Решение № 1343 от 18.11.2019, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1156/2019
- Вид
- Решение № 1343
- Подписан
- 18.11.2019
- Състав
- ИРЕНА НИКОЛОВА ПЕТКОВА, НАТАЛИЯ ПАНАЙОТОВА НЕДЕЛЧЕВА, ИВАН СТОЙНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.121 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 36, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.128 · Кодекс на труда
- чл.128 т.2 · Кодекс на труда
- чл. 39а, ал.1 · Кодекс на труда
- § 1, т. 1 · Кодекс на труда
- §1, т. 7 · Наредба за трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя
Р
Е Ш Е Н И Е № гр.
В., 18.11.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
Мл.с-я ИВАН СТОЙНОВ при секретар Галина Славова като разгледа докладваното от съдията Петкова в.гр. дело
№ 1156 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано е по две въззивни жалби на С.Д.С..
Първата е срещу решение № 1856/30.04.2018г., постановено по гр.дело №4392/17г. по описа на ВРС, ХVІ-ти с-в, в частта, с която са отхвърлени предявените от въззивника срещу „БУЛМИНЕРАЛ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.В., бул. „Сливница“ № 28, искове последният да бъде осъден да заплати солидарно с „ВМ Интернешънъл“ ЕООД сумата от 452,67 щатски долара, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец март 2015г., на основание чл.128 т.2 КТ, както и сумата от 95,04 щатски долара - обезщетение за неползван платен годишен отпуск.
Втората жалба е депозирана срещу допълнителното решение №202/14.01.2019г., с което е отхвърлен предявения иск за солидарно осъждане на ответниците „Булминерал“ АД и „ВМ Интернешанъл“ ЕООД да заплатят на жалбоподателя, обезщетение за забава в размер на 65,54 щ.д. за периода 01.04.2015г. до 03.06.2016г.
Жалбоподателят счита решението в тази част за неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и в противоречие с ратифицираната Конвенция 2006 на Международната организация на труда. Твърди, че съдът не е обсъдил писмените доказателства, установяващи по безспорен начин, че реалният корабопротежател на кораба в процесния период е бил „Булминерал“ АД, действащ чрез член на своя СД и действителен собственик - А.В.У.. Всички оперативни решения, вкл. и тези свързани с плащанията на задължения и с експлоатацията на кораба, са били взимани именно от това лице, действащо от името на „Булминерал“ АД - лицето, което реално е експлоатирало кораба. Излага, че не са обсъдени и доводите му, че българското законодателство не допуска вписване в регистровите книги за беърбоут чартър на наематели, които не са български физически или юридически лица. Счита, че вписването на Шипинг Лоджистик СА. в регистровите книги на беърбоут чартърите е нищожно и не е породило правно действие, с оглед на което се приеме, че дружеството „Булминерал“ АД е носител на отговорността по чл.199з от КТК. Твърди, че отговорен за изплащане на възнагражденията на екипажа е именно ответникът Булминерал АД, поради качеството му на беърбоут чартьор и лице, експлоатиращо кораба през процесния период по договор за беърбоут чартър по аргумент от нормата на чл. 199ж, ал.1 от КТК. Налице е била и забрана за преотдаване под наем на кораба, затова и сключеният договор за подбеърбоут чартър е незаконосъобразен. Сочи, че е налице императивна норма, която урежда кое лице следва да се счита за работодател на българския екипаж, плаващ под български флаг- нормата на чл.88б от КТК и пар. 1 т.7 от наредбата-работодател е корабособственикът или беърбоутчартьора, наемащи лица на кораба. Счита, че опитът на ответника „Булминерал“ АД да се освободи от отговорностите си на работодател чрез сключване на договорите с членовете на екипажа от трето лице /първия ответник/, което няма регистрация на посредник при наемане на работна сила, е опит за заобикаляне на закона. Твърди се, че неправилно ВРС е приел, че е недоказан факта откога ответникът е в забава за заплащане на дължимите суми. Сочи, че това е от момента на прекратяване на трудовото правоотношение за обезщетението за неплатен годишен отпуск и трудовото възнаграждение за март 2015г. Моли Решенията да бъдат отменени и да бъде осъден ответника „Булминерал“ АД да заплати на С.С. сумата от 452,67щ.д. – трудово възнаграждение за месец март 2015г., както и 95,04 щ.д.- обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2015г. и да бъдат осъдени двамата ответници да заплатят на С. обезщетение за забава в размер на 65,54 щ.д. за периода 01.04.2015г. до 03.06.2016г.
Срещу въззивната жалба не е постъпил писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК от въззиваемата страна- „Булминерал” АД, както и от въззиваемото дружество „ВМ Интернешанъл“ ЕООД.
При извършената на основание чл.269 ГПК проверка съставът констатира, че решенията на ВРС са валидни и допустими в обжалваните им части. Предвид това и ВОС следва да разгледа и да се произнесе по наведените в жалбата основания.
ВРС е бил сезиран с предявени в условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.128 КТ вр. чл.
199з и 199ж от КТК за солидарно заплащане от ответниците на сумата от
452,67 щатски долара, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец март 2015г., както и сумата от 95,04 щатски долара, представляваща обезщетение за неползван платен годишен за 2015г. и сумата от 65,54 щ.д.- обезщетение за забавено плащане за периода 01.04.2015г. – 03.06.2016г., както и законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Ищецът твърди, че е работил в периода 29.12.2014г. – 10.03.2015г. на м/к „Батя” съгласно трудов договор, сключен на 22.12.2014г. с ответника „ВМ Интернешанъл” ЕООД на длъжност „рулеви“ с месечно възнаграждение 1500 щ.д.
Излага, че трудовото му възнаграждение не е изплатено. В трудовия договор не бил уговорен падеж на задължението за заплащане на трудовото възнаграждение, поради което счита, че същото е било дължимо към датата на прекратяване на трудовото правоотношение 10.03.2015г., поради което работодателя е изпаднал в забава на 01.04.2015г. Твърди,че „Булминерал”АД е бил беърбоат чартьор на кораба, като в това му качество и на основание чл.199з от КТК същият отговаря за задълженията срещу трети по отношение на договора за беърбоат чартър лица за основателните претенции, свързани с експлоатацията на кораба. Разпоредбата на чл.199ж КТК изрично сочела, че възнагражденията на екипажа на кораба са разходи, свързани с експлоатацията на кораба. Излага,че „Булминерал”АД в друг отделен случай направил писмено признание,че носи отговорност за задълженията на кораба, произтичащи от задължения за заплати, въпреки че няма качеството на работодател на членовете на екипажа.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „ВМ Интернешанъл „ ЕООД не е депозирал отговор на исковата молба.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
„Булминерал”АД е депозирал отговор на исковата молба, в който е изразено становище за неоснователност на иска. Твърди се, че не е страна по сключения трудов договор с „ВМ Интернешанъл”ЕООД и няма основание за ангажиране на отговорността му. Сочи се, че разпоредбата на чл.199з КТК не е относима. Твърди, че е бил наемател на кораба „Батя“ въз основа на сключен със собственика на кораба – „Индивидюъл Технолъджи СА“ – договор за беърбоут чартър от 06.01.2012 год., по отношение на който договор е приложимо английското право, а не българското, поради което и нормите на КТК в случая са неприложими. Не оспорва, че е универсален правоприемник на дружество „Булминерал“ ЕООД, с ЕИК *********, както и че е бил беърбоут чартьор на кораба в периода от 08.01.2015 год. до 13.11.2015 год. Твърди още, че поради преотдаването на кораба под наем на „Шипинг Лоджистик СА“ с договор за подбеърбоут чартър от 07.05.2013 год., не е назначавал корабен екипаж, съответно не е страна по трудовия договор на ищеца и няма информация за извършени и дължими по договора плащания. Не оспорва, че по споразумение от 11.08.2015г. е встъпил в задълженията на „ВМ Интернешънъл“ ЕООД за заплащане на трудови възнаграждения към петима моряци – членове на екипажа на кораба, но ищецът не е сред тях. Излага, че на 06.01.2012 г. е сключил с корабособственика „Индивидюъл технолъджи СА“, Маршалови острови договор за беърбоут чартър за срок от 11.01.2012 год. до 06.01.2017 год. Договорът е бил прекратен на 13.11.2015 год. поради продажбата на кораба. Съгласно стандартен договор за беърбоут чартър от 07.05.2013 г. ответникът „Булминерал“ АД е преотдал кораба под наем на „Шипинг Лоджистик СА“, Маршалови острови за срок от 07.05.2013 год. до 07.05.2016 год. Между пренаемателя „Шипинг Лоджистик СА“, в качеството му на корабопритежател и първият ответник „ВМ Интернешънъл“ ЕООД е бил сключен договор от 07.05.2013 год. за мениджмънт на кораба за периода от 07.05.2013 год. до 07.05.2016 год. Посочва, че трудовият договор на ищеца е сключен с първия ответник „ВМ Интернешънъл“ ЕООД – мениджър на кораба, който при сключването на трудовия договор е действал от свое име и именно „ВМ Интернешънъл“ ЕООД е поел задълженията и отговорностите на корабособственик по смисъла на чл. ІІ (j) от Морската трудова конвенция. Поради изложеното счита, че в периода 22.12.2014 год. – 10.03.2015 год. не е бил работодател на ищеца по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, поради което и не е материалноправно легитимиран да отговаря по исковете.
Описаната в исковата молба и в отговора на „Булминерал“ АД фактическа обстановка се установява от приложените по делото доказателства.
Видно е, че с Трудов договор от 22.12.2014г., сключен между „ВМ Интернешенъл” ЕООД и С.Д.С., последният е назначен на длъжността „Моряк” с място на работа м/к „Батя“ при петдневна работна седмица 183 часа месечно, при ненормирано работно време, с основна месечна заплата 720 щатски долара, 420 щатски долара за извънреден труд; 260 щатски долара за отл. седм. почивка и бонус 100 щатски долара. Договорът е сключен за срок от три месеца +/- един месец в полза на работодателя. Няма спор, че договорът е прекратен на 10.03.2015г., както и че възнаграждението за месец март 2015г., както и обезщетение за неползван отпуск не са изплащани.
С
Договор за беърбоут чартър от 06.01.2012г. „Индивидуал Технолоджи“ С.А. в качеството на собственик на кораб „Батя“ с ИМО №8000836 е предоставило на „Булминерал” ООД ползването на кораба като беърбоут чартьор за период от 06.01.2012г. до 06.01.2017г. С Договор за беърбоут чартър от 07.03.2013г.
„Булминерал” ООД в качеството на основен беърбоут чартьор е предоставил на „Шипинг Лоджистик“ С.А. за периода 07.05.2013г. до 07.05.2016г. м/к Батя, плаващ под български флаг с ИМО №8000836 с период на наемане 06.01.2012г. – 06.01.2017г. С Договор за мениджмънт от 07.05.2013г. чартьорът „Шипинг Лоджистик“ С.А. е назначил за мениджър на м/к Батя „ВМ Интернешанъл.”ООД, до 07.05.2016г. С последното дружество е сключен и трудовия договор на ищеца. Съгласно приложения по делото Непрекъснат документален запис №7 на историята на кораб с ИМО №8000836 Батя от 17.05.2013г. за собственик е вписан Индивидуал Технолоджи, за беърбоут чартьор „Булминерал”ООД и за поднаемател „Шипинг Лоджистик“, в графа 9 международно управление на безопастността е вписано „ВМ Интернешанъл” ООД.
Съгласно
Удостоверение, издадено от Морска администрация по справката в Регистъра на корабите, плаващи по договор за беърбоут чартър на пристанище В., моторен кораб Батя с ИМО №8000836 е вписан беърбоут чартьор „Булминерал” ООД, срок на договора 11.01.2012г. – 06.01.2017г. и подбеърбоут чартьор „Шипинг Лоджистик“ С.А. Представена е копие от заглавната страница на Корабния дневник на кораб Батя с вписан корабособственик „Булминерал“.
В споразумение от 11.08.2015г., сключено между „ВМ Интернешанъл”ЕООД, „Булминерал” АД и членовете на екипажа на м/к „Батя“ – К. Д. К., Г. М. Р., Р. С.
С., Л.И. С., по повод на неизплатени трудови възнаграждения на изброените членове на екипажа, „ВМ Интернешанъл” ЕООД е декларирало и признало конкретно посочените в споразумението парични задължения към участващите в него членове на екипажа, като „Булминерал” АД е встъпило в дълга на „ВМ Интернешанъл” ЕООД и е поело задължението да носи солидарно отговорност.
Съгласно представената по делото справка, изготвена и подписана от „ВМ Интернешанъл“ ЕООД, на ищеца се дължи възнаграждение за месец март 452,67 щ.д. и обезщетение за неползван отпуск в размер на 95,04 щ.д.
По делото са събрани гласни доказателства, от които се установява следното:
Свидетелят
С. Д. Д. излага, че докато е бил член на екипажа и още когато управлението е поето от „ВМ Интернешанъл“ ЕООД собственикът на кораба- г-н Усачов лично е представил хората, които ще менажират кораба. На кораба пишело „Булминерал”.