Решение № 319 от 26.10.2022, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. Карлово, 26.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20215320101561 по описа за 2021 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК вр. с чл. 55, ал.1 от ЗЗД, разглеждано по реда на чл. 422 от ГПК.

Ищецът „Т.С.“ ЕАД чрез представителите си твърди, че на 15.02.2021г. дружеството депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 23011498 срещу „Ш.В.Р.“ ЕООД със законен представител П. К. Г. за сумата от 1374.98 лева, от които 1063.49 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия (ТЕ) за периода 01.05.2017 г.-08.2018 г. и 285.34 лева, законна лихва за забава от 03.03.2018 г. до 04.02.2021 г., както и сума за дялово разпределение в общ размер на 26.15 лева за периода 01.2018г.-08.2018г., от които 20.75 лева, представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за процесния период, 5.40 лева - законна лихва за забава за върху главницата за дялово разпределение, като претендират и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане, постановено по ч.гр. дело № 8677/2021 г. 164 състав по описа на СРС било уважено искането им и издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. В срока по чл. 414 от ГПК, ответното дружество, чрез свой пълномощник, депозирало възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което със съобщение, получено от ищеца на 11.03.2021 г., било указано да се предяви относно вземането в едномесечен срок.

Между срещу „Ш.В.Р.“ ЕООД със законен представител П. К. Г. и „Т.С.” ЕАД не бил подписан договор за продажба на топлинна енергия, поради което длъжникът се обогатил неоснователно за сметка на ищцовото 1 дружеството и дължал да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно до размера обедняването.

В § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката (ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г., с последна редакция ДВ., бр. 54 от 17.07.2012 г.) потребител на топлинна енергия за стопански нужди бил физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, „Ш.В.Р.“ ЕООД град К., чрез представителите си, не изпълнило задължението си във връзка със сключване на договор за продажба на ТЕ за стопански нужди, съгласно действащото законодателство в сферата на енергетиката.

В този смисъл, в чл. 149, ал. 1, т.3 от ЗЕ било регламентирано, че продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени договори при общи условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди. Общите условия се изготвяли от „Т.С.“ ЕАД и се одобрявали от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) към Министерски съвет. С тези общи условия се регламентирали търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.

За процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от „Т.С.“ ЕАД на потребители в гр. С., одобрени с Решение № ОУ- 043/12.07.2002 г. на КЕВР, Решение № ОУ-013/06.03.2006 г. на КЕВР, както и ОУ одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на КЕВР, като същите били в сила от датата на решението.

Ответникът не изпълнил регламентираните от закона задължения, т.е. не сключил договор при ОУ, по тази причина се обогатил неоснователно за сметка на ищеца и дължал да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно до размера обедняването.

В глава IV от ОУ - „Заплащане на ТЕ“, чл. 40, ал. 1 бил определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ (в т.ч. и ответника), са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. В този смисъл, задължението на „Ш.В.Р.“ ЕООД за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури било най-късно до 20 число на следващия месец. С изтичането на последния ден от този срок ответникът изпадал в забава за тази сумата по фактурата - чл. 86, ал.1 от ЗЗД. В случай, че ответното дружество е имало възражение относно стойността на начислената ТЕ (сума), то всеки месец имало регламентираната между страните и уредената от закона възможност да предяви възражение - чл. 40, ал.2 от ОУ. До настоящия момент в деловодството на ищеца е постъпвало такова възражение, за да е необходимо да бъдат преразгледани съответните начислени суми.

Въз основа на чл. 139 от ЗЕ, разпределението на топлинна енергия 2 между потребителите се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за ТЕ за топлоснабдения имот са начислявани от „Т.С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – „Б.Б.“ ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр.

68 от 03.08.2004г.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.). За топлоснабдения имот били издадени изравнителни сметки, видно от които сумите за топлинна енергия били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за установено, че „Ш.В.Р.” ЕООД дължи на „Т.С.“ ЕАД, както следва: сумата 1063.49 лева главница, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване до размера на обедняването, раняващо се на стойността на доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се в град С. ****, обл. С. град, общ. С., ул. „Р.Д.“ № *****, за периода 01.05.2017 г. - 08.2018 г.; сумата 285.34 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законна лихва за забава за периода от 03.03.2018 г. до 04.02.2021 г.; сума в общ размер от 26.15 лева, представляваща дължима сума за дялово разпределение за периода 05.2017г.08.2018г., от които 20.75 лева, представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за процесния период, 5.40 лева, законна лихва за забава за върху главницата за дялово разпределение, ВЕДНО със законна лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 15.02.2021г. до изплащане на вземането, за които суми е била издадена заповед от 17.02.2021 г. по ЧГрД № 8677/2021 г. по описа на СРС, 164 състав. Претендира за разноските в исковото и заповедното производство.

Ответникът „Ш.В.Р.“ ЕООД чрез представителите си оспорва иска и го счита за неоснователен. Твърди, че заповедта за изпълнение на парично задължение била издадена на основание чл.410 от ГПК във връзка с чл.55, ал.

1 от ГПК за процесните суми във връзка с доставена, но неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в град С., улица „Р.Д.“ № *****, за периода от 01.05.2017 г. до 30.08.2018 г. Като аргумент, с който обосновава тези свои вземания, както в заявлението си за издаване на заповедта за изпълнение, така и в мотивите към процесната искова молба, ищеца сочел, че дружество „Ш.В.Р.” ЕООД град К. ползвало доставена топлинна енергия за небитови нужди без наличие на сключен за целта писмен договор по чл.

149.ал. 1, т.3 от ЗЕ и не заплатило цената на същата, вследствие на което неоснователно се обогатило със стойността й.

Намира, че твърденията на ищеца противоречат на закона и на фактическата обстановка по казуса.

Както било видно от представения нотариален акт, ищецът бил собственик на самостоятелен обект – апартамент в многоетажна жилищна сграда, етажна собственост, находящ се в град С., община С., ул. „Р.Д.“ № 3

*****.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.1 от ЗЕ, клиенти/потребители на ТЕ, доставяна в самостоятелни обекти в сграда - етажна собственост, били собствениците или титулярите на вещно право на ползване на тези обекти.

Дефинирането на понятията битов клиент (§ 1, т. 2а от ДР на ЗЕ) и небитов клиент (§ 1, т. 33а от ДР на ЗЕ) било направено от закона на плоскостта на различните нужди, за които ще се използва енергията - битови или стопански.

Макар в сега действащата редакция на закона (след 17.07.2012 г.) в дефиницията „битов клиент“ да не било посочено, че такива са собствениците и носителите на вещно право на ползване на обектите в сграда – ЕС (за разлика от редакцията преди това изменение - § 1, т. 42), това изискване се извличало пряко от нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Следователно, съобразно и двете редакции на ЗЕ преди и след 17.07.2012г. (облигационното правоотношение за доставка на ТЕ в имот в страда – ЕС, възниква съобразно закона чл. 153, ал. 1 от ЗЕ) по силата на договор, сключен при общи условия между дружеството доставчик на ТЕ и собственика на имота (респ. носителя на вещно право на ползване на имота), който само има качеството на битов клиент/потребител на ТЕ.

Счита за безспорно, че при това положение, ответното дружеството е „битов клиент“ на топлинна енергия и отношенията между него и топлофикационното дружество ще следва да се уреждат по реда на чл.153, ал.1 от ЗЕ, а не по реда на чл. 149, ал. 1, т.2 от ЗЕ, който се сочи от ищеца.

В хипотезата на чл.153, ал.1 от ЗЕ между страните възниквала облигационни отношения във връзка с доставката на топлоенергия по силата на закона, без да е необходимо сключване на индивидуален договор с потребителя.

Следователно, ответното дружество дължало на „Т.-С.“ ЕАД процесните суми на договорно основание, което от своя страна изключвало възможността същите да бъдат претендирани и установени, като обезщетение за неоснователно обогатяване до размера на обедняването, равняващо се на стойността на доставена, но неплатена топлинна енергия, по реда на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Аналогично на това становище било възприето и в съществуващата по въпроса задължителна съдебна практика на ВКС, според която, вземането от неоснователно обогатяване възниквало, когато е налице разместване на блага, без в отношенията между страните да съществува обвързаност от договор, гестия или деликт. Когато страните били обвързани от договор (писмен, устен или сключен с конклудетни действия), както бил в случая, разместването на благата се основавало на постигнатото съгласие и даденото можело да подлежи на връщане според изпълнението или неизпълнението на дължимите престации, но не и под формата на неоснователно обогатяване.

МОЛИ съда да постанови решение, с което остави без уважение предявената срещу ответника от „Т.-С.“ ЕАД - С. искова молба, като неоснователна и недоказана. Претендира за направените по делото разноски.

Третото лице-помагач „Б.“ ООД град С. не взема становище по иска.

От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

4

ОТНОСНО иска с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК вр. с чл.

55, ал.1 от ЗЗД:

Не се спори и се установява от представения нотариален акт № 2, том ІІІ, рег. № 3041 дело № 154/1999 г. на *** К.А., рег. № *** на Нотариалната камара, район на действие – района на СРС, че ответното дружество е било собственик по силата на договор за покупко-продажба на следния недвижим имот: апартамент ***, находящ се в гр. С., общ. С., ул.

„Р.Д.“ № *****.

С молба-декларация изх. № ТО2476 от 25.07.2002 г. ответникът е поискал откриване на партида за ползване на топлинна енергия за нежилищни нужди за същия недвижим имот.