Решение № 73 от 18.03.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ №73

№ 73 гр. С., 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай З. Петров при участието на секретаря Параскева Хр. Г.а като разгледа докладваното от Николай З. Петров Гражданско дело № 20251870100705 по описа за 2025 година

Предявен e иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба на К. И. С. ЕГН:

********* с адрес: гр.С., против С. Л. С. с ЕГН: ********** и И. К. С. ЕГН:

********** и двете с адрес: гр. С., ул. М. №81 Вх. А, ет.1, ап.6.

Ищeцa, чрез процесуалния си представител адв. М. твърди, че с Решение от 19.07.2006 год. съдът е признал за установено по отношение на И.

М.. С. от село Г. С. област, че Г. М. С. от гр. С. е собственик по давностно владение на 1/2 идеална част от процесния имот. От мотивите на Решението , а и от нотариалният акт за собственост от 2005 год. на И. М.. С. е установено, че другата 1/2 идеална част е собственост на И. М.. С..

И. М.. С. дал правото на ищеца да ползва имота още от придобиването му, тъй като съседният имот е негов, живее там и обработва и процесния имот с грижата на добър стопанин, като ползва плодовете му, освен това проявява и своене върху имота, като и осигурява в пълен обем лично и със свои средства поддръжката на мястото.Ищеца ползвал не само половината от имота , ползвал целият имот. Г. М. С. починал през 2008 год. като след неговата смърт никой никога не бил посещавал процесният имот, никой не е предявявал претенции относно собственост. Имота бил заграден от три страни, като между процесния имот и друг имот на ищеца няма ограда тъй като и двата 1 имота са заградени заедно, независимо, че в кадастъра е нанесена граница между двата имота на място няма такава, всичко обработвал и поддържал той .

На място никой не искал и не се знае къде са точните граници между моя и процесния имот никой не е влизал във владение освен него. Неговият имот е съседен на процесния, този със сградите с идентификатор 15***.8.608 / за който предоставя нотариален акт/. Никой не е допускал в процесния имот и е демонстрирал спрямо съпругата и синът на Г. З., които към днешна дата са покойници, че имота е негов, че го ползва с ясно намерение, че е негов. Никога същите не са претендирали и не са се интересували от имота, не са го посещавали, а и аз не са допускани други лица в него. Ищците и техният пряк наследодател дори не знаели и границите на имота на място, тъй като неговият и процесният са като един без ограда помежду им.

През 2023 год. три години след смъртта на синът на Г. З. - наследниците на Л. Г. З. , а именно / ищците по делото за делба/ решават да търсят наследство от Г. З. и на основание Решението от 2006 год. и предходни констативни актове, се снабдяват с Констативен нотариален акт на тяхно име относно процесният имот, без да са се интересували до тази дата от процесния имот и без да знаят къде се намира съответно границите и съседите му. Никога не са го посещавали и не са влизали физически в него. Владението на имота от страна на ищеца е било непрекъснато, явно, спокойно, доброволно приемано и манифестирано пред неограничен кръг лица, сред които и ищците. При наличието на пълна фактическа власт върху имота и неговото своене, което поведение е демонстрирано и приемано от наследниците на Г. З. е придобил правото на собственост върху процесния имот в целият му обем.

Ищците след смъртта на Г. З. /2008 год./ а и преди това не са посещавали никога имота и не са се интересували от него, както и техният пряк наследодател - Л. З. и неговата майка С. З.а не са посещавали имота и не са се интересували от него.

Моли съдът да постанови решение, с което да установи спрямо С. Л. С. и И. К. С., че ищеца К. С. е собственик на: Поземлен имот с идентификатор 15***.8.609, с. Г., общ. С., обл. С., по КККР, одобрени със Заповед РД- 18-12/19.02.2008 год. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР засягащо поземления имот е от 13.08.2024 год., с площ от 503 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10м./ съседи: 15***.8.6101 15***.8.571, 15***.8.608, 15***.8.607, 15***.8.606 по силата на давностно владение.

Ответниците оспорват иска като неоснователен твърди се че процесния имот е бил спор и на предходно съдебно дело по което е постановено решение с което наследодателят ма ответниците - Г. М. З е признат по отношение на неговия брат и наследодател па ищеца но 2 настоящето дело - И. М. З.. за собственик на 1/2 идеална част от имота.

След постановяване па съдебното решение, семейството на Г. З. се чувствало спокойно за собствеността си и е ползвало имота като зеленчукова градина. След смъртта му, неговата съпруга с продължила да ползвала имота с помощта на сина си Л. Г. З.. В тази връзка било невярно твърдението в исковата молба, че ищецът още от 2005 година ползва целия имот сам като проявява сносни.

Не отговаряло на истината твърдението, че ищецът живее в съседния имот. Там са живели до смъртта им, родителите му. Ищецът, заедно със семейството му, е живял в град С., на ул. М. бл.81, вх.А, ст.I, ан.6, където е регистриран по постоянен адрес. Това са така наречените „в. б.". По-късно през 2015-та или 2016-та година, цялото семейство се било преместило да живеят в село Б. И.. Взаимоотношенията между родителите на ищеца и неговото семейство са били лоши и съвместното съжителство в село Г. е било невъзможно. Ищецът единствено е посещавал бащиния му имот. когато баща му се е залежал преди смъртта му през 2015 година, за да го обгрижва.

Въпреки наличието на цитираното по-горе съдебно решение от 2006г. и неговата сила, разпростираща се и върху тях, К. И. С. и С. И.а Б., като наследници на И. М.. С., са предприели действия за делба на целия имот вместо па притежаваната от тях 1/2 от него. Това обстоятелство се установявало от Решението па Районен съд С., постановено по гр.д. № ***/2020г.. вписано в АВп С. под вх.рег. № 1902/03.09.2024г., каго акт № 197, в том. 1, дело № 942. Видно от стр. 6 на зова решение, К. И. З. е получил в дял и е станал собственик на целия поземлен имот с идентификатор № 15***.8.609 по КККР па село Г..

За ответниците не бил възникнал дори и повод за съмнение, че ищецът ползва и свой техния дял, предвид многократните му посещения в дома им и на работното място на Л. С. в периода 2018-2019 година, при които двамата са обсъждали предложения на потенциални купувачи, цена и условия за сделки.

След смъртта па Л. З., С. С. решава да приведе в ред документите за наследствените имоти и по този повод ответниците се снабдяват с нотариалния акт за собственост на недвижим имот № 90. том 5. per. № 8***. дело № 823/23.11.2023г. по описа па нотариус М. Х., ат/сан в Службата по вписвания С. под вх. per. № 2908/23. / 1.2023г, като акт № 101, том II дело № 1425/202Зг. С този акт, въз основа на Решението от 19.07.2006г., по гр.д. № 346/2005 г. по описа на Районен съд С., ответниците са признати за собственици на Уг идеална част от процесния имот.

С. С. решава на свой ред да ползва имо та за вилен, като си постави в него каравана. Когато го посещава, макар никой да не се е противопоставил на действията й, оставала учудена от факта, че имотът е заграден, тъй като това е сторено без знанието и съгласието на ответниците.

В хода на делото бяха разпитани четирима свидетели.От показанията на С. М. и Х. Г. се установи че К. С. е ползвал основно имота и не са виждали други лица там.От показанията обаче на свидетелите И. И. и А. К. многократно са ходили в имота със С. С. и същата им в заявила че мястото и нейно.В имота били правени чушка-пръжка и св.К. посочи 2016, 2018, 2019 и 2025г. Когато е ходил с нея там.Съдът няма причина да не даде вяра на св.К. и 3

И. И..От показанията им се извлича факта че практически и С. С. е владяла имота като свой собствен.Тя и другата ответница са преки наследници на признат със съдебен акт за съсобственик на имота.Дори ищеца да е правел ограда и да извършвал действия в имота не се доказа че той го е владеел спокойно, необезпокояван, без други лица да предявяват собственически или владелчески действия.Именно това се извлича от показанията на св.И., който заяви че е ходил в имота със С. и тя е махала оградата.Същевременно напълно възможно е тези действия да не са били възприети от св.Х. Г. и С. М. така че на практика показанията на свидетелите не са и противоречиви.Съдът ги кредитира и от правна и фактическа страна намира следното.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

През последните 10 години имота е бил владян и от ищеца и от ответниците като свой собствен и двете страни са манифестирали такива действия.Това се доказва преди всичко от разпитаните по делото свидетели.

Ето защо исковата молба се явява неоснователна тъй като ищеца не доказа че той единствено по отношение на ответниците е владял имота спокойно без да има противопоставяне на тези му действия и не е бил необезпокояван от никой. Ето защо исковата молба, представляваща насрещен иск по който е образувано отделно дело с който се иска съдът да постанови решение, с което да установи спрямо С. Л. С. и И. К. С., че ищеца К. С. е собственик на: Поземлен имот с идентификатор 15***.8.609, с. Г., общ. С., обл. С., по КККР, одобрени със Заповед РД- 18-12/19.02.2008 год. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР засягащо поземления имот е от 13.08.2024 год., с площ от 503 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване:

Ниско застрояване /до 10м./ съседи: 15***.8.6101 15***.8.571, 15***.8.608, 15***.8.607, 15***.8.606 по силата на давностно владение следва да бъде оставен без уважение като неоснователен.

С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищеца дължи на ответниците сумата от 1 500лева (766.94евро) за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКАНЕТО ДА СЕ ПРИЕМЕ ЗА

УСТАНОВЕНО че спрямо С. Л. С. и И. К. С., ищеца К. С. е собственик на:

Поземлен имот с идентификатор 15***.8.609, с. Г., общ. С., обл. С., по КККР, одобрени със Заповед РД- 18-12/19.02.2008 год. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР засягащо поземления имот е от 13.08.2024 год., с площ от 503 кв.м., трайно предназначение на територията:

Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10м./ съседи:

4

15***.8.6101 15***.8.571, 15***.8.608, 15***.8.607, 15***.8.606 по силата на давностно владение.

ОСЪЖДА К. И. С. ЕГН: ********* да заплати на С. Л. С. с ЕГН:

********** и И. К. С. ЕГН: ********** сумата от 766.94евро разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

5