Определение № 296 от 01.11.2021, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 296 гр. Силистра, 29.10.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Добринка С. Стоева

Кремена Ив. Краева като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно частно гражданско дело № 20213400500329 по описа за 2021 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

„Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК 203670940 – цесионер, обжалва разпореждане № 385/30.08.2021г. по ч.гр.д. № 437/2021 на РС – Тутракан, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Н. АС. АЗ. с ЕГН ********** за: главница 722,55 лева по договор за заем Microcredit № 901200029293/21.07.2020,сключен с кредитодателя „Микро кредит” АД с ЕИК 202073629 - цедент;договорна лихва 95,72 лева за периода 04.11.202004.05.2021; сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги 538,02 лева; по договора за заем лихва за забава 22,18 лева за периода 05.11.2020-до датата на подаване на заявлението в съда; по договора за допълнителни услуги лихва за забава 14,59 лева за периода 05.11.2020-до датата на подаване на заявлението.

Сочи, че целта на заповедното производство е ускоряване на съдебния процес както и установяване, че вземането не се оспорва като се издаде изпълнително основание за неоспорено вземане. Безспорно, съдът следва да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи и на етап на заповедното производство, но в случа отказът за уважаване на заявлението по посочените причини – нищожност на клаузите за заплащане по сключение договор за допълнителни услуги е необоснован. Допълнителните услуги са предоставени по искане на клиента, а разходите за тези услуги не 1 представляват част от общите разходи по кредита и не следва да се отчитат при изчисляване на ГПР.

Искането е да се отмени обжалваното разпореждане и се разпореди да бъде издадена заповед за относно всички вземания на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД , претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Като взе предвид становището на жалбоподателя и материалите по делото, настоящият състав приема за установено следното:

Жалбата е редовна и допустима като подадена в срок, от легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на обжалване, като е заплатена дължимата държавна такса. Разгледана по същество, частната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

За да откаже издаване на заповед за изпълнение, съдията приел наличие на отрицателните предпоставки по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.3, пр. 2 ГПК, поради това че искането е в противоречие със закон, с добрите нрави и e налице обоснована вероятност да се основава на неравноправна клауза в потребителския договор.

Въззивната инстанция намира разпореждането за правилно, споделя мотивите на заповедния съд и препраща към тях по реда на чл. 272 от ГПК, като посочва и следното:

По повдигнатите в жалбата на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД въпроси възивният съд е формирал становище, аргументирано в редица решения по въззивини дела на СОС, споделяйки тезата, че уговореното възнаграждение за допълнителни услуги представлява възнаграждение за ползването на самия кредит, с което се надхвърля максималният законов размер на ГПР, като се достига до нищожност на клаузата за неговото заплащане. Дори и да бъдат споделени доводите в жалбата, че разходите на потребителя за въпросните допълнителни услуги не представляват част от общите разходи по кредита и не следва да се отчитат при изчисляването на ГПР - при такова договаряне се постига несъвместим с обществения морал резултат. В съдебната практика принципно се приема, че изключително голямата разлика в престациите при двустранните договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те определят границата на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 ЗЗД. С оглед на това и 2 съгласно нормата на чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗЗД сделки, сключени при значителна липса на еквивалентност на престациите, включително и при необосновано висок размер на възнаграждение за услуга са нищожни - Решение № 153 от 24.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3014/2014 г., III г. о., ГК. Посоченото обосновава неоснователност на искането в цялост - с оглед невъзможността в заповедното производство да бъдат отчетен действителния размер на главницата и лихвите по кредита.

Ето защо, изложените в жалбата доводи са неспособни да обосноват твърдяната незаконосъобразност и неправилност на обжалваното разпореждане, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение, а разпореждането - потвърдено.

Предвид гореизложеното, ОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 385/30.08.2021г. по ч.гр.д. № 437/2021 на РС – Тутракан.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3