Решение № 260400 от 22.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.

София, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение,

І-25 състав, в публично заседание на десети октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

СЪДИЯ: А. АНГЕЛОВ при секретаря К. Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3787 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищецът „Либиан навигейтър“ Лтд., дружество, регистрирано в Малта, твърди, че е собственик на моторен танкер „Бадр“ с IMO № 9356426 (регистрационен номер на кораб на Международната морска организация към ООН), който към момента е закотвен в пристанище „Бургас“. Твърди, че е закупил кораба на 22.01.2009 г., като корабът е регистриран в корабния регистър на пристанище Триполи, Либия и съответно плава под либийско знаме. Ищецът твърди, че корабът е незаконно арестуван в България на 20.11.2017 г., а след това, въз основа на изпълнителен лист, издаден в заповедно производство по гр. д. № 8812/2017 г. на РС – гр.

Бургас по акт за учредена ипотека върху кораба, е образувано изпълнително производство (изп. д. № 9/2018 г. на ЧСИ Т. К.) и са предприети действия по принудително изпълнение по отношение на кораба. Изпълнителното производство е спряно от съда на 06.02.2018 г., но въпреки това съдебният изпълнител е извършил публична продан на кораба и на 30.08.2018 г. е издал постановление за възлагане, което е обжалвано и не е влязло в сила. След това изпълнителното производство е прекратено, тъй като изпълнителният лист е обезсилен от съда на 25.04.2019 г. Купувач на публичната продан е взискателят в изпълнителното производство, който според ищеца е привиден негов кредитор – това е гражданско дружество с наименование „Булгаргеомин Лтд.“, в което съдружници са ответниците „Т.“ ЕООД, „М.т.“ ЕООД и „М.У.“ ЕООД. На първо място ищецът счита, че тези ответници не са придобили собствеността върху кораба, тъй като публичната продан е недействителна, доколкото е извършена след спиране на изпълнителното производство. На второ място ищецът твърди, че изпълнителното производство срещу него е образувано по искане на привиден кредитор, тъй като впоследствие е установено, че гражданското дружество „Булгаргеомин Лтд.“ не притежава вземане срещу ищеца. Излага и съображения за недействителност и неизпълняемост на ипотеката върху кораба, въз основа на която е издаден изпълнителният лист, който е послужил за основание за образуване на изпълнителното производство.

Това е допълнително основание, поради което ищецът счита, че публичната продан не е прехвърлила собствеността върху кораба на ответниците „Т.“ ЕООД, „М.т.“ ЕООД и „М.У.“ ЕООД.

Ищецът твърди, че въпреки че постановлението за възлагане от 30.08.2018 г. не е било влязло в сила, посочените ответници са се снабдили от съдебния изпълнител с екземпляр от него, в който е отбелязано, че е влязло в сила, като по този начин през м. 12.2018 г. са получили временна регистрация на кораба в Панама, сменили са името му на „Бдин“ и на 21.12.2018 г. са отнели владението на кораба, сменяйки екипажа и поставяйки панамския флаг. През м.

02.2019 г. тези ответници са продали кораба на ответника „Морган и Ко“ Лтд. – дружество, регистрирано в Либерия. Според ищеца този ответник получава временна регистрация на кораба в Белиз и съответно поставя флаг на тази държава, получава владението на кораба, като сменя името му на „Моргана“. Ищецът посочва, че тази временна регистрация е спряна от белизките административни органи, тъй като не са представени редовни документи за получаване на окончателна регистрация. Впоследствие тя е и изтекла, като след 07.11.2019 г. корабът вече няма регистрация в Белиз и съответно не може да плава под флага на тази държава. Ищецът твърди също така, че през м. 01.2020 г. ответникът „Морган и Ко“ Лтд. е продал кораба на ответника „Ливия марин сървисис“ Лтд. – дружество, регистрирано в Израел.

Твърди, че този ответник също е получил владението върху кораба, като го е регистрирал в Израел, съответно поставил е на кораба израелското знаме и е променил името му на „Мириам Б“.

Ищецът счита, че продажбата, при която ответникът „Морган и Ко“ Лтд. е закупил кораба от гражданското дружество „Булгаргеомин Лтд.“, е нищожна, тъй като продавачът не е правосубектен, а също така не е породила ефект, тъй като не е последвала регистрация на кораба в Либерия. Ищецът също така счита, че продажбата е нищожна поради това, че заобикаля закона, в нарушение е на свръхимперативни норми на българското право и накърнява добрите нрави с оглед на обстоятелствата около извършването на сделката. Ищецът счита също така, че сделката, с която ответникът „Ливия марин сървисис“ Лтд. е закупил кораба, също е нищожна поради противоречие със закона и с добрите нрави, като за последното основание посочва обстоятелството, че ответникът „Морган и Ко“ Лтд. е съдружник в ответника „Ливия марин сървисис“ Лтд. (притежава 49% от капитала на последното дружество), поради което според ищеца последният ответник е бил наясно, че закупува чужда вещ. Ищецът също така твърди, че всички ответници са недобросъвестни, тъй като при проявена от тях грижа са можели да направят справка в международните регистри за кораби и да разберат, че корабът е собственост на ищеца, а освен това споровете около собствеността на кораба са придобили публичност.

Поради изложените обстоятелства ищецът твърди, че и към момента продължава да е собственик на кораба, доколкото никой от ответниците не е придобил валидно собствеността върху него. Поради това иска да бъде установено спрямо ответниците, че ищецът е собственик на кораба, както и да бъде осъден ответникът „Ливия марин сървисис“ Лтд. да предаде владението на кораба, при евентуалност, ако този ответник не е във владение на кораба, иска да бъде осъден ответникът „Морган и Ко“ Лтд. да предаде владението на кораба, а при евентуалност, ако и този ответник не владее вещта, иска да бъдат осъдени ответниците „Т.“ ЕООД, „М.т.“ ЕООД и „М.У.“ ЕООД да предадат владението на кораба. Претендира разноски по делото.

Ответникът „Ливия марин сървисис“ Лтд., дружество, регистрирано в Израел, оспорва иска. Не оспорва, че ищецът е бил собственик на процесния кораб (с оглед и изявлението на стр. 10, абзац 2 от отговора на исковата молба), но счита, че ищецът е изгубил собствеността си след влизане в сила на постановлението за възлагане (което според ответника е станало на 12.02.2020 г.), с което корабът е продаден на публична продан. В тази връзка ответникът не оспорва и обстоятелството, че ответниците „Т.“ ЕООД, „М.т.“ ЕООД и „М.У.“ ЕООД, като съдружници в гражданското дружество „Булгаргеомин Лтд.“, са закупили процесния кораб на публична продан в рамките на изпълнително производство (по изп. д. № 9/2018 г. на ЧСИ Т. К.) и съгласно постановление за възлагане от 30.08.2018 г., като твърди, че учредената върху кораба ипотека, въз основа на която е издаден изпълнителният лист (по гр. д. № 8812/2017 г. на РС – гр. Бургас), въз основа на който е образувано изпълнителното производство, е валидна и подлежи на изпълнение в България. Ответникът посочва, че с решение от 30.06.2020 г. на ОС – гр. Бургас постановлението за възлагане е обявено за нищожно, като посочва също така, че срещу това решение е подадена молба за отмяна на влязло в сила решение. Ответникът счита, че с издаването на постановлението за възлагане легитимиран като собственик на кораба е посоченият в постановлението купувач – гражданското дружество „Булгаргеомин Лтд.“, съответно тримата съдружници в него. Не оспорва и това, че впоследствие корабът е продаден с договор от 11.02.2019 г. и последващ анекс и протокол към него от 28.02.2019 г. на ответника „Морган и Ко“ Лтд., а с договор от 04.02.2020 г. е продаден от последното дружество на ответника „Ливия марин сървисис“ Лтд. Ответникът твърди, че към момента на сключване на последния договор за продажба корабът е с име „Мириам Б“ и плава под флага на Израел, тъй като към посочения момент е регистриран там, а непосредствено преди това корабът е бил с име „Моргана“ и е бил под флага на Белиз. Ответникът не оспорва и това, че ответникът „Морган и Ко“ Лтд. е съдружник в „Ливия марин сървисис“ Лтд., притежаващ 49% от капитала в последното дружество. Не оспорва и обстоятелството, че „Бадр“ и „Мириам Б“ са две имена на един и същ моторен танкер, който е с регистрационен номер на IMO № 9356426. Поради това ответникът счита, че купувачът на публичната продан валидно е придобил собствеността върху кораба, след което тя е прехвърлена последователно чрез двете продажби, като към момента собственик на кораба е ответникът „Ливия марин сървисис“ Лтд.

При евентуалност ответникът твърди, че е придобил собствеността върху кораба съгласно правилото на чл. 78, ал. 1 ЗС. В тази връзка не оспорва обстоятелството, че след сключване на договора за продажба от 04.02.2020 г. и към момента процесният кораб е в негово владение. Ответникът твърди, че договорът за продажба на кораба е сключен в Израел, като към момента на сключването му корабът плава под флага на Израел. Поради това към него следва да се прилага правото на Израел, което не изисква нотариална заверка за прехвърляне на собствеността върху кораб. Твърди също така, че от представените документи във връзка с придобиването на кораба към момента, в който е сключен договорът за продажба (включително постановлението за възлагане, което е било влязло в сила), е било видно, че продавачът „Морган и Ко“ Лтд. е негов собственик. Поради това твърди, че добросъвестно е придобил владението върху кораба на възмездно основание, с оглед на което е придобил и собствеността върху него, дори и продавачът му да не е бил собственик. Претендира разноски в производството.

Ответникът „Морган и Ко“

Лтд., дружество, регистрирано в Либерия, оспорва иска. Не оспорва, че ищецът е бил собственик на процесния кораб (с оглед и изявлението на стр. 6, абзац 4 от отговора на исковата молба), но счита, че ищецът е изгубил собствеността си след влизане в сила на постановлението за възлагане (което според ответника е станало на 12.02.2020 г.), с което корабът е продаден на публична продан. В тази връзка ответникът не оспорва и обстоятелството, че ответниците „Т.“ ЕООД, „М.т.“ ЕООД и „М.У.“ ЕООД, като съдружници в гражданското дружество „Булгаргеомин Лтд.“, са закупили процесния кораб на публична продан в рамките на изпълнително производство (по изп. д. № 9/2018 г. на ЧСИ Т. К.) и съгласно постановление за възлагане от 30.08.2018 г., като твърди, че учредената върху кораба ипотека, въз основа на която е издаден изпълнителният лист (по гр. д. № 8812/2017 г. на РС – гр. Бургас), въз основа на който е образувано изпълнителното производство, е валидна и подлежи на изпълнение в България. Ответникът счита, че с издаването на постановлението за възлагане легитимиран като собственик на кораба е посоченият в постановлението купувач – гражданското дружество „Булгаргеомин Лтд.“, съответно тримата съдружници в него. Не оспорва и това, че впоследствие корабът е продаден съгласно договор от 11.02.2019 г. и с акт за прехвърляне на собствеността от 28.02.2019 г. на ответника „Морган и Ко“ Лтд., а с последващ договор (според ответника, сключен на 29.01.2020 г.) е продаден от него на ответника „Ливия марин сървисис“ Лтд.

Ответникът твърди, че към момента на сключване на последния договор корабът е с име „Мириам Б“ и плава под флага на Израел, тъй като към посочения момент е регистриран там. Ответникът не оспорва и това, че е съдружник в ответника „Ливия марин сървисис“ Лтд., притежаващ 49% от дяловете в последното дружество. Не оспорва и обстоятелството, че „Бадр“ и „Мириам Б“ са две имена на един и същ моторен танкер, който е с регистрационен номер на IMO № 9356426. Ответникът твърди, че при сключване на договора за продажба, с който е закупил кораба, са му предоставени документи (включително постановлението за възлагане и съдебни актове, от които е видно, че то е било влязло в сила), от които е било видно, че продавачите са собственици на кораба, т.е. ответникът е добросъвестен купувач, който е придобил собствеността върху кораба. Посочва, че договорът, с който е закупил кораба (посочените две сделки от м. 02.2019 г.), е сключен в Швейцария (в гр. Женева), като са спазени изискванията за действителност и прехвърляне на собствеността върху кораба. Твърди и че с последния договор за продажба, сключен в Израел, собствеността на кораба е преминала върху ответника „Ливия марин сървисис“ Лтд., който е собственик на кораба и към момента.