Решение № 280 от 16.01.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. София, 16.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АнЕ.я Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от АнЕ.я Маркова Въззивно гражданско дело № 20221100512473 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следв.ГПК.

С решение № 20049953 от 25.07.2022 г. по гр.д.№ 77619 по описа за 2018 г. на СРС, Първо ГО, 40-ти състав се: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Х. Г. Т., срещу Ц. В. Д., В. В. А., „КЛС-2“ ЕООД, И. Г. С., Ц.

Г. А., Р. И. Д. и Столична община, искове с правно основание 54, ал. 2 ЗКИР вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът е собственик въз основа на нотариално завещание № 2, том 1, рег. № 2495, дело № 4 от 29.06.2007г. на нотариус К.К., направено в негова полза от Д.Н.Р., на поземлен имот с планоснимачен номер № 1319, находящ се в гр.София, кв. Горубляне, кадастрален лист № 693, очертан съгласно скица на л. 224 от делото, представляваща неразделна част от решението и подписана от съдията, с точки 15-16-17-18-3-4-5-6-7-8-11-1213-14-15, който не бил нанесен в кадастралната карта като самостоятелен имот и с оглед на това било налице непълнота в кадастралната карта, както следва:

1 спрямо ответниците Ц. В. Д. и В. В. А., на реална част, заключена по точки 10-9-8-11-10 от скицата, която се припокрива с част от имот с идентификатор № ***; спрямо ответника „КЛС-2“ ЕООД на реална част, заключена по точки 16-17-13-14-16 от скицата, която се припокрива с част от имот с идентификатор ***; спрямо ответниците И. Г. С. и Ц. Г. А. на реална част, заключена по точки 18-3-4-9-10-18 от скицата, която се припокрива с част от имот с идентификатор ***; спрямо ответника Р. И. Д. на реална част, заключена по точки 15-16-1415, която се припокрива с част от имот с идентификатор ***; спрямо ответника Столична община на реални части, заключени по точки 17-18-10-11-12-13-17, която се припокрива с част от имот с идентификатор ***, и по точки 4-5-6-7-8-9-4, която се припокрива с част от имот с идентификатор ***; ОТМЕНЯ на основание чл.

537, ал. 2 ГПК нотариален акт за собственост № 148, том 1, рег. № 3227, дело № 137 от 30.10.2017г., съставен от нотариус К.К.., с който И. Г. С. и Ц. Г. А. са признати за собственици при равни квоти /по ½ идеална част/ на поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: гр.София, СО, р-н Панчарево, местност „Каваците“ с площ от 428 кв. м., В ЧАСТТА , с която имотът се припокрива с пространствените предЕ. на процесния имот по точки 18-3-4-910-18 от скицата на л. 224, която реална част е с площ от 315 кв. м.

Ответниците са осъдени да заплатят разноски на ищеца.

Срещу решение № 20049953 от 25. 07. 2022 г. по гр.д.№ 77619 по описа за 2018 г. на СРС, ГО, 40 състав, са постъпили възизвни жалби, както следва:

1-Въззивна жалба на И. Г. С., ответник пред СРС:

Излагат се доводи, че обжалваното решение е недопустимо, незаконосъобразно, необосновано, противоречиво, порочно и постановено при нарушение на материалния и процесуален закон. Основание за това се съдържало в неустановяване на фактическата обстановка по спора. Наред с това СРС се бил произнесъл свръхпетитум като при искано от ищеца обезсилване на нот.акт на въззивницата, съдът го бил частично отменил, 2 което означавало, че съда се е произнесъл по непредявен иск като съдът бил проявил новаторски подход при тълкуване на петитума на исковата молба.

Същевременно при искано от ищеца обявяване на нищожост на друг нот.акт съдът изобщо не се бил произнесъл. Въпреки това съдът прехвърлил на ищеца половината от имота по същия нот.акт, т.е. на практика бил отменил нот.акт и бил прехвърлил собственост. Неправилно било решението в частта в която съдът бил приел, че праводателя на ищеца е станал собственик на процесния имот чрез придобивна давност, тъй като не били налице и двата критерия по чл.79 ЗС – обективен и субективен. Налице била и забраната по чл.86 ЗС. Решението било постановено и в разрез със заключението на допуснатата съдебно-техническа експериза, която сочела, че не е имало никаква идентичност между останалите от първоначалния имот 196 кв.м.

/след отчуждаването за строителството на бул. „Цариградско шосе“/ и процесния имот. Чак през 2007 г. Д.Р. завещал на ищеца 1285 кв.м. като в завещания имот нямало и 1 кв.м. до булеварда и дори постройка някъде там.

Твърди, че от роднини и съседи знае, че Д.Р. се преставял като старшина от поделение на БНА и след отчуждаването на имота започнал да огражда същия /явно бодливата тел в поделението била в изобилие/ като заплашвал с пистолета си съседите и тези, които се противопоставяли на действията му.

Счита, че казаното от свидетЕ.те, че Р. гледал пчЕ. на мястото /без да има кошери/ , както и се грижел за орехите, не доказвало, че същият е придобил имота по давност. Сочи, че ответниците са законни собственици като за това били представили надлежни титули за собственост – нот.актове, АОС и решения на ПК. Изводите на СРС, че Р. бил придобил правото на собственост противоречали на чл.17 КРБ. Решението противоречало на основните принципи на европейското право, вкл. принципът на правната сигурност, на принципа за забрана на обратното действие, както и за оправдани правни очаквания поради което намира, че в чисто житейски аспект подобен съдебен акт щял да взриви цЕ.я граждански оборот. Решението противоречало и на сключения от Р България договор за присъединяване към ЕС, който представлявал междунороден договор по смисъла на чл.5, ал.4 КРБ.

Решението било постановено в разрез с чл.12 и чл.235 ГПК, тъй като СРС не бил обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Сочи, че претенциите на ищеца не били подкрепени с документи за собственост.

Доказателствената тежест била за ищеца и същият следвало да докаже 3 претенцията си пълно и главно. „Завземането“ на имота от старшина Р. се приемало от съда като придобивна давност. Твърди, че ищеца черпел права от собственото си неправомерно поведение като се арг. с чл.57, ал.2 КРБ. СРС бил нарушил и игнорирал съществени факти като се позовал на преклузията по чл.131 ГПК, която в случая била странна. В този смисъл нарушено било правото на защита на ответниците. СРС бил уважил алтернативен иск, а не уважил основната искова претенция.

Иска се от настоящата инстанция да обезсили обжалваното решение като недопустимо и да върне делото на друг състав с указания или ако приеме, че решението е допустимо да го отмени като незаконосъобразно, необосновано, противоречиво, порочно и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуален закон и постанови друго решение с което да отхвърли изцяло исковата молба на Х. Г. Т.. Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца пред СРС- Х. Г. Т..

Излагат се доводи за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното от СРС, решение. Сочи, че пред СРС въззивницата не била въвела своите доводи. Въведените във въззивната жалба доводи били абсурдни. Решението било съобразено със съдебната практика на ВКС. Сочи, че още с исковата молба е представил съдебни решения по искове по чл.108 и чл.109 ЗС, предявени от И. Г. С. срещу праводателя му Д.Н.Р.. Счита, че не са допуснати процесуални нарушения от страна на СРС, вкл. такива, които да са довЕ. до нарушаване правото на защита на ответницата. Претендират се разноски.

Останалите ответници пред СРС – Ц. В. Д., В. В. А., „КЛС-2“ ЕООД и Ц. Г. А. не изразяват становище по въззивната жалба.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивницата е била уведомена на 21.08.2022 г. /лично /.

Въззивната жалба е подадена на 05. 09.2022 г. /понеделник, по пощата/.

С първоинстанционното решение, което се обжалва, предявеният срещу въззивницата /ответник / иск по чл.54, ал.2 ЗКИР вр. с чл.124, ал.1 ГПК е бил уважен, затова съдът счита, че въззивната жалба е допустима; налице е 4 правен интерес от обжалване.

2-Въззивна жалба от Р. И. Д., ответник пред СРС.

Въззивницата твърди, че по делото не били събрани доказателства за идентичност на претендирания от ищеца имот с процесния, както и с който и да е друг имот. Сочи, че от заключението на допуснатата и приета съдебнотехническа експертиза се установило, че имот, който бил идентичен с твърдените от ищеца, граници, в действителност не съществува. Имотът със сочените от ищеца граници и площ не бил нанасян в кадастралните карти и регистри /ККР/. Затова намира, че не може да бъде воден установителен иск за собственост. От това следвал извода, че е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила като не била отчетена доказателствената тежест, а именно, че същата била в тежест на ищеца. Вместо това била възложена на ответника. Затова бил нарушен материалния закон като било прието, че е възможно да тече давност в полза на някого при неиндивидуализиран и неидентичен с ККР имот. Неясно останало как очертанията по скица, която представлявала „неразделна част от решението“ имат нещо общо с владян от когото и да било имот. Затова намира решението за необосновано. Освен това в мотивите било прието, че ищеца не бил доказал тезата си за определеност на процесния имот. Тези констатации били изградени от СРС на база заключението на съдебно-техническата експертиза, което правилно било възприето от СРС. Следвал, обаче, внезапен обрат в тезата на съда като последния приемал, че е необходимо да се изследва придобиването на имота по давност. Счита, че след като СРС е приел липсата на идентичност на двата имота е следвало да отхвърли иска без да се занимава с въпроса за придобивната давност. Допуснато било нарушение и при обсъждане на свидетелските показания, от които не се установявала конкретиката на имота. Намира, че не е достатъчно такава конкретика да се приеме за установена само на база на това, че имота граничи с бул.“Цариградско шосе“. Това не се установило и от заключението на съдебно-техническата експертиза, тъй като вещото лице се било затруднило.

Приемането на това, че ищеца е собственик на 16 кв.м. от имота на въззивницата противоречало на правната и житейска логика. Следвало на свидетЕ.те да се предявяват събраните по делото писмени доказателства, в това число скици, карти и планове, за да може по някакъв начин да се обективира евентуалната конкретизация на имота в показанията им.

5

Неправилно в обжалваното решение СРС бил приел, въпреки липсата на доказателства, че е упражнено владение върху неконкретизиран имот и бил уважен иск, което при нарушение на разпределението на доказателстветата тежест представлявало фаворизиране на една от страните за сметка на другите в процеса. Наведени са доводи за допуснати процесуални нарушения във връзка с отмяната на определението с което й били допуснати до разпит свидетелски показания; не са направени доказателствени искания. Това представлявало нарушение на равенството в процеса. Нарушен бил и чл.158 ГПК, който допускал възможност това доказателства да бъде събрано при понататъшното разглеждане на делото. Намира, че тази норма била императивна; тази норма представлявала специален закон, а първата – общ.

Намира, че заседанието на 12.05.2022 г. било първото в което обективно можел да бъде изслушан свидетеля. Доказателствени искания не са направени. Претендират се разноски.

Иска се обжалваното решение да бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови друго като исковете се отхвърлят изцяло. Претендират се разноски.

Постъпил е отговор по въззивната жалба от ищецът пред СРС- Х. Г.

Т., в който се изразява становище за неоснователност на възизвната жалба и правилност на така постановеното от СРС, решение. Посочените като нарушения доводи не отговаряли на събраните по делото доказателства, вкл.

ККР. Намира, че от показанията на разпитаните по делото свидетЕ. се установяват местоположението и границите на претендирания от ищеца, имот, както и действията, които праводателя на ищеца е извършвал върху имота. Сочи, че СРС на два пъти дал възможност на въззивницата Д. да доведе допуснатите й свидетЕ.. Счита, че не са допуснати процесуални нарушения от страна на СРС. Събраният доказателствен материал бил обсъден от СРС в пълна съвкупност. Претендират се разноски.