Решение № 4297 от 07.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4297 гр. Пловдив, 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20255330101906 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на предявени от К. Д. Т., ЕГН **********, гр.

П., ул.*** № *, ет. **, ап.**, чрез адв. Т. А. против Областна дирекция на МВР- Пловдив, БУЛСТАТ: 129009347, с адрес: град Пловдив, ул. „Княз Богориди” № 7, представлявана от ****** Г. М., обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179, ал.

2, вр. чл. 187, ал. 3 във вр. с ал. 7 ЗМВР и чл. 86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1887,90 лева, представляваща сбора от дължими допълнителни възнаграждения за положен, но неизплатен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на нощен труд от 1631 часа, преизчислен с коефициент 1,143, приравнен към дневен, за периода ****** г., ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска- 31.01.2025 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 267,79 лева- сбор на обезщетения за забава върху всяко отделно месечно неизплатено допълнително възнаграждение за положен, но неизплатен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на нощен труд, приравнен към дневен за периода от края на всяко тримесечие, включено в исковия период от ****** г. до датата, предхождаща датата на предявяване на исковата претенция.

С протоколно определение от 18.09.2025 г. е допуснато изменение на размерите на предявените искове на основание чл. 214 ГПК, както следва: сумата от 3396, 22 лева, представляваща сбора от дължими допълнителни възнаграждения за положен, но неизплатен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на нощен труд, приравнен към дневен, за периода ****** г., ведно със законната лихва върху сумата от 1 предявяване на иска- 31.01.2025 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 527,71 лева- сбор на обезщетения за забава върху всяко отделно месечно неизплатено допълнително възнаграждение за положен, но неизплатен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на нощен труд, приравнен към дневен за периода от края на всяко тримесечие, включено в исковия период от ****** г. до датата, предхождаща датата на предявяване на исковата претенция.

В исковата молба се твърди, че ищецът е държавен служител, работещ по служебно правоотношение при ответника, като предвид характера на заеманата длъжност, ****** К.

Д. Т., полагал труд и през нощта (за времето от 22,00 часа до 06, 00 часа), съгласно утвърдени графици, като отработеното работно време до този момент е изчислявано сумарно, без часовете положен от него нощен труд да са преобразувани в дневен труд и съответно да му се изплати възнаграждение за полагания извънреден труд.

Твърди се, че съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения, сред които и предвиденото и допълнително възнаграждение за извънреден труд по смисъла на чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР.

Цитира се разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР, като се сочи, че съгласно нея работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени – сумарно за период от три месеца. Посочва се, че съгласно чл. 187, ал.7 ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с допълнително възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период. Извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. В ал. 10 е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

В периода от *** до *** г. се посочва, че последователно са действали различни наредби, издадени въз основа на цитираната разпоредба от ЗМВР, които са били отменяни от ВАС и постановявани нови такива.

Посочва, че през процесния период е действала Наредба с № 8121з407/ 11.08.2014 г. за реда и за организацията за разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, обн. в ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г. Единствено в тази Наредба било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд между часовете 22,00 и 6,00 за отчетния период се умножава с коефициент от 0,143 – чл.31, ал. 2. В следващите наредби липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31, ал. 2.

Твърди, че липсата на изрична норма в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. представлява 2 празнота в уредбата на за реда и за организацията за разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. При наличието на такава непълнота се посочва, че съдебната практика приема, че следва да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбите на тази наредба при подневно отчитане на работното време и при работа на смени, чиято нощна продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното, трудовото възнаграждение, заработено по трудови норми, се увеличава с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време.

Посочва се, че е определена и методологията за превръщането на отработените нощни часове в дневни със съответния коефициент.

Също така се сочи, че е изменен чл. 187 ЗМВР. Твърди се, че след отмяна на съответните уредби, липсва правило за преобразуване на нощните часове в дневни, което обуславя приложимост на разпоредбите на Наредба с № 8121з407/ 11.08.2014 г. за реда и за организацията за разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Предвид изменението на чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Създадена е нова ал. 4, според която ри сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1. Посочва се, че този коефициент се равнява вече на 1, а не на 1,143, какъвто коефициент се използва по силата на субсидиарното правило на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Твърди се, че е налице различно третиране на нощния труд, полаган от служители в МВР.

Твърди се, че с Решение на СЕС по дело № С- 262/2020 г., образувано по запитване от българския съд, СЕС установява стандарта, който следва да бъде приложен при преценката за съответствието на националната правна уредба с принципа на равно третиране, който представлява общ принцип на Съюза, като се цитира решението. Посочва се, че с Определение от 29.07.2024 г. по дело С-435/23 съдът постановява, че чл. 12, б. а от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която по въпроса за нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането на група работници от публичния сектор, натоварени със съществени задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварена със същите задачи, или спрямо работници от частния сектор, освен ако тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерии, тоест е свързана с допустима от закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел; чл. 12, б.а от от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата на основните права трябва да се тълкува в смисъл, че не допускат прилагане на задължителна национална съдебна практика, ако прилагането й води до резултат, несъвместим с тези 3 разпоредби от правото на Съюза, и по – специално до разлика на третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий.

Посочва се, че в полза на такива работници от публичния сектор, включително полицаите и пожарникарите трябва, така както са посочени в цитираното решение, трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. Сочи, се че с промяната на ЗМВР не са предвидени такива мерки, поради което следва да се приеме, че 187, ал.1, изр. 2 –ро е несъвместим с правото на Съюза и следва да се приложат същите правила действали, преди редакцията на ЗМВР, преди изменението от юли 2020 г. Поради празнота в закона следва да се приложи чл.9, ал. 2 от НСОРЗ .

Отмяната на действалите наредби, уреждащи преобразуването на нощния труд в дневен се сочи, че не е обосновани с допустима от закона цел, като не са предвидени мерки за компенсиране на особената тежест на пологания от служителите на МВР нощен труд.

Посочва, че съгласно директния ефект от нормите на Директивите на ЕС, СЕС определя почти всички задължения от действието на една Директива и ХОПЕС., като задължение на националния съдия, да остави неприложена всяка една вътрешно правна норма, която противоречи на Директива на ЕС или ХОПЕС, каквото противоречие се твърди, че е налице в настоящия случай.

Посочва се, че както КТ, така и ЗМВР правят ясно разграничение между нощния труд и извънредния труд, които се заплащат по различен ред. Извънреден труд е налице само, когато е положен труд извън установеното работно време - когато продължителността на работното време надвишава нормалната такава. При сумарно изчисляване на положения труд, извънреден труд ще е налице само в случай, че отработеното време за съответния отчетен период /с увеличението на часовете положен нощен труд/ надхвърля нормата работни часове за отчетния период. Съобразно националното трудово законодателство и методологията за сумарно изчисляване на положения труд се приема, че когато отчетния период е изтекъл /завършил/, се приема, че работника или служителя е изпълнил трудовата си норма в пълен обем, дори и това да не е било направено реално, тъй като задължение на работодателя е така да организира неговото работно време, че то да покрива общата тримесечна норма, при това със завишение на часовете нощен труд - конвертирани към дневния.

Предвид посоченото, моли да се приеме, че през процесния период ищецът е изпълнил в пълен обем своята часова трудова норма, поради което и преизчисления нощен към дневен труд, се явява такъв над нормата - респективно извънреден труд и следва да бъде заплатен като такъв със съответното увеличение от 50%.

През периода от ******г. и до момента се посочва, че К. Д. Т. изпълнява служебните си задължения на смени /дневни-от 07.00 часа до 19.00 часа и нощни- от 19.00 часа до 07.00 часа на следващия ден/, всяка от които е с продължителност от 12 часа, съгласно изготвените 4 и утвърдени от Началника на РУ месечни графици при сумирано отчитане на работното време.

Съгласно определените правила за изплащане на извънреден труд /нощен труд/ от ОДМВР гр.Пловдив, същия се отчита за период от три месеца, като падежът на изплащането му е края на всяко тримесечие и се изплаща, ведно с полагащото се трудово възнаграждение, отчитайки го по отделно перо - извънреден труд. Именно след всяко тримесечие /считано за падеж на определеното вземане/, след отчитането на положения извънреден труд /нощен труд/, се дължи сумата определена за положен нощен труд, каквато е и претенцията ни от която дата следва да се начислят определените лихви.