Решение № 509 от 29.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 509 гр. София, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231000503300 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 5291 от 19.10.2023 г., постановено по гр. д. № 5401/2022 г. по описа на СГС, ГО, 12 състав, ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е осъдена да заплати на С. М. С., сумата от 25 000 лв., на основание чл.2, ал.1, т.3, пр.2 ЗОДОВ, за претърпени неимуществени вреди вследствие на повдигнато му обвинение за престъпление по чл.282 НК, чл.301 НК, чл.214 НК и чл.321, ал.6 НК п о ДП № 46/2015 г. по описа на СОСП-гр.София , като наказателното производство е било прекратено с постановление за прекратяване на наказателно производство от 14.07.2021 г., които неимуществени вреди се състоят в преживян стрес, накърнени чест, достойнство и злепоставянето на доброто име на ищеца за период от пет години и пет месеца, ограничение на правата му чрез задържането му, конвоирането му и вземане спрямо него на мярка за неотклонение „парична гаранция“, наложена мярка за процесуална принуда - „забрана за напускане пределите на страната“, влошаване на здравословното му състояние и унижение от факта, че е трябвало да бъде преглеждан и лекуван в присъствието на конвоиращи го охранители, потиснатост и нарушаване на правото му на личен живот и неприкосновеност, чрез извършването на претърсвания и изземвания в неговата къща и автомобил, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.07.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се разноски в наказателното производство за заплатено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.07.2021 г. до 1 окончателното изплащане на задължението, обезщетение в размер на 1 145, 16 лв. за претърпени имуществени вреди - пропуснати ползи от законната лихва върху сумата от 7 000 лв., внесена като парична гаранция за периода от 19.05.2016 г. до 28.12.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.07.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1 567, 84 лв., представляващи пропуснати ползи от законната лихва върху сумата от 2 950 лв. за периода от 24.02.2016г. до 20.05.2021г., която е била иззета от ищеца като веществено доказателство, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.07.2021г. до окончателното изплащане на задължението, като искът е отхвърлен за разликата над 25 000 лв. до 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, както и за заплащане на законна лихва върху сумата от 25 000 лв. за периода 13.08.2020 г. 0 14.07.2021 г. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 1 701, 02 лв., представляваща разноски по делото за внесена държавна такса, такса за банков превод и заплатено адвокатско възнаграждение.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е уважен предявения иск, е депозирана въззивна жалба от ответника ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че по делото не са ангажирани годни доказателства, които установяват действително претърпени вреди като пряк и непосредствен резултат от повдигнатото обвинение, за което ищецът носи доказателствена тежест. В нарушение на чл.52 ЗЗД решаващият съд е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди. Поддържа, че не следва да носи отговорност за медийния интерес и интерпретацията на случая от медиите. По делото липсват данни ответникът неправомерно да е предоставял невярна информация за наказателното производство.

Същевременно съдържанието на публикациите се определя от техните автори. Решаващият съд не е отчел в достатъчна степен влиянието на отделните обективни обстоятелства и неправилно е отчел други, което е довело до нарушаване на материалния закон. Ищецът не е ангажирал доказателства относно направените разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 6 000 лв., като и да обема на извършените процесуални действие с участието на упълномощен адвокат. Липсват доказателства за реално платени суми за адвокатско възнаграждение. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявения иск, а в условията на евентуалност – да намали размера на обезщетението за неимуществени вреди и да отхвърли изцяло иска за заплащане на имуществени вреди.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца С. М. С., с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Счита, че по делото са ангажирани годни доказателства относно претърпените от него неимуществени вреди, които са обсъдени от решаващия съд. Определеното обезщетение за неимуществени вреди счита, че е в справедлив размер. По делото са ангажирани доказателства относно заплатеното от него адвокатско възнаграждение в наказателното производство. Счита, че същото не е прекомерно, а е в разумен и обичаен размер, който съответства на получената 2 защита и е в пряка връзка с воденото срещу него наказателно производство.

Адвокатското възнаграждение поначало подлежи на намаляване, като ако е налице съществено завишаване на размера му, каквото в случая не е налице.

Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СГС е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че от 2011 г. е заемал длъжността „общински съветник“ в Общински съвет – Велико Търново. В периода 17.09.2013 г. – 16.11.2015 г. е бил директор на НАП – Велико Търново, а преди това е заемал длъжностите „публичен изпълнител“ и „главен публичен изпълнител“. През м.10.2015 г. се кандидатирал за кмет на община *** и за общински съветник, като е бил избран за общински съветник. Заемал е и длъжността директор на Дирекция „Обществени поръчки и финансов контрол“ във *** и директор на АДВФК – ТД ***, както и е бил кмет на с. ***. С постановление от 30.09.2015 г. на прокурор при СП е образувано досъдебно производство № 46/2015 г. по описа на Следствения отдел при Специализирана прокуратура, пр. пр. № 434/2015 г. по описа на Специализирана прокуратура. На 24.02.2016 г. със заповед на разузнавач от ГДОП-МВР ищецът бил задържан за 24 часа на основание: данни за извършено престъпление - участие в организирана престъпна група с користна цел (чл.321, ал.3 вр. ал.2 НК“. Бил отведен с поставени белезници в сградата на РДВР - Велико Търново. На 24.02.2016 г. по ДП № 46/2015 г. на СО при СП в присъствието на ищеца били извършени претърсвания н изземвания на собственото му жилище, което било обитавано от него и семейството му, находящо се в гр. ***, на къща в с. ***, собственост на ищеца, в гр. *** и на ползвания от него лек автомобил. Като веществени доказателства били иззети множество лични вещи на ищеца, включително мобилни телефони, таблет, лаптоп, както и сумата от 2 950 лв., във връзка с което на 07.04.2016 г. са му връчени преписи от протоколите за извършените претърсвания и изземвания. Поради рязко влошаване на здравословното му състояние по време на неговото задържане в късните часове на 24.02.2016 г. ищецът бил конвоиран на преглед в МБАЛ „Св. Иван Рилски“, където му била поставена диагноза „хипертонична криза“. След проведено лечение е дадено заключение, че състоянието му не позволява той да бъде задържан, поради което след полунощ на 25.02.2016 г. бил хоспитализиран в МБАЛ „Др Ст. Черкезов“ - Велико Търново, като бил изписан в същия ден 9:30 ч. с предписана медикаментозна терапия и хранително-диетичен режим. С постановление от 25.02.2016 г. в 10.20 ч. е привлечен като обвиняем за това, че се сговорил с други липа да извършва престъпления по чл.282 НК, чл.301 НК и чл.214 НК и с цел набавянето на имотна облага - престъпление по чл.321, ал.6 НК. С постановление от 25.02.2016 г. на прокурор при СП ищецът бил задържан за до 72 часа с указания задържането да се изпълни в следствения арест на ОЗСА - гр. София на ул. „Майор Векилски“ № 2. След това бил конвоиран до ареста в София от ГДО „Охрана“ - Велико Търново. С постановление от 27.02.2016 г. на прокурор при СП на ищеца била наложена „забрана за напускане пределите на страната“. С постановление от 27.02.2016 3 г. на прокурор от СП е постановено ищецът да бъде освободен от ареста, като спрямо него да се вземе гаранция в размер на 20 000 лв., вносима в 5 дневен срок. Ищецът бил освободен от ареста през нощта па 26 срещу 27 февруари 2016 г., като устно му е съобщен размерът на паричната гаранция, която следва да внесе в срок от 5 работни дни, без връчване на постановлението за вземане на мярка за неотклонение. С определение от 01.04.2016 г. на СпНС 16 състав по н. ч. д. N2 958/2016 г. искането за отмяна на мярката за неотклонение на ищеца е оставено без разглеждане поради липсата на постановление за налагане на такава мярка. С постановление от 07.04.2016 г. на следовател при СО на СП спрямо ищеца била взета мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на 20 000 лв., вносима в 7 дневен срок. С определение от 04.05.2016 г. на СпНС - 3 състав по н. ч. д.№ 1270/2016 г. размерът на гаранцията е намален на 7000 лв. Твърди, че е внесъл сумата от 7 000 лв. на 19.05.2016 г. Като част от разследването по наказателното производство в продължение на месеци спрямо ищеца били прилагани специални разузнавателни средства - подслушвани са телефонните му разговори, включително непосредствено преди задържането и след освобождаването му.

Изисквана била информация по движенето на банковите му сметки и трафични данни за ползваните от него телефонни номера. С постановление от 22.12.2017 г. па прокурор от СП с изх. N2 434/2015 г. от 28.12.2017 г. били отменени наложените на ищеца мярка за неотклонение „гаранция“ и мярка за процесуална принуда „забрана да напуска пределите на страната“. На 05.11.2019 г. на ищеца били предявени материалите по разследването. С постановление от 13.08.2020 г. на прокурор при СП наказателното производство по пр. пр. № 434/2015 г. по описа на СП било прекратено. С приемо - предавателен протокол от 20.05.2021 г. на ищеца били върнати иззетите на 24.02.2016 г. с протокол за претърсване на ползвания от него лек автомобил вещи. С приемо - предавателен протокол от 20.05.2021 г. на ищеца била върната иззетата на 24.02.2016 г. с протокол за претърсване на ползвания от него лек автомобил сума в размер на 2 950 лв. С постановление от 08.07.2021 г. на Апелативна специализирана прокуратура постановлението на Специализирана прокуратура от 13.08.2020 г. за прекратяване на наказателното производство по пр. пр. № 434/2015 г. по описа на СП е отменено. С постановление от 14.07.2021 г. на СП наказателното производство по пр. пр. № 434/2015 г. по описа на СП е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.2 НПК - не е доказано извършването на престъпление. В мотивите на постановлението е посочено, че в производството безспорно не е установена уговорка между обвиняемите за обединяване на усилията им за извършване на престъпления, включително с користна цел, както и не са извършвани от обективна страна престъпления по чл.282 НК, чл.301 НК и чл.214 НК, каквато според повдигнатото обвинение по чл.321 НК е била целта на групата. По този начин за периода от 24.02.2016 г. до 14.07.2021 г. срещу ищеца е водено наказателно производство по обвинение в извършване на тежко престъпление от общ характер във връзка с качеството му на директор на ТД на НАП - Велико Търново, което в последствие е прекратено поради липса на извършено престъпление. В резултат от неоснователното обвиняване на били накърнени честта, достойнството и доброто име на ищеца като почтен гражданин за период 5 години и 5 месеца. Преживяното му създало стрес и постоянна напрегнатост 4 за продължителен период от време. С извършените претърсванията в обитавания от него и семейството му дом, в негова къща и ползвания него автомобил била засегната личната му сфера, накърнено било правото му на личен и семеен живот. Правото му на свободно придвижване било грубо нарушено със задържането му в продължение на 3 денонощия. Твърди, че задържането му и интензивните процесуално-следствени действия спрямо него на 24.02.2016 г. са довели до рязко влошаване на здравословното му състояние – получаване на хипертонична криза, необходимост от спешно лечение и хоспитализация. Допълнително притеснение и унижение изпитвал от факта, че трябвало да бъде преглеждан и лекуван в присъствието на конвоиращите го охранители. Веднага след изписването му от болницата и независимо от предписаното медикаментозно лечение и режим, спрямо него продължили извършването на процесуални действия. По време на цялото му задържане бил подложен на интензивен стрес и напрежение. Почувствал се особено унизен от факта, че при първоначалното му задържане, а после и при конвоирането му, му били поставяни белезници и бил третиран като престъпник. Чувствал се унизен, изолиран и потиснат, притеснявал се за влошеното си здравословно състояние и необходимостта да спазва стриктно предписаните му лечение и хранителен режим. Нямал контакт с близките си.