Решение № 23 от 03.02.2021, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Горна Оряховица , 03.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ в публично заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Еманоел В. Вардаров при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело № 20204120101754 по описа за 2020 година

Предявени искове по реда на чл.422 ввр. чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по: чл.430 от ТЗ ввр. чл.286 от ТЗ ввр. чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК.

Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД с ЕИК:****(чрез Гл.юрисконсулт И.Т.), твърди в молбата си, че между „Аксес Файнанс“ООД(кредитор) и Г. Й. А.

(кредитополучател) е подписан Договор№504313/17.05.2017г. за кредит „Бяла карта“. С подписването на договора за паричен заем, заемателят удостоверил, че е получил Стандартен европейски формуляр по чл.5 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по паричния заем.

Съгласно сключения договор за кредит, кредиторът се е задължил да отпусне на кредитополучателя разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/iCard/Visa, a кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Предоставена била субективната възможност на кредитополучателя по всяко време да усвоява суми до максималния размер на кредитния лимит(чл.3 ал.1 от договора). Настъпването на падежа(второ число от месеца), съобразно чл.3 ал.2 от договора зависи изцяло от поведението на кредитополучателя - би настъпил единствено в случай, че същият усвои част или в цялост максималния кредитен лимит. Заедно с подписване на договора за кредит, кредиторът е предоставил на кредитополучателя платежен инструмент - кредитна карта издадена от „Интеркарт Файнанс“АД(картоиздател), ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН-кода за ползване на картата, като кредитополучателят може да усвои изцяло максималния размер на кредита веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което съставлява изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави заемната сума. Страните подписали и Приложение №1 към договора за кредит - Условия за ползване на международна платежна карта Access Finance/iCard/Visa, които съдържат и Тарифа за дължимите 1 такси за ползване на кредитна карта Access Finance/iCard/Visa. Била предвидена възможност за увеличаване на лимита, като страните се съгласили да бъде увеличен същият с подписването на Анекс от 05.09.2018г. към договора за кредит(кредитният лимит бил увеличен на 500.00лв.).

Твърди се, че Г. Й. А. е усвоил сума в общ размер на 500.00лв. от предоставения максимален кредитен лимит, като вследствие на извършените операции по картата, дължимата към настоящия момент непогасена главница е в размер на 492.90лв. Съгласно чл.4 ал.1 т.2, чл.8 и чл.22 ал.2 от договора върху усвоената и непогасена главница кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в размер на 0.12%, представляващ договорна/възнаградителна/ лихва за периода:

27.05.2017г.(датата на първата транзакция по кредитната карта)-06.06.2019г.(датата на настъпване на предсрочна изискуемост, съгласно чл.22 ал.1 от договора). Твърди се, че дължимата договорна лихва е в размер на 34.54лв. Поради трайната забава и виновното неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника, цялото му задължение станало предсрочно изискуемо, като предсрочната изискуемост била обявена на 06.06.2019г. Считано от 06.06.2019г., съгласно чл.22 ал.3 от договора, Г. Й. А. дължал заплащането на мораторна лихва върху главницата в размер на 42.28лв. за периода: 07.06.2019г.(денят, следващ датата на настъпване и респективно обявяване на предсрочната изискуемост)-27.08.2020г.(датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение), ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. През целия срок на валидност на договора, ответникът се е задължил да заплаща до всяко второ число на месеца текущото си задължение за предходния месец, като от сключване на договора до подаването на заявлението по чл.410 от ГПК Г. Й. А. продължавал виновно да не изпълнява задълженията си. Сключен бил Рамков договор за прехвърляне на парични задължения(цесия) от 11.11.2016г., на основание чл.99 от ЗЗД с Приложение№1/27.12.2019г. и Потвърждение за сключена цесия между „Аксес Файнанс“ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД изцяло е всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Моли съда, да приеме за установено, че е налице вземане от „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД по отношение на Г. Й. А., съгласно Заповед№145/23.09.2020г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.дело№1285/2020г. на ГОРС за: сумата 492.90лв., представляваща неиздължена главница по Договор№504313/17.05.2017г. за кредит „Бяла карта“, сключен между „Аксес Файнанс“ООД и Г.

Й. А. и Приложение№1/27.12.2019г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения(цесия) от 11.11.2016г. между „Аксес Файнанс“ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 31.08.2020г. до окончателното и изплащане; сумата 34.54лв., представляваща дължима договорна лихва по Договор№504313/17.05.2017г. за кредит „Бяла карта“, сключен между „Аксес Файнанс“ООД и Г. Й. А. за периода: 27.05.2017г.-06.06.2019г.; сумата 42.28лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на задълженията в размер на законната лихва за периода: 07.06.2019г.-27.08.2020г. Претендират се за присъждане и: направените разноски в заповедното производство(ДТ и юрисконсултско възнаграждение) по ч.гр.дело№1285/2020г. на ГОРС; разноските в исковото производство – гр.дело№1754/2020г. на ГОРС.

Ответникът Г. Й. А., в съдебно заседание твърди, че е безработен и не е по възможностите му да заплати задълженията си по дълга. Признава, че е получил сумата по кредита в размер на 500.00лв. и бил извършил няколко плащания. Прави възражение за погасени по давност вземания.

2

След като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и ги прецени съобразно правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:

Mежду „Аксес Файнанс“ООД(кредитор) и Г. Й. А.(кредитополучател) е подписан Договор№504313/17.05.2017г. за кредит „Бяла карта“. С подписването на договора за паричен заем, заемателят удостоверил, че е получил Стандартен европейски формуляр по чл.5 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по паричния заем. Съгласно сключения договор за кредит, кредиторът се е задължил да отпусне на кредитополучателя разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/iCard/Visa, a кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Предоставена била субективната възможност на кредитополучателя по всяко време да усвоява суми до максималния размер на кредитния лимит(чл.3 ал.1 от договора). Настъпването на падежа(второ число от месеца), съобразно чл.3 ал.2 от договора зависи изцяло от поведението на кредитополучателя - би настъпил единствено в случай, че същият усвои част или в цялост максималния кредитен лимит.

Заедно с подписване на договора за кредит, кредиторът е предоставил на кредитополучателя платежен инструмент - кредитна карта издадена от „Интеркарт Файнанс“АД(картоиздател), ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН-кода за ползване на картата, като кредитополучателят може да усвои изцяло максималния размер на кредита веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което съставлява изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави заемната сума. Страните подписали и Приложение №1 към договора за кредит - Условия за ползване на международна платежна карта Access Finance/iCard/Visa, които съдържат и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитна карта Access Finance/iCard/Visa. Била предвидена възможност за увеличаване на лимита, като страните се съгласили да бъде увеличен същият с подписването на Анекс от 05.09.2018г. към договора за кредит(кредитният лимит бил увеличен на 500.00лв.). Не се спори, че Г. Й. А. е усвоил сума в общ размер на 500.00лв. от предоставения максимален кредитен лимит, като вследствие на извършените операции по картата, дължимата към настоящия момент непогасена главница е в размер на 492.90лв. Съгласно чл.4 ал.1 т.2, чл.8 и чл.22 ал.2 от договора върху усвоената и непогасена главница кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в размер на 0.12%, представляващ договорна/възнаградителна/ лихва за периода: 27.05.2017г.(датата на първата транзакция по кредитната карта)-06.06.2019г.

(датата на настъпване на предсрочна изискуемост, съгласно чл.22 ал.1 от договора). Цялото му задължение станало предсрочно изискуемо, като предсрочната изискуемост била обявена на 06.06.2019г. Считано от 06.06.2019г., съгласно чл.22 ал.3 от договора, Г. Й. А. дължал заплащането на мораторна лихва върху главницата в размер на 42.28лв. за периода: 07.06.2019г.(денят, следващ датата на настъпване и респективно обявяване на предсрочната изискуемост)-27.08.2020г.(датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение), ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. През целия срок на валидност на договора, ответникът се е задължил да заплаща до всяко второ число на месеца текущото си задължение за предходния месец, като от сключване на договора до подаването на заявлението по чл.410 от ГПК Г. Й. А. продължавал виновно да не изпълнява задълженията си.

Сключен бил Рамков договор за прехвърляне на парични задължения(цесия) от 11.11.2016г., на основание чл.99 от ЗЗД с Приложение№1/27.12.2019г. и Потвърждение за сключена цесия между „Аксес Файнанс“ООД и „Агенция за контрол на просрочени 3 задължения“ЕООД, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД изцяло е всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Представено е и пълномощно, с което по силата на §4 т.4.5 от рамковия договор за прехвърляне на задължения, цедентът упълномощава цесионера да уведоми по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД от негово име всички длъжници, чийто вземания са цедирани с договора за продажба от 11.11.2016г., за извършеното прехвърляне на техните задължения. Такова нарочно уведомление до ответника не е приложено по делото, но към исковата молба обаче е приложено уведомление по чл.99 ал.3 от ЗЗД, с което процесуалния представител на ищеца по делото уведомява ответника за извършената цесия.

По заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК пред ГОРС е било образувано ч.гр.дело№1285/2020г. и е била издадена Заповед№145/23.09.2020г. за изпълнение на парично задължение на Г. Й. А. към „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД за: сумата 492.90лв., представляваща неиздължена главница по Договор№504313/17.05.2017г. за кредит „Бяла карта“, сключен между „Аксес Файнанс“ООД и Г. Й. А. и Приложение№1/27.12.2019г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения(цесия) от 11.11.2016г. между „Аксес Файнанс“ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 31.08.2020г. до окончателното и изплащане; сумата 34.54лв., представляваща дължима договорна лихва по Договор№504313/17.05.2017г. за кредит „Бяла карта“, сключен между „Аксес Файнанс“ООД и Г. Й. А. за периода: 27.05.2017г.-06.06.2019г.; сумата 42.28лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на задълженията в размер на законната лихва за периода: 07.06.2019г.-27.08.2020г.; сумата 75.00лв., направените разноски по ч.гр.дело№1285/2020г. на ГОРС. Длъжникът Г. Й. А. е депозирал възражение в срока по чл.414 от ГПК. С Разпореждане от 05.10.2020г. ГОРС е указал на заявителя „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД, че в едномесечен срок от връчване на препис от настоящото разпореждане може да предяви против длъжника Г. Й. А. иск за установяване на вземането си по заповедта за изпълнение, като довнесе дължимата държавна такса.