Определение № 1607 от 28.03.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1607 гр. Варна, 28.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500086 по описа за 2025 година

Производството е по чл.274 и сл. ГПК, във вр. с чл.413, ал.2 и чл.411, ал.2, т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №100759/12.12.2024г. по описа на ВРС на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище град София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт С. С., срещу разпореждане №47483/19.11.2024г., постановено по ч.гр.д. №11693/2024г. на Районен съд - Варна, 40-ти състав, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение против С. Д. Х., ЕГН **********.

Като оспорва извода на районния съд за неизпълнение в срок на дадените му указания за отстраняване на констатирана нередовност на заявлението и като твърди, че с уточнителна молба от 02.10.2024 г. е посочил регистриран електронен адрес в ЕПЕП за връчване по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК, жалбоподателят счита, че нередовността е отстранена в срок и липсва пречка за издаване на исканата заповед за изпълнение. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и издаването на заповед за изпълнение за претендираните суми със заявлението по чл.417 от ГПК, в т.ч. и за сторените разноски за заповедното производство, и изпълнителен лист.

Предмет на обжалване е разпореждане на районния съд, с което на основание чл.411, ал.2, т.1 ГПК е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК поради неотстранена в срок нередовност на заявлението. Частната жалба е подадена в срок от молител в заповедното производство, при наличие на правен интерес от обжалване, съдържа необходимите приложения, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл.413, ал.2 от ГПК, съставът на въззивния съд приема същата за процесуално допустима за разглеждане.

За да се произнесе по същество на частната жалба, съставът на въззивния съд съобрази следното:

Производството по ч.гр.д. №11693/2024г. на Районен съд - Варна, 40-ти състав, е образувано по заявление на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище град София, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен 1 лист срещу длъжника С. Д. Х., ЕГН **********, с адрес в град Варна, за непогасените ликвидни и изискуеми задължения по сключения между страните договор за потребителски кредит № ************ от 13.01.2023 година.

За да отхвърли заявлението, сезираният заповеден съд е приел, че заявителят не е изпълнил двукратно дадени му указания да посочи електронен адрес за връчване на призовки и съобщения чрез ЕПЕП или чрез квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014 год., което е неизпълнение на изискването за редовност на подаденото заявление, съгласно чл. 410, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1 от ГПК.

Тези констатации са неправилни. Още в заявлението кредиторът – заявител е посочил адрес на електронна поща. Впоследствие, след първоначално даденото му указание заявителят е посочил нов адрес на електронна поща с искане за връчване на съобщенията по делото по този начин. За нуждите на съдебните процедури по връчване на съдебни книжа това изпълнение може да се приеме за достатъчно. Целта на изменението на ГПК, касателно извършването на процесуални действия в електронна форма и посочване от страните на електронен адрес за връчване (за някои категории правни субекти въведено като задължение) е да се опростят съдебните процедури, да се осигури бързина на производството и сигурност на връчването на съдебни книжа. В конкретния случай тези цели могат да бъдат постигнати с посочения от страната електронен адрес, който, видно и от данните в частната жалба, е регистриран в ЕПЕП.

За да се издаде заповед за изпълнение по реда на чл.417, т.2 от ГПК е необходимо от изложените в заявлението твърдения на кредитора и приложения документ, съставляващ изпълнителното основание, да може да се направи положителна преценка, че вземанията, за които се иска издаването на заповедта, са определени по основание и размер и са с настъпил падеж за плащане.

В конкретния случай, в представено извлечение от счетоводните книги съгласно чл.417, т.2 ГПК е посочено, че се касае за вземания по договор за потребителски кредит №************ от 13.01.2023г. към 04.09.2024г., включително. Посочено е, че плащането на задълженията по договора в общ размер на 1 473,10 лева се дължи на 19 броя анюитетни вноски с падежна дата 15-то число на месеца и крайна падежна дата на последната вноска 15.08.2024г., считано от която дата се твърди и настъпила цялостна изискуемост. Посочено е, че длъжникът е платил 7 вноски по договора като са останали дължими като неплатени на падеж 12 вноски. Твърди се, че изискуемата главница е в общ размер на 875,99 лева, а договорната лихва, начислена за периода от 15.09.2023г. до 15.08.2024г., е в общ размер на 105,35 лева. Наред с това се претендира и обезщетение за забава върху просрочената главница за период от 15.09.2023г. до 04.09.2024г., включително, в общ размер на 153,54 лева. В заявлението липсват други конкретни твърдения по отношение на ликвидността и изискуемостта на претендираните вземания.

Същевременно, от приложения заверен препис от самия кредитен договор е видно, че банката е отпуснала на длъжника кредит в общ размер на 1 248,36 лева, включващ 1 099 лв. – за закупуване на конкретно посочена стока, 4,95 лв. и 144,41 лв.

– за финансиране на застрахователните премии за избрани застраховки (на стоката и на кредита), със срок за погасяване 1 8 месеца – до 15.07.2024 г., при равни месечни погасителни вноски в размер на по 81,84 лева (единствено последната вноска с падеж 15.07.2024 г. е в размер от 81,82лв.), съгласно обективиран в договора погасителен 2 план, с лихвен процент по кредита – 21,65 %, ГПР – 23,80% и обща сума, дължима от потребителя – 1 473,10 лева.

При тези разминавания в договора и извлечението от счетоводните книги на банката досежно крайния падеж и броя вноски за изплащане на кредита, не може еднозначно и безпротиворечиво да се приеме твърдението на кредитора – заявител относно вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане, съответно непогасената част от общия размер на дължимите от потребителя главница и договорни лихви, както и по отношение обезщетението за забава за просрочените плащания. Съдът съобразява в тази връзка, че договорни лихви се дължат само до крайния падеж, който в случая, според уговорките в договора, би следвало да е датата 15.07.2024 г., а начислените такива според представеното извлечение от счетоводните книги е до 15.08.2024 год. При липса на яснота относно падежа на първата забавена и неплатена от длъжника анюитетна вноска и соченото в извлечението, че са платени 7 броя вноски по договора, размера на просрочените задължения за главница и договорни лихви не могат да се установят и от включения в кредитния договор погасителен план.

С оглед горното съдът намира, че приложените към заявлението извлечение от счетоводните книги и договора за потребителски кредит не удостоверяват с достатъчна яснота подлежащи на изпълнение вземания срещу длъжника, поради което и искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист спрямо длъжника следва да се остави без уважение.

По тези съображения обжалваното разпореждане на заповедния съд се преценява като правилно като краен резултат и се потвърждава.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №47483/19.11.2024г. на Варненски районен съд, 40-ти състав, постановено по ч.гр.д. №11693/2024г. по описа на ВРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3