Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 505 от 05.11.2021, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 1804/2021
Вид
Решение № 505
Подписан
05.11.2021
В сила
27.11.2021
Състав
Пламен Георгиев Ченджиев

Цитирани разпоредби

  • чл.125 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.125 ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.125 ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.179 · Закон за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№ 505 гр. Русе, 21.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пламен Г. Ченджиев при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Пламен Г. Ченджиев Административно наказателно дело № 20214520201804 по описа за 2021 година за което съобрази,че производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от ИВ. П. СТ. от гр.Русе, ЕГН ********** в качеството й на управител на „СИМЕКС 2006” ЕООД гр.Русе против наказателно постановление № 584720-F614160/29.06.2021 г. на Директор Офис Русе към ТД на НАП Варна, с което на основание чл.179 от ЗДДС на дружеството е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на ПЕТСТОТИН лева.

Жалбоподателят с жалбата си моли съда да отмени наказателното постановление като необосновано.

РРП- редовно призовани,не изпращат представител и не вземат становище.

Представител на административно-наказващия орган моли съда да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е управител на „Симекс 2006” ЕООД със седалище в гр.

Русе.

Дружеството е регистрирано по ЗДДС, но не извършва търговска дейност и 1 от 2017 г. до настоящия момент подава декларации по ЗДДС с нулеви ставки, но не подават справка-декларация по чл.125 ал.1 от ЗДДС за м. февруари 2021г.

По отношение на задължението за подаване на справка – декларация за м. февруари 2021 г. срокът, регламентиран от разпоредбата на чл.125 ал.5 от ЗДДС, изтича на 15.03.2021г.

Свид.М. работи като ст. инспектор по приходите в ТД на НАП Варна - офис Русе. На 17.03.2012 г. – няколко дена след изтичане на срока за подаване на справки декларации по ЗДДС за м. февруари 2021 г. свидетелката извършва справка в база данни и установява, че дружеството не е подало справка декларация по ЗДДС за данъчен период м. февруари 2021 г. и кани управителя за съставяне на акт за установяване на административно нарушение, но тъй като поканата не е получена, свид. М. съставя срещу дружеството акт за установяване на административно нарушение на разпоредбите на чл.125 ал.1, чл.125 ал.5 вр. чл.179 от ЗДДС за това, че дружеството не е подало справка декларация по ЗДДС за февруари 2021 г. в срок до 15.03.2021 г. Актът е съставен в отсъствие на нарушителя и изпратен за предявяване в ТД НАП Габрово. След предявяване на акта на 09.04.2021 г. дружеството подава справка декларация за м. февруари 2021 г. с нулева стойност. Същата е приета и регистрирана под №18002049507/09.04.2021 г.

По - късно въз основа на този акт с обжалваното наказателно постановление № 584720-F614160/29.06.2021г. директорът на Офис Русе към ТД на НАП Варна на основание чл.179 от ЗДДС налага на дружеството административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на ПЕТСТОТИН лева.

Изложеното се установява от показанията на свид.М., както и от приложените писмени доказателства – протокол и покана.

По така приетата за установена фактическа обстановка не се спори.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима,а разгледана по съществото си е неоснователна.

Обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно.

От приетата за установена фактическа обстановка безспорно се установява, че чрез бездействие жалбоподателят е осъществил обективните признаци на състава на нарушението по чл.179 от ЗДДС, тъй като до 15.03.2021 г. включително в гр.Русе не е подал справка декларация за февруари 2021 г.

2

Такава е подал около месец след изтичане на срока, регламентиран от законодателя.

От субективна страна нарушението е извършено при непредпазливост под формата на небрежност. Видно от действията му жалбоподателят е съзнавал задължението за подаване на справка-декларация и е била длъжен и е могъл да узнае крайния срок за подаването ú, но въпреки това не го е сторил в срок за февруари 2021 г. Обстоятелството, че декларацията е с нулеви ставки е несъотносимо към задължението по ЗДДС за деклариране на обстоятелства съгласно разпоредбата на чл.125 ал.4 от ЗДДС.

При провеждане на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Нарушението е правилно установено, а актът за административно нарушение е връчен лично на представляващия кооперацията.

Приложена е законосъобразната санкционна разпоредба съответстваща на обективните и субективни признаци на деянието. При определяне на наказанието наказващият орган е отчел всички обстоятелства обуславящи определянето на размера на наказанията. Взел е предвид както сравнително краткия срок на закъснението, така и обстоятелството,че търговецът не е извършил през периода облагаеми доставки, както и обстоятелството, че дружеството няма задължение да подава отчетни регистри предвид факта, че декларацията е нулева. При наличието на тези предпоставки обуславящи индивидуализацията на наложеното наказание правилно същото е определено на минимума и в този си вид съответства на извършеното.

Безспорно,наказващият орган не е обсъдил тежестта на случая, но този пропуск не прави обжалваното наказателно постановление незаконосъобразно. Вземайки предвид характера на извършеното нарушение, свързано с приспадане или заплащане на ДДС не само от търговеца жалбоподател, но и от други търговци търгуващи с наказания търговец и обстоятелството, че ЗДДС не предвижда маловажност на нарушенията, съдът намира, че извършеното нарушение не носи белезите на маловажност. Тук следва да се има предвид, че извършеното нарушение е такова на формално извършване и е достатъчно бездействието да продължи до изтичане на срока и изпълнителното деяние е осъществено. При този формален характер на извършване срока на закъснение и съдържанието на декларацията следва да се обсъждат само като смекчаващи отговорността обстоятелства, но не и като 3 такива изключващи отговорността.

По изложените съображения,съдът намери,че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди изцяло.

Разноски не са поискани.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 584720F614160/29.06.2021 г. на Директор Офис Русе към ТД на НАП Варна, с което на „СИМЕКС 2006” ЕООД гр.Русе, представлявано от ИВ. П. СТ. от гр.Русе, ЕГН ********** на основание чл.179 от ЗДДС е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на ПЕТСТОТИН лева.

Решението може да се обжалва пред Административен съд - Русе в 14дневен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4