Решение № 20 от 27.04.2026, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Търговско дело 40/2025
- Вид
- Решение № 20
- Подписан
- 27.04.2026
- В сила
- 05.06.2026
- Състав
- Константин Георгиев Моллов
Цитирани разпоредби
- чл.214, ал.1, изр.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11, ал.2 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.108, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.386 · Кодекс за застраховането
- чл.390, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.403, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.405, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.409, ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 20 гр. Шумен, 27.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Константин Г. Моллов при участието на секретаря Йоанна В. Мечкова като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Търговско дело № 20253600900040 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Първоначално производството е образувано в Районен съд –Велики Преслав въз основа на депозирана искова молба от „Леон Ауто Груп“ ЕООД, ЕИК 207452960 със седалище и адрес на управление гр. ...., ул. „...“, № ..., представлявано от М. Й. С., съдебен адрес в гр. ..., ул. „...“, № ..., ет..., офис ... чрез адвокат Й. А. от АК – Варна срещу ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. ... ..., бул. „..“, № ..., представлявано от С. С. П. и К. Д. К.. Вследствие на изменение размера на предявения иск, направено в срока по чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК, делото е изпратено по подсъдност на ШОС.
Ищецът твърди, че на 11.07.2024 г. между него и ответното дружество е сключен договор за застраховка „Автокаско“, клауза „Пълно каско“ на фирмения автомобил „...“, с рег. № ... със срок на действие от 11.07.2024 г. до 10.07.2025 г. Застрахователната сума е уговорена в размер на 80 000 лв., а застрахователната премия е в размер на 4 420 лв., платима на четири вноски, като към датата на депозиране на исковата молба – 20.11.2024 г. е платена изцяло.
Застрахователния договор е обективиран в застрахователна полица № ..... На 23.07.2024 г. на път ІІІ-902 км. е настъпило ПТП, при което л.а. „....“ е блъснат от л.ек автомобил „...“ с рег.
№ ... и претърпява имуществени вреди. На 24.07.2025 г., ищецът е уведомил застрахователят за настъпилото застрахователно събитие, като същия след извършен оглед и направени снимки е изготвил опис на щета, като в него не е описал всички увредени детайли, като е мотивирал отказа си с наличието на тотална щета, поради което не е необходимо да се описват всички увредени детайли. До датата на депозиране на исковата молба ищецът не е получил застрахователно обезщетение. След като МПС е увредено до степен на 1 неизползваемост и е изцяло негодно за употреба по предназначение, т.е. налице е тотална щета, следва собственикът да получи действителната му стойност, която към датата на застрахователното събитие е в размер на 80 000 лв. Първоначално с исковата молба ищецът претендира ответното дружество да му заплати сума в размер на 1 000 лв., предявен като частичен иск от 80 000 лв., имуществена вреда, представляваща тотална щета на лек автомобил „...“, с рег. № ..., собственост на ищеца, вследствие настъпило на 23.07.2024 г. застрахователно събитие, ведно с законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
Въз основа на депозирана молба по чл.214, ал.1 от ГПК, Районен съд – В. Преслав с протоколно определение от 30.06.2025 г. е допуснал изменение на размера на предявения иск от 1 000 лв., частично предявен иск от 80 000 лв., като същия следва да се счита предявен за 26 000 лв., частично предявен иск от 80 000 лв.
С протоколно определение от 25.03.3026 г., Окръжен съд – Шумен, въз основа на молба с правно основание чл.214, ал.1 от ГПК, е допуснал изменение на размера на предявения иск от 26 000 лв., частично предявен иск от 80 000 лв., като същия следва да се счита предявен за 40 519.89 евро (79 250 лв.).
Ответникът ЗД „Бул инс“ АД оспорва предявения иск по основание и размер. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Автокаско“ за процесния лек автомобил „...“, с рег. №.... Оспорва се механизма на ПТП. Не са налице доказателства, които да установят начина на настъпване на ПТП. Претенцията в размер на 80 000 лв. е завишена и не отговаря на действителния размер на щетите. Липсват доказателства за прекратяване регистрацията на процесното МПС, което е задължителна предпоставка за изплащане на обезщетение, определено като тотална щета.
От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
Няма спор между страните и съдът е приел за безспорно установено нали- чието на валидно сключен между тях застрахователен договор за застраховка „Автокаско“ за лек автомобил „....“, с рег. №..., обективиран в застрахователна полица № Е... с период на застрахователно покритие от 11.07.2024 г. до 10.07.2025 г.
От приложеното по делото свидетелство за регистрация (л.4) се установява, че ищецът е собственик на лек автомобил „...“, с рег. №....
От констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2024-1020-50627 от 24.07.2024 г. се установява, че на 23.07.2024 г. около 22.24 ч. на път ІІІ-902 е настъпило ПТП с участието на процесния лек автомобил „...“, с рег. № ... и лек автомобил „...“ с рег. № .....
Ищецът е уведомил ответника за настъпилото застрахователно събитие на 24.07.2024 г. с Уведомление за щета по застраховка „Каско на МПС“, въз основа на което е заведена щета №..../24.07.2024 г. С писмо изх. № ..../17.10.2024 г., застрахователят уведомява ищецът, че няма основание да удовлетвори претенцията му.
2
По делото е допусната и извършена съдебно-автотехническа експертиза. Видно от депозираното заключение, прието от съда като обективно и компетентно дадено и от допълнителните разяснения на вещото лица, дадени в съдебно заседание, се установява, че на 23.07.2024 г. през тъмната част от денонощието л.а. „....“, с рег. № ..., управляван от И. И. се е движил по път ІІІ-902 от с. ... към с. .... На км.10,800, водачът на автомобила предприема изпреварване на движещия се пред него лек автомобил „..“ с рег. № .... При достигане на л.а. „....“ в близост до задната част на л.а. „...“, водачът на последния предприема изпреварване на движещия се в дясната лента пред тях автомобил. В резултат на тази маневра л.а. „...“ бива ударен в предната дясна странична част от задната лява странична част на л.а. „...“. Вследствие на удара предната част л.а. „...“ е насочена в ляво към банкета. Движейки се косо странично с дясната странична част напред по левия банкет л.а.
„...“ се преобръща няколко пъти през таван, като преустановява движението на колела с предните гуми и задната лява гума в ляво извън платното (на банкета) След удара л.а. „...“ преустановява движението в дясно извън платното на банкета.
Стойността на нанесената щета на лек автомобил „...“, с рег. № ... към момента на ПТП възлиза на 96 934.10 лв.
Средната пазарна цена на труда за отремонтиране на щетите по автомобила от 10 сервиза на територията на обл. Варна възлиза на 55 лв. за нормочас.
Пазарната стойност на лек автомобил „...“, с рег. № ... към датата на настъпване на инцидента – 23.07.2024 г. е 85 400 лв.
Налице е причинно-следствена връзка между настъпилото на 23.07.2024 г. ПТП и установените повреди на лек автомобил „...“, с рег. № .... Нанесените щети по увредения автомобил са причинени при констатирания механизъм на настъпване на ПТП. В случая стойността на нанесената щета надхвърля 70% от стойността на автомобила към момента на ПТП. Налице е тотална щета. Пазарната цена на лек автомобил с идентични функционалности възлиза на 85 400 лв.
На зададен му в съдебното заседание въпрос, вещото лице е отговорило, че на практика запазени части от увредения автомобил почти няма или са дребни части, чиято пазарна стойност на вторични суровини към датата на застрахователното събитие определя на 700 – 750 лв.
От писмо на ОД на МВР – гр. ..., сектор „Пътна полиция“ рег. № .... от 02.05.2025 г. се установява, че няма постъпило уведомление от ЗД „Бул инс“ АД гр. София относно лек автомобил „...“, с рег. № ... с информация, че по отношение на него е констатирана тотална щета.
С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Налице е правен спор относно заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от застрахования имуществени вреди на застраховано имущество.
Предявените обективно, комулативно съединени искове са с правно основание чл. 405, ал. 1 3 от КЗ във вр. с чл.386 от КЗ и чл.409, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определението си по чл. 140 от ГПК от 12.03.2025 г.
Разгледани по същество исковете са основателни, поради следните съображения:
Към 23.07.2024 г. между ищеца и ответника е съществувало застрахователно правоотношение, породено от валидно сключен договор за имуществено застраховане по застраховка „Автокаско хит“. Предметът на застраховане е притежавания от ищеца лек автомобил „...“, с рег. № .... Един от рисковете, покрити с договора е ПТП при сблъскване или удар на МПС помежду им. При наличие на валидна застраховка, за да възникне задължението на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение, съгл. чл.405, ал.1 от КЗ, следва да е настъпило застрахователно събитие, което уврежда застрахованото имущество. Застрахователното събитие е възникнало в срока на действие на договора.
Валидната застраховка към момента на увреждането, поражда посоченото в чл.386, ал.1 от КЗ задължение на застрахователят да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля уговорената застрахователна сума, която в конкретния случай е 80 000 лв.
Ищецът е изпълнил задължението си да уведоми застрахователят в срока посочен в чл.403, ал.1 от КЗ. Но в срока посочен в чл.108, ал.2 от КЗ във вр. с чл.405, ал.1 от КЗ, застрахователят не се е произнесъл по претнецията на ищеца и към настоящия момент не са налице доказателства, че застрахователят е определил и изплатил застрахователното обезщетение.
Видно от заключението на назначената от съда съдебна автотехническа експертиза, неоспорено от страните към датата на настъпване на ПТП 23.07.2024 г. действителната пазарна стойност на лекия автомобил е 85 400.00 лв. Необходимата сума за отстраняване на получените вследствие на ПТП щети е в размер на 96 934.10 лв. и надхвърля 70% от действителната пазарна стойност на лекия автомобил. Т.е. налице е тотална щета по смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ. Съгласно тази разпоредба тотална щета на МПС е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70% от действителната му стойност.
Неоснователно е възражението на ответника, че задължителна предпоставка за изплащане на застрахователното обезщетение е прекратяване регистрацията на процесния лек автомобил. Съгласно чл.18а, ал.7 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., прекратяването на регистрацията на МПС, при наличие на тотална щета, по заявление на собственика се осъществява на въз основа на уведомление от лицензиран застраховател за взето решение за изплащане на тотална щета, получено по служебен път от информационните системи на Гаранционния фонд. Следователно решението за изплащане на застрахователно обезщетение при наличие на тотална щета следва да е взето преди прекратяване на регистрацията на МПС.
Претендираното от ищеца застрахователно обезщетение от 40 519.89 евро (79 250 лв.) не надхвърля застрахователната сума уговорена в договора. Следователно искът за 4 обезщетение на имуществените вреди е основателен и доказан и следва да се уважи изцяло в искания размер.
Относно акцесорната претенция за законна лихва.
С оглед основателността на главната претенция, основателна е и предявената акцесорна такава за заплащане на законна лихва върху претендираната сумо от датата на завеждане на иска – 20.11.2024 г., до окончателното й заплащане, тъй като исковата молба се явява и покана за изпълнение от ответната страна.
Относно разноските по делото.
От приложените по делото документи се установява, че ищецът е заплатил държавна такса в размер на 3 650 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 4 480 евро. Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените от ищеца разноски следва да се заплатят от ответника.
На основание чл. 11, ал.2 от ЗВЕРБ, всички суми, описани в настоящото решение, се считат за стойности в евро и следва да се присъдят и опишат в диспозитива на решението, изчислени в евро по официалния валутен курс.