Решение № 123 от 23.02.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. София, 23.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело № 20211001000701 по описа за 2021 година

Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от В.С. С.-служебен синдик на „В&ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ" ООД, ЕИК 4 811202228 адрес: гр. Русе, ул.

„Църковна независимост" № 11, ет. 1, тел.: *** против Решение № 900450/ 26.03.2021г. постановено по т.д. № 80/20г. по описа на ОСБлагоевград в частта, с която е прието за установено, че съществува вземане на кредитора "КОПИЕ"ЕАД с ЕИК 203298803 спрямо длъжника „В&ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ" ООД/н/ , ЕИК 811202228, в размер на 2 000 000.00 лева , произтичащо и представляваща подлежаща на връщане поради отпаднало основание част от цената за акциите, издължена от "КОПИЕ"АД до датата на разваляне на Договора за покупко-продажба на акции от 27.02.2015 г., с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, ведно с частта в която е осъден несъстоятелния длъжник „В&ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ" ООД/н/ да заплати по сметка на ОС-Благоевград 20000,00лв. д.т за установяване на съществуване на вземането и 80000,00 лв. , държавна такса по иска за установяване на поредност на удовлетворяването.Подържа се,че постановеното решение е незаконосъобразно.Твърди се,че съдебното решение 1 е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.Подържа се,че правото на участие на синдика в процеса било ограничено.Подържа се,че в противовес на събраните по делото доказателства, съдът приел за безспорен факта, че " по делото не е спорно, с оглед установителния договор - споразумение от 14.09.2015 г., заплащането на сумата в размер на 2 000 000 лева от "КОПИЕ"АД в полза на "В & В.

ОРАНЖЕРИИ П." ООД /н/, което писмено доказателство, преценено с протокол за прихващане от 31.08.2015 г., обуславя плащане на тази цена. От друга страна, ответникът не установил, че за плащането има валидно основание, поради което искането относно вземането от 2 000 000 лв. се установява за основателно."Според жалбоподателя този извод на съда , противоречи с доклада му по делото, където при разпределяне на доказателствената тежест между страните изрично е посочено, че следва да докаже изпълнение на договора за прихващане - две насрещни изявления за погасяване на по - малкото. По делото не били представени доказателства, установяващи погасяване на задължението. Поради това се иска решението в обжалваната му част да бъде отменено,а предявения иск бъде отхвърлен.

От страна на насрещната страна-ищец пред ОС-Благоевград "КОПИЕ" ЕАД, ЕИК: 203298803, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, *** е постъпил отговор,с който се оспорва подадената виззивна жалба.Подържа се,че при разглеждане на делото не било накърнено правото на участие на синдика в производството,а делото било неколкократно отлагано за да може да вземе участие същия в процеса. Подържа се,че е неоснователно твърдението на жалбоподателя, че по делото не било доказано извършеното с протокол от 31.08.2015 г. прихващане на насрещни задължения до размера от 2 000 000 лв.По делото бил представен протокол за прихващане от 31,08.2015 г,, подписан между „КОПИЕ" ЕАД и „В & ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ" ООД /н/, като в т. 1 и т. 2 от преамбюла на същия са подробно описани двете насрещни вземания на дружествата, които са се погасили до размера на по-малкото от тях. Този протокол е взет предвид от страните в сключеното между тях Споразумение от 14.09.2015 г., в което същите са приели за безспорно извършеното чрез този способ погашение от страна на „КОПИЕ“ ЕАД. Подържа се,че по делото са налице документи, подписани от „В & ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ“ ООД/н/, в които дружеството не оспорило извършеното от „КОПИЕ“ ЕАД погашение в 2 размер на 2 000 000 лв.,а и изрично потвърдило същото.Изрично потвърждение се съдържало и в уведомлението от 05.11.2018 г., изпратено от длъжника „В & ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ“ ООД /н/ до кредитора „КОПИЕ" ЕАД, с което длъжникът е признал задълженията си към ищеца.

По делото е постъпила и въззивна жалба от „КОПИЕ" ЕАД, ЕИК:

203298803, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, ул. „Георги Бенковски“ № 6 против посоченото по-горе решение в частта му в частта му, с която е отхвърлен предявения от дружеството иск за установяване съществуването на вземане в размер на 5 700 000 лева, представляващи неустойка, дължима от „В & ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ“ ООД /н/ на основание чл. 9, ал. 6 във връзка с чл. 9, ал. 3 от Договора за покупкопродажба на акции от 27.02.2015 г. като последица от развалянето на същия договор, исковете за две неустойки, всяка една в размер на 4 673 900 лева, произтичащи съответно на основание чл. 3, изречение второ и чл. 4, ал. 2 от Споразумението от 14.09.2015 г. и в частта, касаеща поредността за удовлетворяване на посочените вземания.Незаконосъобразно в обжалваната част на решението било прието,че вземането на жалбоподателя от „В & ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ“ ООД /н/ в размер на 5 700 000 лева не съществува,поради погасяването му по давност.Подържа се,че признанието, направено от ответника с уведомление от 05.11.2018 г., е извършено преди изтичането на давностния срок (09.12.2018 г.). Същото е изрично адресирано до кредитора „КОПИЕ" ЕАД и съдържа изрично волеизявление, че длъжникът не отказва да изпълни и признава наличието на неизпълнените си задължения към „КОПИЕ" ЕАД с конкретно посочени размери на главницата и дължимите върху нея неустойки.Така отправеното уведомление безспорно отговаря на изискванията за признание на задължение по чл. 116, б. „а" от ЗЗД с произтичащите от това последици. Поради това незаконосъобразно съдът отхвърлил предявения иск.

Незаконосъобразно съдът приел,че уговорените в чл. 3, изречение второ и чл. 4, ал. 2 от Споразумението от 14.09.2015 г. неустойки представлявали втора и трета неустойка в полза на кредитора.Тези неустойки обезпечавали различни задължения на длъжника, а именно задължението за връщане на полученото плащане в размер на 2 000 000 лева, ведно с дължимата неустойка върху това плащане в размер на 5 700 000 лева, както и задължението за учредяване на договорените обезпечения, гарантиращи изплащането на 3 посочените суми. Кумулиране на втора и трета неустойка би било налице тогава, когато те обезпечават едно вече обезпечено с първа по ред неустойка задължение на длъжника,което в случая не било налице.Подържа се,че е неправилен изводът на съда за противоречие с добрите нрави на неустойката по чл. чл. 3, изречение второ от споразумението в размер на 0,05% на ден върху дължимата сума, поради това че същата надвишавала размера на обезщетението по чл. 86 от ЗЗД. По дефиниция неустойката обезпечава изпълнението на едно задължение и определя размера на вредите, които без да доказва, кредиторът може да претендира при неизпълнението му.

Разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД е диспозитивна и предвид свободата на договаряне по чл 9 от ЗЗД, същата дава възможност за различни разрешения с оглед на конкретните уговорки между страните.Вземането по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД служи за обезщетение за претърпените вреди за времето на забавата, като се презюмира, че вредата е равна на размера на лихвения процент, действащ по време на забавата. Посочената разпоредба е приложима в случаите, когато между страните липсва изрична уговорка, уреждаща размера на обезщетението за забава в изпълнението на парично задължение. Законът не ограничава обема на отговорността до предвидения в чл. 86, ал. 1, изр. първо от ЗЗД. Доказване на вреди по общите правила обаче би било приложимо в случаите, когато страните не са договорили изрично размера на обезщетението под формата на неустойка, при която доказване на вредите не е необходимо (чл. 92, ал. 1 от ЗЗД).Двете вземания на кредитора - по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, имат един и съща характер, а именно обезщетителен. Разликата между тях се изразява в това, че обезщетението по чл. 86, ал, 1 от ЗЗД се дължи по силата на самия закон и поради това размерът му също е определен от самия закон, докато обезщетението (неустойката) по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД се дължи по силата на изрична договорка, с която е определен и размерът на това обезщетение. Двата вида обезщетение са алтернативни, когато касаят едно и също неизпълнение, и претендирането на едното от тях изключва другото. Самата възможност, която законът предоставя за договаряне на неустойка по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, която да замести законното обезщетение по чл. 86, ал, 1 от ЗЗД, означава, че се дава приоритет на волята на страните да уредят отношенията си, в това число и размера на обезщетението при евентуално неизпълнение. Поради тази причина е неправилен изводът на ггьрвоинстанционния съд за противоречие с 4 добрите нрави на неустойката по чл. 3, изречение второ от Споразумението от 14.09.2015 г. само поради това, че същата била в размер, надвишаващ размера на обезщетението по чл. 86. ал. 1 от ЗЗД.Съгласно чл. 309 ТЗ, не може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци. Правилото на чл. 309 ТЗ има специален характер, доколкото се прилага единствено и само при търговски сделки, сключени между търговци и дерогира правилото за намаляване на неустойката по чл. 92, ал, 2 ЗЗД извън случаите когато задължението е изпълнено неправилно или отчасти. Поради това се иска решението в обжалваната му част да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с което предявения иск бъде уважен изццяло.

От страна на синдика на „В & ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ“ ООД /н/ В.С. С. е постъпил отговор,с който оспорва подадената въззивна жалба от "Копие"ЕАД. Подържа се в отговора,че законосъобразно съдът е приел, че в случая относно претенцията за неустойка следва да намери приложение задължителната практика по т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д.№ 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС, че съдът следи служебно за валидността на клаузите за неустойка независимо от наличието или липсата на направено възражение от страната в указаните е закона процесуални срокове. Съгласно тълкувателното решение неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.С оглед на това законосъобразно решаващия съд е приел,че претенцията за неустойка а размер на 5 700 000 лв., която да обезщети вредите от развалянето на договора, представлява компенсаторна неустойка- за виновно неизпълнение на договорно задължение и уговорена неустойка при разваляне на договора. В случая задължението на длъжника не е било обезпечено с други правни средства, а единствена с уговорената в твърд размер от 30% неустойка, която съдът приема, че не е нищожна.

Правилно съдът приема, че неустойката, макар и породила правно действие между страните по контракта, е погасена по давност- по Споразумение от 14.09.2015г. изрично е предвидено, че сумата се дължи до 08.12.2015г.

Началният момент на давностния срок при вземанията за неустойка, който 5 съгласно чл.111 б.г'6" ЗЗД е три години, във връзка с чл. 114, ал.1 ЗЗД.

Законосъобразно съдът приел, че по споразумение между страните от 14.09.2015 г. е уговорено, че неустойката се дължи до 08.12.2015г,, т.е. длъжникът изпада в забава на 09.12.2015 година и от този момент започва да тече законоустановеният тригодишен давностен срок, като същият изтича на 09.12.2018 г., като давността не е прекъсната с уведомлението от 05.11.2018 г.Подържа се,че правилно съдът е приел, че относно неустойките, уговорени в чл. 3, изр. второ и чл. 4, ал. 2 от Споразумение от 14.09.2015г., същите противоречат на добрите нрави. Съобразена е задължителната практика , установена е Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/ 2009 г. на ОСГК на ВКС, относно преценка на неустоечните клаузи. Съдът правилно е приел, към момента на определянето им, т.е. към момента на сключване на споразумението, същите представляват втора и трета уговорена неустойка в полза на кредитора, което създава условия за неговото неоснователно обогатяване вследствие неизпълнение на задължението от страна на длъжника.