Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 619 от 03.05.2023, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно частно гражданско дело 251/2023
Вид
Определение № 619
Подписан
03.05.2023
Състав
ЦВЕТЕЛИНА МАРИНОВА ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА, ЕМИЛИЯ АТАНАСОВА КУНЧЕВА, РЕНИ ВАЛЕНТИНОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 619 гр. Плевен, 02.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. К. като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. К. Въззивно частно гражданско дело № 20234400500251 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. , във връзка с чл. 262, ал. 3 ГПК.

С разпореждане № 260035 от 13.02.2023 г. /погрешно изписана дата 13.02.2018 г./, постановено по гр.д. № 9288/2018 г., Плевенският районен съд е върнал подадената от адв. Ч., като пълномощник на ответниците, въззивна жалба срещу постановеното по делото съдебно решение №260054 от 07.12.2022 г., тъй като към датата на постъпване на жалбата решението е влязло в законна сила.

Пред Плевенски окръжен съд е постъпила частна жалба срещу така постановеното разпореждане, подадена от Л. К. В. и Ф. К. В., чрез процесуалния им представител адв. Л. Ч. от АК-Плевен. В жалбата се съдържат оплаквания, че неправилно първоинстанционният съд е приел решението, срещу което е подадена въззивна жалба, за влязло в сила, тъй като има инициирано производство за поправка на очевидна фактическа грешка и допълване на това решение, което е пречка за влизането му в сила.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответниците по частната жалба – В. С. В., Р. Е. В. и Д. Е. В.-М. са депозирали писмен отговор чрез пълномощника си адв. Т. М. от АК-Плевен, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата.

1

Настоящият съдебен състав на въззивната инстанция намира разглеждането на подадената частна жалба за процесуално допустимо, а по същество жалбата за неоснователна, предвид следните съображения:

От данните по делото е видно, че производството по гр.д.

№

9288/2018 г. по описа на Плевенски районен съд е приключило с постановяването на съдебно решение във втората фаза на съдебна делба от 07.12.2022 г. Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, както е посочено в същото. Представляваните от адв. Л.Ч. страни са били надлежно уведомени за решението на 14.12.2022 г., при което за тях двуседмичния срок за подаване на въззивна жалба е изтекъл на 29.12.2022 г. /присъствен ден/. В рамките на този срок същите не са депозирали въззивна жалба срещу решението. Представляваните от адв. Т.М. страни са били надлежно уведомени за решението на 08.12.2022 г., при което за тях двуседмичният срок за подаване на въззивна жалба е изтекъл на 22.12.2022 г., като същите не са депозирали такава в рамките на този срок.

С молба от 20.12.2022 г., подадена от адв. Л.Ч., като пълномощник на Л. В. и Ф. В., е поискана поправка на очевидни фактически грешки в решението от 07.12.2022 г. и допълване на решението с произнасяне на съда относно дължимата от страните държавна такса и относно обезщетението за ползване на делбени имоти – апартамент и магазин.

На 21.12.2022 г. е постъпила молба за поправка на очевидни фактически грешки в решението от 07.12.2022 г. и допълването му с произнасяне по отношение на държавните такси, които съделителите следва да заплатят, съобразно притежаваните от тях квоти, подадена от адв. Т.М., като пълномощник на страните В. В., Р. В. и Д. В.-М..

По тези молби първоинстанционният съд се е произнесъл с решение № 260001/17.01.2023 г., в което е посочено, че подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните. Решението е връчено на пълномощника адв. Т.М. на 20.01.2023 г. и на пълномощника адв. Л.Ч. на 24.01.2023 г.

На 06.02.2023 г., т.е. в указания срок за обжалване на решението от 17.01.2023г., адв. Л.Ч. е подал от името на представляваните от него страни въззивна жалба срещу същото, в която обаче са изложени оплаквания по 2 същество срещу решението от 07.12.2022 г., с което е извършена делбата.

С разпореждане от 07.02.2023 г. първоинстанционният съд е указал на въззивните жалбоподатели в едноседмичен срок да посочат дали жалбата им е срещу решение № 260054/07.12.2022 г., с което допуснатите до делба имоти са изнесени на публична продан, или срещу решение № 26001/17.01.2023 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в решението, касаеща описанието на имотите.

На 13.02.2023 г. Л. В. и Ф. В. са депозирали чрез пълномощника си адв. Л.Ч. уточняваща молба, в която изрично са посочили, че с въззивната им жалба е обжалвано решение № 260054 от 07.12.2022 г., с което допуснатите до делба имоти са изнесени на публична продан.

При това положение и след като предвиденият в закона и указан в решението на районния съд двуседмичен срок за обжалването на съдебното решение от 07.12.2022 г. е изтекъл, същото е влязло в законна сила, от което и на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК следва връщане на подадената след този срок жалба като просрочена.

Въззивният съд намира за неоснователен довода в частната жалба, че до произнасянето на съда с решение за поправка на очевидна фактическа грешка и допълване на решението от 07.12.2022 г. последното не влиза в сила. Разпоредбата на чл. 247 от ГПК не предвижда срок, в рамките на който може да се иска поправка на очевидни фактически грешки в решението, от което следва, че на поправка по този ред подлежат и влезли в сила решения. В чл. 250 от ГПК изрично е предвиден срок, в който страната може да поиска да бъде допълнено решението, чийто начален момент е от връчване на решението или от влизането му в сила. Както решението за поправка на очевидна фактическа грешка /чл. 247, ал. 4 от ГПК/, така и допълнителното решение /чл. 250, ал.3 от ГПК/ подлежат на обжалване по общия ред, т.е. по реда, по който подлежи на обжалване поправеното, респ. допълненото решение. Процесуалният закон обаче не съдържа нормативен регламент в посочения от частните жалбоподатели смисъл, а именно, че с подаване на молба за поправка на очевидна фактическа грешка, респективно за допълване на решението, срокът за неговото обжалване се прекъсва и не тече докато молбата се разглежда.

Предвид гореизложените съображения, обжалваното разпореждане се 3 явява правилно, с оглед на което частната жалба срещу същото следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Водим от горното, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Л. К. В. и Ф. К. В., подадена чрез процесуалния им представител адв. Л. Ч. от АК-Плевен, срещу разпореждане № 260035 от 13.02.2023 г. /погрешно изписана дата 13.02.2018 г./, постановено по гр.д. № 9288/2018 г., с което е върната въззивната им жалба срещу постановеното по делото съдебно решение №260054 от 07.12.2022 г., тъй като към датата на постъпване на жалбата решението е влязло в законна сила.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4