Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12051 от 19.06.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 25469/2023
Вид
Решение № 12051
Подписан
19.06.2024
Състав
ВЛАДИМИР СТАНЧЕВ КЪНЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 12051 гр. София, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20231110125469 по описа за 2023 година

Ищецът Е. П. Д. твърди, че на 22.11.2022 г. е депозирала в деловодството на Софийски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу „С К” ООД за сумата от ******лв., която представлява неоснователно заплатена от заявителя Е. П. Д. на „С К” ООД обща сума във връзка е Договор за паричен заем №*****от 10.07.2018 г., който договор е бил прогласен за недействителен/нищожен с влязло в сила Решение №****/13.09.2022 г. в производството по

ГД

***************/2022 г. по описа на V с-в, ГК, Районен съд Р. Срещу издадената заповед било в срок подадено възражение. Настоящят иск по чл. 422 ГПК се води за установаване на описания дълг.

Цитираното по-горе съдебно производство пред РС-Русе е било инициирано от „А за с на в” ЕАД в Районен съд - Р, а не от кредитора „С К” ООД, тъй като „АСВ” ЕАД е придобил с договор за цесния от „С К” ООД вземания срещу доверителката ми, основаващи се на процесния Договор за паричен заем. Делото, образувано от „АСВ” ЕАД е 1 приключило е влязло в сила Решение на Р***районен съд, с което исковете на „Агенция за събиране на вземания'’ ЕАД са били изцяло отхвърлени, след като съдът е прогласил целия Договор за паричен заем за недействителен поради редица противоречия със задължителните разпоредби на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД.

PC - Русе е приел, че Д. дължи на ответника само връщане на главницата по кредита в размер на **** лв. Тъй като тя е заплатила на първоначалния кредитор - „СК’' ООД сума в общ размер на ***** лв., то решаващият състав на PC Русе е приел, че тя не дължи претендираните срещу нея суми, тъй като не само е погасила чистата стойност на заема, но дори е надплатила сумата от ****** лв. над усвоените ***** лв. Процесната сума от ***** лв. представлява именно тази надплатена сума в полза на „С К” ООД над реално усвоените **** лв. В предходното производство по

ГД

№***********/2022 г. по описа на V с-в, ГК, Районен съд Русе, ищецът и цесионер по вземанията във връзка с процесния Договор за паричен заем /прогласен за недействителен/, направил изрично признание на факта, че Е.

Д. е заплатила в полза на „СК” ООД сума в общ размер от *** лв. В исковата молба се твърди, че сумата ***лв. е заплатена без основаниер поради което ищецът моли съда да постанови решение, с което ПРИЕМЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че „С К” ООД ДЪЛЖИ НА ищцата Е. П. Д. с СУМАТА В РАЗМЕР НА ***** лв. /сто деветдесет и осем лева/, неоснователно заплатена от нея във по Договор за паричен заем №******от 10.07.2018 г., за който договор е било прието, че е недействителен/нищожен с влязло в сила Решение №******/13.09.2022 г. в производството по

ГД

***************/2022 г. по описа на V с-в, ГК, Районен съд Русе. Претендира разноски.

В писмения си отговор ответното дружество оспорва допустимостта и основателността на иска като възразява, че не е надлежен ответник по материалното правоотношение.Ответникът не оспорва фактическите 2 твърдения на ищеца, но п осночва, че след като е прехвърлил правата си по посочения в И.М. договор е престанал да бъде субект в правоотношението. Като се позовава на чл. 99 ал. 1 ЗЗД и чл 26 ал.2 ЗПКзаявява, че ищецът следва да насочи своята претенция към цедента на вземането.

В отговора се съдържа обсъждане на правната фигура на цесията и нейните последици.

Отгтовора съдържа и недопустими възражения по каузалното отношение между страните, които са решение с влязло в сила решение на РС-Русе.

Ответникът моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноски.

Съдът намира следното: Страните не спорят по фактите, спорни са правните им последици. Недействителността на договора за кредит е установена с влязлото в сила решение по цитираното по-горе производство на РС –Русе, с което между другото е установено, че ищцата е заплатила на ищеца без основание исковата сума. Становището на ответника, че иска следва да бъде насочен към цесионера на вземането е неоснователно.

Постановеното по гр.д.

№№************/2022 г. по описа на V с-в, ГК, Районен съд – Русе установява, че договорът между ищеца и ответника е бил начално недействителен. Следователно права и задължения по него не могат да бъдат прехвърляни или новирани. Ищецът е заплатил на ответника процесната сума неоснователно и на него не могат да се противопоставят отнощенията между цедента и цесионера на вземане по недействителния договор. Иска следва да се уважи изцяло, като ответника заплати на ищеца сторените разноски в размер на ****** лева. На адвокат Б. ответникът дължи по реда на чл. 38 ал.2 т. 1 ЗА възнаграждение от ***** лева, което е съответно на предоставения обем правна помощ.

Съдът

РЕШИ:

3

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „С К” ООД ЕИК дължи на ищцата Е. П. Д. ЕГН с сумата от *****лв. /сто деветдесет и осем лева/, неоснователно заплатена от нея във по Договор за паричен заем №******* от 10.07.2018 г.

ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца разноски от **** лева, а на адвокат К. И. Б. ЕГН ********** **** лева по реда на чл. 38 ал.2 т. 1 ЗА.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4