Решение № 37 от 10.02.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. София, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дора Д. Михайлова

Членове:

Росина Н. Дончева

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20231800500656 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 59/04.07.2023 г., постановено по гр.д. № 589/2021 г. по описа на РС-Своге е признато за установено по отношение на М. н. з.и х., Булстат ............., с адрес: гр. С., бул. „Х. Б.“ № .., представлявано от министъра К. М. В., че Б. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Я.“, бл. ., вх. ., ет. ., е собственик на част от поземлен имот с идентификатор ............. (горска територия на Д. а. п. г. - Д. г. с. С.), находящ се в с. С., общ. С., обл. С., м. Ш., с обща площ от 18 498 кв.м., заповед за одобрение на КККР № ........./........... г. на Изпълнителния директор на АГКК, като тази част е с площ от 444 кв.м. и е заключена между буквите „Б“, „В“, „Г“, „Д“, „Б“ на Комбинирана скица (Приложение № 1 към СТЕ) на вещото лице инж.

Л.М., приподписана от председателя на съдебния състав на 04.07.2023 г. и представляваща неразделна част от решението. М. н. з.и х., е осъдено да заплати на Б. Г. Д. направените по делото разноски в размер на 1 060 лева.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство М. н. з.и х., чрез пълномощника му юрк. Г. с доводи за недопустимост, незаконосъобразност, 1 неправилност и необоснованост. Изложени са съображения, че са налице императивни правни норми, установяващи забрана за придобиване на имот, държавна собственост по давност – чл. 86 от ЗС, § 1 от ЗД на ЗС, поради което за ищеца липсва правен интерес от водене на иска и е основание за прекратяване на делото. Изложено е, че по делото категорично се установява, че имотът е горска територия и при липса на данни, че процесните гори са реституирани, или че държавата се е разпоредила със собствеността върху тях, или че процесните гори са общинска собственост, то съответните части от имота от 444 кв.м. са държавна собственост. Излага се, че представеният договор за покупко-продажба от 10.02.1969 година е нищожен, тъй като не отговаря на изискванията за форма, поради липса на нотариален акт за извършената сделка. Към момента на съставяне на нотариалния акт № 57, том XX, дело 4124/1991 г. давност не е текла и този нотариален акт не се ползва с материална доказателствена сила относно констатациите на нотариуса за принадлежността правото на собственост. От всички приети по делото доказателства се установявало, че имотът е част от горския фонд /сега горска територия/ и е държавна частна собственост, а ищецът не доказал обстоятелствата относно възможността за придобиването му по давност. По делото било доказано, че са налице пречки за осъществяване на придобивното основание на ищеца, тъй като за периода от м. юни 1975 до м. юни 1985 година давност не е текла, поради изрична законова забрана. По същество моли решението да бъде отменено като недопустимо, алтернативно отменено като неправилно поради противоречие с материалния и процесуален закон, като бъде отхвърлен предявения установителен иск за собственост.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК ответника по въззивна жалба Б. Г. Д., чрез адв. Л. П. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Изложено е, че въззивникът не е посочил и доказал придобивното основание, на което твърди държавата да е станала собственик на спорната част от имота. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира разноски за адвокатски хонорар.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и против обжалваем съдебен акт, поради което е 2 допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Ищецът Б. Г. Д. е предявил против М. н. з., х. и г. (понастоящем М. н. з.и х.) установителен иск за собственост, за установяване по отношение на МЗХ, че е собственик на спорна част от поземлен имот с идентификатор .............

- горска територия на МЗХГ-ДГС-Своге по КККР на с. С., с площ от 444 кв.м., отразени в приложената към исковата молба комбинирана ситуационна скица № 024/29.07.2019 г., с червен контур. Ищецът твърди, че от 15.06.1975 г. е осъществил самостоятелна фактическа власт върху имота, придобит от него, чрез законния му представител - неговата майка Т. Д. с договор за покупко-продажба от 10.02.1969 г., която фактическа власт упражнявал явно, спокойно, непрекъснато, необезпокоявано и с намерение да го придобие за себе си и към м. юни 1985 г. е придобил собствеността върху него по силата на 10-годишно давностно владение, за което се е снабдил с нотариален акт. През този период от м. юни 1975- м. юни 1985 г. стопанисвал имота - засадил и нови дръвчета - ябълки, сливи, круши, заплащал данък и такса смет.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на исковата молба, в който ответникът заявява, че искът е недопустим, тъй като в петитума на исковата молба не е очертана със съответните граници процесната спорна част. Излага становище и за неоснователност на иска като твърди, че поземлен имот с идентификатор ............. в землището на с. С. с ЕКАТТЕ ............., община С., с площ 18 498 кв.м., вид на територията: за нуждите на горското стопанство, в местността Ш., е частна държавна собственост, като собствеността на държавата върху целия имот - горска територия, е определена съгласно регистъра към КВС/КК, за имота няма влезли в сила решения за възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, както и по отношение на него няма реституционни претенции, а правата за управление на целия поземлен имот са предоставени на МЗХГ - СЗДП ДП Враца, ТП ДГС С., на основание чл. 163 от ЗГ и § 9, ал. 3 от ПЗР на ЗГ. Отбелязва, че имотът не може да бъде придобит по давност, поради законова забрана за това.

От фактическа страна се установява следното:

Приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Л.М., неоспорена от страните, установява, че се касае за неточно отразена граница на ПИ с идентификатор ............. по КККР и на горския фонд, поради това, че устройствените проекти са в 3 много дребен мащаб и оттам при дигитализацията се появяват такива разлики. Процесният имот на Б. Д. граничи с горския фонд, но е извън него.

В съдебно заседание вещото лице заявява, че категорично е налице грешка в границите, посочени в кадастралната карта за имот с идентификатор ............., като посочената площ от 444 кв.м. в Комбинирана скица, представляваща Приложение № 1 към СТЕ, заключена между точките „Б“, „В“, „Г“, „Д“, „Б“, не попада в горска територия, а граничи с горска територия. Вещото лице уточнява, че се касае за неточно отразена граница на горския фонд, поради това, че устройствените проекти са в много дребен мащаб и при дигитализацията се появяват тези разлики. На представените сателитни снимки, особено на зимната, много ясно е очертано дерето и границите на горския фонд, които са извън имота, за който ищецът претендира да е собственик. В КВС е записано като горски фонд – бор, а в едромащабната топографска карта е отразено дъб, което се потвърждава и от сателитните снимки. Следователно, имотът изобщо не попада върху горска територия, а граничи с нея.

По делото са разпитани двама свидетели на ищеца – Б. З. Г. и П.

С. Д., от чиито показания се установява, че имотът на ищеца се намира в село С., махала „Ш.“. Според показанията на св. Григоров имотът е с площ около един декар и бил ограден още от 70-те години от бащата на ищеца. В имота имало посадени овошки, имало и малка дървена къща, която през 2009 г. -2010 г. била отнесена от водата.

Свидетелката П. Д. посочва, че през 1969 година бащата на ищеца закупил процесния имот, който облагородил с плодни дървета. От 1969 година имотът се стопанисвал от родителите на ищеца и от него самия.

От така установената фактическа обстановка, правните изводи на съда са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

4

Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено, че ищецът Б. Г. Д. е собственик на основание придобивна давност на част от поземлен имот с идентификатор .............

(горска територия на Д. а. п. г. - Д. г. с.

С.), находящ се в с. С., общ. С., обл. С., м. Ш., с обща площ от 18 498 кв.м., заповед за одобрение на КККР № ........./........... г. на Изпълнителния директор на АГКК, като тази част е с площ от 444 кв.м. и е заключена между буквите „Б“, „В“, „Г“, „Д“, „Б“ на Комбинирана скица (Приложение № 1 към СТЕ) на вещото лице инж.

Л.М..

Разгледан по същество искът е основателен.

Неоснователно е поддържаното в хода на разглеждане на делото пред районен и въззивната инстанция възражение за процесуална недопустимост на предявеният иск.

Видно от Удостоверение Изх. № ........./........... г., изд. от началника на ОСЗ гр. С. и скица № ............. г., изд. от СГКК Софийска област, поземлен имот с идентификатор ............. в землището на с. С., общ. С., с площ от 18 498 кв.м., трайно предназначение на територията: горска, отразен като частна държавна собственост. За имота няма влезли в сила решения за възстановяване на правото на собственост по реда на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСВГЗГФ) и за него няма реституционни претенции. Незаявяването на процесния имот за възстановяване по специалния ред установен в нормите на ЗСПЗЗ и ЗВЗГЗГФ не е пречка за установяване собствеността в общото исково производство. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 6 от Закона за горите по дела, които се отнасят до горски територии държавна собственост, държавата се представлява пред съда от министъра на земеделието, храните и горите или от оправомощено от него длъжностно лице, поради което искът е предявен срещу надлежен ответник при наличие на правен интерес за ищеца от търсената защита.

Съобразно установените по делото факти въззивният съд приема, че ищецът е доказал осъществяването на юридическите факти с правопораждащ собствеността ефект.

5

Видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № .., том .., дело ..../.... г., Б. Г. Д. е признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот: празно дворно място с пространство 1000 кв.м., находящо се в землището на с. С., околовръстен полигон на м. „Ш.“, одобрено с реш.

08/09.02.82 г. на ОНС-С. при граници: Й. Ф., пътека, дере, ДГФ, М. и Б. И.. Действително представения договор за покупко-продажба от 10.02.1969 година, с който В. Н.А. продава на О. Г. Д. и Б. Г. Д. ливада-нива от 1000 кв.м., в м. „Ш.“ е нищожен, тъй като не е сключен в изискуемата форма на нотариален акт, но представлява индиция за периода, от който страните по договора са започнали да упражняват владение върху този имот.

В допълнение, както и в отговор на изложените във въззивната жалба доводи, съдът отбелязва, че фактическата власт върху имота, упражнявана от самия ищец, може да се приеме за доказана от показанията на св. Г. и св. Д., снети в открито съдебно заседание на 23.03.2023 г., които индивидуализират процесния имот. От показанията им се установява по несъмнен начин, че ищецът е владял имота явно, спокойно и необезпокоявано през периода още от 1975 г. до сега, от който момент тече и давностния срок, като способ за придобиване собственост по смисъла на чл. 79 ЗС, който срок в случая надхвърля значително десет години.

Не обосновава обратен извод наведеният в жалбата довод, че било невъзможно, имотът да се придобие по давност, с оглед забраните по чл. 86 (стари редакции) от ЗС и § 1 от ЗДЗС (обн. ДВ бр.