Определение № 1643 от 19.05.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1643 гр. София, 19.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20261000500254 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 ГПК – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от Г. В. К. срещу определение № 14438/29.07.2025 г., постановено по гр. д. № 11525/2024г. по описа на СГС, І ГО, 2 състав, с което е отхвърлено искането му за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ, като производството по делото е прекратено, поради липсата на правен интерес.

Излага съображения, че постановеното определение представлява отказ от правосъдие, злоупотреба с право и ограничаване на достъпа му до правосъдие.

Моли съда да отмени обжалваното определение.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени доводите на жалбоподателя, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна.

Производството по гр. д. № 11525/2024г. по описа на СГС, І ГО, 2 състав е образувано по предявен иск от Г. В. К. срещу АП-София. В титулната част на исковата молба ищецът е посочил като правно основание чл.282, ал.2 и ал.3 НК, чл.2, ал.1 ЗОДОВ и чл.3, чл.6 и чл.13 ЕКЗПЧ, чл.47 - чл.48 ХОПЕС и чл.29, чл.45, чл.57 КРБ вр. с чл.5, ал.4 КРБ. Цената на иска е 1 000 000 евро,.

Заявен е период на увреждане от 20.06.2024 г. до 04.10.2024 г. Твърди, че на 30.09.2024 г. е получил постановление от 19.09.2024 г на прокурор от АПСофия по пр. пр. № 1803/2024 г. по описа на АП-София във връзка с пр. пр. № 13598/2024 г. на СГП. В постановлението не било указано къде и в какъв срок може да го обжалва. Счита постановлението за незаконосъобразно и нищожно. Иска СГС да отмени посоченото постановление от 19.09.2024 г., като постановено в нарушение на закона и допуснати процесуални нарушени.

Тъй като в постановлението е посочен като лишен от свобода вместо като подсъдим, е нарушена презумпцията за невиновност, във връзка с което е 1 претърпял неимуществени вреди. С исковата молба е направено е искане за освобождаване от заплащане на държавна такса в производството на основание чл.83, ал.2 ГПК, за което е представил декларация за материално и гражданско състояние на ищеца. Отправена е и молба за предоставяне на правна помощ, под формата на процесуално представителство по делото в лицето на адв. И. Ю..

С обжалваното определение съдът е отхвърлил искането за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ, като производството по делото е прекратено, поради недопустимост на предявения иск. Съдът е приел, че в исковата молба не се описва правонарушение, за евентуалните вреди, от които на ищеца да се дължи обезщетение. С оглед на това е приел, че ищецът няма правен интерес от предявения иск, поради което производството по делото е недопустимо. Приел е, че това хипотеза, идентична на тази по чл.24, ал.2 ЗПП.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 6/15.01.2019 г. по т. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. В това производство съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, вкл. представените с частната жалба и отговора и служебно събраните във въззивното производство и разрешава въпросите, включени в предмета на производството, изпълнявайки по този начин задължението си да осигури прилагането на процесуалния закон. Последната дейност не е обусловена от волята на страните, намерила отражение в оплакванията им за незаконосъобразност.

За да бъде съдът надлежно сезиран с разглеждането и решаването на възникнал правен спор, ищецът, като инициатор на производството, следва точно да очертае спорното право. В нормата на чл.127 ГПК и чл.128 ГПК законодателят е регламентирал изискванията за редовност, на които следва да отговаря исковата молба, за да може същата валидно да сезира съда. Във всеки конкретен случай съдът е длъжен да провери редовността на исковата молба, с която е сезиран, съгласно нормата на чл.129, ал.1 ГПК. Ако исковата молба не отговаря на някое от тези императивни изисквания, съдът дава едноседмичен срок на ищеца за отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба. Преценката за допустимостта на иска по реда на чл.130 ГПК се извършва едва след отстраняване нередовностите на исковата молба.

В разглеждания случай исковата молба, въз основа на която е образувано производството по делото, е нередовна, доколкото не е съобразена с изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК – ищецът не е очертал спорното право чрез съществените му признаци, като не е посочил конкретни правонарушения, от които твърди, че търпи неимуществени вреди, както и не са описани самите вреди, обезщетение за които претендира. При липса на твърдения в тази насока не може да се обоснове извод дали ищецът има правен интерес от предявяване на иска, предмет на делото. Ето защо решаващият съд е извършил преждевременно преценка в тази насока, преди изчерпване на производството по отстраняване нередовностите на исковата молба. С оглед на това определението в частта, с която е прекратено 2 производството по делото следва да се отмени, а делото следва да се върне на СГС за продължаване на процесуалните действия за привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията на процесуалния закон.

Ищецът претендира освобождаване от заплащане на държавна такса.

След постановяване на обжалваното определение това искане е уважено от СГС, поради което не следва да се излагат съображения дали са налице предпоставките за това. Съгласно разясненията, съдържащи се в мотивите към т.12 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл.83, ал.2 от ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. Това води от отпадане на правеня интерес на жалбоподателя да обжалва определението, в частта, с която е отказано освобождаване от заплащане на държавна такса. Ето защо частната жалба, насочено срещу определението впосочената част, следва да се остави без разглеждане.

Ищецът претендира предоставяне на безплатна правна помощ.

На основание чл.23, ал.1 ЗПП правна помощ под формата на процесуално представителство се предоставя в случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство. В ал.2 е предвидено, че правна помощ се предоставя и когато страната по гражданско дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това.

В разглеждания случай не е налице основание за предоставяне на задължителна адвокатска защита, поради което следва да се извърши преценка относно наличието на предпоставките на чл.23, ал.2 ЗПП. С освобождаването на жалбоподателя – ищец от заплащане на държавна такса е признато обстоятелството, че същият е материално затруднено лице. С оглед на това следва да се приеме, че същият не разполага със средства за заплащане на адвокат, но желае да има такъв. Не е налице обаче втората предпоставка на чл.23, ал.2 ЗПП - интересите на правосъдието да изискват предоставянето на правна помощ. С депозираната нередовна искова молба не е ясен предметът на делото и търсената от ищеца защита. Това препятства извършването на обоснована преценка за допустимостта на иска, предмет на делото. Ето защо следва да се приеме, че интересите на правосъдието не изискват предоставяне на правна помощ.

В допълнение следва да се посочи, че съгласно разясненията, дадени с определение № 26 от 17.01.2018 г. по гр. д. № 4481/2017 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, предоставянето на правна помощ за уточняване на исковата молба попада в хипотезата на чл.21, т.2 ЗПП - подготовка на документи за завеждане на делото. Касае се за друг вид правна помощ и реда за предоставянето й е заявяване на искане до председателя на Националното бюро за правна помощ, на основание чл.25, ал.2 ЗПП. Същевременно съдът следва да се произнесе по искане за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство, когато е предявен иск и е налице ясен предмет на този иск, за да може да извърши обоснована преценка и за наличие на предпоставките по чл.24, т.1 и т.2 ЗПП. В случая това изискване не е налице.

По изложените съображения въззивният съд счита, че не са налице 3 предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ на ищеца. Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат относно искането за предоставяне на безплатна правна помощ, частната жалба, насочена срещу отказа на СГС да допусне предоставяне на безплатна правна помощ, следва да се остави без уважение.

С оглед на изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба, депозирана от Г. В.

К., срещу определение № 14438/29.07.2025 г., постановено по гр. д. № 11525/2024 г. по описа на СГС, І ТО, 2 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено искането му за освобождаване от заплащане на държавна такса, като процесуално недопустима.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, депозирана от Г. В. К., срещу определение № 14438/29.07.2025 г., постановено по гр. д. № 11525/2024 г. по описа на СГС, І ТО, 2 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено искането му да предоставяне на правна помощ, като неоснователна.

ОТМЕНЯ определение № 14438/29.07.2025 г., постановено по гр. д.

№ 11525/2024 г. по описа на СГС, І ТО, 2 състав, В ЧАСТТА, с която прекратено производството по делото, КАТО:

ВРЪЩА гр. д. № 11525/2024 г. на СГС, І ГО, 2 състав, за продължаване на процесуалните действия за отстраняване нередовностите на исковата молба.

Определението в частта, с която е оставена без разглеждане и без уважение частната жалба, може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4