Определение № 26303 от 22.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26303 гр. София, 22.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно частно гражданско дело № 20251100512786 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 283225/25.08.2025 г., подадена от А. К., чрез адв.

Й. Б., срещу разпореждане № 124108/07.08.2025 г., с което е върната подадената от частния жалбоподател въззивна жалба с вх. № 16698/17.01.2025 г., изпратена по електронен път чрез имейл на 16.01.2025 г.

В частната жалба се посочва, че макар въззивната жалба да е постъпила в съда три дни след последния ден на срока за обжалване – 13.01.2025 г., това обстоятелство се дължи на технически проблем с имейла на съда, вследствие на който първоначалният имейл от 13.01.2025 г., към който същата е била прикачена, не е получен вследствие на настъпил срив в системата. Заявява, че своевременно е съобщила за това обстоятелство, отправяйки и надлежно искане за отразяване в системата на датата на първоначалното изпращане.

Допълва, че на практика е бил лишен от възможност да направи искане за възстановяване на срока за въззивно обжалване по реда на чл. 64, ал. 3 ГПК, тъй като от страна на първоинстанционния съд не е изпратено съобщение за пропускане на същия, а освен това е счел, че въззивната жалба е била своевременно подадена, доколкото я е администрирал. По изложените съображения се отправя искане за отмяна на обжалваното разпореждане и продължаване на съдопроизводствените действия по въззивно гр. дело № 4181/2025 г. по описа на СГС, II въззивен състав.

Насрещната страна – Д.Е., чрез адв. К.Ж.-М., изразява становище за основателност на частната жалба по изложените в нея съображения, поради което отправя искане обжалваното разпореждане да се отмени.

А.И.М., чрез адв. Й. Т., също е подала отговор на частната жалба, с който я оспорва.

Оспорва настъпването на твърдяния срив в електронната система на съда, както и представянето на надлежни доказателства в тази насока, поради което отправя искане частната жалба да се остави без уважение.

1

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок за обжалване (чл. 275, ал. 1 ГПК), изхожда от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт (чл. 262, ал. 2, т.

1, вр. ал. 1 ГПК), поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред СРС, 84 състав, е образувано по молба на Агенция за социално подпомагане, чрез Дирекция за социално подпомагане – р-н „Красно село“, с която по реда на чл. 28 и сл. ЗЗакрДет е направено искане за настаняване на детето Д.Е. в семейството на негов близък – А. К., където детето е настанено с административна заповед за срок до навършване на пълнолетие на детето или до приключване на неговото образование, но не по-късно от 20 години. По делото е постановено решение № 22878/16.12.2024 г., с което детето Д.Е., ЕГН ********** е настанено в семейството на негов близък – А. К., ЕГН **********, където детето е настанено със Заповед № ЗД/Д-С-КС-263/19.12.2023 г. на ДСП – Красно село, гр. София, за срок от две години или до настъпване на промяна на обстоятелствата, възникнали по-рано от този срок, считано от постановяване на съдебното решение, като е определен и режим на лични контакти на майката А.И.М., ЕГН **********, с детето Д.Е., ЕГН **********, както следва:

- първите 12 срещи майката има право да вижда детето всяка четна седмица от годината в събота и неделя за времето от 10:00 часа до 16:00 часа, без преспиване;

- след горепосочените 12 срещи – всеки първи петък, събота и неделя за времето от 18:00 часа в петък до 19:00 часа в неделя, с приспиване;

На основание чл. 28, ал. 4 ЗЗакрДет съдът е постановил незабавно изпълнение на решението.

Срещу така постановеното решение са постъпили 2 броя въззивни жалби съответно с вх. № 15249/16.01.2025 г. на Д.Е., малолетен, действащ чрез назначения му особен представител – адв. К.Ж. и с вх. № 16698/17.01.2025 г. на А. К., в частта относно определения двугодишен срок за настаняване на малолетното дете в семейството на А. К. и относно определения режим на лични отношения на детето с майката, въз основа на които е образувано в. гр. дело № 4181/2025 г. по описа на СГС, II въззивен брачен състав, който при извършена проверка относно редовността и допустимостта на въззивна жалба с вх. № 16698/17.01.2025 г. на А. К. е констатирал, че същата е просрочена, поради което с определение от 29.07.2025 г. е прекратил производството по делото и същото е върнато на СРС, 84 състав, с указания за нейното връщане.

В изпълнение на указанията на въззивната инстанция, с обжалваното разпореждане № 124108/07.08.2025 г. въззивна жалба с вх. № 16698/17.01.2025 г. на А. К. е била върната, тъй като е просрочена, доколкото срокът за обжалване изтича на 13.01.2025 г. (понеделник, присъствен ден), а същата е подадена на 16.01.2025 г.

Настоящият въззивен състав намира, че обжалваното разпореждане на СРС, 84 състав, 2 е правилно, като съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 6 ЗЗакрДет решението, постановено в производството по чл. 28 и сл. подлежи на обжалване пред окръжния съд в седемдневен срок, в какъвто смисъл е и отразяването в постановеното по делото решение № 22878/16.12.2024 г. В случая, видно е от разписката за връчване на л. 132 от делото на СРС, че препис от постановения съдебен акт е връчен на въззивника А. К., чрез пълномощника му адв. Б. – на 06.01.2025 г., считано от когато е започнал да тече срокът за обжалването му, т. е. същият изтича на 13.01.2025 г. (понеделник, присъствен ден). Процесната въззивна жалба е постъпила в съда на 17.01.2025 г., след като е подадена по електронна поща на 16.01.2025 г., т. е. 3 дни след изтичане на срока за обжалване. Ето защо, правилна според настоящия съдебен състав е констатацията на първоинстанционния съд, че същата е просрочена, поради което са били налице предпоставките на чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК тя да бъде върната. Съгласно чл. 62, ал. 4 ГПК електронното изявление, с което се извършва процесуално действие, се смята за получено от съда, до който е адресирано, с постъпването му в системата на единния портал за електронно правосъдие. В случая, установява се по делото, че в 18:54 часа на 13.01.2025 г. от електронната поща на адв. Б. е изпратено съобщение по гр. дело № 2563/2024 г. по описа на СРС, 84 състав, с което се посочва, че в прикачен файл към него се представя въззивна жалба срещу решение по горното дело, подписана с КЕП, заедно с приложения към нея, за което обаче се съдържа изрично отбелязване от същия ден и час – в 18:54 часа на 13.01.2025 г., че не е достигнало успешно до своя адресат. Ето защо, при липсата на данни за надлежното постъпване на съобщението, не може да се направи извод, че така извършеното в електронна форма процесуално действие е надлежно получено от съда по смисъла на чл. 62, ал. 4 ГПК. Без значение според настоящия съдебен състав се явява обстоятелството дали причината за недоставяне на това електронно съобщение се дължи на технически проблем в сайта на съда, тъй като очевидно е, че още в момента на изпращане на електронното съобщение – в 18:54 на 13.01.2025 г. пълномощникът на страната вече е бил наясно, че извършеното от него процесуално действие не е надлежно получено в системата на съда, поради което същият е разполагал с възможност да се възползва от останалите възможни способи за това до края на двадесет и четвъртия част на съответния ден – напр. чрез изпращане на въззивната жалба чрез пощенска или куриерска служба – арг. чл. 62, ал. 2 ГПК, доколкото към този момент работното време на съда вече е било приключило. В случая, направеният едва на 16.01.2025 г. повторен опит за изпращане на ново съобщение с приложена към него въззивна жалба чрез електронната система на съда свидетелства, че за адв. Б. не е имало съмнение, че предходно подадената такава не е получена успешно, като по делото липсват изложени твърдения и доказателства за наличието на обективни причини, които да са я лишили от възможност да извърши съответното процесуално действие до края на двадесет и четвъртия час на 13.01.2025 г. Ето защо, повторно извършеното едва на 16.01.2025 г. процесуално действие по подаване на въззивната жалба е несвоевременно, поради което не се взема предвид от съда – арг. чл. 64, ал. 1 ГПК. Същата е просрочена и на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК като просрочена подлежи на връщане, както е сторил и 3 първоинстанционният съд.

Предвид изложеното, обжалваното разпореждане № 124108/07.08.2025 г. е правилно, а подадената срещу него частна жалба следва да се остави без уважение.

Съдът констатира, че по делото е постъпила молба с вх. № 144557/01.12.2025 г. на молителя Агенция за социално подпомагане, чрез Дирекция за социално подпомагане – р-н „Красно село“, с която се прави изявление за отказ от иска по реда на чл. 233 ГПК, по която компетентен да се произнесе е въззивният съд в рамките на производството по въззивно гр. дело № 4181/2025 г. по описа на СГС, II въззивен състав, след връщане на делото и продължаване разглеждането му във връзка със своевременно подадената въззивна жалба с вх. № 15249/16.01.2025 г. на Д.Е..

Настоящото определение не подлежи на обжалване, на основание чл. 274, ал. 4, вр. чл.

28, ал. 6, изр. 2 ЗЗакрДет.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 283225/25.08.2025 г., подадена от А.

К., чрез адв. Й. Б., срещу разпореждане № 124108/07.08.2025 г., с което е върната подадената от частния жалбоподател въззивна жалба с вх. № 16698/17.01.2025 г., изпратена по електронен път чрез имейл на 16.01.2025 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4