Решение № 411 от 29.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 411 гр. София, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Магдалена Лазарова при участието на секретаря ЕЛИ ИВ. ДИМАНДИЕВА в присъствието на прокурора Р. Д. М. К. Евг. А. И. А. като разгледа докладваното от Красимира Костова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000600643 по описа за 2023 година С Присъда № 149 от 21.11.2022 г. по НОХД № 3938/2022 г., Софийски градски съд, НО, 25 състав, е признал подсъдимият А. А. П. за ВИНОВЕН в извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“ вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, за това че на 21.10.20 az21 г., около 01.50 ч., в гр.София, на бул.

„Владимир Вазов” преди кръстовището с ул. „Поп Грую”, в лявата пътна лента от три, при условията на независимо съпричиняване с Б. Л. С., при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ” модел „530 ХД”, с рег. № ********, с посока на движение от улица „Станислав Доспевски” към ул. „Поп Грую”, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.21, ал.1 и чл.25, ал.2 от ЗДвП, като превишил разрешената скорост за движение, управлявайки лекия автомобил със скорост 161 км/ч и при навлизане в средната пътна лента не пропуснал движещия се в същата лек автомобил „БМВ” модел „330 Д” с рег. № ********, вследствие на което реализирал пътно-транспортно произшествие с лек автомобил „БМВ” модел „330 Д” с рег. № ******** и по непредпазливост причинил смъртта на Н. Т.

Д., като на основание чл.58а, ал.1 вр. с чл.54 и чл.343г от НК го е ОСЪДИЛ н а ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и на ЛИШАВАНЕ ОТ

ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ. На основание чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на наложеното на подсъдимия А. П. наказание две години лишаване от свобода е било отложено с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

1

Със същия съдебен акт, съдът е признал подсъдимият Б. Л. С. за ВИНОВЕН в извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“ вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, за това че на 21.10.2021 г., около 01.50 ч., в гр.София, на бул. „Владимир Вазов” преди кръстовището с ул. „Поп Грую”, в средна пътна лента от три, при условията на независимо съпричиняване с А.

А. П., при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ” модел „330 Д” с рег. № ********, с посока на движение от улица „Станислав Доспевски” към ул. „Поп Грую”, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.21, ал.2 от ЗДвП, като превишил разрешената скорост за движение, управлявайки лекия автомобил със скорост 161 км/ч, вследствие на което реализирал пътно-транспортно произшествие с лек автомобил „БМВ” модел „530 ХД”, с рег. № ******** и по непредпазливост причинил смъртта на Н. Т. Д., като на основание чл.58а, ал.1 вр. с чл.54 и чл.343г от НК го е ОСЪДИЛ на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и на

ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ДВЕ

ГОДИНИ. На основание чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на наложеното на подсъдимия Б. С. наказание две години лишаване от свобода е било отл ожено с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите А. П. и Б. С. са осъдени да заплатят, всеки един от тях, сумата от по 1 002,28 лева направени разноски в досъдебното производство и сумата от по 5 лева за служебно издаден изпълнителен лист.

***

Против присъдата е постъпила въззивна жалба от частните обвинители Е. С. Х. и Т. К. Д. (родители на починалия Н. Т. Д.), чрез повереника им адв.Е.

Б., с оплаквания за явна несправедливост на наложените на двамата подсъдими наказания. В жалбата се развиват подробни доводи за недооценяване на утежняващите отговорността на дейците обстоятелства, за каквито се упоменават близо трикратното завишаване на максимално разрешената скорост за населено място и то в условията на намалена видимост, изминаване в ускорителен режим на немалко разстояние, обхващащо две големи кръстовища, поставяне в завишен реален риск не само на собствения живот, но и този на пътниците в автомобилите и на всички останали участници в движението, и проява на тотална безотговорност и безразличие към обществения правопорядък. Оспорва се унифицирането на наказателната отговорност за двамата подсъдими и се набляга на по-високия принос за настъпване на произшествието на подс.А. П., поради допуснатите от него две нарушения на правилата за движение, характеризиращи поведението му с по-висока степен на обществена опасност от това на подс.Б.

С.. Твърди се, че както срокът на наказанието лишаване от свобода, така и срокът на кумулативно наложеното наказание лишаване от правоуправление и за двамата подсъдими е неоправдано занижен, а условното осъждане не би постигнало целите на индивидуалната и генералната превенция. В този смисъл се иска присъдата да бъде изменена, като се увеличат наказанията и 2 се отмени приложението на чл.66 от НПК, за всеки от подсъдимите.

Недоволен от присъдата е останал и подс.Б. С., който я е обжалвал чрез защитника си адв.И. Д.. Въпреки че в първоначално подадената бланкетна жалба на адв.Д., се лансира теза за неправилност на акта, изразяваща се в незаконосъобразност и за явна несправедливост на наложеното с него наказание, то в депозираното впоследствие писмено допълнение, се развиват доводи единствено за последното от посочените въззивни основания.

Претендира се за наличие на предпоставки за прилагане на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК, като в тази връзка се обръща внимание на чистото съдебно минало на подс.С., младата му възраст, полагането на труд и грижи за инвалидизирани родители, липса на други криминални прояви, по-нисък каузален принос за настъпване на инцидента и понасяне в резултат от произшествието на нелечими и пожизнени физически увреди (т.е. изключително влошено здравословно състояние). Моли се за определяне на наказание лишаване от свобода под най-ниския предел и за неналагане на предвиденото наказание лишаване от права – в случая от право да се управлява МПС, при съобразяване на обстоятелството, че подсъдимият работи като шофьор и отнемането на възможността да се труди, би поставила него и семейството му в изключително тежко финансово положение.

Алтернативно се желае, санкциите да бъдат ориентирани към визираните в закона минимални граници. С жалбата се иска и намаляване на срока по чл.66 от НК, за който е отложено изпълнението на наказанието лишаване от свобода.

***

В хода на съдебните прения, представителят на държавното обвинение оспорва депозираната жалба от защитата на подс.Б. С.. Намира, че изложените в нея аргументи вече са били отчетени от първостепенния съд с отмерване на наказания в нисък размер. Същевременно, изразява становище за основателност на жалбата на частното обвинение и се разграничава от позицията на наблюдаващия прокурор, относно индивидуализацията на наказанията, възприета и от първата инстанция. Счита, че направените от двамата подсъдими С. и П. самопризнания, доколкото същите са се възползвали от законово предоставената им възможност да сторят това, не следва да водят до прекомерно снизхождение при индивидуализиране на отговорността. Акцентира на изключително високата скорост на движение на двамата водачи, която с оглед на вредоносния резултат, намира за изключително отегчаващо вината им обстоятелство.

Предлага първоинстанционният съдебен акт да бъде изменен в санкционноосъдителната част, като наказанието „лишаване от свобода“ да бъде увеличено за всеки от двамата подсъдими, с приложение отново на разпоредбата на чл.66 от НК.

Частните обвинители – Е. Х. и Т. Д., редовно призовани, не се явяват в съдебното заседание пред настоящия състав. Повереникът им адв.П., преупълномена от адв.Б. поддържа депозираната от името на доверителите й 3 въззивна жалба. Излага идентични съображения за несправедливо санкциониране на подсъдимите П. и С. и настоява за неговото коригиране от въззивната инстанция. Аргументира, че въпреки младата възраст и чистото на съдебно минало на дейците, предвид грубите нарушения на правилата за движение по пътищата, наложените им към минимума наказания, се явяват прекомерно занижени. Отново набляга на изключително високата скорост на движение в населено място от 161 км/ч., преминаването през няколко кръстовища и застрашаването на здравето и живота на останалите участници в движението. Обръща внимание и на обстоятелството, че подсъдимите са избрали тази почти критична скорост, именно във връзка с участието си в „гонка“. Моли за изменение на присъдата на СГС, с оглед увеличаване размера на наказанията на подсъдимите и отмяна на условното осъждане за всеки от тях.

За въззивното производство, подс.А. П. се представлява от адв.М., преупълномощена от адв.Д.. Защитникът пледира за потвърждаване на постановената спрямо подс.П. първоинстанционна присъда, като правилна – законосъобразна, обоснована и справедлива. Опирайки се на заключението по изготвената в досъдебното производство комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза отстоява тезата, че причината за настъпилото ПТП се дължи основно на предприета неправилна маневра и загуба на контрол над управляваното превозно средство от подс.С.. Акцентира, че той е бил неопитен и едновременно с това недисциплиниран водач, от което извежда негов по-голям принос за настъпване на инцидента. Счита за безспорно установено по делото, че двамата подсъдими не са се познавали преди случая, поради което и високата им скорост на движение не е била предварително уговорена. Застъпва виждането, че не е необходимо налагането на ефективно наказание на подс.П., тъй като същият е с чисто съдебно минало, студент е и е от добро семейство. Апелира за житейски прочит на казуса, с оглед непрепятстване развитието на млад човек, изразил искрено съжаление за стореното и с предстояща реализация в обществото. Изразява несъгласие с искането на частното обвинение за завишаване на наказанията и за необходимост от ефективното изпълнение на лишаването от свобода, като се противопоставя на аргументите за завишена обществена опасност на деянието, доколкото с оглед на часа и района на настъпилото пътно произшествие, не е имало други участници в движението. Навежда още, че пострадалото лице, е извършило действия – качване при неопитния водач подс.С. в тъмната част на денонощието, с които е изразило съгласие с възможните негативни последици. Според адв.М., пострадалият е имал възможност и да възприеме опасността за движението, създала се от предприето състезание между двата процесни автомобила, както и да се намеси за преустановяването на неразумното шофиране, но не го е сторил.

При упражняване на правото на лична защита, подс.А. П. заявява, че съжалява за случилото се, придържайки се към отразената в обвинителния акт фактология. В последната си дума моли за потвърждаване на присъдата на СГС.

Защитникът на подс.Б. С., адв.Д., поддържа жалбата и допълнението 4 към нея. Пледира, че кумулативната санкция лишаване от права, се е оказала несправедливо отмерена. Сочи наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства – младата възраст и искреното съжаление на своя подзащитен, чистото му съдебно минало и положителни характеристични данни, затрудненото му семейно положение. Поставя акцент на факта, че основен принос за настъпилото произшествие е имал не подзащитният му, а другият подсъдим – А. П., като вследствие на случилото се, здравословното състояние на подс.С. изключително се е влошило. Оспорва доводите на повереника на частните обвинители, като неоснователни и изтъква, че величината на скоростта на подс.С. е била взета предвид от първоинстанционния съд, а наведеното обстоятелство за осъществена „гонка“ не фигурирало в обвинителния акт, поради което не следвало да се обсъжда в производство по реда на чл.371, т.2 от НПК. В заключение, моли за намаляване на наказанията съобразно чл.58а, ал.4 вр. с чл.55, ал.1, т.1 и ал. 3 от НК или за занижаването им в рамките на чл.58а, ал.1 от НК, за намаляване на изпитателния срок и за неприлагане на наказанието лишаване от правоуправление, съобразно възможността по чл.55, ал.3 от НК.

Подсъдимият Б. С. в защитната си реч заявява, че с починалия са били най-добри приятели и че семействата им са били близки, че е изразил съболезнованията си и съжалява за случилото се. Поддържа тезата на своя защитник и моли жалбата му да бъде уважена.