Решение № 260098 от 11.04.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ IV -260098 11.04.2022г. град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав

На четвърти април, две хиляди, двадесет и втора година,

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА

ПЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА

МЛ.С. КРИСТИЯН ПОПОВ

Секретар ... ВАНЯ

ДИМИТРОВА

Прокурор като разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА въззивно гражданско дело номер 2623 по описа за 2020 година Производството е по чл.258 и сл.от ТПК и е образувано по въззивна жалба на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, против Решение №260265/24.09.20г. по гр.д.№2909/20г. по описа на Районен съд Бургас, с което въззивникът е осъден да заплати на Д.И.И., сумата от общо 1617.83 лева, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд - общо 212.79 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него като “Старши пожарникар“ в Служба “ПБЗН“ -

Летище Бургас, към РД “ПБЗН“ - Бургас, за периода 01.08.2017г. - 31.05.2020г., 1 488 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.06.2020г. до окончателното й изплащане; сумата 191.22 лева - обезщетение за забавено плащане за времето от 01.11,2017г. до 14.06.2020г., както и сумата 350 лева - платено адвокатско възнаграждение.

Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен. Твърди се, че решението на БРС е неправилно и необосновано. Излага подробни съображения, извършва историческо, логическо и сравнителноправно тълкуване на специалните норми на ЗМВР и подзаконовите нормативни актове и общите норми на Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове.

Твърди, че неправилно е тълкуван и прилаган закона досежно отчитане и заплащане на положеният от ищеца труд. Подробно обосновава тезата, че в процесния казус са приложими специалните норми на Закона за министерство на вътрешните работи, както и специалните норми на Наредба №8121з-407/11.08.2014г., Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. и наредба №81213-592/25.05.15г., за да обоснове тезата си, положеният от ищца нощен труд, дежурство, времето за отдих и почивка са били отчитани ежемесечно и заплатени съобразно тези нормативни актове.

Подробно развива аргументация за неприложимост на правилата на общото трудово законодателство - на КТ и Наредбата за структурата по организацията на работната заплата, и не следва да се извършва приравняване с коефициент от 1,143. Анализират се понятията „извънреден труд“, „нощен труд“ по общото трудово законодателство и специалните норми на ЗМВР. Посочва се и съдебна практика, подкрепяща тезата на въззивника.

Въззиваемият - ищец Д.И.И. чрез адв. Б. представя в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор. В него обосновава тезата за субсидиарно приложение нормите на трудовото законодателство по отношение на служебните правоотношения на служителите в МВР.

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, че в процесния период - 01.08.2017г. - 31.05.2020г., в изпълнение на задълженията си на длъжност „старши пожарникар“ в Служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Летище Бургас при РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Бургас към „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, е полагал труд на 24-чаеови смени по график, включително и през нощта - за времето от 22,00 ч. до 06,00 ч„ при сумирано изчисляване на работното време и при предварително определен график за всеки месец. Ищецът твърди, че в този период е положил общо 1488 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143, възлиза на 1700.79 часа дневен труд. Според ищеца преизчисляването на нощния към дневен труд е довело до полагане на извънреден труд от 212.79 часа, за който не му е заплатено съответното възнаграждение. Претендира осъждане на ответника да му го заплати, в размера на исковата сума - 1617.83 лева и мораторна лихва, в размер на 191.22 лева.

Според ответника, положеният от ищеца труд е надлежно начислен и заплатен своевременно в съответствие с Наредба №8121з-592/25.05.2015г. Наредба № 8121з- 776/29.07.2016 г. и за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Видно от извършената съдебно - икономическа експертиза, основата на данните платежни бележки/фишове за заплати, протоколи за положен труд от държавни служители, работещи на смени между 22,00 часа и 06,00 часа, за процесния период ищецът е отработил общо 1488 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143, възлиза на 1700.79 часа дневен труд. Преизчисляването на нощния към дневен труд е довело до полагане на извънреден труд от 212.79 часа, за което се дължи възнаграждение, в размер на 1617.83 лева и мораторна лихва в размер на191.22 лева.

Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, намира, че не са налице основания за неговата нищожност или недопустимост, следователно решението е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните поделото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона съдът намира, че първоинстанционното решение е частично неправилно и незаконосъобразно. Решаващите мотиви на първоинстанционния съд, досежно субсидиарното приложение на нормите на трудовото законодателство по отношение на служебните правоотношения на служителите в МВР, въззивната инстанция споделя на осн. чл.272