Присъда № 33 от 20.03.2025, Районен съд - Елхово

М О Т И В И към Присъда рег.№ 33/20.03.2025 година, постановена по НОХД № 3/2025г. по описа на РС-Елхово:

Наказателното от общ характер производство е образувано въз основа на внесен от РП-Ямбол-ТО-Тополовград обвинителен акт, ведно с ДП № 136/2024г. по описа на ГПУЕлхово, с който подсъдимият Т. А. Б. А. /T. A. B. I A./ , гражданин на ***, е обвинен в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 17.05.2024 година в района на гранична пирамида №269 в землището на с.Лесово, обл.Ямбол влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

Съдът е дал ход на делото при условията и по реда на задочното производство - в отсъствието на подсъдимия, редовно призован, но с участието на служебния му защитник, назначен от фазата на ДП – адв.Н. Г. от АК-гр.Ямбол, като е приел, че са налице предвидените в закона предпоставки за разглеждане на делото по този ред.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор при РП-Ямбол – С. С., поддържа повдигнатото против подсъдимия Т. А. Б. А. обвинение в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, като по изложени съображения и доводи, позовавайки се на доказателствената съвкупност по делото, намира същото за доказано по категоричен начин както от обективна, така и от субективна страна. Предвид на това представителят на обвинението моли съда да признае подсъдимият Т. А. Б. А. за виновен по повдигнатото му обвинение, като смята, че са налице многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, поради което предлага при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК да му се наложи наказание 5 месеца лишаване от свобода, което да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години, както и глоба в размер на 500 лева. Изтъква се, че с така предложените наказания ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.

Назначеният в хода на досъдебното производство служебен защитник на подсъдимия Т. А. Б. А., адв.Г. в хода на устните прения не оспорва авторството на деянието и намира обвинението за доказано по несъмнен начин въз основа на събраните доказателства. Пледира при индивидуализиране на наказанието спрямо подсъдимия да се вземат предвид многобройните и изключителни смекчаващи вината на подзащитния му обстоятелства, като счита, че наказанието на подс.Т. А. Б. следва да бъде определено при условията на чл.55 от НК под предвидения в закона минимум както за наказанието лишаване от свобода, изпълнението на което да се отложи на основание чл.66 от НК, така и за кумулативно предвиденото наказание глоба.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, приема за установени от фактическа страна следните факти, а именно:

Подсъдимият Т. А. Б. А. е роден на *** година в ***, *** и е гражданин на тази страна. Съгласно обясненията му, дадени в хода на ДП в качеството му на обвиняемо лице, приобщени по реда на чл.279, ал.2 вр.с ал.1, т.2 от НПК, същият на неустановена дата е напуснал родината си по произход – ***, като е влязъл нелегално в Република Турция.

Установил се в гр.Истанбул. Но тъй като в последните месеци отношението на турците към сирийските бежанци било недобро, подсъдимият Т. А. Б. А. решил да напусне Р. Турция и да се придвижи до друга държава в Европа, където да се установи. Тъй като не притежавал необходимите документи и надлежно разрешение да влезе на територията на страна от Европейския съюз, подсъдимият се свързал с каналджия, с който се уговорил за сумата от 4 500 евро да го преведе нелегално от Р. Турция до Сърбия през Р. България.

В изпълнение на договореното на 12.05.2024г. била събрана в гр.Истанбул група от 9 човека, между които бил и подс.Т. А. Б. А., която група била извозена с микробус от гр.Истанбул в близост до турско-българската граница, след което групата, водена от едно 1 неустановено по делото лице-***, продължила да се движи пеша в гориста местност и така достигнала до възпрепятстващото съоръжение на турско-българската границата /т.н. ограда/.

Водачът им заявил, че трябва да останат на място и да се изчака удобен момент. След няколко дни, на 17.05.2024г. рано сутринта каналджията – *** ги завел до направен отвор във възпрепятстващото съоръжение на турско - българската граница, след което подсъдимият преминал през направения отвор като по този начин влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България в района на 269 гранична пирамида, находяща се в землището на с.Лесово, обл.Ямбол. По същия начин влезли и останалите 8 негови спътници от групата заедно с водача. След това подсъдимият и спътниците му, водени от водача-*** продължили пеша движението си на територията на Република България.

След три часа вървене подсъдимият и останалите осем негови спътници стигнали до асфалтов път, от където водачът разяснил на подсъдимия и спътниците му, че ще ги вземе автомобил. След около половин час пристигнал лек автомобил, бял на цвят, комби, който спрял в близост до мястото, където чакали подсъдимият и спътниците му. Подсъдимият и неговите спътници се качили, а водачът им тръгнал на обратно. След това лекия автомобил с български рег. номер, управляван от молдовски гражданин потеглил. Малко след като потеглил автомобилът, в който се намирал подсъдимия, той бил спрян от полицейски служители, изпълняващи служебните си задължения по охрана на държавната ни граница, между които и свидетеля И. Ю. М. – командирован служител от ГПУ-*** при ОДМВР - ***.

При извършената полицейска проверка на превозното средство и пътуващите в него, подсъдимият бил установен и задържан от полицейските служители заедно с останалите осем лица от групата чужди граждани и шофьорът на автомобила – молдовски гражданин, а след това отведен от служители на РД „ГП“ – Елхово в място за временно настаняване в ГПУ - Елхово.

На разпитаният по делото свидетел И. А. З. на длъжност „Началник на ***“, след задържането на групата лица е било докладвано от св.М. за мястото на спиране на лекия автомобил, в който били задържаните лица. Вследствие на извършените ОИМ и прохождане на обратната следа от свидетеля И. З. е било установено, че задържаните 9 чужди граждани, самоопределили се за граждани на ***, между които бил и подсъдимият Т. А. Б. А., са преминали турско-българската граница в района на 269 гранична пирамида, находяща се в землището на с.Лесово, общ.Елхово. В района на посочената гр.пирамида са били констатирани признаци за нарушение целостта на изграденото възпрепятстващо съоръжение, изразяващо се в отвор, както и следи от лица с направление от Р. Турция към вътрешността на страната ни.

Тъй като при задържането у подсъдимия не е бил намерен национален документ за самоличност, самоличността му е била снета от разследващия орган, по негови данни.

Лицето се идентифицирало с имената: - Т. А. Б. А. /T. A. B. A./, роден на *** година в ***, ***, гражданин на ***, с основно образование, неосъждан, женен. Тази самоличност подсъдимият е заявил чрез преводача, пред разследващия орган, при привличането и разпита му като обвиняем в хода на ДП.

От приложената в материалите по ДП справка за съдимост, с рег.№ 250107005000007968 от 07.01.2025г., издадена от БС при Районен съд-Елхово, след направена справка в ЦБС при Министерство на правосъдието, се установи, че подсъдимият не е осъждан.

Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен състав въз основа на събраните гласни доказателства – от обясненията на подсъдимия, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.279, ал.2, предл.ІІ-ро вр. с ал.1, т.2 от НПК, с които същият изрично е заявил, че се признава за виновен по предявеното му обвинение, от показанията на свидетеля И. А. З. /на длъжност „Началник на ***“/, дадени в хода на съдебното следствие и 2 от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.361 вр.с чл.283 от НПК.

Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с останалия доказателствен материал и преди всичко с показанията на свидетеля З., поради което съдът ги възприе за достоверни. В обясненията на подс. Т. А. Б. А. са съдържими фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и такива относно формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното престъпление, а също и данни за начина на откриването му като едно от 9-те лица, самоопределили се за *** граждани, без документи за самоличност, установени на 17.05.2024г. в спрения за проверка на път I-7 на разклон за с.Лесово, общ.Елхово, обл.Ямбол лек автомобил, комби, бял на цвят, с български рег.номер, управляван от молдовски гражданин.

Показанията на разпитания свидетел И. А. З. се кредитират от настоящия съдебен състав като достоверни, логични и последователни. Липсват индициии за предубеността на свидетеля. Показанията на този свидетел кореспондират с останалия доказателствен материал по делото, в т.ч. и с признанието на самия подсъдим, че е извършил вмененото му престъпно деяние. Възпроизведените от свидетеля З. факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние и в тази им част напълно кореспондират с обясненията на подсъдимия, който сочи, че деянието е извършено на 17.05.2024г., описва подробно механизма на преодоляване на възпрепятстващото съоръжение – през отвор, каквото нарушаване на възпрепятстващото съоръжение е констатирал св.З. при прохождане на 17.05.2024г. на обратната следа, както и подс.Т. А. Б.

А. в самопризнанията си сочи и направлението на движение след преодоляване на възпрепятстващото съоръжение, което напълно съвпада с установените от св.З. на 17.05.2024г. следи в района на гранична пирамида № 269, находяща се в землището на с.Лесово, общ.Елхово, обл.Ямбол.

От своя страна изложените от свидетеля З. в показанията му обстоятелства, които се припокриват с обясненията на подсъдимия, са пряко относими към мястото, времето и начина на откриване на подсъдимия, като едно от 9-те лица, представили се за граждани на ***, установени на 17.05.2024г. в лек автомобил комби, бял на цвят, с български рег.номер, управляван от молдовски гражданин, спрян за полицейска проверка на път I-7 на разклон за с.Лесово, общ.Елхово, обл.Ямбол.

Писмените доказателства, приложени по ДП № 136/2024г. по описа на ГПУ-Елхово /Справка за съдимост на подсъдимия, Заповед за задържане на лице рег.№6865зз235/17.05.2024 г. ведно с Декларация за правата на задържано лице от 17.05.2024 г. и Протокол за обиск на лице от 17.05.2024 г., приемо-предавателен протокол от 17.05.2024г., Евродак дакстилоскопна карта AFIS № BD206787, справка от 17.07.2024г. на ДАБ при МС/, се прецениха за редовни от външна страна, а като кореспондиращи с останалите доказателства по делото, се кредитират от съда.

От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

От обективна и субективна страна подсъдимият Т. А. Б. А. /T. A. B. I A./, роден на *** година в ***, ***, гражданин на ***, с настоящ адрес: -***, с основно образование, работещ като заварчик, неосъждан, женен, с документ за самоличност - *** № ***, издадена на 07.10.2024 година от ДБДС-София, с деянието си е осъществил престъпния състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 17.05.2024г., в района на гранична пирамида № 269, находяща се в землището на с.Лесово, общ.Елхово, обл.Ямбол, е влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

В случая от обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия Т. А. Б. А. чрез фактически действия по преминаване през държавната ни граница в посока 3 от Република Турция в Република България. Същото е осъществено като на 17.05.2024 г. подсъдимият е влязъл през границата на страната, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропусквателен контрол.

Подсъдимият не е имал необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в страната ни, изискуема както с оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата, от която осъществява фактическото преминаване на държавната ни граница – от съседната Република Турция. Или от обективна страна с деянието си, подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279 ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната.