г. Г. Г., с ЕГН **********, срещу А. Л. Г., с ЕГН **********, иск с правно основание чл.34 от ЗС, във фазата по допускане на делбата.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

3

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения иск за делба като е допусната съдебна делба между индивидуализирания по площ и граници недвижим имот между страните по делото при определените между тях квоти. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

В конкретния случай не е спорно между страните, а и от анализа на събраните по делото доказателства се установява, че 22.11.1990г. наследодателите на страните Л.Г.М. и В.П.М., са придобили в режим на СИО процесния делбен апартамент въз основа на договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти. Двамата наследодатели са били съсобственици при равни права на придобития по време на брака им апартамент, прекратен със смъртта на съпругата В.П.М., настъпила на 26.05.2004г. . Нормата на чл.19, ал.1 СК от 1985г. /отм., но действащ към момента на смъртта на съпругата - В.П.М./ постановява, че общо на двамата съпрузи принадлежат вещите, придобити от тях през време на брака в резултат на съвместен принос, независимо от това на чие име са придобити.

Съвместният принос се предполага до доказване на противното – чл.19, ал.3 СК от 1985г. /отм./. От анализа на цитираните разпоредби съдът приема, че след смъртта на В.П.М. съпружеска имуществена общност е прекратена съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1 СК от 1985г. /отм./ и Л.Г.М. е получил по силата на това прекратяване съгласно чл.27 СК от 1985г. /отм./ 1/2 ид.ч. от процесния апартамент. Останалата 1/2 ид.ч. е била наследена при равни квоти от наследниците по закон на В.П.М., а именно: