Решение № 615 от 12.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 615 гр. Пловдив, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20255330110595 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от Г. Р. Н. иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит. В исковата си молба ищцата излага, че на **** 2024 година е сключила с ответното дружество договор за паричен заем за сумата от 800 лева при фиксирана лихвена ставка и определен годишен процент на разходите. Спорният момент в облигационното отношение произтича от клаузата на член единадесети, алинея първа от договора, според която при неосигуряване на обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчители в тридневен срок, заемателят дължи неустойка в размер на 617,24 лева. Ищцата твърди, че поставените условия за поръчителите са практически неизпълними, тъй като изискват лица с изключително висок доход спрямо размера на заема и специфичен трудов статус, което цели единствено заобикаляне на закона и неоснователно обогатяване на кредитора. Ответната страна не е предоставила доказателства, които да опровергаят твърденията за недействителност на посочената клауза.

След преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът намира предявения иск за изцяло основателен. От фактическа 1 страна се установява, че между страните е налице валидно заемно правоотношение, по което ищцата е усвоила сумата, но оспорва дължимостта на уговорената неустойка за липса на обезпечение. Анализът на договорните условия показва, че ответникът е поставил пред потребителя изисквания за осигуряване на поръчители с доход, надвишаващ седем пъти минималната работна заплата, или двама поръчители с доход четири пъти над минималната такава, като същевременно е ограничил кръга на възможните гаранти само до лица на безсрочен трудов договор. Тези условия, преценени в контекста на заема от едва 800 лева, са извън всякаква житейска и икономическа логика и сочат на недобросъвестност при договарянето.

От правна страна съдът счита, че процесната клауза за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона.

Основната функция на неустойката съгласно закона е обезпечителна и обезщетителна, докато в конкретния случай тя е загубила тези свои характеристики. Размерът на наказателната санкция от 617,24 лева представлява близо 100 процента от главницата по заема, което води до неоправдано оскъпяване на кредита и цели да заобиколи императивната разпоредба на член деветнадесети, алинея четвърта от Закона за потребителския кредит относно тавана на годишния процент на разходите.

Вместо да служи за обезщетяване на вреди, които кредиторът би претърпял от евентуално неизпълнение, тази неустойка се явява скрит доход за финансовата институция, калкулиран още при самото сключване на договора.

Съдът съобразява и задължителната практика на Върховния касационен съд, според която нищожността на неустойката се преценява към момента на сключване на договора съобразно принципа за справедливост. В настоящия казус е видно, че кредиторът е създал предпоставки за неизпълнение чрез поставяне на невъзможни условия, за да активира санкцията и да получи плащане, което значително надвишава законовите ограничения за разходи по потребителски кредити. Подобно поведение накърнява договорното равноправие и превръща неустойката в инструмент за неоснователно обогатяване, което е недопустимо в правовата държава. С оглед на това, клаузата следва да бъде прогласена за нищожна в нейната цялост.

При този изход на делото, на основание Закона за адвокатурата, в полза на процесуалния представител на ищцата следва да бъде присъдено 2 възнаграждение за оказаната безплатна правна минималните размери за съответния вид защита. помощ, съобразно

РЕШИ:

Прогласява за нищожна клаузата на чл. 11, ал. 1 от Договор за паричен заем №*** от *** г., сключен между Г. Р. Н. ЕГН********** и „Кеш Пойнт България" ООД, ЕИК: 200688545 предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 617,24 лева, поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона.

Осъжда „Кеш Пойнт България" ООД ЕИК: 200688545 да заплати на адвокат С. К. Н. сумата от 200 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за настоящото производство.

Осъжда „Кеш Пойнт България" ООД ЕИК: 200688545 да заплати на Г. Р.

Н. ЕГН********** сумата от 26 евро, представляваща заплатена държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в законоустановения срок.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3