Решение № 6015 от 01.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6015 гр. София, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20241100511163 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от „ЗК Лев инс“АД срещу Решение 6589/11.04.2024г. по гр.д. 60052/2023г. на СРС, 141 св, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение 13175/03.07.2024г, в частта с която е уважен до размер от 2484,94 лева срещу жалбоподателя, предявеният по реда на чл.

415 ГПК от Агенция „Пътна инфраструктура“ иск по чл. 432 от КЗ за установяване на вземане за обезщетение за имуществени вреди-щети по пътни принадлежности, причинени от ПТП на 07.05.2021г. на АМ „Тракия“ при км. 307+900 настъпило по вина на водача на товарен автомобил „Ивеко“ с рег. N. ****, застрахован при ответника по Застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Излага оплаквания за неправилни изводи, че платената от жалбоподателя сума е платена в хода на делото, както и че тя не покрива всички вреди и законовите лихви за забава. Не било съобразено и заключението на САТЕ за стойността на щетите при съобразяване на коефицент за овехтяване, която била 10563,86 лева. Неправилно била определена началната дата на задължението за мораторно обезщетение, като сочи, че срока за плащане е започнал да тече на 06.10.2022г., а не както бил приел СРС от 06.07.2022г.

Иска отмЯ. на решението и отхвърляне на исковете.

1

Подадена е и частна жалба срещу определение 27337/03.07.2024г. постановено по същото дело по чл. 248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на решението в частта по разноските. Сочи, че е платил преди завеждане на делото и не е дал повод и не дължи разноски. Казуса не бил с правна и фактическа сложност.

Постъпили са отговори на въззивната и частната жалби с които се иска оставянето им без уважение.

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение неговата правилност въззивния съд е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства намира въззивната жалба за неоснователна по следните фактически и правни съображения:

Предявен е пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на гражданската отговорност на причинителя на вреди при управление на моторно превозно средство – чл. 432 КЗ във връзка с чл. 477 КЗ и чл. 45 ЗЗД. Този иск се уважава при следните предпоставки: сключена застраховка "Гражданска отговорност" между причинителя на вредата и ответника по иска – застраховател; вредата да е причинена в периода на застрахователното покритие; застрахованият да е причинил вредите със свое противоправно деяние; да са настъпили действителни вреди; вредите да са в причинна връзка с поведението на застрахования. Вината на застрахования се предполага (чл. 45, ал. 2 ЗЗД).

Между страните няма спор за настъпването на ПТП и неговия механизъм, вината на водача застрахован по Г.О. на автомобилистите при ответника.

Спора е само за размера на обезщетението и дали заплатеното покрива действителните вреди и дължимата лихва, а относно разноските по делото-дали плащането е преди или след завеждане на делото.

От приетата и неоспорена СТЕ се установява, че стойността на увреждания (необходимите средства за отстраняването им) по повредените пътни принадлежности (мантинели) 13834,49 лева към момента на увреждането им, което надхвърля предявения размер.

Стойността им след прилагане на коефицент на овехтяване е 10563,86 лева., а стойността на остатъчните материали (скрап) е 396,00 лева.

Установено е от СЧЕ, че на 22.11.2022г. ответника е превел по банкова сметка на областно пътно управление Ямбол сумата от 12014,64 лева по щета 2801-5000-21000120. Не се спори, че това е номера на щетата образувана при ответника във връзка с процесното ПТП по претенцията на ищеца.

2

Оплакването срещу изводите на СРС, че не следва да се взема предвид овехтяване на процесните мантинели е неоснователно. Във връзка с определяне на размер на действителните вреди по увредено имущество в практиката на съдилищата (Решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о., ТК; Решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о., ТК Решение № 60135 от 15.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 1821/2020 г., II т. о., ТК) трайно се приема, че не следва да се взема предвид и да се прилага коефицент на овехтяване. В случая пътните принадлежности в дадения участък за практически унищожени и за отстраняване на вредите е необходимо поставяне на изцяло нови мантинели, като технологичния процес е посочен и от вещото лице. Приспада се само стойността на реализуемите на вторичен пазар останки от увреденото имущество. В случая вещото лице посочило стойността която може да се получи при продажба за скрап на разрушените мантинели и тя е приспадната. Това сочи на неоснователност на оплакваният относно размера на обезщетението.

По оплакванията досежно иска за изтекла преди заявлението мораторна лихва:

Не се спори, че претенцията е заведена на 06.07.2021г., което се потвърждава и от неоспорения съвместен протокол между страните (подписан от техни служители) за оглед на мястото на ПТП от 14.07.2021г. Тук следва да се посочи, че явно в жалбата е допусната техническа грешка относно годината, като се сочи в жалбата че била 2022г, но видно от решението годината на уведомяването е приета от СРС за 2021г., което съответства и на исковата молба и доказателствата. Кодексът на застраховането в сила от 01.01.2016 г. изрично диференцира отговорността на застрахователя за собствената му забава - чл. 497 КЗ - от отговорността му за забава, като функционално обусловена от отговорността на делинквента – „когато застрахованият отговаря за тяхното / на лихвите / плащане „ – чл. 494 т.10 КЗ, чл.493 ал.1 т.5 КЗ вр. с чл. 429 ал. 2 т. 2 вр. с ал.3 вр. с чл. 430 ал. 1 т. 2 КЗ. От кумулативното приложение на посочените разпоредби следва, че застрахователят трябва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на застрахователното събитие / в срока по чл.430 ал.1 т.2 КЗ / или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След изтичане на срока по чл. 496 ал. 1 КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, същият дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. В р. по т.д. №2274/22 г. на първо т.о. на ВКС също е пояснено, че в хипотезата на пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезщетение за вредите, причинени от застрахования деликвент, в застрахователната сума по чл.429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото 3 застрахователно събитие, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не от увреждането. Същият смисъл е и Решение № 502 от 29.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2834/2023 г., III г. о., ГК. Тоест застрахователя дължи лихва в случая от завеждане на претенцията на 06.07.2021г. както правилно е приел СРС., като до датата на заявлението по чл. 410 ГПК а именно 04.11.2022г. плащане не е имало.

Следователно за целия процесен период по иска лихва е основателна претенцията.

Предвид горното СРС правилно при зачитане на извършеното плащане от 22.11.2022г. е приложил чл. 76 ЗЗД и от платената сума първо е прихванал дължимата се лихва, като остатъка е отнесъл към предявената по делото главница и е уважил исковете за дължимия към приключване на съдебното дирене пред него размер, а за горницата го е отхвърлил като погасен чрез плащане в хода делото (с оглед решението за поправка по чл. 247 ГПК)

Предвид горното решението е правилно по същество и следва да се потвърди.

По частната жалба за разноските.

Частната жалба е неоснователна. Плащането е извършено след датата на заявлението по чл. 410 ГПК. Спазен е срокът за предявяване на иска и в този случай делото се счита за висящо от датата на заявлението при което и има плащане в хода на делото.

Следва да се отбележи, че ответника е подал бланково възражение по чл. 414 ГПК, а не такова по чл. 414“а“ ГПК, в което е взел становище, че не дължи и че има и свои вземания срещу заявител. При това положение законосъобразно са дадени указания за предявяване на иска в пълния му размер по заявлението, а с оглед и на констатираната недостатъчност на платената сума да покрие вземането за главница се налага извод, че ответника е дал повод за завеждане на делото и няма основание да не понася разноските за него и то в пълен размер предвид че както се посочи е налице плащане в хода на делото. Аргументите за ниска фактическа и правна сложност в частната жалба са неотносними към конкретния случай, защото фактическата и правна сложност на спора се преценява само във връзка с релевирано възражение за прекомерност на адвокатски хонорар или на юрисконсултско възнаграждение, но възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК няма направено досежно претенцията за юрисконсултско възнаграждение направена с молбата на ищеца до СРС от 18.03.2024г., а относно останалите разноски този текст на ГПК е неприложим.

При този изход на делото само въззиваемия има право на разноски нза въззивна инстанция за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 50,00 евро.

Претенцията е основана на абсолютна търговска сделка, съгласно чл. 1, ал. 1, т.

6 ТЗ - по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, досежно отговорността на застрахователното дружество по предявения пряк иск и делото се явява търговско при което настоящото решение е окончателно.

4

Водим от гореизложеното Софийски градски съд, II-A въззивен състав РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение 6589/11.04.2024г. по гр.д. 60052/2023г. на СРС, 141 св, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение 13175/03.07.2024г, в ОБЖАЛВАНАТА МУ част, с която е уважен до размер от 2484,94 лева, предявеният от Агенция „Пътна инфраструктура“ СРЕЩУ „Лев Инс“АД иск по чл. 415 ГПК вр. с чл. 432 от КЗ за установяване на вземане за обезщетение за имуществени вреди-щети по пътни принадлежности, причинени от ПТП на 07.05.2021г. на АМ „Тракия“ при км. 307+900 настъпило по вина на водача на товарен автомобил „Ивеко“ с рег. N. ****, застрахован при ответника по Застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

ПОТВЪРЖДАВА Определение 27337/03.07.2024г. постановено по същото дело по чл. 248 ГПК.

ОСЪЖДА „ЗК Лев инс“АД с ЕИК 121130788 ДА ЗАПЛАТИ НА Агенция „Пътна инфраструктура“ с Булстат 000695089 сумата 50,00 евро-разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5