Решение № 5085 от 08.11.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 8734/2022
- Вид
- Решение № 5085
- Подписан
- 08.11.2023
- В сила
- 10.05.2024
- Състав
- Емилия Атанасова Колева
Цитирани разпоредби
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 185 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 193, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 193, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- § 1, т. 87 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 45 · Закон за защита на потребителите
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 5085 гр. София, 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Административно наказателно дело № 20221110208734 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл. 193, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на „Медико Плюс-1” ЕООД с ЕИК срещу Наказателно постановление (НП) № 628102-0332773 от 15.03.2022г., издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности” – София, Дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, с което на търговското дружество на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП и се моли същото да бъде отменено. Претендират се разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител поддържа становище за законосъобразност и правилност на атакуваното НП и моли същото да бъде потвърдено изцяло. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по делото доказателства и направените доводи, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуални легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от фактическа страна следното:
„Медико Плюс – 1” ЕООД е търговец чл. 1 от Търговския закон.
1
Към 01.12.2021г. търговското дружество извършвало продажба на матраци, възглавници и други, чрез интернет сайт: https://www.mediсo.bg.
На посочената дата свидетелят Л. Б. на длъжност инспектор по приходите в Отдел „Оперативни дейности” при ЦУ на НАП и колегата му К Н извършили проверка на дружеството във връзка с извършваната електронна търговия о повод подаден сигнал. Кирил Николов извършил контролна покупка от интернет сайта на дружеството на стойност 27,90 лева. Получаването на стоката станало чрез куриерска фирма и наложен платеж, във връзка с който била издадена разписка за прием на паричен превод.
Впоследствие проверката продължила в офиса на дружеството.
След проверка в сайта на НАП, било установено, че към датата на проверката дружеството, като задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/2006г., извършващо електронна търговия със стоки, не е изпълнило изискването, преди започване на дейност по продажба чрез електронен магазин, независимо дали използва собствено домейн, нает домейн или домейн на друго лице, представящо платформа за извършване на продажби в интернет, да подаде информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на ДОПК, чрез електронната услуга в Портала за е-услуги на НАП, съгласно приложение № 33, каквото изискване поставяла разпоредбата на чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г.
Видно от разпечатката от сайта на НАП, приложен към административнонаказателната преписка, горната инфор мация била предоставена на дата 02.12.2021г., след проверката.
При така установеното, на 26.01.2022г. свидетелят Л. Б. съставил срещу дружеството АУАН № 0332773 за нарушение на чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. Актът бил предявен на управителя на дружеството, като препис от него му бил връчен. Актът бил подписан без възражения.
Въз основа на акта, на 15.03.2022г. било издадено атакуваното НП.
Видно от Договор за куриерски и пощенски услуги от 01.08.2019г., сключен между „Медико Плус-1” ЕООД – „клиентът” и „ЕКОНТ ЕКСПРЕС” ООД – „пощенски оператор”, страните постигнали съгласие „пощенският оператор” да предоставя на „клиента” куриерски услуги с възможност за ползване на отстъпки за куриерски и пощенски услуги.
Видно от разпечатка от кореспонденция от дата 25.06.2021г., водена между страните по посочения по-горе договор, куриерската фирма след получаване на плащането от страна на купувача на закупената стока в размер на 27,90 лева, сумата, заплатена от него, била изплатена по банков път на 25.11.2021г. по банковата сметка на дружеството – жалбоподател.
В основата на фактическите си изводи съдът постави показанията на свидетеля Л. Б. – актосъставител, участващ лично в проверката. Показанията на свидетеля се отличават с логичност, последователност и вътрешна безпротиворечивост, което мотивира настоящия състав да им се довери изцяло. Свидетелят си спомни конкретната проверка и констатациите от нея, като показанията му намират подкрепа в приобщените по делото писмени доказателства, които не се оспорват от страните: 1 бр. протокол за извършена проверка; фискални бонове; разпечатка от сайта на НАП; договор, сключен между ЕКОНТ и дружеството – жалбоподател и представена от жалбоподателя кореспонденция.
В тази насока съдът ще обърне внимание, че фактическата обстановка не се оспорва от жалбоподателя, а възраженията му касаят правната страна на спора, която ще бъде обсъдена по-долу в изложението.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
2
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита, които да обосновават неговата отмяна само на това основание.
Същите са издадени от материално и териториално компетентни орани. АУАН е съставен от оправомощено лице, предвид нормата на чл. 193, ал. 2 ЗДДС. Съгласно последната – актовете за нарушение се съставят от органите по приходите. Именно такъв орган е бил актосъставителя Л. Б. на длъжност инспектор при приходите. Посочените разпоредби пряко делегират правомощия на актосъставителя, поради което същият не се нуждае от допълнително оправомощаване.
АУАН отговаря на императивните изисквания за съдържание, заложени в чл. 42 ЗАНН.
Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1, изр.2-ро ЗАНН.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган по смисъла н а чл. 193, ал. 2 ЗДДС – Началник на отдел „Оперативни дейности” – София, Дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол”, упълномощен със Заповед № ЗЦУ1149/25.08.2020 г. на ИД на НАП /виж т. 1.1/.
Съдът след служебна проверка не установи липса на някой от задължителни реквизити по чл. 57 ЗАНН в атакуваното НП. Описаната в АУАН фактология относно релевантните по делото факти съответства на тази, обективирана в НП и отговаря на дадената от административно-наказващия орган квалификация на нарушението.
Съдът не намира за основателно възражението на жалбоподателя, свързано с изписването на наименованието на сайта, от който лицето извършва електронна търговия, доколкото, видно от наименованието, изписано в НП https://www.mediкo.bg и това, посочено в предоставената от жалбоподателя информация https://www.mediсo.bg, то явно е, че се касае за техническа грешка при изписване на една от буквите, а не за изцяло погрешно изписано наименованието. В тази насока съдът ще посочи, че нередовностите в АУАН и НП водят до съществени процесуални нарушения, единствено, ако препятстват нарушителя да разбере какво нарушение му се вменява. В този случай се касае за техническа грешка, която не прави неясно описанието на самото нарушение, и обстоятелствата, при които е било извършено.
По съществото на спора съдът намира следното:
Съдът счита, че така установената фактическа обстановка изпълва състава на административно нарушение и може да бъде субсумирана под нормата на 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС, вр. чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. - всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.
Съгласно ал. 17 от същия текст на закона - лице по ал. 1, което извършва продажби на стоки и/или услуги чрез електронен магазин, може да регистрира и отчита тези продажби вместо с фискален или системен бон чрез документ за регистриране на продажбата, който не е издаден от ФУ или ИАСУТД, когато е извършено неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта и при условие че: софтуерът/софтуерите за управление на продажбите, отговаря/т на изискванията по чл. 52с; и за продажбите, извършвани чрез електронния 3 магазин, лицето приема неприсъствени плащания, извършвани с кредитна и дебитна карта.
В разпоредбата на чл. 52м, ал. 1 от наредба № Н-18/2006г. - лице по чл. 3, което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет, преди започване на дейност по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин подава информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП, съгласно приложение № 33.
При така събраните доказателства, по делото безспорно се установява, че към датата на проверката 01.12.2021г., когато е била извършена контролната покупка от Кирил Николов – служител в НАП, през интернет сайта на електронен магазинhttps://www.mediсo.bg, стопанисван от жалбоподателя, дружеството не е било подало информацията по чл. 52м, ал.
1 от подзаконовия нормативен акт съгласно Приложение № 33 в НАП с квалифициран електронен подпис. Видно от разпечатката от сайта на НАП, това е станало на следващия ден – 02.12.2021г., т.е. след извършване на проверката.
С бездействието си юридическото лице е извършило вмененото му нарушение по чл.
52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006т.
Юридическото лице носи обективна – безвиновна отговорност, поради което обсъждането на въпроса относно вината е безпредметно.
Съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС - на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. Съгласно ал. 2 на същия законов текст - извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.
В конкретния случай е налице втората хипотеза на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, доколкото нарушението на чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. /подзаконов нормативен акт/ е извън нарушенията, визирани в ал. 1 на чл. 185 ЗДДС. Отделно от това, по делото не се установява нарушението да е довело до неотразяване на приходи, поради което и правилно е наложена санкцията, предвидена в ал. 1 на чл. 185 ЗДДС. Санкцията е в минимален размер от 500 лева, поради което въпросът за нейното намаление не следва да бъде обсъждан.