Решение № 260064 от 23.10.2020, Апелативен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260064/ 23.10.2020 год. гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 15.09.2020 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

МАРИЯ ХРИСТОВА при секретаря Десислава

Чипева, като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ в.т.дело № 317 по описа за

2020 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.

Производството е въззивно, образувано по жалба на „УП

България 6“ ЕООД– гр.

София, чрез адв.Р.М. от АК –Видин, срещу решение

№1019/18.11.2019г. по т.д. № 1894/2018год. на ВОС, с което съдът е : отхвърлил предявените от въззивника срещу “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №258, Варна Тауърс Г искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 119 519,12лв., представляваща неплатена продажна цена за м.11.2015г. на произведено в количество електрическа енергия, сумата от 34 399,99лв, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 29.01.2016г. до 30.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане: Сумата от 63 707,94лв., представляваща неплатена продажна цена за м.12.2015г. на произведено в количество електрическа енергия, сумата от 18 407, 38лв, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 25.01.2016г. до 30.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Решението е постановено при участието на НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Оборище, ул. Триадица №8, в качеството на трето лице помагач на страната на ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, на основание чл. 220 във вр. с чл.219, ал.1 от ГПК.

В жалбата са инвокирани конкретни оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост.

В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно.

Твърди се, че същото е постановено в нарушение на процесуалните правила и разрешенията дадени в ТР №1/2017г. на ОСГТК на ВКС, тъй като към датата на постановяването е налице висящо преюдициално производство, до приключване на което делото е следвало да бъде спряно по реда на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Правните изводи на съда са основани на административен акт, който не е влязъл в законна сила.

Изложени са съображения, че съдът е следвало да се произнесе по реда на чл.17 ГПК по валидността на Решение № СП–5/28.93.2019г. на КЕВР, което не е сторено с обжалвания акт.

Постановеното решение е издадено в нарушение на материалния закон и е необосновано. В същото не е направен анализ на ефекта на измененията на ЗЕВИ от м.юни 2015г. върху механизма на заплащане на произведената ел.енерия от ВяЕЦ. С последния е въведено понятието „нетно специфично производство на ел.енергия“, което да се заплаща по преференциални цени, но не предвижда изменение на пазарните механизми или нова регламентация на пазара, респ. преуреждане на съществуващите договори и пазарни практики. В решението не е посочено кои точки от Решение СП -1 са относими към процесната ВяЕЦ. Не са изследвани и отношенията между страните, начина на заплащане на произведеното количество енергия до измененията на закона.

Твърди се още, че съдът неправилно е приложил последиците от отмяна на решение СП-1/31.07.2015г., като не е съобразил, че следващото решение е постановено при липса на компетентност и е явно незаконосъобразно, а с невлязло в сила решение е обявена и неговата нищожност. В решението съдът е следвало да обсъди и разгледа възраженията за незаконосъобразност на Решение СП – 5/2019год. на КЕВР.

Сочи се, че решението е и необосновано, тъй като не са обсъдени всички въведени в производството възражения. Наред с това решението съдържа и неверни констатации, като е приел, че не се спори, че собствената на ищеца централа попада в групата на тези, работещи до 2 250часа. Ищецът в нито един момент не е твърдял подобно нещо, като не съществува квалификация на ВЯЕЦ на централи работещи до и над 2 250ч.

По същество се претендира отмяна на решението и уважаване на предявените искове в пълен размер. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна „Енерго – Про Продажби“ АД, гр.Варна с писмен отговор, чрез адв.Т., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че решението на първостепенния съд правилно като законосъобразно и обосновано-като, постановено въз основа на събраните по делото доказателства.

Излага, че при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения и такива на ТР №1/2017г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не са налице основания за спиране на производството. Решение СП-5/28.03.2019г. е предварително изпълняем индивидуален административен акт, като съобразно чл.13, ал.9 от ЗЕ обжалването не спира изпълнението му. Дори да не се зачете предварителното изпълнение на решението, нормата на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ е еднозначна – преференциална цена се дължи за количествата ел.енергия, произведени до достигане на размера на нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на КЕВР. Отмяната на решението не е преюдициален факт, тъй като след него няма да възникне ново основание за изкупуване на по-големи обеми, докато не се постанови ново решение, което да увеличи преференциално изкупувания обем енергия.

Неоснователно е и оплакването за неосъществен от съда инцидентен контрол на решение СП – 5 по реда на чл.17, ал.2 от ГПК. Такова задължение за съда би съществувало при наличие на изрично искане, каквото не е направено в хода на производството.

В обжалваното решение, съдът е посочил, че новият ЗЕВИ се прилага по отношение на заварените дългосрочни договори за изкупуване, посочена е изменената нормативна уредба, как същата влияе на сключените договори. Изводите на съда за приложение на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ съответстват на материалния закон, както и на неговите цели, изложени от законодателя в мотивите към изменение на закона.

По същество се претендира отхвърляне на жалбата, потвърждаване на решението и присъждане на направените поделото разноски.

Третото лице помагач „НЕК“ ЕАД, гр. София чрез писмено становище на процесуален представител, счита жалбата за неоснователна.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител и е процесуално допустима. Същата отговаря на изискванията на чл. 262 ГПК, поради което следва да бъде разгледана.

От „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД гр. Варна е постъпила частна жалба срещу постановеното по реда на чл.248 ГПК Определение №315 от 28.01.2020год., с което е оставено без уважение молбата за изменение на постановеното решение по делото, като се присъдят и разноските направени по ч.т.д. № 531/2019год. на ВАпС в размер на 2523лв., а съдът е присъдил сумата от 215лв. Изложени са съображения за неправилност на определението, като се твърди, че съдът е определил адвокатското възнаграждение под минималния размер определен с Наредба № 1/2004год. Счита и излага съображения, че дължимите разноски за адвокатско възнаграждение следва да са в общ размер на 2 508лв. и за това иска присъждане на разноски представляващи разликата над присъдените 215лв. до посочения размер. Насрещната страна не е изразила становище по частната жалба. Решението е постановено при участието на НАЦИОНАЛНА

ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Оборище, ул. Триадица №8, в качеството на трето лице помагач на страната на ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, на основание чл. 220 във вр. с чл.219, ал.1 от ГПК. В проведеното о. с. з. на 15.09.2020 г., процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата. Моли за отмяна на първоинстанционното решение. Претендира разноски, акто прави и възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. В подкрепа на изразеното становище е представил и писмени бележки.

В о. с. з., процесуалният представител на въззиваемото дружество излага доводи за неоснователност на жалбите и моли за потвърждаване на решението. Поддържа подадената частна жалба.

Третото лице-помагач не е изразило становище.

При разглеждането на въззивната жалба по същество, съдът съобрази следното:

Съдебното производдство пред Варненския окръжен съд е образувано по иск с правно основание чл. 79, ал.

1 от ЗЗД, предявен от страна на „УП България 6“ ЕООД– гр. София, чрез адв.Р.М. срещу “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК

*********, със седалище гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №258, Варна Тауърс Г искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 119 519,12лв., представляваща неплатена продажна цена за м.11.2015г. на произведено в количество електрическа енергия, сумата от 34 399,99лв, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 29.01.2016г. до 30.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане: Сумата от

63 707,94лв., представляваща неплатена продажна цена за м.12.2015г. на произведено в количество електрическа енергия, сумата от 18 407, 38лв, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 25.01.2016г. до 30.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Претенцията на ищеца е в качеството му на собственик на вятърна електроцентрала, която е присъединена към електроразпр.мрежа на основание договор за присъединяване ДУА

-242/08.10.2007-3078/10.10.2007-4040-ВГ-08.09.2008 от 14.11.2008год. и Договор за изкупуване на електрическа енергия №95/26.08.2009г. с „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, се основава на изменение на разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ с Решение № СП-1/31.07.15г. на КЕВР. Твърди се, че с изменението е било установено нетно специфично производство на ел. енергия, въз основа на което са били определени преференциални цени за изкупуване на енергията, произвеждана от ВЕИ, като било установено нетно специфично производство 2000 kWh при цена 188,29лв/ MWh., без ДДС, за ВяЕЦ, работещи до 2250ч. и 2300 kWh при цена 172,95лв/ MWh, без ДДС, за ВяЕЦ, работещи над 2250ч. Сочи, че през м. ноември ищецът е произвел и доставил на ответника ел.енергия в размер на 669,484 MWh на обща стойност 151 268,57лв. с ДДС при продажна цена 188,29лв./ MWh. Съответно преференциалната цена по т.8 на Решение Ц-010/30.03.2011год. за вятърни централи работещи до 2 250часа, за което е издал фактура № 090/30.11.2015год.

Тъй като през м. ХІ.2015г.

ВЕЦ надхвърлила определеното НСП от 2000 КWh, ищецът издал кредитно известие № 091/30.11.2015год. към ф-ра 091, с което общата сума по ф-ра 090 е намалена с 128 934,06лв. с ДДС-цената по т.1.7 за произведена ел.енергия в размер на 570,636 MWh, произведена докато централата е работила до 2250 ефективни часа работа.

За същите 570,536 MWh, ищецът е издал дебитно известие № 092/30.11.2015год. с което общата сума по ф-ра №090 е увеличена с 9 414,94лв. с ДДС.

Сумата представлява произведеното количество след достигане на НСП от 570,636 MWh умножено по съответната цена за изблишък за балансиращия пазар. В размер на 13,75лв. Впоследствие централата на ищеца е надминала 2 250ефективни часа работа през декември 2015год. и ищецът е издал дебитно извествие 094/31.12.2015год. към фактура 090 на стойност 119 519,12лв. с ДДС, с което е коригирал продажната цена до размера на преференциалната цена дължима по т.1.7 от СП-1, а именно-по цена в размер на 174,54лв./MWh-представляваща разлика между преференциалната цена от 188,29-13,75лв.= 174,54лв./ MWh. Ответникът не е заплатил сумата от 119 519,12лв. по издаденото дебитно известие дебитно извествие 094/31.12.2015год. към фактура 090. Ответникът дължи обезщетение за забава от 29.01.2016год.-датата на която е изпаднал в забава -/15 дни след получаване на дебитно известие 092 на 11.01.2016год./ до датата на подаване на иска в размер на 34 399,99лв.

Разпечатката съдържа 45 от 110 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/06b50d02-65d5-4318-a824-a7eb5a1c0212