Решение № 326 от 24.11.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. Стара Загора, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско дело № 20255501000322 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Т.Б против решение № 417/17.06.2025г., постановено по гр.д. № 2175/2024г. по описа на Районен съд – гр.Казанлък, с което е признат сключеният между Х. Я. Х., ЕГН:

**********, с адрес с. ***, общ. *** № 1 и „Т.Б.Б” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, ул. „*** № 52-54, договор за потребителски кредит №

7053369659 от 16.11.2022 г., за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД и с чл.22, вр. с чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Присъдени са и разноските по делото.

Въззивникът обжалва изцяло първоинстанционното решение, като излага съображения за неговата неправилност. Моли да се отмени изцяло обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените от ищцата искове. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на ищцата. Няма искания за доказателства.

В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата, с който взема становище по наведените в жалбата оплаквания.

Прави искане да се потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски в настоящото производство.

1

Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение правилността на обжалваното решение съдът намира следното:

По делото не е спорно и от писмените доказателства се установява, че на 16.11.2022 г., в гр. Казанлък между Х. Я. Х., като кредитополучател и "Т.Б.Б" ЕАД – кредитодател е сключен договор за потребителски кредит за общо ползване № 7053369659 от 16.11.2022 г. за сумата 11 500 лв. с общ размер на застрахователната премия 3381,82 лв. и общ размер на кредита 14881,82 лв., с годишен лихвен процент 30,39%, ГПР – 34,27 % и обща дължима от потребителя сума - 22857,48 лв. При просрочие от страна на потребителя дължимата сума ще се увеличи с лихвите и разходите по чл.15 от договора.

Съобразно инкорпорирания в договора погасителен план заетата сума следва да се върне на 36 месечни погасителни вноски, всяка с размер 634,93 лв. и падеж 25-то число на месеца, включваща в себе си посочените части от главницата и лихвата, т.е. сумата 22857,48 лв., от които 14881,82 лв. главница /състояща се от дадени в заем средства и уговорени като застрахователна премия средства/ и 7975,66 лв. лихва.

Съгласно чл.19 от договора при сключването му потребителят не е длъжен да сключва застраховка, по свое желание той може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключването на самия договор.

Видно от представения сертификат № 170533696592022 за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ на кредитополучателя на потребителски кредити и допълнителна медицинска услуга „второ медицинско мнение“ в качеството си на застрахователен агент на „К.Ж.Б.“ и „К.О.З.Б.“, ответникът "Т.Б.Б" ЕАД е сключил с Х. Я. Х. застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ с плащане на еднократна такса „Второ медицинско мнение“ срещу еднократна застрахователна премия в размер на 3381,82 лв.

Сумата, представляваща еднократната застрахователна премия от 3381,82 лв., не е платена от ищцата. Кредиторът, който е и застрахователен агент, се е задължил да превежда от сметката на потребителя по своята банкова сметка или по тази на застрахователя „частта от средствата по кредита“, представляваща дължимата за конкретната застраховка“ / чл.7.2.3/.

2

От представеното заявление за рефинансиране на задължение от 16.11.2022 г. е видно, че кредитът от 16.11.2022 г. е отпуснат с цел рефинансиране на потребителски кредит №7053283661-6667, предоставен на Я. от същия кредитор.

Преди подписване на кредитното съглашение, ищцата е попълнила заявление-декларация за установяване на договорни отношения от 16.11.2022г.

Страните не спорят, че ищцата е получила сумата по кредита от 11 500 лв. Видно от представената справка за извършени плащания и погасяване на кредита за периода 07.03.2023 г. - 12.06.2023 г., ищцата е платила общо 1367,42 лв., от които 522,66 лв. са отнесени за погасяване на главницата, 823,64 лв. – за погасяване на договорната лихва и 23,12 лв. за погасяване на начислена наказателна лихва.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са приложими специалните изисквания на ЗПК и ЗЗП.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗПК императивно установява съдържанието на договора за потребителски кредит, част от което е годишният процент на разходите по кредита /ГПР/ - чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно § 1 т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по начина, посочен в приложение № 1. Изрично разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК 3 постановява, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

В настоящия случай е безспорно установено, че се касае до сключване на договор за потребителски кредит, при който длъжникът се е присъединил към застрахователни програми на кредитора, "Защита на кредита" и "Защита на сметките" за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от "Т.Б.Б"ЕАД. Изтеглен е допълнителен кредит в размер на застрахователната премия, като главницата за възстановяването на заетите суми е оформена общо и за двата дълга. Възнаграждението на кредитора е начислено общо и в крайна сметка ведно с него и застраховката е постигнат общ размер по кредита, т. е. крайно дължима сума, която го надхвърля по размер два пъти размера на реално изтеглената сума. При това в застрахователното правоотношение кредиторът действа като застрахователен агент срещу комисионна, която не е посочена Липсват и данни по делото части от застрахователната премия по застрахователното съглашение /предвид направените частични плащания по договора за потребителски кредит/ да са били реално заплатени на застрахователите.

В случая, независимо, че в договора за кредит е посочено, че застрахователното правоотношение не е незадължително за получаване на кредита, разходите по него следва да се включат в общите по кредита за потребителя и да участват при формирането на ГПР, защото са част от конструкция, прикриваща допълнително възнаграждение за кредитора, което представлява разход по основния договор и следва да бъде включен в ГПР.

Посоченият в процесния договор ГПР не отговаря на действителния размер на разходите по кредита, поради което този договор не отговаря на императивното изискване относно неговото съдържание, установено в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Така, неяснотата относно включените в ГПР компонентни съставлява и нарушение на основното изискване по чл. 145, ал. 2 от ЗЗП относно клаузите, определящи основния предмет на договора, да са ясни и разбираеми.

С оглед гореизложеното, след като не са включени застрахователните премии в размера на ГПР в процесния договор за потребителски кредит, е налице противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и договорът кредит е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Доколкото в случая се установи неяснота относно действителния размер на кредита и разходите по основния договор, налице е заблуждение за потребителя и накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

По разноските:

От представените по делото доказателства се установява, че въззиваемата е материално затруднено лице, поради което адвокатската защита е осъществявана безплатно. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА 4 в такива случаи адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна в размер, определен от съда и не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА. Съгласно решение по дело С438/22 на СЕС при определяне на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА съдът не е обвързан от размерите в Наредба № 1/2004 г., защото такава обвързаност нарушава забраната по чл. 101, § 1 ДФЕС в смисъла, разяснен от СЕС.

Решението на СЕС е задължително за всички национални съдилища. По тази причина съдът следва да съобрази произнасянето си не с действащата редакция на НМРАВ, а с действителната фактическа и правна сложност на спора и обема на извършената работа.

Съдът намира, че с оглед фактическа и правна сложност на делото, обема на оказаната правна помощ на ищеца, възнаграждението на адвоката, предоставил безплатна правна помощ на Х Я. Х. следва да бъде определено възнаграждение в размер на 440 лв.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 417/17.06.2025г., постановено по гр.д. № 2175/2024г. по описа на Районен съд – гр.Казанлък.

ОСЪЖДА „Т.Б.Б” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, ул. „*** № 52-54 да заплати на адвокат М. В. М. от АК-Пловдив, с адрес гр. *** №3Б, ет.3, ап.11 сумата 440 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ на Х. Я. Х..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5