Решение № 4105 от 21.10.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 2218/2024
- Вид
- Решение № 4105
- Подписан
- 21.10.2024
- В сила
- 12.08.2025
- Състав
- Диляна Василева Славова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.143, ал.12 · Закон за движението по пътищата
- чл.171,т.1, б."б" · Закон за движението по пътищата
- чл.171, т.2а ,б."б" · Закон за движението по пътищата
- чл.5,ал.3,т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 72, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.72,ал. 1 ,т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 10 ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2 ал. 1 т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 212, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл.343б,ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 189 ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 190 ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.212, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243,ал. 1 ,т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 4105 гр. Пловдив, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20245330102218 по описа за 2024 година
Предявен е иск от М. М. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ул. „Р.“ № *, чрез адв.
Т. М. със съдебен адрес в гр. В., бул. „Х. А.“ № * против Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, представлявана от *** ****, за осъждане на ответника да заплати сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от общо 13990 лв. /тринадесет хиляди деветстотин и деветдесет лева/ обезщетение за имуществени вреди, от които сумата от 1050 лева (хиляда и петдесет) имуществени вреди, представляваща заплатени адвокатски хонорари, сумата от 300 лева за подновяване на регистрацията на автомобила, сумата от 240 лева за платена химико - токсикологична експертиза и сумата от 12 400 за платени таксиметрови услуги, ведно със законната лихва от 07.07.2023 година до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на **** г., на път ***,километър ***, в землището на с. К., обл. П. ищеца управлявал л. а. марка „М.“ с регистрационен номер ******, която била негова лична собственост. Около 14.05 часа М. К. бил спрян за проверка, чрез подаване на сигнал със стоп палка тип МВР от **** на РУ-Т. при ОДМВР-П.. С него пътувала и св. А.
М. К.. М. К. бил тестван с техническо средство за употреба на алкохол, като пробата му не отчела наличие на алкохол в издишания от него въздух. Полицейските ***** забелязали, че водача К. бил притеснен, а очите му били ****, предвид на което М. К. бил изпробван и за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Дрегер Дръгтест 5000“ с фабричен номер ****, тест касета “Дрегер Дръгтест 5000 ********. Пробата под номер *** отчела **** резултат за наличието на наркотични вещества-***** /***/, което било отразено в 1 съставения протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества. Във връзка с установеното бил съставен АУАН серия ** с бл.№ **** от **** год. за нарушение по чл.5,ал.3,т. 1 от ЗДвП. Със съставянето на АУАН били иззети като доказателства-свидетелство за управление на МПС с № ****, контролен талон с № ****, свидетелство за регистрация на МПС с № **** и 2 бр. табели с рег.№ *****. Ищеца твърдял, че не е употребявал наркотични вещества, поради което му бил издаден талон за медицинско изследване с № ****, като К. бил отведен в УМБАЛ „Св. Г.“ където дал биологични проби - *** и **** за изследване. Пред медицинското лице ищецът отрекъл употребата на наркотични вещества, което обстоятелство било отразено в съставения протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Сочи се, че на посочената дата 21.01.2023 година в хипотезата и по реда на чл.212, ал.2 от НПК, било образувано досъдебно производство № **/2023 година по описа на РУ-Т. и вх. № ****/**** година по описа на Районна Прокуратура-П., за извършено от него престъпление, визирано в разпоредбите на чл.343б,ал.3 от НК. М. К. бил задържан за срок от 24 часа със заповед за задържане с рег.№ ****/**** год. по чл.72,ал. 1 ,т. 1 от ЗМВР. Твърди се, че му била връчена и ЗПАМ с № *, с която му се отнемало временно свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността му по чл.171,т.1, б.“б“ от ЗДвП, считано от 21.01.2023 година във връзка с образуваното досъдебно производство. Също така му била връчена и втора ЗПАМ с № *, по чл.171, т.2а ,б.“б“ от ЗДвП, с която управлявания от него автомобил бил с прекратена регистрация за срок от шест месеца до една година, считано от **** год. във връзка с образуваното досъдебно производство. Според заключението от извършената химикотоксикологична експертиза по образуваното досъдебно производство, в предоставените биологични проби /*** и ***/ взети от М. К. не било установено наличие на наркотични и психотропни вещества. При тази фактическа обстановка с постановление от 07.07.2023 година Районна прокуратура-П. приела, че от правна страна липсва съставомерно деяние по смисъла на чл.343б,ал.3 и на основание чл.243,ал. 1 ,т. 1 от НПК, във връзка с чл.24,ал. 1 ,т. 1 от НПК прекратила образуваното досъдебно производство. Твърди, че препис от постановлението било връчено на М. К., като същия нямал правен интерес и не обжалвал постановлението на Районна Прокуратура-П. за прекратяване на наказателното производство. Посочва, че от момента на образуването на наказателното производство- **** година и издаването на ЗПАМ, в продължение на действително доста дълъг период от време от около шест месеца, поради действията на правозащитните органи, ищецът бил лишен от възможността да управлява и да разполага със собственото му МПС, поради което счита, че са му причинени вреди, както имуществени, така и неимуществени, които са в пряка и непосредствена връзка от действията на правозащитните органи. Всички обстоятелства около воденото срещу него наказателно производство му причинили много негативни морални и психологически вреди. Ищецът бил общопрактикуващ лекар, дълбоко уважаван и ценен от хората в региона на община В. и област П.. Сочи, че в следствие на образуваното и воденото срещу него наказателно производство изпаднал за доста продължителен период от време в състояние на *** и ****. Имал големи терзания и притеснения, че може да бъде 2 осъден, което предизвиквало у него много негативни емоционални преживявания. Не можел да спи нормално и да работи. Настъпили негативни промени в личността му, което му създавало проблеми в общуването с близките хора и неговите пациенти. Приятелския му кръг, се отдръпнали от него и избягвали комуникацията и срещите си с ищеца. Изпитвал неблагоприятни психични изживявания, съставляващи неимуществени вреди, подлежащи на репариране от държавата. Посочва, че в малко населено място, като В. много негови познати разбрали за воденото наказателно преследване, което се коментирало и получило гласност, като станало обществено достояние. От това ищецът изпитвал срам, чувствал се като отхвърлен от обществото, имал чувството, че в съгражданите му при всеки техен поглед, който отправяли към него, се усеща отрицателна реакция и укоримо отношение спрямо него.
Поради тази причина бил принуден да ограничи социалните си контакти. Затворил се в себе си и нямал желание да се вижда и комуникира с никой. Изпитвал огромно притеснение и стрес, че това негово състояние е възможно по някакъв начин да рефлектира и върху работата с неговите пациенти, която работа в крайна сметка изисква максимална концентрация, отдаденост и задълбоченост при упражняването й. Освен това бил задържан в арестните помещения на РУ-Т. където изтърпял истински стрес. Твърди, че в него се затвърдило убеждението, че бил поставен като животно в клетка, на която всеки може да се радва и подиграва, като освен това било ограничено правото му на свободното придвижване. В следствие на посочените заповеди за прилагане на принудителни административни мерки М. К. бил лишен на първо място от възможността да управлява МПС, за срок от около шест месеца, а на второ място и от възможността да се придвижва за този срок, макар и с друг правоспособен водач, поради прекратяването на регистрацията на автомобила му. Посочва, че всички тези негативни, принудително наложени мерки предизвикали и последици, като го принудили ежедневно да използва услугите на таксиметрова компания, като единствено възможен начин за придвижване, за да може да продължи да работи нормално, спазвайки разписаните си графици и да осъществява дейностите по обслужването на пациенти си, включващи амбулаторни прегледи, домашни прегледи, промотивна и профилактична дейност, дейности по детско здравеопазване, дейности по майчинско здравеопазване и въобще целия и огромен обем от работа на общопрактикуващ лекар. За ползването на тези услуги, които реално са заплатени при ползването на този вид транспорт ищеца твърди, че заплатил за период от време от **** г. до **** година, солидна сума парични средства, за да може да спазва графиците си за работа с пациентите си и да изпълнява нормално служебните си задължения, както в гр. В., така и в населените места на с. К., общ. В. и в с. А., общ. В., където осъществявал първична извънболнична медицинска помощ. Сочи, че в следствие на воденото наказателно производство претърпял вреди, за които следва държавата да поеме отговорност. Ползваните таксиметрови услуги били в ред и стойност подробно описан в исковата молба, като твърди че заплатената от него сума за таксиметрови услуги за периода от 21.01.2023 година до 07.07.2023 година възлиза на общо 12400 лева. Твърди, че според чл.143, ал.12 от ЗДвП, ищеца извършил и пререгистрация на автомобила си, след анулирането на ЗПАМ за прекратяване на регистрацията му, за което заплатил всички такси, които възлизали на 3 сумата от 300 лева. Бил принуден от органите на МВР да заплати и сумата от 240 лева за извършената по досъдебното производство химико-токсикологична експертиза, както и 50 лева адвокатски хонорар. Във връзка с воденото наказателно производство ищеца упълномощил адвокат, който да го представлява пред правозащитните органи, за което заплатил адвокатски хонорар в размер на 1000 лева. Моли предявения иск да бъде уважен.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответника не е подал отговор на исковата молба. В хода на съдебното производство и в представената писмена защита изразява становище за неоснователност на предявените искове и моли за отхвърлянето им.
Съдът - въз основа на доказателствата и фактите, които се установяват с тях, намира следното:
Страните не спорят относно следните факти, които се установяват и от приложеното по делото досъдебно производство:
На **** г. е образувано досъдебно производство № **/**** г. по описа на РУ-Т. при ОД на МВР-П. при условията на чл. 212, ал. 2 от НК за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК за това че на **** г. на път ***, км. ***, в землището на с. К., област П. е управлявал МПС – л. а. марка „М.“, модел „****“, с рег. № *****, след употреба на наркотични вещества- ****.
На същата дата ищецът е задържан за срок от 24 часа със Заповед издадена на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР от *** *** при РУ-Т., ОДМВР-П.. Спрямо него са приложени и принудителни административни мерки също от **** на посоченото ОД на МВР, а именно- прекратяване на регистрацията на собственото му МПС, като са отнети свидетелството му за управление и 2 бр. регистрационни табели.
В хода на досъдебното производство са извършени редица процесуално-следствени действия, сред които разпит на свидетели, събиране на писмени доказателства, извършване на химико-токсикологична експертиза и други.
С Постановление на РП-Пловдив от **** г. наказателното производство по ДП № **/****г. по описа на РУ-Т. при ОДМВР-П., пр.пр. № ***/**** г. по описа на РП-П. е прекратено, като препис от същото е изпратен на ищеца на същата дата.
Освен приложеното досъдебно производство и прокурорска преписка,като писмено доказателство по делото е прието удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрова услуга, както и декларация и работен график за общопрактикуващ лекар.
За установяване на фактическите си твърдения ищецът ангажира и гласни доказателства посредством показанията на св. Х. К. и св. С. А. /обективирани в протокол от съдебно заседание, проведено на 12.09.2024г.
От показанията на св. К. се установява, че има фирма за **** услуги в гр. В.. Познава ищеца, който го помолил да го вози с такситата си, тъй като му отнели книжката. В периода от месец януари до към средата на юли миналата година всяка седмица по график го превозвали до с. К., с. А., возили го и до П., П. и С.. Той бил *** **** и пътувал по график за да извършва в тези населени места ***. За извършваните услуги заплащал по тарифа на таксиметровия автомобил на ****. Св. не знае каква сума е заплатена от ищеца през този период, тъй като на него **** заплащали 30% от общия оборот, а те превозвали и други пътници.
Разпечатката съдържа 21 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/06bb68f9-8c93-41e9-80f6-b47703b01795