Решение № 1651 от 11.07.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1651 гр. Бургас, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. Х.ВА като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело № 20242120107921 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод исковата молба на Н. С. Ч., от гр. Бургас, против „Стик – Кредит“ АД, ЕИК....., със седалище гр. ..., с която моли да бъде прогласена нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ... /....год.

Ищецът е изложил следните фактически и правни твърдения: на 24.03.2024 год. между страните е сключен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ....., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца паричен заем в размер на 800 лв., при ГЛП от 36 % и ГПР от 42.58 %; съгласно чл. 29, ал. 1 от договора, ако ищецът не предостави допълнително обезпечение по кредита, дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение; според ал. 2 от същата разпоредба, неустойката се заплаща периодично, заедно с всяка погасителна вноска; ответникът е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ и е кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК; ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и § 13, т.1 от ДР на ЗЗП; договорът между страните е съглашение по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК;

1 съдът следва служебно – съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК, да следи за наличието на неравноправни клаузи в договора; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси; ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение; когато в ГПР отсъстват някои от предвидените в чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48 разходи, договорът за кредит следва да се счита за нищожен; в процесния договор за потребителски кредит посоченият ГПР от 42.58 % не отразява действителния такъв, тъй като не включва неустойката за непредоставяне на обезпечение; уговорената между страните неустойка не обезпечава изпълнението на задълженията по договора, нито вредите от неизпълнението, а евентуални такива от непредоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция; с тази неустоечна клауза се цели санкциониране на кредитополучателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение; задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на предоставената в заем сума; от неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора, размерът на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка; тази неустойка води до скрито оскъпяване на кредита и тя се явява разход по кредита, а не обезщетение, който в противоречие на правилото на чл. 11, т. 10 от ЗПК не е включен в ГПР; с процесната неустоечна клауза се заобиколя правилото на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и се уговоря по-висок размер на разходите по кредита от нормативно допустимия; без включването на неустойката в ГПР той не отговаря на реално прилагания между страните по договора и не може да изпълни функцията си – да даде възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с произтичащите за него икономически последици от договора, въз основа на което да вземе информирано решение за сключването му; посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се определи като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, nap. 1 от Директива 2005/29/ЕО, тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.

19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора; посочването на стойност на ГПР, пониска от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 от 2

ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и води до недействителност на целия договор за потребителски кредит, на основание чл. 22 от ЗПК.

Ищецът ангажира доказателства; моли за присъждане на деловодните разноски.

Съдът намира иска за допустим, правното му основание е чл. 124, ал. 1, ГПК във вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 22 и чл. 23, ЗПК и чл. 26, ал. 1, ЗЗД.

В преклузивния срок по чл. 131, ал. 1, ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който е признал допустимостта на иска, но е оспорил основателността му; изложил е следните фактически и правни твърдения: договорът между страните е сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, при спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУУ; заемната сума е предоставена на ищеца в брой, на каса на „Изи Пей“; в чл. 20 и сл. от договора е предвидена хипотеза за начисляване на неустойка, но кредиторът не е договорно задължен да я претендира; за сключване на договора страните използват изключително средства за комуникации от разстояние, съгл. „Общите условия, уреждащи отношенията между „Стик – Кредит“ АД и неговите клиенти, по повод предоставяните от Дружеството финансови услуги от разстояние“, които са неразделна част от индивидуалните договори за кредит; сключването на процесния договор е инициирано от ищеца, с попълване на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на ответника; на електронна поща, посочена от ищеца в заявката му, са изпратени автоматично проект на Договор за потребителски кредит, сключен от разстояние № ....от .... г., с Приложение № 2 Погасителен план към него, Стандартен Европейски Формуляр и Общи условия; сключването на договора във формата на електронен документ е съобразено изцяло със ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК и с всички други приложими нормативни документи; неустойката не е начислявана и събирана от дружеството, тази клауза е валидна и отговаряща на всички изисквания на действащото законодателство; неустойката представлява самостоятелен договор по смисъла на чл. 8 ал. 1 от ЗЗД, която е обективирана в един и същ документ с договора за потребителски кредит, поради което за нейната действителност не се прилагат разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48, а само общите условия на ЗЗД; за да възникне задължение за неустойка, е необходимо наличието на няколко предпоставки: неустойката да е уговорена 3 между страните, кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни; да е налице неизпълнение на договорното задължение, чието изпълнение неустойката обезпечава и обезщетява, а всички тези обстоятелства са налице в настоящият случай; неустойката се дължи от неизправната страна по договора, когато е налице онази форма на неизпълнение, за която тя е уговорена, а именно непредоставяне на обезпечение по договора; неустойката винаги е парична санкция, имаща за цел да гарантира изпълнението; тя е уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение, а изпълнението не е обезпечено с други правни способи; размерът на неустойката се определя като процент от заетата сума и се начислява, докато не бъде изпълнено задължението, което зависи изцяло от волята на заемателя; неустойката се дължи единствено за периода, в който заемателят реално не е предоставил обезпечение, като ако такова бъде предоставено впоследствие, тя спира да се начислява; с така договорения размер на неустойката, като определен процент съгласно чл. 46, ал. 1 от ОУ, се изпълняват предвидените в чл. 92 от ЗЗД цели и не предвижда неоснователно разместване на блага; неустойката, освен обезщетителна, има и други функции – обезпечителна и санкционна; уговорената в договора неустойка не излиза извън присъщите и функции; неустойката има стимулираща роля за длъжника да изпълни точно задълженията си, тъй като в противен случай ще носи отговорност, без кредиторът да трябва да доказва настъпването на вредите и техният размер; при непредоставянето на обезпечение кредиторът е лишен от гаранция, че неговото вземане някога ще бъде удовлетворено, а това засяга неговия интерес; няма въведено законодателно изискване относно размера на неустойката; нищожността поради противоречие с добрите нрави следва да се преценява към момента на сключване на договора, а не въз основа на размера, получаващ се в резултат на неизпълнението; дори неустойката да се приеме за прекомерна, тя е действително задължение, което може да бъде намалено, без обаче да отпада изцяло; неустойката представлява предварително определено обезщетение, с оглед което е нормално нейният размер да е предварително уговорен между страните и включен като част от погасителните вноски; прекомерността на неустойката не я прави, a priori, нищожна поради накърняване на добрите нрави, а тя следва да се приеме за нищожна, само ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и 4 санкционна функции; не е налице изначална невъзможност да се осигури в уговорения в договора срок поръчител, който да отговаря на посочените изисквания; ищецът е бил запознат с условията на договора преди да бъде сключен и не е бил длъжен да сключва договора веднага, а е разполагал с възможността първо да открие лице, което да отговаря на определените изисквания и което е съгласно да бъде солидарно отговорно с него, след това да премине към подписване на договора; няма законова разпоредба, която да определя момента на предоставяне на обезпечение – това може да стане преди подписването на договора, но и в процеса на изпълнението му, затова разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД предвижда възможност задължението по договора да стане предсрочно изискуемо при не предоставяне на обещаното обезпечение от страна на длъжника.

В срока за представяне на писмения си отговор ответникът „Стик – Кредит“ АД е предявил насрещни обективно съединени осъдителни искове, на основание чл. 211, ГПК, за осъждане на Н. Ч. да му заплати следните суми:

800 лева – главница по Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ..../....год., ведно със законната лихва върху нея от подаване на насрещния иск до окончателното й изплащане, и 244,43 лева – договорна лихва за периода 24.03.2024-06.02.2025 год.

Насрещните обективно съединени осъдителни искове са приети за разглеждане с определение рег. № 2114/08.04.2025 год.

Ищецът по насрещните искове е изложил следните фактически правни твърдения: по делото е представен валидно сключен между страните договор за потребителски кредит; ответникът Н. Ч. не е изпълнил своите задължения, не е погасил в срок задължението си, не е платил нито една вноска; налице са непогасени повече от две вноски, поради което кредиторът счита, че са налице предпоставките по чл. 26 ал. 1 от договора, за настъпване на предсрочна изискуемост на цялото задължение – за главницата от 800 лева и за договорната лихва от 244,43 лева; насрещната искова молба представлява изявление на дружеството, отправено до ответника, за волята на кредитора да обяви цялото задължение по договора за изцяло предсрочно изискуемо.

Съдът намира предявените осъдителни искове за допустими, правните им основания са чл. 79, ал. 1, чл. 84 и чл. 86, ЗЗД във вр. с чл. 11 и сл., ЗПК.

Ответникът-ищец по насрещните искове е направил доказателствени 5 искания, моли за присъждане на деловодните разноски.

Ответникът по насрещните искове – Н. Ч., не е представил писмен отговор по чл. 131, ГПК и не е ангажирал доказателства. С писмено становище от 17.06.2025 год. ответникът е оспорил насрещните искове като недопустими и неоснователни, предвид нищожността на процесния договор за кредит; оспорил е молбата на ищеца за присъждане на деловодни разноски, тъй като твърди, че не е дал повод за предявяване на насрещните искове.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено от фактическа и правна страна следното: