Решение № 214 от 07.02.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Русе, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря М.В.Б. като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20244520105340 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 240 от ЗЗД, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133 твърди, че между него и „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869 бил сключен договор за Цесия от 13.01.2022 г., с който вземането на последното дружество, произтичащо от Договор за потребителски кредит № ****** от 03.08.2019 г., сключен между „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869 и ответника Б. И. Х., било прехвърлено на ищцовото дружество. Твърди, че съгласно договора за кредит, кредиторът се е задължил и е предоставил на заемателя в заем сумата от 1000 лева, като длъжникът – ответника по делото, поел задължение да върне договорената сума на 15 бр. погасителни вноски, всяка по 201,00 лв. в срок до 03.11.2020 г. Ищецът твърди, че по Договора за потребителски кредит страните договорили фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48,63 %. Твърди, че договорът за потребителски кредит е сключен по реда на общите условия на „СИТИ КЕШ“ ООД за заеми „Кредирект“, какъвто продукт представлява и процесния договор. Заявява, че заемателят е кандидатствал за отпускане на заем чрез 1 интернет платформата на кредитодателя, съгласно чл.6, ал.1 от Общите условия. Съгласно чл.9, ал.1 от същите цялата преддоговорна информация се предоставя от заемодателя на заемателя на посочената от последния електронна поща, като с натискането на бутон „Изпрати“ съгласно чл.11, ал.2 ОУ, заемателят декларира, че приема изпратените му документи. Това действие се считало за подписване на всяка една от страниците от изпратените документи. Твърди, че подобна била и процедурата при сключване на самия договор, като била описана в раздел VI, чл.18 от Общите условия – заемодателят изпраща на декларирания от заемателя електронен адрес договор за заем, заедно с погасителен план и общи условия, във формат, който не позволява коригиране на предоставената с него информация. Изпратеният договор за заем се считал за приет от страна на заемателя до неговия изричен отказ за сключване на договор за заем по реда и начините, описани в настоящите общи условия. Твърди, че тези действия се считат за подписване на всяка страница от предоставените документи от всяка от страните, при условията, при които те са предоставени. Твърди, че договорът се счита сключен от деня на изпращането му от заемодателя на заемателя, съгласно чл.20, ал.1 от Общите условия, а отпуснатите средства се усвояват на каса на „Изи Пей“.

Твърди, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора до изтичане на крайния срок за погасяване на кредита, като останало да дължи главница в размер на 1000 лв., договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 344,73 лв. за периода от 03.08.2019 г. до 03.11.2020 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 283,22 лв. за период от 03.11.2020 г. до 27.06.2024 г. Твърди, че за периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците.

Твърди, че длъжникът е уведомен за цесията със съобщение на посочен от него адрес, както и на посочения от него телефонен номер.

Ищецът твърди, че по ч. гр. д. № ****/2024 г. по описа на Районен съд – Русе била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 2 от Гражданския процесуален кодекс срещу ответника за претендираните в настоящото производство суми, както и разноски в заповедното производство за държавна такса в размер на 78,29 лева и юрисконсултско възнаграждение.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сумата в общ размер от 1627,95 лв., присъдена в издадената срещу ответника Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ****/2024г. по описа на Районен съд Русе, формирана както следва: главница в размер на 1000 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 344,73 лв. за периода от 03.08.2019 г до 03.11.2020 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 283,22 лв. за период от 03.11.2020 г. до 27.06.2024 г.; както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Претендира направените съдебни разноски в заповедното и исковото производство.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. Същият с възражението по чл. 414 от ГПК, е навел следните доводи за недължимост:

На първо място заявява, че не е получил договора за кредит и т.к. няма екземпляр от договора, не е наясно какво е отразено в него. Заявява, че не е получавал писма с въпроси и искания за кредита. На следващо място, заявява, че кредитът е изтеглен на 03.08.2019 г., а известие за плащане по кредита е получил на 05.08.2024 г., поради което са изтекли 5 години от изтеглянето на кредита.

В проведеното съдебно заседание, ищецът не се представлява. В писмено становище по делото преди съдебното заседание моли да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява, не взема становище по иска.

Съдът, като взе предвид ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:

На 25.07.2024г. ищецът в настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ответника, във връзка с което е образувано ч.гр.д. № ****/24г. по описа на РС-Русе. Издадена била заповед № ****/25.07.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.

3

410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Б. И. Х. да заплати на кредитора „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД сумата от 1000,00 лева – главница; сумата 344,73 лв. – възнаградителна лихва от 03.08.2019 г до 03.11.2020 г.; 283,22 лихва за забава от 03.11.2020 г. до 27.06.2024г.; законна лихва от датата на подаване на заявлението – 25.07.2024г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски: 32,56 лева - държавна такса и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника Б. И. Х., който в законоустановения едномесечен срок е направил възражение по чл.414 от ГПК срещу дължимостта на посочените в заповедта суми.

Представен по делото е неподписан Договор за паричен заем Кредирект № ****** от 03.08.2019 г. между „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869 и ответника Б. И. Х., по силата на който кредитора се е задължил да предостави на длъжника в заем сумата от 1000,00 лева. Страните договорили ответника да върне дадената в заем сума на 15 броя месечни погасителни вноски – четири по 33,38 лева и единадесет по 110,11 лева , в срок до 03.11.2020 г., при фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47,97 %. Така общата сума за плащане е в размер на 1344,73 лева.

Представени по делото са Общи условия на „СИТИ КЕШ“ ООД за заеми „Кредирект“, предоставяни чрез интернет. Според чл. 14, ал.2 от ОУ за комуникация със заемателя се използват само декларираните от него телефонни номера и електронна поща.

Представена е по делото Разписка за усвоена от ответника сума в размер на 1000 лева №************/03.08.2019 г., неподписана.

Съгласно договор за продажба и прехвърляния на вземания /цесия/ от 03.01.2022 г., сключен между „СИТИ КЕШ“ ООД и ищеца „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, и приложение към него от 13.01.2022 г., кредитора е прехвърлили на ответника „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД вземането, произтичащо от описания договор за паричен заем Кредирект № ****** от 03.08.2019 г., ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

4

Исковете с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 от ГПК са предявени от по реда и в срока по чл. 415, ал. 5 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по заявление в качеството на кредитор на ищеца срещу ответника, в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ****/25.07.2024 г. по ч.гр. д. № ****/2024 г. на РС-Русе. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Предвид на това исковете са допустими.

В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземанията си в посочената заповед за изпълнение, а на ответника - направените възражения, които макар и изложени във възражението по чл.414 от ГПК следва да се приемат за възражения по чл.131 от ГПК.

От представените доказателства, съдът приема, че вземането по сключен договор за цесия от 13.01.2022 г. и Приложение № 1, неразделна част от него, където фигурира вземането срещу ответника Б. И. Х. по Договор за потребителски кредит № ****** от 03.08.2019 е надлежно прехвърлено на ищеца. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗПК предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност. В процесния случай страните са постигнали съгласие по този въпрос. По делото са представени доказателства, че ищецът е бил надлежно оправомощен от стария кредитор да уведоми длъжника за извършената цесия. Доколкото цесионерът действа като пълномощник на цедента, а не от свое име, няма законова пречка последният да упълномощи друго лице, в това число и самия цесионер, да извърши уведомяването (чл. 99, ал. 4 от ЗЗД). По делото не е представено соченото от ищеца уведомяване за цесията на ответника на посочения от него настоящ адрес и със СМС на посочения от него телефонен номер. В случая съдът приема, че уведомяването на длъжника за извършената цесия е осъществено чрез връчване на документите по делото.След като цесията е съобщена на ответника в хода на делото, вземанията се преминали в патримониума на цесионера.

С оглед на това съдът приема, че ищецът - цесионер се е легитимирал като кредитор на ответника, с получаване на документите по делото, като от този момент прехвърлянето е породило действие за длъжника - ответника по 5 иска.

В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземанията си в посочената заповед за изпълнение, а на ответника - направените възражения, които макар и изложени във възражението по чл.414 от ГПК следва да се приемат за възражения за недължимост.

В случая се твърди, че процесният договор е такъв за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като е сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече – чл. 6 от ЗПФУР.

Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние. Преди потребителят да бъде обвързан с предложение или договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние в цитирания по-горе закон е предявено изискване към доставчика на финансови услуги от разстояние за предоставяне на определена по вид и обем в чл. 8-10 от ЗПФУР информация.