Решение № 90 от 24.04.2023, Районен съд - Исперих

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Исперих, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елица Д. Бояджиева Георгиева при участието на секретаря Анна В. Николова като разгледа докладваното от Елица Д. Бояджиева Георгиева Гражданско дело № 20213310100819 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното :

Обективно съединени искове по чл.79, ал.1 във вр. с чл.430 от Търговския закон – за защита на правото на Кредитора-Банка да получи дължимата сума по погасяване на кредит по договор, сключен с ответника и съобразно уговореното между страните при сключване на договора, когато реалното изпълнение е все още възможно и има интерес от него и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение за забава, с което кредиторът да бъде обезщетен за вредите от закъснялото изпълнение на паричното задължение.

Производството е образувано по постъпила искова молба вх.№ 2490/23.11.2021г. (по куриерска разписка – от 22.11.2021г.), уточнена с молби вх.№ 2636/06.12.2021г. и вх.№ 172/21.01.2022г., от „УК Б” АД, ЕИК............, със седалище и адрес на управление: гр.С100, р-н “В”, пл.”С Н” № . представлявано от Т А П. – Главен изпълнителен директор и С. П. – Главен оперативен директор, действащи чрез адв.Вл.П., АК-гр.С., преупълномощен от Адвокатско дружество „П и П“, съдебен адрес: гр.С., бул.“Чв.“ № .., ет.., против Е. Х. Р., ЕГН-********** , с установен по делото постоянен и настоящ адрес в с.С., обл.Р., ул.“И. В.“ №..., като моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца следните суми:

- 1 868.12 (хиляда осемстотин шестдесет и осем лева и 12 ст) лева – главница по сключен между страните Договор № ССIR-615-00077-2018 от 27.04.2018г. за кредитна карта на физически лица, ведно със законната лихва от 22.11.2021г.;

- 390.07 (триста и деветдесет лева и 07 ст) лева – дължими лихви за просрочени главници по Договора за кредит, за периода от 24.07.2019г. до 1

29.11.2020г. и

- 185.79 (сто осемдесет и пет лева и 79 ст) лева – дължима законна лихва за периода от 30.11.2020г. до 22.11.2021г. Претендира за разноските по делото. В исковата молба се твърди, че по силата на цитирания Договор, на ответника е предоставен кредитен лимит от 2 000.00 лева, с уговорен месечен лихвен процент в размер на 1.35 %. Издължаването на ползвания кредит е следвало да се извършва при минимална месечна погасителна вноска от 60.00 лева, платима от 1-во до 15-то число на месеца, с краен срок на действие на договора – 30.04.2020г. Поради изпадане на длъжника в просрочие, считано от 16.05.2019г., Банката упражнила правото си по чл.10.1.1. да обяви за предсрочно изискуем предоставения кредитен лимит, за което длъжникът бил уведомен лично чрез ЧСИ Д Д с Уведомление, връчено на 13.08.2020г. Тъй като не последвало погасяване на дължимите суми и поради продължаващото неизпълнение на задължението за плащане, въз основа на извлечение от счетоводните си книги, Банката предприела постъпки и по реда на чл.417 от ГПК се снабдила по ч.гр.д.№ 746/2020г. на РС-И със Заповед за незабавно изпълнение от 02.12.2020г. и изпълнителен лист от 03.12.2020г. за дължимите вземания, като образувала срещу длъжника и изп.дело № 20217620400321 при ЧСИ, рег.№ 762 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-гр.Р. Тъй като длъжникът не бил намерен на установения по делото адрес, е извършено от ЧСИ връчване на Заповедта за изпълнение при условията на чл.47, ал.7 във вр. с ал.5 от ГПК, поради което заповедният съд е дал указания по реда чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.4 от ГПК за предявяване от Кредитора на иск за установяване на вземанията си. Такъв не е бил предявен в определения от закона срок, поради което Заповедта за изпълнение, ведно с изпълнителния лист били обезсилени. При горните обстоятелства ищецът заявява осъдителните си претенции в настоящото исково производство за дължимите от ответника суми от неизпълнението на сключения с него Договор за кредит.

В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът Е. Х. Р., ЕГН-**********, от с.С, обл.Р, ул.“И В“ № ..., не е намерен на посочения адрес, установен като негов постоянен и настоящ адрес в страната. Назначеният му по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител – адв.Р.П., АК- гр.Р, представя писмен отговор, като счита предявените искове за допустими, а по тяхната основателност ще ангажира становище след събиране на доказателствата по делото. Не възразява срещу доказателствените искания на ищцовата страна и не сочи нови доказателства.

Съдът, след като се запозна с представените писмени доказателства по делото намира за установена следната фактическа обстановка : Страните по делото се намират в договорни отношения по силата на сключен между тях Договор № CCIR-615-00077-2018 за кредитна карта на физически лица от 27.04.2018г. По силата на този договор кредитодателя е предоставил на кредитополучателя – ответника Р. кредитен лимит в размер на 2000.00лв.

Уговорен е месечен лихвен процент в размер на 1,35%. Минималната месечна погасителна вноска е уговрена на сумата 60.00лв. Периодът на издължаване на месечните суми бил между първо и петнадесето число на месеца. Крайният срок на договора бил 30.04.2020г. Била включена опция банката да удължава срокът на договора за нов двугодишен период ако кредитополучателя не е поискал изрично срокът да не бъде удължаван. Съгласно чл.10.1 и чл.10.1.1 от договора банката можела да обяви за предсрочно изискуем предоставеният 2 кредитен лимит при нарушаване на което и да било условие по договора.

Длъжникът е изпаднал в просрочие по договора на дата 16.05.2019г. Поради настъпила предсрочна изискуемост Банката е изпратила уведомтелно писмо за същата до длъжника, което е получено лично от него на 13.08.2020г. връчено чрез ЧСИ. След връчване на уведомлението не е извършено плащане на дължимите суми от страна на длъжника. Това е наложило завЕ.е на заповедно производство, като било образувано чгрдело № 746/ 2020г. по описа на РС – И, в което били издадени Заповед за изпълнение въз основа на документ и изпълнителен лист. Въз основа на изпълнителният лист било образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ Д Д. До длъжика била изпратена Покана за доброволно изпълнение, а издадената Заповед за незабавно изпълнение му била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. На кредитора било указано предявяване на установителен иск за вземането, но такъв бил предявен след едномесечният преклузивен срок по чл.415 от ГПК, заповедта и изпълнителният лист били обезсилени от заповедният съд, поради което кредиторът предявил настоящият осъдителен иск за вземанията си.

В производството е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която дава следното заключение : 1./ На 28.04.2018г. чрез изтегляне в брой на 200.00лв. от АТМ устройство в град И е активирана кредитната карта по процесния Договор № CCIR-615-00077-2018 за кредитна карта на физически лица от 27.04.2018г. 2./ Фактическото предаване на кредитната карта от ищеца на ответника е станало лично на 27.04.2018г. при подписване на договора съгл. т.1.2 от радел I V на договора. Липсва съставен приемо-предавателен протокол за платежният инстР.т. 3./ За периода на действие на договора с кредитната карта са извършени разплащания на стойност 2463.15лв., като вещото лице е приложило в табличен вид справка за сумите теглени от АТМ и датите на които това е станало. 4./ Дължимите по договора погасителни вноски не са изплащани редовно на падежните дати и са отразявани в счетоводството на ищеца както следва : В периода 15.05.2018г. до 31.07.2019г. са внесени погасителни вноски на обща стойност 973.81лв., погасени са просрочени задължения на стойност 390.09лв.; погасени са просрочени лихви на стойност 168.55лв., извършени са погашения за предходни периоди на обща стойност 204.94лв. и погасена е дължима лихва на обща стойност 210.23лв. 5./ Не се установяват извършени закъснели плащания по погасяване на задължението; 6./ На 16.05.2019г. е настъпила изискуемост на ползвания кредит, което е отразено в счетоводството на ищеца. 7./ Неизплатените и изискуеми задължения на ответника към ищеца по процесният договор възлизат на следните стойности : главница в размер на 1868.12лв. (2463.15-390.09-204.93= 1868.12) и мораторна лихва дължима за исковите периоди съответно : от 24.07.2019г. до 29.11.2020г. в размер на 256.87лв. и от 30.11.2020г. до 22.11.2021г. в размер на 185.77лв.

Като неоспорено от страните, пълно, всестранно и компетентно заключението е прието от съда в съдебно заседание.

С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи : Предявените искове се явяват основателни и доказани и като такива следва да бъдат уважени, в частта за претендираните лихви частично съобразно изчисленията в приетото заключение по извършената съдебносчетоводна експертиза. Безспорно се установява в производството, че 3 страните са се намирали в договорни отношения, като ответникът не е изпълнил поетото задължение да обслужва ежемесечно кредитната карта и да покрива частично кридитният лимит чрез договорените месечни вноски в размер на 60.00лв. Заплащанията са били спорадични, като се е натрупал постепенно дълг в размер на 1868.12лв. Е. Р. дължи връщане на тази сума на ищцовото дружество, тъй като отпуснатият кредитен лимит е бил усвоен от него. До 15.05.2019г. /съобразно уговореното в т.3.1.2 от Договора/ не е било извършено плащане на минимална изискуема погасителна вноска, поради и което на 16.05.2019г. кредита е обявен за предсрочно изискуем и това е отразено в счетоводството на банката. Плащане не е последвало и след получаване на поканата за доброволно изпълнение от ответника, той я е получил лично. Съгласно чл.430, ал.1 от Търговският закон с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.

Съгласно чл.430, ал.2 от Търговският закон заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката. С оглед забавеното плащане на осн. чл.86 от ЗЗД ответникът дължи и лихва за забавено плащане - обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Претенцията за това обезщетение е от 24.07.2019г. до 29.11.2020г. и съобразно заключението на вещото лице същата за този период е в размер на 256.87лв. и от 30.11.2020г. до 22.11.2021г. за който период дължимата сума съобразно заключението на експертизата е в размер на 185.77лв.

Съобразно изхода на делото на осн. чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат поставени реализираните от ищеца разноски по делото, като се отчете размерът на уважената част от исковете, които са в размер на 1267.34лв. сума включваща част от заплатена държавна такса, възнаграждение за особен представител, възнаграждение за вещо лице и адвокатски хонорар.

Воден от изложеното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ответника Е. Х. Р., ЕГН-**********, с постоянен и настоящ адрес в с.С, обл.Р, ул.“И В“ №.. ДА ЗАПЛАТИ на „УК Б” АД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н “В.”, пл.”С Н” №.., представлявано от Т. А. П. – Главен изпълнителен директор и С П – Главен оперативен директор, действащи чрез адв.Вл.П, АК-гр.С, преупълномощен от Адвокатско дружество „П и П“ сумите 1868.12 /хиляда осемстотин шестедест и осем лева и дванадесет стотинки/ – главница, мораторна лихва за забавено плащане за периода от 24.07.2019г. до 29.11.2020г. в размер на 256.87/двеста петдесет и шест лева и осемдесет и седем стотинки/ и за периода от 30.11.2020г. до 22.11.2021г. в размер на 185.77 /сто осемдесет и пет лева и седемдесет и седем стотинки/, като ОТХВЪРЛЯ искът за мораторна лихва за периода от 24.07.2019г. до 29.11.2020г над размер от 256.87/двеста петдесет и шест лева и осемдесет и седем стотинки/ до първоначално предявеният размер от 390.07/триста и деветдесет лева и седем стотинки/ и за мораторна лихва за периода от 30.11.2020г. до 22.11.2021г. над размер от 185.77/сто 4 осемдесет и пет лева и седемдесет и седем стотинки/ до първончално предяваният размер от 185.79/сто осемдесет и пет лева и седемдесет и девет стотинки/ КАТО НЕДОКАЗАН.