Решение № 90 от 20.02.2020, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Въззивно гражданско дело 32/2020
- Вид
- Решение № 90
- Подписан
- 20.02.2020
- В сила
- 20.02.2020
- Състав
- ЗОРНИЦА ИВАНОВА ТОДОРОВА, ГАЛИНА ПЕТКОВА МАГАРДИЧИЯН, АНТОАНЕТА ЙОРДАНОВА АТАНАСОВА
Други актове по делото
- Решение № 179 от 12.06.2020 · ЗОРНИЦА ИВАНОВА ТОДОРОВА, МАРИЯ МИНЧЕВА ВЕЛКОВА, ГАЛИНА ПЕТКОВА МАГАРДИЧИЯН
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 67, ал. 3 · Закон за държавния служител
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.178 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.178, ал.1, т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 181, ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 188, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 37 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 140 · Кодекс на труда
- чл. 140, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 143 · Кодекс на труда
- чл. 1, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 261 · Кодекс на труда
- чл. 262 · Кодекс на труда
- чл. 262, ал. 1, т. 4 · Кодекс на труда
Р Е Ш Е Н И Е
№90 гр.
Русе, 20.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
ЗОРНИЦА ТОДОРОВА – МЛ. СЪДИЯ при участието на секретаря Тодорка
Недева, като разгледа докладваното от мл. съдия ТОДОРОВА в.гр.д. № 32 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Подадена е въззивна жалба от Х.Д.Т., ЕГН **********,***, чрез адв.
Н.Р., срещу Решение № 1693 от 23.10.2019 г., постановено по гр.д. № 2230/2019 г. по описа на Русенски районен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените искове за заплащане на възнаграждение за извънреден труд за сумата над 1332.77 лева до претендираните 1622.11 лева, за заплащане на обезщетение за забава за сумата над 185.92 лева до претендираните 224.17 лева, като неоснователни, както и предявеният иск за заплащане на паричната равностойност на незаплатени му хранителни продукти в размер на 31.20 лева, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Твърди се, че неправилно първостепенният съд е приел, че за изчисляване на дължимото допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен след преобразуване на нощен към дневен, за служител по ЗМВР, са приложими разпоредбите на ЗМВР, а не тези на КТ и НСОРЗ. Сочи се, че КТ е субсидиарно приложим за неуредените въпроси по ЗМВР, поради което изчисляването на дължимото допълнително възнаграждение за положен извънреден труд следва да се извърши по реда на чл.
262, ал. 1, т. 4 от КТ. По отношение на иска за заплащане на паричната равностойност на непредоставените на ищеца хранителни продукти се излагат съображения, че същите се претендират на основание чл. 181, ал. 3 от ЗМВР.
Твърди се, че през периода от 18.04.2016 г. до 31.01.2017 г. е действала Заповед № 1з-2335/20.11.2013 г., съгласно която при провеждане на специализирани операции за извършване на граничен контрол на държавната граница, включените в заповед и участващите в мероприятието служители от МВР следва да получат допълнително хранителни продукти на стойност 1.20 лв. на смяна.
С жалбата се иска решението в обжалваните части да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени в пълен размер.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна, в който се изразява становище за нейната неоснователност.
Постъпила е и въззивна жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, чрез юрисконсулт Й.С., против същото решение в частта, с която Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР е осъдена да заплати Х.Д.Т., ЕГН **********, сумата от 1332.77 лева за положен от него извънреден труд от 200.20 часа в периода от 18.04.2016 г. до 18.04.2019 г., сумата от 185.92 лева – обезщетение за забава върху главницата, считано от падежа на всяка претенция до 18.04.2019 г. В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, и необоснованост. Твърди се, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е неприложима в отношенията със служителите на МВР, доколкото статутът им е уреден със специален закон – ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Специална е и уредбата за полагане на нощен и извънреден труд, като въз основа на законова делегация, министърът на вътрешните работи е издал приложимата в случая Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., регламентираща реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в министерство на вътрешните работи.
С жалбата е направено искане решението в обжалваните части да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърлят предявените искове.
Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок, от процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими и като такива, следва да се разгледат по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
- в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение правилността му, по наведените от жалбоподателя доводи за неправилност на първоинстанционното решение, настоящият състав приема от фактическа страна следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по обективно съединени искове за заплащане на възнаграждение за извънреден труд с правно основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР във вр.чл.9.2 от НСОРЗ, и за заплащане на стойността на непредоставени ободряващи напитки и хранителни продукти с правно основание чл.181, ал.3 от ЗМВР.
С обжалваното решение Главна дирекция Гранична полиция – МВР с адрес гр. София, бул. Княгиня Мария Луиза № 46, е осъдена да заплати на Х.Д.Т., ЕГН ********** ***, сумата от 1332.77 лева за положен от него извънреден труд от 200.20 часа в периода от 18.04.2016 г. до 18.04.2019 год., сумата 185.92 лева- обезщетение за забава върху нея, считано падежа на всяка претенция до 18.04.2019 г., сумата 96,60 лева, представляваща равностойност на ободряващите напитки, които не са били предоставени на ищеца за периода от 18.04.2016 г. до 18.04.2019 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 18.04.2019. до окончателното изплащане на задълженията както и сумата от 433.37 лв.- разноски по делото по компенсация, и са отхвърлени предявените от Х.Д.Т., ЕГН ********** *** против Главна дирекция Гранична полиция - МВР с адрес гр. София, бул. Княгиня Мария Луиза № 46, искове за заплащане на сумите: над 1332.77 лева до 1622.11 лв. за положен от него извънреден труд в периода от 18.04.2016 г. до 18.04.2019 год., над сумата от 185.92 лева до 224.17 лв. -обезщетение за забава върху нея, считано падежа на всяка претенция до 18.04.2019 г., сумата от 31,20 лева, представляваща паричната равностойност на незаплатените му суми за хранителни продукти за периода 18.04.2016 г. до 31.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 18.4.2019 г. до окончателното им изплащане.
Решението в частта, с която Главна дирекция Гранична полиция – МВР с адрес гр. София, бул.
Княгиня Мария Луиза № 46, е осъдена да заплати на Х.Д.Т., ЕГН ********** ***, сумата от 96.60 лева, представляваща равностойността на одобряващите напитки, които не са били предоставяни на ищеца за периода от 18.04.2016 г. до 18.04.2019 г., ведно със законната лихва от 18.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като необжалвано е влязло в сила.
Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства се установява, че същите са в служебно правоотношение като Х.Д.Т. заема длъжността „старши полицай“ при ГПУ Русе в Регионална Дирекция „Гранична полиция“ - Русе. За периода от 18.04.2016 г. до 18.04.2019 г. същият работи на 12-часови работни смени и с оглед характера на работата полага труд и пред нощта (от 22.00 ч. до
6.00 ч.).
Въз основа на така установените правнорелевантни за спора факти от първоинстанционния и въззивния съд, съдът приема следното от правна страна:
Страните по делото са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение.
В закона няма препращаща норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно, както разпоредбите на КТ, така и издадените въз основа на кодекса подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ.
ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на служителите, работещи в системата на МВР като обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. С оглед специалния характер на акта, размерът на дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи съобразно специалните правила, посочени в закона и в издадените Наредби на министъра и заповеди, въз основа на призната от закона делегация.
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
В чл.178 от ЗМВР са посочени допълнителните възнаграждения. Допълнителни възнаграждения се дължат за изпълнение на специфични служебни дейности- чл.178, ал.1, т.2 и за извънреден труд- чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
За процесния период правната уредба на нощният труд на служителите в МВР е регламентирана в чл.187, ал.1 от ЗМВР във вр.ал.3 и чл.179 от с.з., както и в Наредба №8121з-592 /25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, които са съобразени с функциите на МВР, както с естеството на извършваната дейност. Посочените нормативни актове изчерпват правната регламентация на нощния труд на работещите в системата на МВР и е недопустимо субсидиарното приложение на НСОРЗ, както неправилно е приел първоинстанционният съд.
Неправилно е прието, че на ищеца се дължи допълнително възнаграждение за положен от него извънреден труд, определено по правилата на НСОРЗ. Тази наредба е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на нормите на КТ, поради което не може да се прилага субсидиарно, нито по аналогия.
Претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд, образуван след преобразуването на положения от него като работещ на 12/24- часови смени и полагащ нощен труд по правилата на чл.9 от НСОРЗ, се основава на нормативен акт, който не може да намери приложение в служебното правоотношение между страните, поради което същата е изцяло неоснователна.
Поради изложеното и предвид събраните по делото доказателства, не се установява ищецът да е положил извънреден труд за претендирания от него период, поради което искът се явява неоснователен, а решението в частта, с която е уважен – неправилно.
Поради акцесорния характер на иска за обезщетение за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд и предвид изложеното за иска по чл. 178, ал.1, т. 3 от ЗМВР, то той се явява също неоснователен, поради което решението в частта, с която е уважен следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли този иск.
По отношение на иска по чл. 181, ал. 3 от ЗМВР за заплащане равностойността на хранителни продукти във връзка с възложени дейности по План за овладяване на кризисна ситуация, настоящата инстанция намира следното:
Разпоредбата на чл.181, ал.3, изр.1 от ЗМВР предвижда, че за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 – 3 и ал. 3, се осигурява безплатна храна. Размерът на сумите и доволствията по ал. 1 - 3 се определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи (ал. 4), а условията и редът за предоставяне на сумите и доволствията по ал. 1 - 3 се определят с наредби на министъра на вътрешните работи (ал. 5 от същата норма). За процесния период е действала Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна на служителите на Министерството на вътрешните работи за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите, и на ободряващи напитки на служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 до 06,00ч., издадена на основание чл.181, ал.5 във връзка с ал.3 ЗМВР. От анализа на приложимите норми става ясно, че предоставянето на безплатна храна е свързано с изпълняването на определени „специфични дейности“, изброени изрично в чл. 2 от действащата наредба. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата служителите, извършващи дейности, свързани със специфичния характер на труда, с право на безплатна храна, се определят поименно със заповед на ръководителите на структурите по чл. 33, т. 7 и по чл. 37 ЗМВР, както и на директорите на регионални дирекции "Гранична полиция", регионални дирекции "Пожарна безопасност и защита на населението" и дирекция "Жандармерия". В тази връзка, ищецът претендира правото на безплатна храна във връзка с възложени дейности по приет План за овладяване на кризисна ситуация, възникнала вследствие на засиления миграционен натиск към територията на Република България и издадената в таи връзка Заповед № Iз -2335/20.11.2013 г. По делото са представени два Плана, съответно за 2013 и 2014 г., като липсват доказателства на приемането на такъв план, действащ пред периода, за който се претендира предоставянето на безплатна храна. В този смисъл правилни се явяват изводите на първостепенния съд за недоказаност на претенцията, доколкото по делото не е установено на ищеца да са възложени специфични дейности по чл. 2 от Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г. за процесния период и за същият да е предвидено предоставянето на безплатна храна с нарочна заповед по чл. 4 от Наредбата. Освен изложеното, настоящата инстанция намира, че нормативната уредба на правото на служителите на безплатна храна при осъществяването на специфични дейности не позволява същите да се компенсират с пари. Аргумент за този извод на съда е разпоредбата на чл. 6 от Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г., съгласно която безплатна храна за служителите на МВР, извършващи дейности, свързани със специфичния характер на труда, се осигурява чрез предоставянето на храни в натура. Очевидно целта на законодателя е да компенсира пряко служителите за специфичните дейности, които извършва и то в момента на извършване на работата, което изключва възможността този целеви стимул да се компенсира с пари и то не към момента на извършване на работата. Поради изложеното решението в тази му част се явява правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Разпечатката съдържа 42 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/06bd3776-1fbc-41b0-8cda-32c87e5e8b21