Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 43 от 15.01.2026, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 2560/2025
Вид
Решение № 43
Подписан
15.01.2026
Състав
Зорница Димитрова Димитрова Банкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 2, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал.1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 ал. 3 · Закон за потребителския кредит
  • §1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Плевен, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Димитрова Банкова при участието на секретаря Яна Д. П.а като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско дело № 20254430102560 по описа за 2025 година на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното:

Пред ПлРС е депозирана искова молба от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр. ***, ЕИК **************, против А. Е. Ц., с която са предявени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД

Твърди се, че във връзка с Разпореждане № 5069 / 15.04.2025 по ч.гр.д. № 589/2025г. по описа на Районен съд Плевен, Гражданско отделение, получено на 23.04.2025г., с което са уведомени, че длъжникът А. Е. Ц., ЕГН ********** е депозирал възражение срещу издадената заповед, в законоустановения срок, „АПС Бета България“ с ЕИК: ************** упражнява законовото си право да предяви иск, с който да признаете за установено по отношение на ответника А. Е. Ц., ЕГН **********, че същият дължи на „АПС Бета България“ с ЕИК: ************** вземане, което е предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ по ч.гр.д. № 589/2025г. по описа на РАЙОНЕН СЪД ПЛЕВЕН и издадената Заповед за изпълнение на парично задължение.

1

Излагат се следните доводи:

На 15.11.2019 година Длъжникът А. Е. Ц., ЕГН: **********, е сключил Договор за потребителски кредит № 371992 с „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е получил сумата от 1000 лева, срещу което се съгласил да върне 10 броя вноски в по 234 лева в срок до 15.09.2020г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.

Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.16 %.

Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № 371992 на 15.11.2019 г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл.

22 от ЗПК.

В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски 2 кредит било уговорено „Сити Кеш“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.

Горепосочените договори са по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние едно или повече.

Дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума

Ответникът А. Е. Ц., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022г. „Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК **************, със седалище и адрес на управление: гр. ***. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано Приложение №1, от което прилагаме извадка.

Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

3

Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент.

Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл.

99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.

Ако приемесъда, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то МОЛИ да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.

(Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ВКС)

Ответникът А. Е. Ц., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не е погасено.

С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, следва съдът да приеме за установено, че ответникът А. Е. Ц., ЕГН **********, дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК ************** парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 589/2025г., а именно сумата в общ размер от 1528.02 лв., формирана както следва: главница в размер на 1000 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 171.23 лв. за периода от 15.11.2019 г до 16.09.2020 г.

4 законна лихва за забава върху главницата в размер на 356.79 лв. за период от 16.09.2020 г. до 21.01.2025 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължи от Длъжника по силата на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска

За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г).

Предвид гореизложеното се обуславя правен интерес на „АПС Бета България“ ЕООД да сезира с настоящия установителен иск за вземане в общ размер от 1528.02 лв. срещу ответника А. Е. Ц., ЕГН **********.

Моли съда да постанови решение, със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника А. Е. Ц., ЕГН **********, че същият дължи на „АПС Бета България“ с ЕИК ************** със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от юрк. Б. Т. сумата в общ размер от 1528.02 лв., формирана както следва: главница в размер на 1000 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 171.23 лв. за периода от 15.11.2019 г до 16.09.2020 г. законна лихва за забава върху главницата в размер на 356.79 лв. за период от 16.09.2020 г. до 21.01.2025 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

5

По образуваното ч.гр.д. №589/2025г. по описа на Районен съд - Плевен, Гражданското отделение, по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, „АПС Бета България“ ЕООД е заплатило държавна такса в размер на 55.31 лв. съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв., съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ.

На основание чл. 78 от ГПК претендира присъждането на направените в настоящото производство разноски - държавна такса в размер на 50 лв., съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ.

Моли да осъди ответника А. Е. Ц., ЕГН ********** да заплати гореописаните и сторени от дружеството - ищец съдебни и деловодни разноски по ч.гр.д. № 589/2025г. по описа на Районен съд - Плевен, Гражданско отделение, и по настоящото производство на обща стойност от 305,31 лв

В срока по чл. 131 от ГПК, назначеният особен представител е депозирал отговор.Прави се възражение за неравноправни клаузи, възражение за изтекла давност, за нищожност на договора и негови клаузи поради противоречие със ЗПК .

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното:

Безспорно по делото се установява факта на издаване на заповед за изпълнение №296/29.01.2025г. по ч.гр.д.№589/2025г. на ПлРС, връчена при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. В указаният от съда срок, е предявен настоящия установителен иск, поради което същият е допустим. Съдът констатира, че по същото ч. гр.д.№ 589/25г. на ПлРС, с разпореждане №1404/29.01.2025г., е отказано издаването на заповед за изпълнение, за претендирани такси и неустойки, тъй като в договор има неравноправни клаузи.

Договорът е сключен от разстояние и съгласно ЗПФУР не се изисква полагане на подпис на страните по договора.Договорът и приложенията към 6 него са написани на ясен и четим шрифт, посочен е размера на главницата, размер на възнаградителната лихва. По делото се установява факта на сключване на договор за потребителски кредит №371992/15.11.2019г., между „Сити Кеш“ООД- като заемодател и ответника- като заемател, въз основа на който е предоставен заем от 1000лв., който да бъде върната на 10 до 15.09.2020г. вноски, при ГПР 48,16% и лихвен процент от 40,05%. Установява се също, че сумата по кредита се отпуска в деня на сключване на договора.