Определение № 290 от 27.03.2023, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 290 гр. Ямбол, 24.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно частно гражданско дело № 20232300500187 по описа за 2023 година

ГПК.

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 от ГПК, във връзка с чл. 577, ал. 1 от Образувано е по частна жалба, подадена от дружеството „Агро Поа Инвест“АД гр.Сливен, представлявано от адв.Ш., срещу Определение № 1 от 21.02.2023г., постановено от Съдия по вписванията при ЯРС по заявление с вх. № 761 от 21.02.2023г., с което е отказано вписване на отказ от вещно право на преминаване и заличаване на сервитут по нот.акт №188, т.V, нот.д.№876/2011г. на нотариус №*** в НотК.

Оплакването е за неправилност на обжалваното определение, с искане за неговата отмяна и задължаване на съдията по вписванията да извърши вписването по подаденото заявление. Според частния жалбоподател, неправилно съдията по вписванията е приел, че единствено и само декларацията на управителя на дружеството „ИВЦ България 3“ЕООД е годен за вписване документ и като такъв същият не отговаря на изискванията на чл.3, ал.1 от ПВп. Сочи, че съдията по вписванията не е възприел правилно фактическата обстановка и неправилно е приложил закона, като в случая от правна страна е установено, че носителят на ограниченото вещно право е дружеството „ИВЦ България 3“ЕООД и съгласно чл.147, ал.2 от ТЗ неговият едноличен собственик на капитала решава въпросите от компетентността на общото събрание, включително взема решения за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях, съгласно чл.137, ал.1, т.7 от ТЗ.

В случая решение по този въпрос било взето от едноличния собственик на капитала, което било сторено по надлежния ред и в изискуемата нотариална форма и неправилно този документ не бил взет от съдията по вписванията за годен за вписване документ. Също неправилно съдията по вписванията приел, че не е изпълнено и изискваното на чл.60, т.1-7 от ЗКИР, тъй като съдържанието, изисквано от посочената норма е налично в решението на едноличния собственик на капитала на дружеството „ИВЦ България 3“ЕООД, което сочи нотариалния акт за учредения сервитут, който нотариален акт е неразделна част от решението на едноличния собственик и това решение, заедно с нотариалния акт, отговарят на изискването на закона за извършване на исканото вписване.

ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима –подадена е в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на контрол отказ на съдията по вписванията.

За да се произнесе по същество, съдът обсъди доводите на частния жалбоподател и материалите по делото, и намира следното:

Със заявление с вх. рег. № 761 от 21.02.2022г. на пълномощник на дружеството 1

„Агро Поа Инвест“АД гр.Сливен е поискано вписване и заличаване на сервитути, учредени с нотариален акт (подробно индивидуализиран). В заявлението е посочено, че се представят два броя преписи от акта за учредяване на сервитути, решение на приемателя на вещното право за неговото заличаване, декларация за отказ от право – 2броя, споразумение между учредителя на правото и приемащия правото, удостоверение от ТР и пълномощно.

С обжалваното определение съдията по вписванията е отказал вписване по заявлението, тъй като е приел, че от приложените документи само декларацията за отказ от вещно право представлява подлежащ на вписване акт по чл.4, б.“в“ от ПВп и чл.100, ал.1 от ЗС, но същата не е в изискуемата от чл.590, ал.1 и 2 ГПК нотариална форма, като липсва нотариално удостоверяване на подписа на лицето, отказващо се от вещното право, а само нотариална заверка за съответствие с оригинала, както и че не е изпълнено изискването и на чл.6, ал.3 от ПВп, вр. с чл.60, т.1-7 от ЗКИР, тъй като недвижимите имоти се намират в район с одобрена кадастрална карта и са без посочени идентификатори и без приложени кадастрални скици или схеми, издадени от АГКК.

Определението на съдията по вписванията е правилно, а частната жалбанеоснователна.

Съгласно нормата на чл. 569, т.5 ГПК производството по вписване, отбелязване и заличаване се определя като нотариално, поради което и приложими са утвърдените от закона общи правила по чл. 569-577 ГПК. Вписването, включващо вписване в тесен смисъл, отбелязване и заличаване, съставлява едностранно охранително производство, в рамките на което е недопустимо да се разрешават правни спорове, доколкото се касае за безспорна администрация.

При съобразяване нормата на чл. 32а, ал. 1 от ПВ, както и на задължителните разяснения, дадени с т.6 от ТР № 2/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012г., ОСГТК на ВКС, проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал.1 ПВ, включва изследване на това дали представеният за вписване акт е такъв, който подлежи на вписване, дали е съставен съобразно изискванията на закона за форма и има ли предвиденото в чл. 6, ал. 1, б. "а" и б. "в" ПВ съдържание. Съдията по вписванията не може да проверява наличието на материалноправните предпоставки за издаване на акта, чието вписване се иска, освен ако това е изрично предвидено в закон. В тълкувателното решение изрично е посочено, че при проверката на формата съдията по вписванията следи само за спазване на правилото на чл. 3, ал. 1 ПВ, съгласно което се вписват актове, извършени по нотариален ред или с нотариално заверен подпис, но като се отчита, че специален закон може да урежда и вписването на акт в обикновена писмена форма /напр. чл. 73, ал. 5 ТЗ/.

В случая приложима е разпоредбата на чл.4, б.“в“ от ПВп, съгласно която подлежат на вписване актовете за отказване от вещни права върху недвижими имоти, съгласно чл.100 от Закона за собствеността, като няма спор, че сервитутът е ограничено вещно право и отказът от него се вписва. Съгласно чл.3 от ПВп. на вписване подлежат само актове, които са извършени по нотариален ред или са с нотариално заверен подпис. С оглед тази правна уредба, за да се извърши вписване на отказ от вещно право, следва отказът да е в писмена форма с нотариално заверен подпис на лицето, чието е волеизявлението за отказ. В разглеждания случай пред съдията по вписванията е представена декларация от управителя на търговското дружество „ИВЦ България 3“ЕООД, в чиято полза е учреден сервитутът, като именно управителят е този, който осъществява органното представителство на дружеството съгласно чл.141 ТЗ и е оправомощен да заяви отказа от вещното право, но декларацията не е представена в изискуемата от закона форма, а именно с нотариална заверка на подписа на лицето, което е достатъчно основание, съгласно изложеното по-горе, за да бъде постановен отказ за вписване. Безспорно пред съдията по вписванията са представени доказателства за изпълнение на изискванията на чл.137, т.7, вр. с чл.147 от ТЗ – че за отказа от сервитута е взето решение от едноличния собственик на капитала на дружеството „ИВЦ България 3“ЕООД, което решение е с нотариална заверка на подписа, но същото решение е за установяване на материалноправните предпоставки за извършване на отказа от вещното право, а както се посочи, според задължителните указания на соченото ТР съдията по вписванията не извършва проверка за наличието на материалноправните предпоставки за издаване на акта и не решението на едноличния собственик на капитала е подлежащият на вписване акт, а декларацията на управителя на търговското дружество, 2 както правилно е приел съдията по вписванията. Отделно от това, в решението на едноличния собственик липсва изискуемото от чл.6, ал.1,б.“в“ ПВп съдържание описанието на имотите, до които се отнася актът, с посочване на вида, местонахождението, номера на имотите, площта и/или застроената площ и границите и неправилно е разбирането на частния жалбоподател, че обсъжданото решение удовлетворява нормативните изисквания за вписване на отказ от вещно право.

В случая за исканото вписване не са изпълнени и изискванията на чл.6, ал.3 от ПВп, според която разпоредба, когато недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, описанията се извършват съобразно данните по чл. 60, т. 1 - 7 от Закона за кадастъра и имотния регистър и в тези случаи към акта се прилага скица, скица-проект, схема или схема-проект, издадени от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, или нотариално удостоверени преписи от такива. Към заявлението за исканото вписване не са представени скици или нот. удостоверени преписи от скици на недвижимите имоти, издадени от АГКК, а само нотариалният акт, с който е учреден сервитутът, в който имотите не са индивидуализирани с идентификаторите им по КК. С това не е удовлетворено изискването на чл.6, ал.3 от ПВп,вр. с чл.60 от ЗКИР за минимално необходимо съдържание, ето защо не може да бъде споделен и довода на частния жалбоподател, че представените от него писмени документи отговарят на законовите изисквания и са достатъчни за извършване на исканото вписване.

По изложените съображения съдът намира, че жалбата е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно.

Водим от изложеното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1 от 21.02.2023г., постановено от Съдия по вписванията при ЯРС по заявление с вх. № 761 от 21.02.2023г., с което е отказано вписване на декларация за отказ от вещно право на преминаване и заличаване на сервитут по нот.акт №188, т.V, нот.д.№876/2011г. на нотариус №*** в НотК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3