Решение № 156 от 23.09.2026, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Кубрат - 7300, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Д. Великова при участието на секретаря Вера Люб. Димова като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело № 20263320100023 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по искове с правно основание чл. 124, ал.1, предл. второ ГПК, предявени по реда на чл.416 ГПК, във вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 79 и сл. ЗЗД.

Ищецът „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр. София чрез пълномощник юрк. С. П. твърди, че на 10.06.2022 г. между „Креди Йес“ ООД и Б. Ю. И. е сключен Договор за паричен заем № 353082, по силата на който на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 1500 лева, който бил усвоен от ответника. В замяна заемополучателят се задължил да върне заетата сума чрез 17 броя месечни вноски, всяка в размер на 240 лв., съгласно погасителен план, като първата вноска е дължима за плащане на 10.07.2022 г. и последна – на 10.11.2023 г.

Заемополучателят извършил плащане по договора в размер на общо 722.98 лева, но и след настъпване на крайния падеж не погасил задължението си в пълен размер.

На 12.01.2024 г. между „Креди Йес“ ООД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД (с настоящо наименование „Бест Кепитъл България“ ЕАД) бил сключен договор за продажба на вземания, по силата на който правоприемникът на ищцовото дружество придобил вземането, произтичащо от цитирания по-горе 1 договор от 10.06.2022 г.

Кредитополучателят и след края на срока на договора останал задължен, поради което на 19.08.2025 г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с ЕИК 202423225 подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, образувано в ЧГД № 2356/2025 г. по описа на РС – Кюстендил. Издадената по цитираното дело Заповед № 1190/19.08.2025 г. е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление.

В изпълнение указанията на заповедния съд съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, ищцовото дружество „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК 202423225 (предишно наименование „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД) предявява настоящата искова молба, с която моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Б. Ю. И., че съществува изискуемо вземане в размер на сумите: 660.66 евро (1 292.14 лева) – представляваща главница, дължима на основание Договор за паричен заем № 353082/10.06.2022 г., ведно със законна лихва за период от 19.08.2025 г. до изплащане на вземането и 175.14 евро (342.55 лева) – представляваща договорна лихва за периода от 10.06.2022 г. до 10.11.2023 г. Претендират и направените в заповедното и в настоящото производство разноски.

Ответникът Б. Ю. И., ЕГН ********** с рег. пост./наст. адрес в ***, чрез особен представител адв. И. С. от АК – Разград, ангажира становище за допустимост и основателност на исковите претенции на ищцовото дружество.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

По заявление на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1190/19.08.2025 г. по гр. д. № 2356/2025 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с която е разпоредено на длъжника Б. Ю. И. да заплати на ищеца сумите в размер на: 1 292,14 BGN (хиляда двеста деветдесет и два лева и 14 стотинки), представляваща главница, дължима на осн. Договор за паричен заем № 353082/10.06.2022г. ведно със законна лихва за период от 19.08.2025 г. до изплащане на вземането, 342,55 BGN (триста четиридесет и два лева и 55 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 10.06.2022 г. до 10.11.2023 г., както и сторените разноски, а именно: юрисконсултско възнаграждение в размер на: 50,00 BGN и държавна такса в размер на: 27,79 BGN.

2

Ответникът бил призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което бил предявен настоящия иск.

На 10.06.2022 г. между „Креди Йес“ ООД (кредитор), от една страна и ответника Б. Ю. И. (в качеството на кредитополучател) от друга, бил подписан Договор за паричен заем № 353082 на стойност от 1500 лева. С Договорът било уговорено тази сума да бъде заплатена на 17 броя вноски, всяка от които в размер на 116.98 лева. Първата падежна дата била на 10.07.2022 г., а последната вноска била уговорена за 10.11.2023 г. Общата дължима сума, която следвало да бъде върната на заемодателя в края на посочения период била в размер на 1988,61 лева.

Според чл.6 от процесния договор страните се съгласявали той да бъде обезпечен освен с ценна книга издадена в полза на заемодателя и със съгласно някое от посочените чл.10 от ОУ към договора обезпечения : 1. гаранти, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т.1 от Общите условия към договора а именно: две физически лица, всяко от които да отговаря на следните условия: да има нетен размерна осигурителен доход в размер над 1000,00 лева, съгласно справочните данни на НОИ; да работят по безсрочен трудов договор; да не са заематели по договор за заем, сключен със заемодателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; или 2. Залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност (оценка) надвишавала два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включващо договорената главница и лихва; или 3. Първа по ред Ипотека; или 4. Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 (шест) месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва.

Според чл. 8. от договора с подписването му заемателят декларирал, че му било известно, че в случай, че не предоставил договореното в чл. 6 от настоящия договор в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаряло на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, той дължал на заемодателя неустойка в размер на 2 091.39 лева, с начин на разсрочено плащане подробно посочен в погасителен план към настоящия договор за заем.

3

Не е спорно, че кредитополучателят направил плащания в общ размер на 722.98 лева.

На 12.01.2024 г. между „Креди Йес“ ООД, в качеството на цедент и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД (с настоящо наименование „Бест Кепитъл България“ ЕАД) в качеството му на цесионер сключили Договор за цесия, по силата на който „Креди Йес“ ООД като цедент, цедирал вземането си по Договор за кредит на ищеца, като съгласно Договора за цесия, „Креди Йес“ ООД прехвърлило на цесионера – ищеца в настоящото производство парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени Договори за потребителски кредити, които били подробно описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора.

В предмета на сключения Договор за цесия от 12.01.2024 г. било включено и вземането по Договор за кредит № 353082, сключен между „Креди Йес“ ООД и ответника Б. Ю. И..

Придобитото от ищеца съгласно Приложение № 1 от договора за цесия от 12.01.2024 г. вземане възлизало на 3486,23 лева, от които 1292,14 лева главница;

342,55 лева – договорна лихва и 1851,54 лева – неустойка.

С пълномощно от 12.01.2024 г., цедентът „Креди Йес“ ООД упълномощил ищеца да уведоми от името на „Креди Йес“ ООД всички длъжници по вземанията на „Креди Йес“Е ООД, които това дружество е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия. „Креди Йес“ ООД, чрез пълномощника си ищеца изпратил чрез препоръчана поща до длъжника Б. Ю. И. Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания. Същото не е било получено лично на посочения адрес, което било надлежно отбелязано на върналата се на изпращача обратна разписка като непотърсено.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск, в производството, по което ищецът цели да установи, че ответникът му дължи парични суми по сключен договор за кредит въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение, като ответникът бил призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Разгледан по същество, същият се явява частично основателен.

4

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането поражда действие между цедента и цесионера с постигането на съгласие между тях, а по отношение на третите лица и на длъжника от момента на съобщаването на цесията на длъжника от предишния кредитор.

По делото ищецът е ангажирал доказателства, от които се установява изпращане на уведомяването на длъжника за цесията, който не бил открит на адреса, като пратката се върнала в цялост с отбелязване, че лицето е „непознат на адреса“.

Следва да се посочи, че във формираната с редица решения практика на ВКС ( Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др.), безпротиворечиво се приема, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.

Дори да се приеме, че ответникът не е получил уведомлението, като приложение към исковата молба ищецът е представил и уведомително писмо за извършеното прехвърляне на вземанията, изходящо от цедента и адресирано до ответника в качеството му на длъжник. Уведомлението, заедно с исковата молба и останалите писмени доказателства, се счита връчено на ответника, поради което следва да се приеме, че прехвърлянето на вземанията по сключения договор за потребителски кредит в полза на ищеца е произвело действие спрямо последния, още повече, когато той не твърди, че е извършил плащане на задължението си на стария кредитор (в този смисъл Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК, Решение №198 от 18.01.2019г. по т.д. №193/2018г. на І т.о. на ВКС).

С оглед горното следва да се приеме, че по отношение на длъжника цесията е породила правно действие.

Изхождайки от предмета на процесния Договор за паричен заем № 353082/10.06.2022 г. и страните по него – физическо лице, което при сключване на договора действа извън рамките на своята професионална компетентност и 5 финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесния договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл.10 и чл.11.

Предвид създадената между страните облигационна обвързаност съдът счита, че ответникът има качеството потребител по смисъла на параграф 13 от ЗЗП, даващ легална дефиниция на понятието „потребител“, според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.

На ищеца, в качеството на физическо лице е предоставен потребителски кредит.

Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 20 точки визираната правна норма дава изчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие. Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т.9 от ДР на ЗЗП/ДВ бр.64/2007 г./.